понеделник, 17 декември 2012 г.

Армия на чудесата


Изборът на новия многоцелеви самолет е белязан от фалстартове на всяка крачка

Да, чудни неща се случват в Българската армия, откак има един военен министър, който също като Алиса в страната на чудесата на всяка крачка попада в абсурдни ситуации. И ако героинята на Луис Карол Алиса беше симпатично и наивно дете, което просто попада в странните случки, то „героят“ на ГЕРБ Аню определено ги предизвиква и натрупва с огромна сила.

Да започнем с характерното за Огледалния свят изясняване на събитията отзад напред. През изминалата седмица Министерският съвет не просто не разгледа и не критикува предложението за решение за закупуване на нови многоцелеви самолети за БА, но дори не го изключи от дневния си ред. Медиите веднага се позоваха на вече известната информация, че процедурата за похарчване на 700 млн. лв. бюджетна пара е, меко казано, спорна. А дори се оказва, че е и незаконна! Разглеждането на доклада на военния министър за закупуване на самолета бе отложено на предното заседание на Министерския съвет с мотива, че е необходимо съгласуване с другите министерства. Очакваше се той да получи мандат от правителството да води преговори за закупуване на бойни самолети на стойност около 700 млн. Лева. Но не! Защото в Устройствения правилник на МС пише: Чл. 58. (1) Членовете на Министерския съвет задължително съгласуват с всички министри въпросите, на които те са вносители. Излиза, че Аню Ангелов не знае правилата за собствената си работа, защото внася за разглеждане въпрос, който не е съгласуван. Дейност ли имитира или бърза да направи сделка?

„Това е процедура“, ще кажете. Да, но законът и редът се състоят от процедури. И ако нарушението на законовата процедура започва с гласуването на заседание на Министерския съвет, ако продължава със закупуване на някакви самолети втора или по-скоро трета ръка, БЕЗ ТЪРГ И ПРОЗРАЧНИ УСЛОВИЯ, то дали не прескачаме в нещо, което прави държавността в България една излишна процедура? И какъв е този министър, който дори не може да спази процедурата, заради която си получава заплатата и се радва на огромни привилегии?

Под барабанения огън от обвинения, подозрения и абсолютно преки доказателства за нарушаване на закона, Аню Ангелов спокойно вдигна рамене и обясни, че сделката за новите самолети така и така ще бъде „политическа“, няма защо да се притесняваме толкова… Човекът си дигна генералското достолепие и ходи чак до Америка, за да ни извести за нещо, с което трябва да се примирим. Но което струва 700 000 000 лв. НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ! И ако един военен министър не отговаря за „политическото“ подсигуряване на националната сигурност – за какво точно отговаря? Имаме оферта за чисто нови шведски самолети, но тя е „политически некоректна“. И ако един министър (пък било то и военният в едно милиционерско правителство) си позволява да каже, че сделката с парите НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ е политически предопределена – как точно да обясняват колегите му Дянков, Добрев и Павлова, че в България има пазарна среда и правила, които да гарантират нейното функциониране?

Така или иначе – след като България се напълни с коли втора, трета и четвърта ръка – защо пък Българската армия да не вземе едни самолети трета ръка. Ще кажете – ама това е много опростено – а тогава кой да вземе едно по-сложно и политически по-отговорно решение?!

И още – какво толкова пък има да му мислим за тия употребени и преупотребени самолети, които струват СЕДЕМСТОТИН МИЛИОНА ЛЕВА?! И без това пилотите, които ще летят на тях не са много след последния „гастрол“ на Аню Ангелова на базата в Граф Игнатиево – може пък да ги купим и просто да ги паркираме там и по другите авиобази – за чудо и приказ в Армията на чудесата…



Този материал е озаглавен с името на последната ПР-акция на МО – едва ли можех да си пожелая по-добро заглавие – благодаря Ви, МО!

сряда, 12 декември 2012 г.

Президентът Плевнелиев е на път да заформи собствени „Боянски ливади“

Гневът на Цвъ. Цвъ. за пореден път показва, че в българската политика постът на държавния глава е един от най-важните в държавата



Преди малко повече от 20 години първият пряко избран от народа президент д-р Желю Желев за пръв път показа предназначението на президентската институция в България – да държи в граници апетита за цялата власт в държавата на коя и да е управляваща партия. И през тези 20 години всеки следващ президент, независимо от оценката за него в края на мандата му, спазва тази традиция – не предава властта в ръцете на правителството, а води своя политика. Независимо дали д-р Желев е бил воден от лични подбуди и наранено его (в което и до днес вярват бившите седесари), или е бил воден от някакъв особен инстинкт за реалната сила на държавния глава, с едно градинско интервю президентът философ сложи началото на политическия прагматизъм – президентът НЕ Е  само с парадни функции, а концентрира много пряко мажоритарна власт, делегирана от народа.  И към момента в българската политика продължава да важи правилото – „ако правителството е ядосано на президента, то е защото той се опитва да им попречи да се натъпчат с цялата власт“.

Така беше и с Петър Стоянов, който търсеше баланса и обичаше да изкарва извън нерви върха на българския политически егоцентризъм Иван Костов; така успяваше и единственият български политик, задържал се два мандата във властта – Георги Първанов. Първанов дори се завърна в собствената си партия и успя с достойнство да задържи своята непоносимост към ПЕС-овластения Сергей Станишев, когото самият той беше посочил за свой партиен наследник.

Не е много по-различно и с Росен Плевнелиев, който видимо се движи по ръба на закона и често извън него. Ядосаният Цветан Цветанов си изпусна нервите при едно свое телевизионно гостуване и обясни, че президентската институция само пречи на изпълнителната власт. Откровеността  Цветанова показва, че Плевнелиев вече е преминал своето президентско „кръщение“. Вицето и МВР-чантаджия този път не се сдържа и също в духа на 20-годишната традиция посегна да издърпа ушите на „неблагодарника“. Но засега ръката не може да се протегне от единия край на „Дондуков“ до другия – президентът всяка седмица ядосва накокържаните претенденти за следващ министър-председател – било Борисов, било Цветанов, а дори и любимеца на цял един народ – Дянков. Дали Плевнелиев се е захванал да формира и води собствено лоби в ГЕРБ година  преди наближаващия изборен краш-тест не е толкова важно! Важното е, че след дълго отсъствие от държавата, в момента, в който пренареждат любимата му съдебна система, Цветан Цветанов  захвърли всякаква благовидна маска и тропна да върне властта в партията и в държавата – така, както преподаваха едно време класиците в Милиционерската школа. Росен Плевнелиев е малко по-различен играч – той също е вършал из Младост 4, но от другата страна – в Бизнес Парка. И знае, че в бизнеса властта се поделя тихо и спокойно в лични мениджърски дуели, а на медиите и публиката се обявява само победителят, когото по правило никой не съди.
  
През далечната 1992 г. след „Боянските ливади“ Желю Желев успя да бламира хаотичното правителство на Филип Димитров и няколко месеца по-късно то подаде оставка. Петър Стоянов мълчаливо изгледа краха на Иван Костов. Георги Първанов не потупа другарски по рамото Станишев след тежката загуба през 2009 г. Президентите с времето стават доста безмилостни към  изпълнителната власт и гледат да я държат на къса каишка - да лае и да хапе, но да не може да отхапе някой крайник на гражданското общество… Цветанов никога не трябва да забравя това!




