вторник, 2 юли 2013 г.

Юруш на политическата пързалка…

Протестите дават удобна възможност за политически зулуми зад гърба на народа

Дълго време се въздържах да пиша в блога си. Не заради някаква политическа или коментаторска ленност, а за да не попадна в многотомната „Антология на безплатната политическа омраза в България“. Очевидностите не се нуждаят от специфично упражнение по политическа реторика – кабинетът Орешарски продължи там, откъдето „в движение“ слезе кабинетът Борисов; и съм почти убеден, че зад товя няма специфична Световна Конспирация, а обикновено подценяване на тежката ситуация в обществото. Както прогнозирах още при съставянето на служебното правителство, то е било използвано за редица сенчести решения – в енергетиката, в концесионните правила и т.н. Изобщо основното и общо прието виждане на всички парламентарни партии в момента е, че друг смисъл освен далаверата в политиката няма и хората трябва да преглътнат поредните кадрови и корупционни безобразия. Номиналното сравнение, че след като почти 4 години търпяха ГЕРБ, могат поне година да изтърпят същото от БСП и ДПС може да се роди само на партиен конгрес, вдъховен от ХIII-ия на БКП…
БСП и ДПС пропуснаха шанса си да направят истинско експертно правителство и няма защо да се учудват на реакцията. Тя дори съдържа необходимата доза гражданска ирония, която парламентарните партии явно не улавят. Получихме своя шанс да отидем на избори и на нищо повече не сме се надявали след февруарските събития. Но съвсем не на шега политическата криза тръгна в задънената улица на „нулевото политическо представителство“ – и няма как да бъде иначе, след като в парламента отново попаднаха хората, които забъркаха днешната политическа каша. Сигурен съм, че огромната част от хората, гласували за 4-те партии в парламента силно се срамуват, че се държат като отговорни граждани с хора, чиято основна цел е осребряване на партийната лоялност. В особена степен това важи за гласувалите за ГЕРБ – техните избраници БОЙКОтират заседанията на парламента, но това не пречи заплатите им да текат. Не е голяма работа, но е показателна за „реформаторското“ настроение, което ги е обхванало…

Не зная дали Пламен Орешарски носи тесте с оставки, в които има само празно място за датата на подаването. Но всеки ден, в който депутатите не отиват на работа, за да гласуват промени в Изборния кодекс е ден, в който можем да осъмнем в една тотално спряла държава. Държава, в която политиците толкова дълго се правиха на идиоти, че идиотите вече са неразличими от политиците. Да не говорим, че приятната политическа изненада ще е решение за свикване на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Защото настоящата изключително добре гарантира правата на политиците за сметка на нормалния живот на гражданите и точно това прави политическата криза прекалено стръмна и хлъзгава…