събота, 28 декември 2013 г.

Телевизионната адвокатска сага на Борисов и Цветанов

Човек трябва да бъде достатъчно голям,
за да признае грешките си,
достатъчно умен, за да спечели от тях,
и достатъчно силен, за да ги поправи.”

Джон Максуел

Демокрацията ни позволи да доживеем и тази метаморфоза в правораздаването - адвокатите на обществено интересни личности да имат възможност публично да развиват своите тези за невинност на клиентите си пред огромната аудитория на придворните им телевизии.
При предишното управление пък прокурорите и следователите бяха най-честите и желани за показване герои от величавата борба с организираната престъпност.

Макар, че страните в съдебния процес трябва да са равнопоставени, защо ли до сега тези независими обществени телевизии не даваха възможност на други защитници или на други обвиняеми лица да използват екрана като адвокатска банка за внушение на удобни за защитата тези и допускания?

Адвокатът на бившия вътрешен министър назидателно заяви, че задкулисието в страната е голямо и то управлява, без разбира се да уточни за кой период от време се отнася това самозаключение. Според него делата срещу неговия довереник са възмутителни. Но защо поредната послушна медия не предостави медийно време и на жертвите на досегашния самообявил се за „Главен обвинител в Републиката на Мутрите”? На този пеналист-физкултурник, за когото трибуната на Народното събрание представляваше място за правораздаване от последната четвърта инстанция - тази на клеветата.

Самоопределилият се като „адвокат на дявола”, назидателно посочи от услужливия телевизионен екран, че всички твърдения на прокуратурата трябва да се докажат в съда. Но дали този „извънсъдебен дебат” е равнопоставен без участието и на държавния обвинител?
Сега е ред за телевизионна изява и на другите защитници на този роден „Павлик Морозов”. Очакваме пледорията на необходимия виновник от прокуратурата във Велико Търново, позволил на вътрешния министър в последната минута да представи материалите по едно дело към друг случай. И, разбира се, покъртителната сага със спестяванията от пенсии и закуски на родителите на съпругата на г-н Цветанов, които той превърна в заложници на апартаментната си сага.

Не остана по назад в телевизионната си защита и бившият премиер Бойко Борисов, който прибегна до помощта на адвокат Марковски, наеман обичайно от топмафиоти на организираната престъпност (сагата Куйович). Той е адвокат на Бойко Борисов по възобновеното дело за смъртта на Чакъра (б. р. - инцидент в Харманли, при който полицията уби човек с гранатомет, в присъствието на главният секретар на МВР Бойко Борисов). На Марковски не му остава нищо друг освен да го защитава със зъби и нокти от екрана с „неоспоримата си адвокатска експертиза”, че на терен не главния секретар на МВР - генерал Борисов, а шефът на полицията в Хасково е ръководил акцията по залавянето на Тодор Димов - Чакъра. И клиентът му, в качеството му на главен секретар на МВР тогава, е бил пратен от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на операцията през 2003 г. да участва като статист в един скъпоструващ екшън на “МВР пикчърс”.

Припомняме на услужливите телевизионери, че съдът по правата на човека в Страсбург осъди държавата, т. е. и тях самите, да платим 50 000 евро обезщетение на близките на Чакъра, защото органите на МВР са превишили правата си.
Така и от продължителната телевизионна пледоария на адвокат Марковски не стана ясно, Бойко Борисов при участието си в тази трагична история - статист или жертва е, или е и двете едновременно? Защото той (Б.Б.) никога своевременно нищо не е чул, нищо не е разбрал и все някой друг му е виновен.

Но самохвалният Борисов в две свои телевизионни интервюта каза, че е взел решение да убият Чакъра, за да няма жертви сред полицаите и заради това се е разпоредил да се вземат гранатомети от военните. Дали и тези телевизионни самопризнания ще се окажат манипулирани, като записите по случая със защитения чрез лично обещание производител на бира.

Чакъра беше атакуван с БТР-и, автомати и противотанкови гранати, за да се внуши на електората как Бойко Борисов безпощадно ще воюва по военному като Генерал срещу престъпността. Този модел на поведение беше продължен след това от Цветанов, който показваше по телевизиите арестите на хора в болници, в спалните им и пред малките им деца.