петък, 7 декември 2012 г.

До Обама и назад


               ГЕРБ живеят в Страната на чудесата – а ние?!


Сигурно и вие сте чували онзи станал вече брадат виц, че Барак Обама разбрал колко е добър Цветан Цветанов в предизборните кампании и го викнал да му помага в кампанията. В ранния следобяд на изборния ден се оказало, че ГЕРБ печелят в 37 щата…

При посещението на българската правителствена делегация нашите политически първенци се опитаха да оформят точно обратната ситуация – да използват американския президент Барак Обама за своята предизборна кампания. Задочно, разбира се, защото ако от тях зависи, те властта не биха я рискували за нищо и за никого. Най-жалък беше външният министър Николай Младенов, който разказал на журналисти как Барак Обама бил много разочарован, че не е български гражданин, за да гласува и той за Бойко Борисов. Има два варианта – президентът Обама да не е със всичкия си и да направи подобно глупаво изказване, което навсякъде и по всяко време се тълкува като намеса в политиката на дадена държава; или пък Николай Младенов просто да лъже, което е достатъчен повод да поискам официално оставката му. Аз лично изключвам първия вариант.

Самият Бойко Борисов също не ни спести нравоучителната си предизборна реч, като обясни как са го похвалили за почти всичко и за нищо не са му се карали. Е, пропусна да каже защо няма бизнес-форум покрай посещението и защо остава визовият режим за българи, но поне получи снимка с Обама и може да продължи да си ни лъже на воля. Навремето, дядо ми за такива хора казваше, че когато ти кажат „Добър ден!“, трябва първо да погледнеш къде е слънцето. Но ние сме му позволили на каратиста-политик толкова много други глупости, че на изпроводяк тази направо можем да я пропуснем, все едно не сме я чули.

Фактът, че Барак Обама също спомена каратето като основно политическо качество обаче буди сериозни притеснения – силовашката политика на ГЕРБ се е вмирисала чак отвъд Океана… А то даже се оказа, че черният колан бил даден за административни заслуги към каратето в България, но нека не се формализираме – Бойко Борисов лъже за толкова много неща, та чак вече не можем да се хванем на всичките.

Цветан Цветанов изкара почти месец извън страната и май беше най-мълчалив около посещението. Той се оказа лошият вестител, защото Бойко Борисов получи покана за официално посещение не от кабинета на Обама, а от специалния съветник по въпросите на контратероризма Джон Бренън. Лош знак е тази покана, защото показва, че в момента САЩ реално се интересуват предимно от хаоса в разследването на атентата в Сарафово. Не знаем дали Обама знае вица за Цветанов, но пък със сигурност разбрахме, че вицето удобно отсъстваше докато в любимата му кадрова система – съдебната – се вземат важни решения.

И не на последно място – включването на Аню Ангелов в делегацията също беше знаково пестеливо. Явно е, че отива, за да получи инструкции за купуването на новите изтребители. Но от него със сигурност няма да разберем какво е мнението на САЩ по въпроса. Вместо това разказа, че е поканил американските ВВС да тренират на базата в Граф Игнатиево. Така или иначе след последния му гастрол на летището има достатъчно място за тях. А и без това те отдавна тренират там, само дето министърът ще научи последен и тактично ще си замълчи…

четвъртък, 6 декември 2012 г.


ДO 
ОМБУДСАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София 1202, 
ул. Джордж Вашингтон № 22 
Относно: Ваш изх.№ 4494/19.11.2012 г.


         

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕНЧЕВ,

С настоящото писмо бих искал да Ви благодаря за отговора на изпратения сигнал вх.№ 4494/ 31.10.2012 г., с който Ви сезирах за въвеждане на неравнопоставеност и по-неблагоприятно третиране на военослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България спрямо останалите лица, които се пенсионират при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване.

Посоченият по-горе сигнал Ви изпратих на основание чл. 24, ал.1 от Закона за омбудсмана в качеството си на физическо лице и български офицер, на който не са безразлични проблемите на военнослужещите в Българската армия. Очаквах от Вас като независим орган, който в своята дейност се ръководи от личната си съвест и морал да изразите становище по законопроекта, с който считам, че се засягат права на българските военнослужещи, а именно правото им на пенсиониране. Вашето припомняне, че не трябва да се самосезирате по сигнали и искания на политически партии и противопоставяне институцията да бъде използвана за политически цели са неотносими към конкретния случай. Именно за да не се политизира съществуващия проблем съм Ви запознал със случая като гражданин, който разчита на Вашия професионализъм в защита на правата на човека.

Не споделям Вашата позиция и отказ за съдействие, тъй като не считам, че моя сигнал е насочен срещу дейността на Народното събрание, която е извън Вашите правомощия, съгласно чл.9, ал.2,т.1 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Искрено се надявах Вие да упражните правото си по чл.19, ал.3 от Закона за омбудсмана, а именно да проявите своя инициатива, ако констатирате, че с предвидената законова промяна на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване не се създават необходимите условия за защита на правото за пенсиониране на българските военнослужещи. Законът Ви дава възможност да изразявате становище по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека, като не съществува ограничението това да е само по искане на Народното събрание и на Министерски съвет/ чл.19, ал.1,т.8 от Закона за омбудсмана/.

Вашият отказ да вземете отношение по случая не ми създава увереността, че българските институции, създадени за защита правата на човека, могат да действат безпристрастно и обективно.

Дата: 05.12.2012 г.                                          С уважение:
                          /Николай Цонев/




петък, 30 ноември 2012 г.

Не се притеснявайте, г-н премиер – започвайте да се страхувате!


„Диктаторите са властници, които изглеждат добре до последните десет минути.“
Ян Масарик – чехословашки дипломат и министър на външните работи на Чехословакия от 1940 до 1948 г.


Предварително се извинявам на своите редовни читатели, че през седмица-две коментирам дивотиите на Бойко Борисов. Повярвайте, досадата нараства и у мен, но нека не забравяме, че този човек заема поста министър-председател на Република България. И самият „герой“ на тези абсурдни описания има явното намерение с цената на всичко да продължи с абсурда и през следващия мандат. А всички здравомислещи хора с цената на всичко трябва да му попречим да го направи, защото в него вече започва да се трупа и утаява гнева на потъващия в политическото небитие диктатор. Но да не прибързваме с радостта си – човекът иска да вземе на абордаж вота догодина и ако не го разобличим – ще се опита да подкара живота ни по петилетки, така както го правеше неговия политически патрон и ВИП-клиент Тодор Живков.

Бойко Борисов има ярко изразена властова деменция. След като миналата седмица се изцепи, че медиите могат да го попитат всичко, което поискат, пред тази седмица им каза просто да снимат строежите и да не коментират. Направо не го разбират тези медии – схвана му се ръката от рязане на ленти, изкриви му се ченето да се усмихва победоносно след всяка ГЕРБерска глупост, докато отклонява журналистическите въпроси за поредния зулум, свързан с подсигуряването на предизборни пари от ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ или от ЕВРОФОНДОВЕТЕ. Извисявайки се пред строежите в целия си его-ръст, Бойко Борисов е способен да настрои срещу постиженията дори потенциалните си привърженици.

