Държава на авто-пилот

Има ли въобще пилот в българския самолет?!

Първата изборна загуба на ГЕРБ на референдума в неделя отприщи вълна от събития, които наяве показаха, че власт ползващите в момента нямат друга мисия, освен да се опитат с лъжи, манипулации, откровени измами и няколко жертвани чиновници да се окопаят във властта. И 100% доказаха тезата, която от няколко месеца заедно с политическото ръководство на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ повтаряме с упоритостта на римския сенатор Катон Цензора.  Той завършвал всяка своя реч пред сената с думите: „Смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен“. Непрекъснато говорим, че държавата е на авто-пилот, т.е. няма кой да я управлява. Държава без управление няма как да върви на добре. Просто и ясно, за да го разберат и хората, които са поели чрез избори отговорността да я управляват.

Стрелбата срещу Златомир Иванов показа недвусмислено каква е основната грижа на върхушката на ГЕРБ – да използват бюджета за сигурността на държавата за репресии и манипулации на изборите. МВР има повече пари отколкото всяко друго министерство. А в цяла България положението със сигурността е като в латино-американска бандидос-държава. Съдебната власт бе сменена със заклинанията за бърза и ефективна работа – а тръгна със стрелба пред смаяния поглед на Темида, която повдига превръзката на очите си, защото е заобиколена от хора, които гледат как да злоупотребят с нея. Ако МВР и ДАНС нямат информация или проспиват атентати като вчерашния – има ли изобщо съмнение, че са плътно заети с репресии, изнудване и създаване на чувство за страх у гражданите, които всъщност си плащат с данъците за подобна нагла гавра с държавността?!

Преди време шефът на ГДБОП Станимир Флоров въздъхна с носталгия по тоталитарния режим и практиката властта да контролира и да мачка всичко и всички. А дали вече не сте постигнали това състояние, г-н Флоров?! Не е ли всъщност дори по-удобно за Вас сегашното положение, при което официално можете да си избирате с кои престъпници да се влиза във временен сговор с тях под маската на „оперативна акция под прикритие“? Не е ли за ГЕРБ по-лесно да гази демокрацията, докато хората живеят в безизходен страх и слушат глупостите на Бойко Борисов за финансова стабилност и растящи доходи? Не е ли по-удачно с Цветан Цветанов да си стегнете багажа и да се оттеглите на някой екзотичен остров, където ще попаднете в подходящата компания на хора, които пишат собствени закони, които са в противоречие с тези на държавите, от които са забегнали…

Разбира се, че е по-удобно, по-лесно. Но все пак Европейският съюз и нашето членство в него не служат само, за да бъдат присвоявани пари от фондовете. И едва ли за случилото се вчера пред Съдебната палата ще получите „Конгратулешънс“, г-н премиер! Със сигурност няма да ги получите от българските избиратели, които вече Ви показаха чрез резултатите от референдума меко и деликатно, че времето изтича. През юли едва ли ще бъдат така благосклонни…  

НСО – „Не Стреляй, Октай!“

Милиционерите от ГЕРБ за пореден път доказаха, че за тях всички вицове са верни…

Съботния опит за покушение над Ахмед Доган и груповата неадекватна реакция на НСО, МВР и цялото политическо ръководство на ГЕРБ сериозно ме разколеба дали с властта живеем в една и съща държава. Очевидно е, че на тях проблемите на едва оцеляващия обикновен българин са им особено чужди. Но че са готови заради едната немарливост да рискуват предизвикването на сериозна политическа криза, а дори и на политически базиран междуетнически конфликт – е, това вече надмина и най-смелите опозиционни прогнози. А и в последствие се оказа, че речта на Доган не е била протоколна и не е служела само за това да си подаде оставката, а авторитетно се присъедини към общата констатация на опозицията, че властта в България се е превърнала в диктатура.

На фона на дебата отпреди няколко месеца за увеличения бюджет на МВР, който с тъпо и упорито мълчание мина безпрепятствено през парламента и е над 1 млрд. лв. случилото се на конференцията на ДПС показа къде е отишло увеличението – за осигуряване на подривната дейност сред политическите опоненти, за прикриването на слабата оперативна работа и за запазването на топли, безопасни и доходни места под шапката на самото министерство. Затова и си позволих да предложа в заглавието на този текст новата стратегия зад абревиатурата НСО – службата просто се моли да не стане някой сакатлък… Самата НСО, продължава да работи извън рамките на закон за дейността и е подчинена по особено гламав и унизителен начин на Цветан Цветанов, демонстрира пълна безпомощност и показва, че освен да варди властта от народната любов май няма друга особено важна задача. Потулените случаи с инциденти с коли на НСО на пътя се оказаха невинна закачка в сравнение с това, което проспаха гардовете в събота.