Но единствения „Началник” на Борисов го гледа отгоре. Как ли пред него генерал Борисов ще обясни, че лицето с най-висок чин, в случая “генерал”, който присъства на мястото на операцията, не носи отговорността за действията на своите пряко подчинени?
Защото така е не е само по закон, по устав, по единоначалие, но е и по съвест. Или отново този т. нар. мухобойко ще се опита да се крие зад спасителна за него теза, че е присъствал на терен като наблюдател? За да не понесе отговорността като мъж и като носител на най-високото офицерско звание, а само да напомни за „пържолките” на верните си помощници.


Разбира се телевизионната психоатака на ГЕРБ, Борисов и адютантът му Цветанов, без да са
преминали в нелегалност, им позволява да водят партизанската си война срещу всички нечисти сили - правителството, парламента и народа, който не ги избра завинаги!

След всяка поредна тяхна изцепка, те упорито развиват фантазията си, която искат да представят като реалност. С някоя нова сплетня или далавера, благодарение на сиромахомилския апломб на послушни медии, които прикриват истинските им действия, довели страната на огнеборец № 1 до отчаяние и страшната поредица от самозапалвания.

И дори 500 души колективно да се бяха самозапалили пред Министерския съвет, Борисов и Цветанов щяха да погледнат към тях с бащинското умиление на новите Нероновци, сякаш това е поредната илюминация в чест на успешното им управление, предавана по екраните на партийните телевизии.

петък, 15 ноември 2013 г.

Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."
-          Георги Марков



Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.


петък, 25 октомври 2013 г.

За общото между политическата дезинформираност и медийната независимост

"…У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово все пак мътеше водата им, но не изригаше тая лава от адски хули и проклятия. Но бурята на диви страсти, бушуваща в течение на цял ред години, но деморализиращото влияние на деморализираната преса, но грубият всепоглъщащ материализъм, но възможността за леко обогатяване при едно приспиване на съвестта по примера на ръководещите елементи - всички тия явления са покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат като остатъци от минало величие тия заровени чисти чувства."[1]

Близо 120 години след написването на текста исторически логично би било да живеем в тази „нова в същността си епоха“. Време, в което всяко институционално действие или бездействие, е наблюдавано от будните представители на гражданското общество и срещу всяка несправедливост се реагира  остро.

Когато младежите решат да изберат журналистиката като бъдещето си професионално поприще, те се обвързват с кауза – каузата да не си затварят очите.  С предоставените им знания и възможности да бъдат рефлективни към всяко нещо, което се случва във социалния и политическия свят. Те трябва да бъдат гласа на всеки, който не може да си служи със словото толкова добре, но все пак има какво да каже… Или поне на теория…

Това, което се случва на практика, обаче, не  е много различно от описанието по-горе. Живеем в ново време, изповядвайки стари разбирания.

Казусът с Еми Барух и Иван Бедров породи много полемика. Хора, за които „свобода на словото“ не е просто термин, а идеал, реагираха на отстраняването им, поведе се битка, свика се комисия, имаше дебат и в крайна сметка, те бяха възстановени на работните си позиции.  Но това не е Happy end, това е едва началото на борбата за независими медии, които обслужват интересите не на икономически и политически картели, а на гражданите.

Защо журналистите „приспиват съвестта си“? Не винаги отговорът е в това, че са хора без ценности и идеали, понякога просто нямат друг избор, защото не са Еми Барух и Иван Бедров, не работят в "Дойче веле", никой не ги познава поименно и всяка погрешна дума може да им струва прехраната – „наведена главица сабя не я сече“… 

Защото когато се сблъскаш с българската реалност, понякога ти се налага да правиш компромиси, дори с важните неща и това да си обективен, да говориш и пишеш истини се равнява, в най - добрия случай, на авантюризъм

Не всеки има волята и силата сам да се изправи срещу несправедливостта. Щом „Съединението прави силата“, ако застанем обединени зад журналистите и изискаме защита на тяхното право  на свобода на словото, ако положим усилие да реформираме медиите, ако заедно достигнем практически решения за бъдещето на медийната независимост, ще направим услуга както на себе си, така и на децата си

Това Е проблем, не само идеологически, но и чисто практически, защото днес информацията е най – ценният актив. Предложена ни е невярна информация, следователно сме лишени от възможността да взимаме рационални  решения. Цената на грешка, при уж свободния ни граждански избор, със сигурност е много висока и не винаги става въпрос само за пари…

И нека завърша с един по-положителен цитат от Джулиан Асанж: "Истинската политика произхожда от потока на информация сред хората."



[1] Бай Ганьо журналист – Бай Ганьо – Алко Константинов 1895

вторник, 8 октомври 2013 г.