Бойко Борисов вече знае накъде отива властта на кликата му. И в четвъртък с метални нотки в гласа каза, че е „притеснен за изборите“. Докато премиерът се крие зад строежите си и фалшивата икономическа стабилност, се оказва, че въпреки работещата на пълни обороти машина за предизборни лъжи, нещата отиват там, където ги прати Николай Колев-Босия – по дяволите!

Не се притеснявайте за изборите, г-н Борисов. Направо започвайте да се страхувате от тях! Те затова и са направени – некадърниците с мания за величие и милиционерски диктаторски амбиции овреме да се отправят към полята на политическото забвение. Строежът на фасадна архитектура всъщност Ви сродява политически основно с провалените диктатори на отминалото столетие. Още отсега тренирайте как да обидите избирателите, че не са били разбрали гениалността на Вашия промисъл – по традиция, в нощта след изборите всеки провален политик трябва да обясни, че не той е ЗАГУБИЛ изборите, а народът не заслужава неговата честита власт, провалили са го заговорите на неговите политически противници и т.н.

Страхувайте се от гнева на гражданите, които търсят начин да оцелеят от всичко причинено през последните три години и половина. Купувайки отломките от СДС и никому неизвестното му ново ръководство, не забравяйте, че с тях вървят и излъганите надежди на милиони българи, които виждат изход от Вашата власт най-вече през Терминал 2 и останалите ГКПП-та. Пазарувайки на едро политически маргинали и фармацевтични поборници за демокрация им погледнете срока на годност и отбележете, че е бил отминал още към датата на миналите избори… Политическото протезиране на една тежко инвалидизирана партия на власт може и да е технически възможно, но е аморално действие.

За нас, изворите на Вашето „притеснение“, остава да започнем с плановете за това как да върнем доверието на българските граждани към държавата и политическата система. Започвайки от предизборно нагласения бюджет, който ще започне да се пропуква след средата на годината, минавайки през плътния кордон от завършили милиционерската школа в Симеоново, с които наводнихте съдебната система, търсейки начин да се справим с бъркотиите, която цари в здравната и социалната система, опитвайки да задържим професионалистите в системата на националната сигурност и още много неща, за които ще разберем в последствие. А Вие не се притеснявайте – след 10 години мнозинството избиратели едва ли ще си спомня за Вас с нещо повече от вицовете, в които името на Чък Норис е заместено от Вашето. 

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Диктатура на бос крак

А какво ли ще стане, ако в началото на януари тръгне вълна от протести като преди 15 г.?!

Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото Ви да ги изказвате.
(Волтер)

ЕДИН човек се осмели да протестира пред парламента. По класическия начин – с хвърляне на ЕДИН скапан домат. Този човек се казва Николай Колев-Босия. В своя блог той написа ЕДНО протестно писмо и предупреди властта, че ще хвърли 6 домата по сградите на нейните ключови институции. Николай Колев-Босия беше едно от остриетата на някогашното СДС срещу комунистическата партия и нейната върхушка. А писмото му беше по-ляво от реч на бригадирски ветеран на Бузлуджа… Завършваше с „Вървете по дяволите!“ – просто и ясно отношение към случващото се в управлението на държавата.

Властта реагира на писмото – ЧЕТИРИДЕСЕТ ПОЛИЦАИ И ПОДКРЕПЛЕНИЯ ОТ ЖАНДАРМЕРИЯТА арестуваха Николай Колев-Босия за хулиганство и му предявиха обвинение, с което го заплашват ДВЕ ГОДИНИ ЗАТВОР, ако го осъдят. А както всички знаем, в България полицията „не потупва по рамото“, а крещи на невинни и недоволни хора да лягат на земята и със самодоволен вид ги арестува. След което се оказва, че съдът няма как да намери за какво да ги осъди. Властта се обръща гневно на другата страна, замита случая под дебелите властови килими и нарочва следващия човек. Това е страшно. Сега още някак се понася, но ако утре пред парламента се появят боси, гладни и хвърлящи камъни български граждани – властта ще извади всичките си спецсили и ще се защитава. Може дори да подкара демонстрантите към Националния стадион „Васил Левски“ в кордон. На стадионите тираните не само играят футбол, а често пъти от историята знаем, че давят в кръв народното недоволство… Дай Боже, да не стигаме дотам… да тръгнем и ние по дяволите…

И така, ПЕТ ДОМАТА останаха непокътнати. Има един за Министерския  съвет, където самозабравили се министри се готвят да опоскат държавния бюджет за предизборна кампания до края на юни и след това да хвърлят камък и да се отдадат на замазване на следите от далаверите. Има един за Президенството, където един президент подскача на конци и се държи, сякаш Конституцията и законите на България не важат за него. Нищо, че се е клел именно в Конституцията. Той идва и си отива от официалните церемонии, когато и както си поиска – вероятно и той има притеснения, че ако остане по-дълго ще захвърчат домати по него… Трети домат Николай Колев-Босия беше прицелил в Съдебната палата – там, където властта за пореден път въведе хора, които не си струват доматите, които ще бъдат хвърлени по тях… Последните ДВА ДОМАТА – за БНТ и БНР – предлагам да не ги хвърляме засега. Обществените медии, въпреки властовия натиск, успяват да удържат фронта и все пак да оправдаят парите и доверието, което получават от българските граждани.

Но тези, последните два, аз бих взел и бих ги хвърлил по две други министерства. Първо, по Министерството на отбраната, където един министър скоро ще остави армията да ни отбранява с домати, защото не знае как да защити интересите на българското воинство. Същият този министър настрои едни срещу други войници и офицери и подготви закон, според който, когато се уволнят от армията – остават на улицата и се чудят как да доработят до пенсия. ПОСЛЕДНИЯТ ДОМАТ е за Министерството на вътрешните работи. Там има един друг министър, за когото чуждите шпиони са екстремни спортисти и който по избори отговаря за фалшифицирането на изборите. Той го заслужава повече дори от другия.

Накрая – бих ви призовал и вие да купите по един домат и да го хвърлите по властта, която се гаври с нас. Но няма да го направя – повечето домати на пазара са скъпи и пластмасови… А и протестният вот на изборите дава по-добри резултати.

Бог да пази България!

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Г-н Борисов, събудете се – в Шенген не ни искат главно заради Вас!

Тръгва машината за големите предизборни лъжи


Българският премиер, за когото преди години покойният проф. Шойлев каза, че ставал за политик, защото имал „здрав опорно-двигателен апарат“ напоследък отново потвърди, че живее в собствен свят, в който физическите качества доминират над менталните. Той в никакъв случай не пада по гръб, че при управлението на ГЕРБ България е върнала назад по отношение на обществената свобода, сигурността на гражданите и предвидимостта на бизнес средата. Наду мускули, че сме изпълнили критериите за Шенген, въпреки че няколко държави твърдо не ни искат там, защото съдебната система работи под политически диктат, а полицията задържа хора, след което следствието пише в какво са обвинени. Всичко това се случи в Словакия, докато Супермен беше на офицално посещение в една от държавите, които наистина се развиват бързо и успешно в Евросъюза – което, разбира се, не му попречи да дръпне една безумна предизборна реч, която за пореден път ни убеди, че главата на този човек не би потънала в никакъв случай.

