От разсекретения
доклад за Кербала, въпреки че е писан под диктовката на самите виновници, става
ясно, че тогавашното ни военно ръководство и командване (Върховен
главнокомандващ, Министър на отбраната, Началник на Генералния щаб, Началник на
Главния щаб на Сухопътните войски, Старшия националния военен представител и
Командир на пехотния батальон), е показало неподготвеност, безотговорно и
престъпно пренебрежение към опасностите, което е позволило успешната атака и
унищожаването на българската база „Индия”.
Страхливостта на армейските началници позволява, въпреки констатацията на
комисията по сертифицирането от Сухопътни войски, че "част от личния
състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане
на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба",
батальонът да бъде изпратен като на сватба, разчитайки основно на огнестрелно
си оръжие, а охраната на база Индия да бъде организирана като на пионерски
лагер, на който не са се знаели дори броя на постове.
Подготовката на
батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в
Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на
операцията, както и спецификата на мисията.
Разсекретеният доклад констатира изобилие от грешки и престъпни слабости, но по стар български обичай в него
няма посочени виновници. Част от констатираните слабости се изразяват в :
- недостатъчната подготовката на батальона преди
неговото заминаване - батальонът е изпратен, въпреки
че подготовката му е продължила само 168 часа ( една седмица в началото на
лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен
курс);
- липсата на координацията на действията с щаба
на полската бригада, в чийто състав е българския пехотен батальон;
- недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните
групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;
- неизпълнението в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на
базата от командването на батальона;
- непълноценното използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и
свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното
оборудване на базата;
- несъгласуваността в действията с командването на полската бригада и
най-смущаващото – „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия
национален представител”!!!
Отбрана не е само термин в бойните ни устави, а първото задължение на
командира на бойното поле! А точно тя липсва в дейността на контингента ни в
тази мисия най-много!