Делян Пеевски трябва доброволно да се оттегли от парламента


В момента не решаваме юридически коректно ли е връщането на Пеевски в НС. Въпросът е морален и етичен. Въпросът е един от онези ключови моменти за развитието на обществените отношения, които определят моралът и етиката на нацията за в бъдеще.

Не е възможно някой все още да се пита Пеевски има или няма място в парламента. Въпросът е принципен и отговорът е в нас.

В обществото резонира въпросът „Кой овласти Пеевски?”. И тук отговорът е: Ние.

В този момент е редно всеки един от нас да се замисли за тежестта на своя глас, за отговорността, която носи, еднакво гласувайки и избирайки да не гласува. За покупко-продажбата на гласове, за „леката ръка”, с която избираме да берем гъби в изборната неделя.

Въпросът е за гнусенето от политиката. За отричането на протестите като политически такива. За общественият страх от обвързване с политически проект. За всеобщите примирие и пасивност.

Именно политиката определя каква ще е държавата, в която всички живеем. Политическите ни избори, наравно с политическата пасивност, определят дали Пеевски ще се върне в парламента.


Ако се питате кой предложи Пеевски, не търсете отговора навън. Безпринципността във властта е отговорност на всеки от нас. 

четвъртък, 12 септември 2013 г.

ГЕРБ си назначи граждански съвет в Реформаторски блок

Реформаторски блок зазидали вратата за БСП и ДПС, но я оставили открехната за ГЕРБ. Наивни до безобразие,самонареклите се реформатори, забравиха доскорошните си изказвания против всички политически сили в страната и се прегърнаха не с кого да е, а с обединителя на всичко корумпирано и болно! Оставиха вратата си отворена за представителите на най-безпринципното, некомпетентно, сляло мафия и държава в едно, управление!
Наглостта продължава с това, че обявяват горното като новина.Реформаторски блок претендира за членство в Европейската народна партия, което прави вратата за БСП зазидана по принцип. ГЕРБ вече са част от ЕНП, следователно без „реформаторите“ да оставят вратата открехната, тя вече е широко отворена.
Гражданският съвет по-скоро напомня хайлайф сбирка на стари, не в смисъла на възраст, а на политическа преекспонация лица. 25 човека съставят съвета, като всяка партия, член на Реформаторски блок, има по двама представители, или граждани-съветници. Изумително смешно и нелогично е твърдението, че един съвет може да бъдеедновременно граждански и  да включва политическо представителство.
Обидно за българските граждани, онези, позабравените, но автентични граждани, е не само заиграването с морални ценности, патетични обещания и високи слова. Обидно е хора, компрометирани тежко, хора като Кунева и Костов, да претендират, че са носители на промяната, че са онези, които ще реформират НАС!
И нека прекратим яловото остроумие в наименуването на нови партии и обединения. Достатъчно нараснаха обезценените, омърсени български думи в имената на политически организации.
Нека гражданите претендират за гражданското.

петък, 6 септември 2013 г.

Вигенин и Орешарски изолират и обезценяват България

Съединените щати вече имат подкрепата и съдействието на Франция, Турция и Израел за по-остра реакция срещу режима на сирийския президент Башар Асад, който бе обвинен, че е използвал химическо оръжие. Великобритания и Германия отказаха участие, но и няма да се противопоставят на евентуална военна операция. Такива са преобладаващите позиции в Европа, докато Русия, Китай и Иран остават най-категоричните противници на намесата в Сирия. 
   