При цялата тази тягостна и унизителна за България ситуация, Борисов си позволява да каже: „Можете да спите спокойно, България се справя чудесно“. На което едва ли някой би могъл да реагира с нещо повече от недоумяващо повдигане на вежди. Чудесното справяне вероятно се отнася за върхушката в държавата, която се е заела да довършва предизборно всички злоупотреби, които могат да купят гласове. Бойко Борисов идеално владее техниката, че ако си се провалил в нещо – просто говори за друго! Шегичките му, които никога не са били смешни вече обикновено завършват с метална нотка накрая. Арогантността вече работи само за много твърдо заблудени фенове на пожарникарската държавническа школа.

Затова и се връщам към заглавието на този материал – никой не спи спокойно, Борисов! Само Вие и е време да се събудите и да видите защо Европа е вдигнала ръце от България в момента. Симеон Дянков изнудва не просто избиратели, а избраните от тях кметове като предлага европейско финансиране срещу членство в ГЕРБ. Мирослав Найденов държи търговците на храни със заплахи от проверки и затваряне на обекти, които не съобразяват политически цените си. Аню Ангелов матросовски се опитва да запуши амбразурата, през който хвърчат рапорти за напускане на Българската армия заради неадекватните управленски решения. Делян Добрев обяснява на президента (и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството) Росен Плевнелиев за какво е проекта „Южен поток“. Висшия съдебен съвет се тресе от скандали за търговия с влияние, а Венета Марковска ту минава за жертва, ту за шеф на мафията. Четвъртата поред здравна министърка в кабинета Ви безпомощно повтаря глупостите за „национална сигурност“, изправена пред реалността, в която лекарите напускат като цели отделения срутената системата на здравеопазването.Тотю Младенов е зает повече да спори с Емилия Масларова, отколкото да решава реални проблеми на социалната система – протестите на майките за заветните 35 лева ли са чудесното справяне?! И за финал на спокойния евросън – Цветан Цветанов се опитва да покрие гафа от Коиловци, наричайки чуждите командоси „екстремни спортисти“…

Само Вие можете да спите спокойно, докато държавата се движи практически на автопилот към тежката финансова 2013-а; само ГЕРБ-кликата се справя чудесно, подготвяйки се догодина да сдаде властта и да се покрие след 4 години ужасяващи зулуми във властта. Но има надежда – без Вас България наистина ЩЕ СЕ СПРАВИ ЧУДЕСНО!

сряда, 7 ноември 2012 г.


Мистерията „Коиловци“ показа, че националната ни сигурност е застрашена и управляващи и разследващи се подиграват с общественото доверие


Ако се дистанцираме от ироничните коментари, че в Коиловци набиха като пладнешки айдуци 5-мата френски командоси, над случая надвисва все по-сериозна политическа и информационна мъгла. Разбира се, в ситуации като тази истинските мотиви и факти при разследването винаги остават скрити, но с министър на вътрешните работи като Цветан Цветанов не е и нужно да се блокира информацията и тенденциозно да се изкривяват фактите. Липсата на данни в информационното пространство вече ни уплаши достатъчно много. Защото, ако цитираме Йордан Радичков „…най-страшно е, когато някой непрекъснато ни повтаря „Няма страшно!“. Но все пак не е лошо да допълним вече известните от онлайн-медиите факти с още няколко, върху които ни обърнаха внимание експерти по сигурността.

Да караме по хронология. Първо, ако вътрешният министър на България нарича чужди командоси „екстремни спортисти“, за каква национална сигурност говорим? Случаят е потулен главно заради прибързаната и некомпетентна реакция, но е факт, че не Гранична полиция или контраразузването засичат чуждите агенти, които „тренират“, а ги хващат стопани от Коиловци и ги бият като крадци. Това е сериозен проблем – а ако утре вместо „приятелски“ французи се приземят терористи – Цветанов пак ли ще разчита на самоорганизирани полски пъдари и отрядници по реколтата, за да ни защитят?

Второ – френски журналист даде интервю, в което успокояваше българските граждани, че било нормално командоси да правят „туристически“ набези на чужда територия, за да бъдат подготвени за неприятни изненади. Да действа ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) обаче, без да бъде уведомен военният ни аташе във Франция или офицер за свръзка, е нарушение на колективния договор на НАТО. И тук освен некомпетентния министър на вътрешните работи вината солидарно я носи и аналогично некомпетентния министър на отбраната – Аню Ангелов. Командосите са били добре подготвени, никакви водолазни костюми не са носили, а екипи и кислородни бутилки за скок от голяма височина (минимум 15 000 метра) и затова са успели да се приземят незабелязано. Но освен това има информация, че в багажа на френския екип е открито количество морфин – което е минало по някакъв начин през държавната ни граница…

И ако допуснем, че българските спецчасти опитат да върнат визитата в подобен район във Франция – едва ли ще ги посрещнат легендарните френски селяни, които бранят реколтата си. Защото Коиловци е на по-малко от 20 километра от военното летище в Долна Митрополия, на по-малко от 10 от петролните кладенци в Долни Дъбник и на около 80 от АЕЦ „Козлодуй“. Това са все стратегически обекти, около които гъмжи от контрол и мерки за сигурност, при които когото и каквото и да засекат тамошните командоси – първо стрелят, а после питат, ако някой или нещо все още мърда. Тренировките на французи около подобни обекти буди не просто недоумение – това си е директна заплаха за националната сигурност и всеки, който твърди противното, просто се чуди как да си скрие главата в пясъка, за да не се изправя срещу факта, че нашата система вече не работи срещу външни заплахи, а гони политически противници вътре в страната. Самозаблудата, че като членове на НАТО можем да делегираме националната си сигурност на други страни, е не просто опасна. След атентата в Бургас има и доказателства, че именно това несериозно отношение към сериозни неща може да ни вкючи в картата на глобалния тероризъм.  

Трето – удобното забравяне на трагедията от Сарафово и липсата на информация за разследването след Коиловци са най-плашещи. След атентата в Бургас, Израел изтегли всички ключови свидетели и разследващите органи от наша страна остават да разчитат единствено на информация от втора ръка. Същото се случи и този път. Защо от Коиловци похитените бяха „изведени” преди българските власти да разберат дали наистина са „любители на екстремни спортове”? Отричат, че са били с фалшиви документи, не казват къде са двамата избягали от петимата. Как тогава не само двамата братя, които спипаха французите в нивата, да не се страхуват, а и всички, които живеем в България? Нас все нещо ни изненадва – атентат в Бургас, парашутисти в нивата, пък не на последно място и това, че при информация от Франция за командоси – продължават да ни заблуждават, че имаме на гости туристи. Дали управляващите очакваха да ги посрещнат с хляб и сол, а не с кирки и юмруци? Защото в Коиловци по-голям проблем от националната сигурност е хлябът. В прогресивно обедняващия регион - заради препитанието, а не заради наложителната спецотбрана, братята са били на нивата. Дали службите ни разчитат само на това, че за залък хляб селяните в страната ще обезпечат сигурността ни по въздух, по вода и по суша?  

