четвъртък, 23 януари 2014 г.

Докладът „Кербала“ е пришит с черни конци

От разсекретения доклад за Кербала, въпреки че е писан под диктовката на самите виновници, става ясно, че тогавашното ни военно ръководство и командване (Върховен главнокомандващ, Министър на отбраната, Началник на Генералния щаб, Началник на Главния щаб на Сухопътните войски, Старшия националния военен представител и Командир на пехотния батальон), е показало неподготвеност, безотговорно и престъпно пренебрежение към опасностите, което е позволило успешната атака и унищожаването на българската база „Индия”.

Страхливостта на армейските началници позволява, въпреки констатацията на комисията по сертифицирането от Сухопътни войски, че "част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба", батальонът да бъде изпратен като на сватба, разчитайки основно на огнестрелно си оръжие, а охраната на база Индия да бъде организирана като на пионерски лагер, на който не са се знаели дори броя на постове.

Подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията.

Разсекретеният доклад констатира изобилие от грешки и престъпни слабости, но по стар български обичай в него няма посочени виновници. Част от констатираните слабости се изразяват в :
- недостатъчната подготовката на батальона преди неговото заминаване - батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа ( една седмица в началото на лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс);
- липсата на координацията на действията с щаба на полската бригада, в чийто състав е българския пехотен батальон;
- недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;
- неизпълнението в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на базата от командването на батальона;
- непълноценното използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване на базата;
- несъгласуваността в действията с командването на полската бригада и най-смущаващото – „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител”!!!


Отбрана не е само термин в бойните ни устави, а първото задължение на командира на бойното поле! А точно тя липсва в дейността на контингента ни в тази мисия най-много!

петък, 17 януари 2014 г.

„Петното“ на обществото ни



Изключителната личност се отличава тъкмо с това,
че мисълта й не следва пътя, утъпкан от посредствеността.


Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”. Това изречение е на Бисер Миланов, с прякор Петното“ обекта на медийното внимание от последните дни. Той бе арестуван зрелищно пред Парламента, след като едва не наби възрастна жена, участничка в протеста при Народното събрание.

Образът „Петното“ е 45-годишен човек от Русе, председател на национално движение „Свобода“ и един от водачите на протестите от миналата година. „Петното“ представляваше гражданското общество в срещата от август 2013-та с премиера Орешарски. Същото „Петно“ е и носител на седем присъди и в момента има няколко висящи дела. Представляваното от него движение „Свобода“, макар и нелегитимно, претендира с интересна идеология, представена на официалната им страница –множество онлайн игри и отделено почетно място на музикалното творение „What, what (In the butt)”  или в превод „Какво, какво (В задника)“.

Присъствието на „Петното“ в българското общество, само по себе си, е признак за политическата ни слабост и липсата на градивна гражданска позиция. Докато преди години прeстъпниците се стремяха да запазят анонимност, то по настоящем тях ги каним на официални срещи в Министерски съвет.

А кой избра Миланов да бъде поканен като „достоен” партньор на Премиера в диалога с гражданите, с какви мотиви и по какви критерии за представителност?

Но присъствието на Миланов далеч не е най-обезпокояващото явление на политическия ни хоризонт.

Не-необичайната „прегръдка“ между Реформаторския блок и ГЕРБ постави под сериозен въпрос какво ще реформира, всъщност, този блок? Та нали Кунева и Борисов доскоро изпитваха „принципни различия в ценностите“? Но когато целта е една, принципите се изменят.. Лявото и дясното пространство, също.

И в тази реалност, в която президенткото и министър-председателското място са взаимозаменяеми, в която партиите и лидерите им изповядват биполярни ценности, представителят на обществото ни може би не е чак толкова абсурден избор. Все пак, не е ли „Петното“ отражение на цирковите изпълнения на Волен? И не претендираше ли Бойко с една прочетена книга?