Самият Тодор Коджейков, за когото няма как да намеря сили в себе си да нарека „генерал“, защото ще обидя толкова много истински генерали допълнително наля масло в огъня с импровизирана пресконференция, на която се оправда, че всъщност НСО не отговаряли за охраната на събитието, а само за сигурността на Ахмед Доган. Е, добре – а как всъщност се съотнасят тези две неща, след това, което видяхме хиляди пъти по всички телевизии?! От какво всъщност могат да предпазят публична личност като лидера на ДПС – вероятно от навяхване на крака при слизане от трибуната. Но явно човекът толкова си може – дадоха му идеална възможност да си подаде сам оставката, а той я пропиля особено лекомислено – 4 часа след инцидента безпомощно мънкаше и обясняваше, че още не е изгледал записите, които всички зрители на националните телевизии вече бяха изучили покадрово…

ДПС съвсем естествено и логично пожелаха случаят да бъде обект на международно разследване. Защото полицейският водевил вероятно под контрола на Цветанов ще се премести в следствието и прокуратурата, където той е наредил свои хора, които има да засвидетелстват своята признателност за осигурените постове. Разбира се, че един психически неуравновесен и линчуван човек, попаднал в ръцете на психолозите от МВР може да признае всичко – дори това, което не е имал намерение да направи.

А за обикновения гражданин остава тежката поука – ако някой може да си позволи да насочи пистолет по време на публично мероприятие срещу изявен български политик – то какво остава за сигурността на семейството, близките и собствеността му?! Ей сега му е времето Цветанов да поръча цял албум от трогателни песни за „родната полиция“ – едва ли има по-жалка ситуация, в която може да постави професионалистите в системата на МВР и на сигурността като цяло!

Цената на властовото безхаберие – ВМЗ-Сопот е огледало на безобразията на ГЕРБ

Когато дъщерите ми бяха малки, много обичаха да им чета „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари. От неуморно и многократно четене съм запомнил много от тази мъдра и метафорична книга. Особено ясен и полезен напоследък ми е един епизод в началото – старият Лукан, бащата на Лукчо му подарява едно огледало и му заръчва „да изучава негодниците“. После дон Домат – един от главните негодници в книгата – се поглежда в огледалото, което Лукчо му дава, вижда себе си и след обяснението на Лукчо, че изучава негодниците, здравата се ядосва, че е разпознат като негодник…

След дългата драма с приватизацията на ВМЗ-Сопот, която целият екип на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ следи още от самото й начало, приказката за негодниците е най-доброто сравнение, което ми идва наум. Още преди 4 месеца предупредихме, че социалното недоволство, причинено от бедността и мизерията ще предизвика гладни бунтове. За съжаление – прогнозата ни се сбъдна! В Сопот хората са гладни – и няма как да е иначе, при положение, че средностатистически във всяко семейство поне един човек работи във ВМЗ.

Работниците заплашват да блокират пътища и да дойдат в София, където явното им намерение е да търсят правата си силово. Гьонсуратлъкът на Бойко Борисов стигна дотам да се загледа в ръцете на работничка, която символично му даде глава лук, защото съвсем несимволично хората от ВМЗ са на хляб и лук. Там той съзря златни пръстени, които вероятно жената е наследила от баба или прабаба и които според него трябва да занесе в заложна къща, за да не му разваля предизборната кампания. Премиерът гордо се огледа в огледалото на ВеМиЗерията на хората и се заяви като най-голям негодник…

Още преди Нова година, икономическият министър Делян Добрев нагло излъга, че приватизацията ще завърши до края на януари. Смело цялото правителство се огледа в учебника за негодници. Ние не повярвахме и още тогава предупредихме, че финалната цел на тази процедура е да бъдат съкратени работници и да бъде ликвидирано предприятието. Не защото сме много умни, а защото цялата подлост и безобразие се вижда от много далече. Все пак, трябва да призная, че моите лични очаквания бяха поне да се стигне до сделка и формално предприятието да стане частна собственост.