вторник, 30 октомври 2012 г.


Надежда до доказване на противното…

„Отхвърлената някъде справедливост е отхвърлена 

навсякъде справедливост“

Мартин Лутър Кинг (1929-1968)

      Сядам да пиша този текст с огромно кълбо от емоции, които бушуват в мен. Трудно ми е дори да ги подредя логически, затова моля вас, моите читатели да ме извинят и дано чисто човешката радост, с която вчера свалиха от мен и последното несправедливо обвинение да може да се предаде и на вас. Пожелавам ви също така никога, ама никога да не ви се налага да преживеете това, което преживях аз. От друга страна, в тежки моменти всеки честен човек до полуда си повтаря, че „това, което не ме убива, ме прави по-силен“. Но тази сила ви пожелавам горещо да не я придобивате по начина, по който я намерих аз. Силата на истината не бива да се доказва с цената на 2-годишни дела, в които човек чува за себе си неща, които не би си и помислил с най-тъмната част на съзнанието си.
      Няма как човек да знае какво е да стои невинен под дулата на пистолети, насочени от хора с качулки и да се опитва да им каже, че бъркат. Ако не му се случи. Няма как да се изправя с ненакърнено достойнство пред роднини, приятели и т.н., ако са го видели по телевизията болен, изненадан и шокиран от арест, който е поръчан от политици, за да си направят малко евтин ПР. Няма как да знаете, че въпреки объркването и изненадата, записът от ареста ми съдържа и няколко удобно изрязани кадъра, в които на крясъците „На колене!“, „Лягай!“ и „Ти си абсолютен престъпник…“ успях да отговоря на „героя“ Роман Василев – „Няма да легна – стреляй!“ Това не е героизъм, а естествена реакция, израз на несправедливо накърнената човешка чест. Този тип арести се правят, не защото има опасност набелязаният за арестуване да избяга, а за да бъдат сплашени всички, че ако не играят по правилата на власт имащите, могат и те да се озоват в моето положение. Показният арест има основна цел да демонстрира, че репресивният апарат действа и да осигури подходящата доза манипулация, че престъпността не се покровителства, а се „овладява“. Но това не е обвинение, а по-скоро лична констатация… Радвам се искрено, че в България все още няма съд, който е готов да стане примитивно оръдие за политическа и силовашка разправа на хора, които имат болни диктаторски амбиции, съчетани с много алчност за власт и безгранична аргонатност – към опонентите си, към институциите, към гражданите, които са ги избрали и най-вече към гражданите, които не са си и помисляли да ги изберат, но три години и половина са проявили почти безгранична толерантност.
      Няма как да знаете какво е чувството, че те уважават и са духом с теб хората, които трябва да те водят окован; да ти сложат белезниците така, че ръцете ти да са отпред и да можеш да влезеш в съда изправен и с вдигната глава, а не на гърба, за да влезеш наведен – и в прекия, и в преносния смисъл. Няма откъде да знаете, че още тогава започнах да вярвам, че справедливостта ще възтържествува. Но искам да знаете, че борбата ми срещу политическото своеволие на власт имащите навлиза в решителна фаза; вече зная, че хиляди хора ме подкрепят в нея и с отговорността за това доверие съм решен да я доведа докрай. „Докрай“ в случая означава да оставим това правителство и това безумие зад гърба си догодина на парламентарните избори.
      Борбата с политически поръчаното правосъдие завърши – започва борбата за истината. Борбата да докажем всички заедно, че подобни репресивни методи нямат вече място в България! Борбата за справедливост и връщане на достойнството на българските граждани, които са надраснали в толерантността си политиците, които живеят с тоталитарните идеали на миналото. В борбата ще бъдем заедно и ще изберем честността като най-добрата политика!

понеделник, 22 октомври 2012 г.


Страхът като основен политически аргумент

ГЕРБ съживи вампира на ДС в българското общество 


      Сигурно и на вас ви се е случвало напоследък – говорите си с приятел по телефона, обсъждате нещо важно и изведнъж в разговора настъпва малко по-дълга от нормалната пауза, след което идва фразата „…не е за телефон, ще се видим и ще се разберем!“ И в случая дори не е толкова важно, дали наистина ви подслушват или не – самият факт, че подозирате държавата в това прави проблема. Според скромните ми и абсолютно непретендиращи за представителност наблюдения страхът от политическата репресия в следствие на преследване е нарастнал до нивата отпреди 10-и ноември. Всичко това на фона на бисерите на Бойко Борисов, че свободата в България е в подем. И хайде, преди промените си беше страшно, ако говориш против партията и държавата. Сега е опасно да споменаваш и определени фирми, които гравитират около схемите за точене на пари от бюджета под най-различни форми.
      За капак на всичко МВР получава най-голям дял от бюджета за 2013 г. И у всички нормални граждани остава гадното чувство, че парите няма да отидат за сигурността на нормалните граждани, а за политическото „подсигуряване“, че опозицията на изборите ще си остане опозиция. Парите ще отидат за подобряване на сигурността на властта. Удобното извинение, че мерките за сигурност са следствие на атентата в Бургас идеално замазват истинските причини за увеличението на полицейската мощ. Цветанов има и властта, и финансовия ресурс да провежда показни акции и да блокира ключови фигури в обществото, които са неудобни на ГЕРБ чрез системата от административни репресии, които спокойно можем да сравним с маккартизма от 50-те.
      С последните „гениални“ икономически ходове правителството ще бъде поставено под ясната заплаха да напусне властта. А подслушването като водещ спорт в политическото ръководство на МВР е страховито и за бизнеса. Всички бизнеси на „не-наши“ хора могат да бъдат преследвани и шантажирани с десетки напълно законни механизми, докато собствениците на „опозиционни“ фирми не се откажат и не прекратят бизнеса си, изпращайки нова група безработни на улицата. Завъртането в омагьосания кръг на данъчна, полицейска, санитарна и каквато дори може и да не се сетите проверка с няколко хитри и отработени хода могат да съборят всеки бизнес в рамките на месец. Достатъчно е една „рутинна“ ревизия да блокира фирмените финанси за месец и всичко приключва… а НАП отчитат пред обществото засилване на контрола и събираемостта. Но събираемостта на кожи от хората и бизнеса винаги е лоша политика.
      Особеното в случая обаче е, че върхушката на ГЕРБ в МВР е решила да държи професионалистите от системата „далеч“ от нарастналите във всяко едно отношение възможности. За тях властта е предвидила своето изпитано средство за блокиране на недоволството – страха. Страхът от уволнение, от преследване с изфабрикувани обвинения, от изнудване и шантаж трябва да гарантира подчинение и то за „без пари“.
      Все пак историята има една неумолима аксиома, която действа безотказно – никой политически режим, основан на страха не може да се възпроизвежда икономически и рано или късно се разпада. В нашия случай остава да се утешим, че до изборите догодина няма да е „късно“…

понеделник, 15 октомври 2012 г.


