Протестите дават удобна възможност за политически зулуми
зад гърба на народа
Дълго време се въздържах да пиша в
блога си. Не заради някаква политическа или коментаторска ленност, а за да не
попадна в многотомната „Антология на безплатната политическа омраза в
България“. Очевидностите не се нуждаят от специфично упражнение по политическа
реторика – кабинетът Орешарски продължи там, откъдето „в движение“ слезе
кабинетът Борисов; и съм почти убеден, че зад товя няма специфична Световна
Конспирация, а обикновено подценяване на тежката ситуация в обществото. Както
прогнозирах още при съставянето на служебното правителство, то е било
използвано за редица сенчести решения – в енергетиката, в концесионните правила
и т.н. Изобщо основното и общо прието виждане на всички парламентарни партии в
момента е, че друг смисъл освен далаверата в политиката няма и хората трябва да
преглътнат поредните кадрови и корупционни безобразия. Номиналното сравнение,
че след като почти 4 години търпяха ГЕРБ, могат поне година да изтърпят същото
от БСП и ДПС може да се роди само на партиен конгрес, вдъховен от ХIII-ия на БКП…
БСП и ДПС пропуснаха шанса си да
направят истинско експертно правителство и няма защо да се учудват на
реакцията. Тя дори съдържа необходимата доза гражданска ирония, която
парламентарните партии явно не улавят. Получихме своя шанс да отидем на избори
и на нищо повече не сме се надявали след февруарските събития. Но съвсем не на
шега политическата криза тръгна в задънената улица на „нулевото политическо
представителство“ – и няма как да бъде иначе, след като в парламента отново
попаднаха хората, които забъркаха днешната политическа каша. Сигурен съм, че
огромната част от хората, гласували за 4-те партии в парламента силно се
срамуват, че се държат като отговорни граждани с хора, чиято основна цел е
осребряване на партийната лоялност. В особена степен това важи за гласувалите
за ГЕРБ – техните избраници БОЙКОтират заседанията на парламента, но това не
пречи заплатите им да текат. Не е голяма работа, но е показателна за
„реформаторското“ настроение, което ги е обхванало…
Не зная дали Пламен Орешарски носи
тесте с оставки, в които има само празно място за датата на подаването. Но
всеки ден, в който депутатите не отиват на работа, за да гласуват промени в
Изборния кодекс е ден, в който можем да осъмнем в една тотално спряла държава.
Държава, в която политиците толкова дълго се правиха на идиоти, че идиотите
вече са неразличими от политиците. Да не говорим, че приятната политическа
изненада ще е решение за свикване на Велико народно събрание и промяна в
Конституцията. Защото настоящата изключително добре гарантира правата на
политиците за сметка на нормалния живот на гражданите и точно това прави
политическата криза прекалено стръмна и хлъзгава…