Но не! Лъжата лъсна като въшка на чело още преди това – Добрев и Дянков по разпореждане на Борисов излъгаха, че ще платят заплатите на работниците (реално щеше да ги плати също държавната „Кинтекс“ с аванс по несъществуващ договор). След това не го направиха. За единствения кандитат-купувач – фирма „ЕМКО“ на Емилиян Гебрев – специалистите в бранша отдавна знаеха, че няма оборотни средства, с които да направи обвързваща оферта. Използваха Гебрев, за да се появи пред медиите и да бъде в ролята на лошия вестител – въпреки условието да няма съкращения, той ги прецени като 1200 души. Да изпрати 1200 души на улицата в град, където населението е 9000, е способен само истински негодник. След това СуперБойко се намеси авторитетно и в типичен хашлашки стил ги прецени на „700-800 души“. Което пак си е покачване на градската безработица с около 10% – в годината, в която правителството си постави за цел да намалява безработицата и да вдига доходите на хората.

Появи се и информация, че дълго укриваната цена за ВМЗ е била… 1 лев! Следващият път, когато видите някой министър – замерете го с левче – това е актуалната цена на политическия морал на властта днес!

Козлодуй и Белене като границите на българското достойнство и унижението

Историята има така неочаквани обрати – едни и същи места в продължение на повече от 100 години се оказват съдбовни за определението на българската национална съдба и гордост. Тези места са свързани едновременно с величие и падение, смесени така здраво в същата тази българска съдба, че човек чак започва да вярва в свръхестествени сили.

Христо Ботев се връща в България по Дунава, пленявайки парахода „Радецки“ с намерението да започне въоръжено въстание за Освобождението на отечеството. Стъпва на българска земя при Козлодуй. След славен и трагичен поход намира смъртта си в подножието на вр. Камарата в Стара планина. И до днес историци, литератори и анализатори спорят дали е загинал от вражески куршум или е застрелян предателски в гръб. Фактът, че се подозираме в ликвидирането на един от гениалните си поети и революционери говори достатъчно красноречиво за тежките ни съмнения в способността да отстояваме националния си интерес. И трябва ден след ден, с цената на тежки упреци и усилия да ги разсейваме – къде успешно, къде не дотам…

Козлодуйският бряг в новата ни история е белязан и с присъствието на първата и единствена засега атомна електроцентрала. Освен че произвежда евтин ток за цяла България и целия Балкански полуостров,  тя изпълнява и ролята на най-достоен паметник на Ботев, който да ни напомня, че той не е дал живота си напразно. Десетилетия наред тя по един особен начин кара мнозинството от българите да се чувстват горди и независими. Предсрочното закриване на първите 4 блока на централата обаче изглеждаше като поругаване на Ботевия паметник – уж за добро, а останаха съмнения за ново предателство… Защото към момента, заради неадекватната политика на правителството, предимството да бъдем членове на Европейския съюз е спорно и се превръща по-скоро в серия от жертви, които не са в полза на народа и за които няма компенсация.   

На малко повече от 100 километра от Козлодуй по течението на Дунав е Белене. За момента този български град е свързан основно с неща, от които повечето от нас ни е срам. Предателството тук изглежда абсолютно еднозначно и неподправено. През 1949 г. на близкия остров Персин е организиран първият комунистически концлагер. На няколко пъти закриван и после отново използван за насилие срещу противниците на режима, той остава да функционира до 80-те години, когато комунистическият режим се срива заради лошо държавно управление, основано на страха и потискането на свободата.

Каква ирония – Белене е избран за площадка на втора атомна електроцентрала. И днес, почти 30 години след като за последен път е отварян за противници на комунистическия режим, отново е причина наследникът на същия този режим да сее лъжи, манипулации и цензура. Режимът на ГЕРБ с всички сили и средства се стреми да осуети изграждането на нова ядрена централа, която може да разшири гаранциите на България за енергийна независимост, национална сигурност, икономически растеж и регионален просперитет. Бойко Борисов лично се е заел с предателската задача да спре изграждането на новата централа, чието изграждане и функциониране може да съживи българската икономика реално, а не с агитационно-пропагандна цел преди изборите. Бойко Борисов е отличник в популизма и безпринципното политическо поведение, но този път направи сериозна грешка. Оставяйки настрана разумните аргументи ЗА реализацията на проекта „Белене“, той пропусна да отчете факта, че атомната енергетика е „свещена крава“ за българите, за които тя е символ на национална независимост. Те са готови да изплатят една нова АЕЦ, ако нейното изграждане е против волята на властници, които в подобни сделки търсят само своя личен интерес. Този път обаче упорството е лоша политика – защото най-вероятно ще струва на СуперБойко властта.

Предстои референдум, на който българският народ трябва пряко да се произнесе за съдбата на проекта „Белене“ – дано той има мъдростта, която липсва на управляващите го политици!