Министър-гръмоотвод

Симеон Дянков е лошият вестител на ГЕРБ преди изборите – но пакостите му ще ни бъркат още дълго в джоба


      Симеон Дянков е на път еднолично да спечели титлата „Мистър най-омразен министър“ в настоящото правителство. Неговото оставане на ключовите му позиции вицепремиер и министър на финансите е ход на ГЕРБ, който трябва след изборите да накара хората да си отдъхнат, че го няма. Ще бъде „съсечен“ със същите почести, с които в момента му е дадено правото да се разпорежда със скътаните за преживяване на задаващата се тежка зима пари на българските граждани. Той охотно е приел ролята на безмилостен изпълнител на повелите на финансовата дисциплина и вече е подписал политическата си смъртна присъда. Лобитата на Борисов и Цветанов доволно потриват ръце, защото всеки нов политически скандал, свързан с орязване на социални разходи го уцелва безпогрешно. Дянков ще танцува по главите ни до изборите – но после той ще си замине по живо, по здраво за Америка, а ние ще останем тук да страдаме от глупостите, които сътворява и в момента.
      И нека не се заблуждаваме – Симеон Дянков е неразделна част от злокачественото образование, което превзема и убива държавността в България. Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които ще искат да поемат ролята на „спасители“, са реалните поръчители на яката финансова и насаждаща вцепеняващ страх хватка, в която ГЕРБ държи граждани и бизнес. Парите ни им трябват тук и сега – за да вържат бюджета до юни, до изборите. Дотогава трябва да се разплатят на организираната от властта опозиция, да хвърлят малко прах в очите на оцелелите от зимата и да платят за изборните зулуми, които готвят.
      Правителството, а не Симеон Дянков лично ни манипулира с безумната овча логика, че щом във всички държави от ЕС има данък върху лихвите по депозитите, значи и в България трябва да има. А ако всички останали грешат?! А има ли друга държава в ЕС, в която има толкова висок процент на „работещи бедни“? Нима има друга държава, в която оцеляването на бизнеса е така неразривно свързано с управляващата върхушка? Или пък с фондова борса, която още е в колапса от началото на финансовата криза? Отговорът на всички тези въпроси е ясен: няма друга такава държава в ЕС!
      Правителството, а не Симеон Дянков иска европейски данъци върху лихвите по депозитите. А биха направили нещо в посока лихвите по кредитите от български банки да са като европейските?! Бизнесът и българските граждани плащат ДВА, ТРИ ПЪТИ по-високи лихви по кредитите, отколкото са нивата в ЕС. Дори в сериозно закъсалата Испания българи, които работят като бармани си купуват апартаменти в Мадрид – на по-ниски цени, отколкото в София и при около 3% оскъпяване на година.
      Правителството, а не Симеон Дянков иска да удари спекулативна инжекция на потреблението. С цената на инфлация, която ще разбие и малкото останала финансова стабилност. Прехвърлянето на сметката от три години и половина некадърно управление ясно се е насочило към нашите джобове и банкови депозити. На изборите обаче гражданите ще гласуват и с изтънелите си финанси – и едва ли на власт имащите вотът ще им хареса…

събота, 29 септември 2012 г.


Не посягайте на социалния статус на 

армията и полицията!


     Протестите на полицаи и военни за увеличаване на заплатите и социалните стимули минаха без особени последствия и поуки „покрай“ властта. Отдавна знаем, че ГЕРБ нямат експерти в почти никоя сфера на изпълнителната власт, но поне очаквахме, че по отношение на армията и полицията може да имат желание и доблест да разбират. Но те не разбират, защото и там (в системата на полицията) са били заети с други неща, а не с трупане на професионализъм.
     Полицията и армията са важни за обществото. На техния труд не трябва да гледаме като на нещо, за което се харчат ненужно пари. Сещаме се за това винаги, когато ни се случи лично посегателство срещу живота, имуществото и сигурността ни или пък когато стане трагичен инцидент като този в Бургас. Тогава най-големите критици и радетели на „икономиите от армия и полиция“ с най-тънък и истеричен глас пищят, че армията и полицията не били на необходимото ниво. Изобщо – ако може да работят без пари, без почивка и естествено – винаги на високо професионално ниво. Не познавам военен или полицай, който да постави въпроса толкова ребром, защото това са хора на честта – и мъже, и жени. Но аз като политик имам правото да го повдигна. Защото исканията им са справедливи и дори закъснели!
     Социалната страна на въпроса за техния труд е основната и за мотивацията на военните и полицаите. Те са хора на честта, но с едната чест човек не може нито да осигури препитание на семейството си, нито своите старини. Тяхната професия им налага ограничения в цивилния живот, за които те трябва да бъдат компенсирани. А компенсацията става по два основни начина – със заплата или социални стимули, които финансовият министър Симеон Дянков нарича „привилегии“, за да настройва обществото срещу тях. Но, убеден съм, обществото е на страната на полицаите и военните. Удобната отдалеченост на вицепремиерската власт от проблемите на българските граждани съвсем отчетливо замъглява зрението на г-н Дянков. Вместо самочувствие и авторитет, полицаите и военните са оставени да изповядват като основен принцип социалното оцеляване и запазването на малкото останали нефинансови компенсации, които „великодушно“ са им оставени от ГЕРБ. Министрите Цветанов и Ангелов са заети с далеч „по-възвишени“ задачи – първият да организира изборите на партията си и да ги спечели на всяка цена и с всички средства, а вторият просто чака да излезе в пенсионерската летаргия на депутатстването. Е, при толкова важни приоритети – на кого му пука за полицаи и военни, събрани на протест пред Министерство на финансите?!
     И още малко по темата за мотивацията – оказа се, че не само правителственият самолет може да лети за всякакви тигри, лъвове, хипопотами и др. обитатели на зоопарка. Правителството се е повозило и на военни хеликоптери, за сметка на гориво и летателни часове на бойни пилоти. Вертолетите с мастити властници се пилотират само от командири на авио-части. А останалият личен състав седи на земята и само поема унижението да бъде непрекъснато под обстрел, че няма нужда от пилоти, които не летят!
А унижението не е част от професионалните задължения нито на военните, нито на полицаите! То е само инструментът на настоящата власт да удържа общото гражданско социално недоволство. Но – само до изборите…

сряда, 19 септември 2012 г.


Държавата рекетира гражданите си чрез банки и банкови такси


Защо държавната Българска банка за развитие 
не поеме тази функция?

      Сигурно и вие сте се сблъсквали с този, не бих го нарекъл, досаден, а направо дразнещ случай. Имате да внасяте определена държавна такса или глоба, често дори става въпрос за стотинки. Отскоро уж държавата закръглявала стотинките в наша полза. Отивате на гишето в съответната администрация, а там ви посреща чиновник, който приветливо ви сочи офис на СИБАНК, където минималната такса, която ви прибират е 3,50 лв. Абсурдно?! Разбира се, че е абсурдно да имате да плащате на държавата лев-два, а такската на частната банка е поне 3,50. Услугата не струва толкова, ясно е като бял ден и за мен, и за вас. Просто „банката на властта“ си е гарантирала това положение, с което прибира несметни суми. Практически – за нищо!
      Но алчността и наглостта на СИБАНК не се ограничават в рамките на тези 3,50. О, не! Ако като самоосигуряващо се лице плащате своите осигуровки, сумата нараства до 15-20 лв. Услужливо в СИБАНК може да ви предложат да си откриете сметка при тях и сумата ще падне – само и само парите ви да минават през банката на властта. Отново се подразбира, че Комисията за защита на конкуренцията не си и помисля да направи нещо по въпроса. Нейната задача е да следи коя промоция дава кола или билет за концерт – естествено, че така се гарантира свободния пазар и конкуренцията… Няма проблем, че това положение е факт вече десетки години и никой не смее да повдигне въпроса и да промяна в този узаконен рекет. СИБАНК е недосегаема и оперира с милиарди левове, които са спечелени по нечестен начин.
      СИБАНК е несменяемата „банка на властта“ – още от границата ви подхваща с такса върху „дезинфекцията“ на вашата кола, ако влизате от Турция. Дезинфекцията е тънка струйка вода, която често пъти не уцелва колата – но струва 4 лв. – иначе няма влизане. А до 5 лв. вездесъщата банка получава един лев такса – за какво?! Как точно обслужва „дезинфекцираните“? Левче, не много, ще кажат някои скептици или поддръжници на властта. Но 10 000 коли са 10 000 лева и то ей така, от въздуха или по-точно – от водата.
Едно безобразие, успях да изпитам и лично. След зрелищното ми задържане и престоя в следствения арест съдът ми определи гаранция, която беше петцифрена сума. Даа, познахте – жена ми ги внесе в СИБАНК! Тези средства са  задържани вече 2 години в банката и ще останат там, докато не приключат всички дела срещу мен – без лихва, без обяснения, без срам…
      Сигурно списъкът с безобразията може да продължи безкрайно. Но назоваването на проблема далеч не е и бегъл опит просто да зацикля и аз по темата за олигарсите и тяхната топла и сърдечна връзка с Властта. Не, имам едно конструктивно предложение, за което бих работил с всички сили. Абсолютно безплатно и безвъзмездно съм готов да го представя на вниманието на властта, но с уговорката, че и вие ще знаете за него. Ей така, да не се окаже, че Бойко Борисов или Симеон Дянков са се сетили „изведнъж“ за него. Депозирам го пред вас като граждани и данъкоплатци.
      Държавата може и сама да събира своите данъци и такси. Защото си има търговска банка и тя се казва Българска банка за развитие. Банката действа според специален закон и е под контрола на държавата. Следователно, логичното и отговорно държавническо действие е да ѝ бъде възложено да събира държавните такси – за каквото и да било. Не само от физическите, но и от юридическите лица. Българска банка за развитие към момента работи предимно с фирми, но като търговска банка може да предлага и други банкови услуги. Може би не безплатно, но има вероятност да е по-евтино от СИБАНК – защото е под надзора на държавата.
      Та, предложението ми е: отървете ни от СИБАНК и дайте на Българска банка за развитие да събира таксите, глобите и гаранциите на „абсолютни престъпници“ като мен. Парите директно могат да отиват за финансиране на публично обявените цели на банката: „Развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на микро, малките и средни предприятия, които са регистрирани на територията на Република България и прилагане на схеми за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие от значение за националната икономика привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции.“ Това е държавническо решение, което може да съживи гореназованите „микро, малки и средни предприятия“. Един вид – всички плащат на една институция, нарушителите плащат повече, но преразпределението на парите е обратно към бизнеса.
      Няма защо да се лъжем – да ти вземат 3,50, с които си плащаш „правото“ да платиш нещо на държавата се нарича само с една дума – рекет. Докато единствената държавна търговска банка стои с умишлено свити функции, една частна събира държавните такси. И те, буквално, са такива, каквито си поиска. Ако имам намерение да оспоря таксите на СИБАНК – на кого мога да се оплача? На премиера – едва ли. Той не може да влияе върху решенията на една частна банка. На финансовия министър – вероятно и той ще ми каже, че банката е спечелила честно и почтено конкурс и наистина няма как да платя на държавата, плащайки по-малко от 3,50.
      Затова, вместо да се оплаквам – направо давам предложение. Но ако трябва да съм честен – не вярвам, че тази власт ще се лиши от своята „банка на властта“. А вие?!

вторник, 11 септември 2012 г.


Административната реформа – реформа, реформа… колко да е реформа…

Министрите и чиновниците си поискаха авансово парите за „праведен“ вот на изборите 


          Цялата държавна администрация и общинската под контрола на ГЕРБ се готви за избори. Няма нужда да търсим сложни конспирации за купуване на гласове – всичко се случва наяве, пред очите ни. Министрите искат напълно законно да бъдат платени гласовете на чиновниците – със заплати, от държавния бюджет, т.е. от парите на данъкоплатците и бизнеса. От тези машинации, платени с моите и с вашите пари ГЕРБ очакват не по-малко от 700 хиляди готови гласа. Така министрите и кандидат-депутати искат да си осигурят спокойствие и лоялност по време на кампанията, в която трябва да се изправят пред излъганите и обеднели избиратели и да обещават „чудеса“, ако ги изберат за следващия мандат. Ако ГЕРБ не се страхуваха от санкцията на ЕС и от стягане на кранчето с европроектите, отдавна щяха да „поправят“ избирателния кодекс и да накарат чиновниците да гласуват по месторабота, за да преброят и изловят „предателите“.
          Заради изборите са блокирани всички процедури за намаляване на бюрокрацията на държавно и общинско ниво и за подобряване на капацитета на служителите. Блокирани са проекти по Оперативна програма „Административен капацитет“, защото изводите от тях ще бъдат страховити – в много министерства и подчинените им агенции има не просто дублиране на функции, а в пъти повече некадърни чиновници. Които обаче гласуват под строй…
          Разместването на администрацията из страната също има поощряващ ефект върху структурите на ГЕРБ – знае се, че на доста места координаторите са недоволни от слабата „струйка“ благини, които текат от централната власт. Сега, с преместването на структури и напускането на експерти, които не желаят да бъдат размествани по политически причини, обещанието за изборите е направено и има стимул да се положи усилие за агитация.
          В МВР е блокиран проект, който вероятно ще потвърди официално информацията, която обикаля интернет пространството повече от година – в България има същия брой полицаи и полицейска администрация като в Румъния – при три пъти по-малко население… А може да се окаже и по-лошо, но няма да го разберем преди догодина.
В същото време точно хората на Цветанов първи обявиха „залога“ за вота на полицаите – 25% увеличение на заплатите, запазване на по-дългите отпуски и по-ранното пенсиониране, към които ковчежникът Дянков имаше претенции в преговорите. Битката на вицепремиерските лобита предстои, но престъпниците могат да не се безпокоят – полицаите и следователите, които сами си купуват фенерчета, ножици, рулетки и т.н. едва ли ще имат подобен скок в заплатите.  Но администрацията и специалните служби, които отговарят за подслушването и показните акции вероятно ще получат и повече, за да помагат в манипулацията на изборите. А реформата се отлага за лелеяния следващ мандат.
          След като излезе сух от водата от скандала с „редактирането“ на Ботев и Левски, Сергей Игнатов също откри сезона на преговорите за заплати. Но и тук едва ли учителите ще получат нещо повече от вече обявените 30 лева от 1 януари. За сметка на това чиновниците в министерството, които лапат от фиктивни проекти по европейските фондове вероятно ще получат под най-различни форми солидно „стимулиране“ и в замяна под строй ще бъдат изпратени да агитират по села и паланки. Но редовите учители едва ли ще се хванат на този номер – учениците намаляват прогресивно, а хаосът в образователната система ги е превърнал в брокери, които водят люта битка за записването на всяко дете в училищна или предучилищна възраст. В същото време повечето зрелостници завършват средното си образование и родителите им ги изпращат със сетни сили да учат в чужбина и със заръката, ако могат, да не се връщат обратно. Затова и Игнатов ще трябва да се понапъне и да обещае повече учителски гласове, за да облажи своите приближени в министерството.
          Най-болно ми е да говоря за положението в МО и затова го оставих за последно. Военните не са получавали нещо значимо като увеличение от времето, когато бях министър. И вероятно няма да получат, защото козируват по устав, а не на партийни събрания. Аню Ангелов се включи в общия хор по-скоро от кумова срама, а не защото може да обещае да заведе под строй офицери, сержанти и войници да гласуват за ГЕРБ. Това, всички знаем, няма как да се случи. Освен с разпродажба на имоти на безценица и орязване на разходи и социални придобивки, Ангелов няма какво друго да отчете. Продал е 60 имота с „отпаднала необходимост“ за 11,6 милиона лева – за които простата сметка показва, че всеки за всеки от тях МО е получило под 200 хиляди лева – под цената на приличен апартамент в София…
          В целия този предизборен битак Борисов и Цветанов подготвят ГЕРБ за изборите като Алековите Гочоолу и Дочоолу – при загасени лампи и със заплашително скърцане със зъби към свои и чужди. Ръководството на партията е тръгнало като инквизиция из страната и търси вътрешни връгове и скатаващи се местни партийни босове, които да замени с нови и гладни за власт кариеристи и шмекери. При такава управляваща партия, да бъдеш в опозиция означава просто да имаш чувство за хумор и здрави нерви, за да издържиш…

сряда, 15 август 2012 г.

За министър Младенов може, а за перничани – НЕ!


Тези дни прочетох в медиите, че премиерът Бойко Борисов е изпратил правителствения самолет, за да извози персонално външният министър Николай Младенов от Евксиновград до болница в София, защото си контузил крака. Разбира се, на всеки може да се случи да се контузи, но е безспорно, че не на всеки може да се случи на помощ да му отпуснат самолет на държавни разноски. Това вероятно ще остане в историята като най-скъпия преглед при личен лекар, заплатен от бедния български данъкоплатец.

Защо не го транспортираха с лек автомобил, защо не му направиха първичен преглед във варненска многопрофилна болница, за да се определи спешността на състоянието и можеше ли да се спести на данъкоплатеца полет за 20 000лв? Можеше ли премиерът Борисов да постъпи по друг начин за очевидно важен за него министър? Отговорът е ДА! Направили го? Отговорът е НЕ? 
Отговорът на въпроса ЗАЩО трябва да го потърсят българските избиратели. 

Всичко това нямаше да ме възмути толкова, ако имаше осигурени достатъчно средства за онкоболните, за децата, за възрастните пенсионери, за пострадалите от земетресенията в Перник, за пострадалите от наводнения в Бисер и за пострадалите от пожарите земеделци.

И понеже съм перничанин вече два месеца наблюдавам как властта дели хората на наши и чужди. Вече два месеца хората от Перник не получават държавните помощи, за да ремонтират пропуканите си къщи, не защото пари няма /защото явно има за частни полети/, а защото Перник е града, в който ГЕРБ загуби. Перник не е от „нашите“ градове, кметицата не е от „нашите“ и явно перничани са от „чуждите“. 

Дали това е честно, преценете вие, но със сигурност не е демократично и още по-малко човешко. 

ПП: Новините с правителствения самолет се развиват по-бързо, отколкото човек може да ги коментира – оказа се, че е возил и отбора „юнаци“, с които поритва футбол.

Здравейте,


Добре дошли в моя личен блог. Много държа на определението „личен“ – преди избори повечето български политици се втурват да публикуват партийни тезиси в пространство, което наричат свое собствено. А след изборите се оплакват, че не са ги разбрали… Всъщност, изборните неуспехи идват от точно обратното – хората бързо ги разбират какви са, какво искат и бързо ги оставят да си живеят в своя измислен свят.

Аз също съм политик. Но първо съм българин – гордея се с това! Да си добър човек и българин от години насам във възприятията на българите е точно обратното на това да си политик. Аз се занимавам с политика, защото искам да спрем с това противопоставяне. Вярвам, че истинският политически компас не се държи от политиците, а е в ръцете на хората. И хората, българските граждани, са тези, които сочат верните посоки за успешното развитие на страната. 

Бях военен министър на България. И до момента се радвам на хиляди приятелства сред войниците, сержантите и офицерите, които неофициално са ме обявили за „най-успешния военен министър в новата история на България“. Радвам се на доверието и подкрепата на тези хора и се чувствам задължен заради тях и техните семейства да не предам доверието им, а да спечеля още доверие от всички български граждани, които не искат държавата да се управлява със страх, репресии и колосални икономически злоупотреби още 4 години. Защото след тях може и да е късно да променим нещо…

Бях арестуван с показна акция, като в холивудски екшън и след това обвинен в неща, които не съм извършил. Не се оплаквам, но трябва да знаете, че това е ужасно изпитание за човек като мен, който поставя България и морала преди всяка друга житейска ценност. За щастие, съдът все още не е подвластен на политическата репресивна машина на ГЕРБ и след като бях оправдан, реших да създам политически проект, който да се противопостави на опитите държавата да се управлява чрез страх, пожарникарски и милиционерски заповеди. 

Вдъхновен съм от създаването на НОВА АЛТЕРНАТИВА – патриотично-либерална политическа платформа, която ще търси подкрепата на всички, които са недоволни от некадърното управление на ГЕРБ и не искат да живеят в страх. Нашата основна идея е да изградим държавнически модел за управление на България, който наричаме „либерална политика със социално лице“. Ние, българите заслужаваме достоен живот и имаме право на реален шанс за развитие и успех. Но това и нашата обща отговорност, това трябва да е нашата вяра, нашата посока, нашата цел.
Вероятно понякога текстовете и мненията ми ще ви се сторят резки или негативни, но за съжаление има много неща, които определят тяхното настроение и се нуждаят от спешна промяна. И си позволявам нахално да се подпиша под афоризма на Бертолд Брехт, който твърди, че „…поезията не може да е посветена на красотата на дърветата във времена, когато в короната на всяко дърво се дебне полицай, готов да скочи отгоре ти.“ 

Надявам се, че тук ще дебатираме и съмишленици, и опоненти – защото в дебата се ражда истината – истината, която толкова много политици се опитват да стъпчат, да я дадат за храна на кучетата си или да я шутират в мрежата на някоя футболна врата.

Вярвам, че България ще пребъде! Ние обаче трябва да работим за нея всеки ден и да я изтръгнем от ръцете на хора, които я използват само като инструмент на личните си комплекси.

Обичам свободата! Тя е в основата на всяко човешко постижение и ако свободата само на един човек бъде накърнена – това е сигурен знак, че свободата като човешка категория е пострадала.

Ще се боря с всичките си сили свободата и истината да са „първите две“ власти в България!