В момент, в който западният свят осъжда употребата на химическо оръжие и насочва усилията си към най-оптималния начин за прекъсването на войната между президента Асад и сирийските граждани, позициите на кабинета Орешарски са полу-гласни, неконкретни и с мисъл по-скоро за запазване на влиянието сред родния електорат, отколкото за международните и дипломатически отношения на България. Действията и бездействията на кабинета Орешарски по повод конфликта в Сирия показват безотговорност спрямо позиционирането на България на сцената на международните политически отношения и ни изключват като фактор с експертни становища. Предстои да разберем дали част от българската военна инфраструктура ще бъде ползвана при евентуална международна намеса в сирийския конфликт, както преди десет години при акцията срещу Саддам Хюсеин. Такова развитие на събитията със сигурност няма да се хареса на избирателите на БСП, които в момента са от малкото привърженици на правителството. Извънредното положение в Сирия засяга България в контекста на моментната политическа нестабилност в страната и има капацитета допълнително да разклати управлението.
В писмено изявление по повод химическата атака в Сирия премиерът Пламен Орешарски казва, че "извършителите на това тежко престъпление трябва да понесат своята отговорност". Официалната позиция на България е, че решението трябва да бъде търсено в рамките на Съвета за сигурност на ООН, но за всички е ясно, че съгласие в този формат няма да бъде постигнато и тази позиция на страната ни няма да остане последна. Очевидно е притеснението на Орешарски да изрази твърда позция, в противоречие със становището на Москва. Червените лидери избягват ясни заявления, в конфликт с приятеля на сирийския режим Путин. Все пак, както наскоро вестник „Дума“ написа, да се противопоставяш на Русия е „антибългарско“.
НОВА АЛТЕРНАТИВА се обявява за незабавното свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди конкретни дипломатически стъпки за разрешаването на сирийската криза. Вярваме, че е редно България да демонстрира експертен потенциал в областта на международните отношения и да допринесе за достигането на ползотворно решение на конфликта. Бездействие в критичен момент като този ни лишава от правото ни да влияем положително върху съдбите на сирийските граждани и не само. Евентуална допълнителна ескалация на конфликта в Сирия ще дестабилизира още по-мащабно политическата обстановка в страната. Мълчанието на кабинета Орешарски ще маргинализира допълнително позицията на България в международните среди и ще обезцени експертния потенциал на родните специалисти. 

четвъртък, 15 август 2013 г.

Нововъведенията в МО: Армейско номадство и брокерско предлагане на българско гражданство

120 македонски войници искат да се включат в редиците на българската армия. Това бе съобщено днес от електронния сайт А-1 ON. Военните научили за вакантни армейски постове в София. Тъй като са били съкратени в родината си, предлагат среща на българския посланик в Скопие. Той предава за желанието на войниците да се „прехврълят” в МО, където се случва непонятното. Официални представители на държавната институция, призована да опазва националния интерес, предлагат на чуждестранните войници да кандидатстват за българско гражданство. Единствено, за да преодолеят законовото ограничение за чужденци да служат в БА.
Изглежда, че от МО разглеждат българския паспорт като способ за личностно облагодетелстване. Реакцията им и отговорът към македонските войници са абсурдни. Меко казано неприемливо е чуждестранни граждани да носят отговорност за защитата на изконни, български патриотични ценности. Армията на България е изградена от българския народ. Наша е отговорността за поддържането на въоръжените сили в страната. Първо правило за включване в редиците на въоръжените сили е дълбокото вътрешно усещане за принадлежност към държавата, на която се служи. Военният пост не следва да се предлага брокерски. Той не позволява гъвкавостта на други професии и в никакъв случай не е съвместим с армейско номадство.
Предложението на МО, отправено към македонските войници, е унизително за патриотично настроения българин. Националната ни идентичност бива изтъргувана, за да се запълнят свободните позиции в БА. Това решение не е нито държавническо, нито морално издържано. Не този е начинът за набиране на военнослужещи. Очевидно е, че новите власт-имащи в МО имат криво-разбрана представа за дълга на военния, който се състои именно в абсолютно отдаване на служба на родината. Каква би била мотивацията на чуждия гражданин да защитава националния интерес и териториалната цялост на българската държава? Какво ще го възпре от това да не напусне бойния си пост в критичен момент? Мотивът на чужд войник би могъл да бъде единствено финансовото благополучие.
От страна на МО сме свидетели на рядка некомпетентност, граничеща с нациоанално предателство. Не по-малко противоречива е и позицията на ВМРО, които се обявяат в подкрепа на чуждото включване в БА. Най-тревожният факт от гореописания проблем е този, че България вече веднъж е имала стриктно функционираща армия. Веднъж вече са въвеждани социални реформи, които да защитават основното човешко право на военнослужещия да упражнява професията си с продължителност, каквато избере. Били сме свидетели на условия в БА, които са осигурявали пространство за развитие и достойни условия на труд за въоръжените ни сили. Военните са познавали последователна политика, животът им е повлияван положително от революционни управленчески реформи по време на краткото експертно участие на Николай Цонев във властта като министър на отбраната.
Трагичното е, че за пореден път в модерната българска история, качествените държавнически реформи биват променяни с еднаква по интензитет, но назадничева последователност. Изглежда, че БСП повежда тангото на ГЕРБ – една крачка напред, две крачки назад.
Оставени сме единствено с догадката дали лошите общественозначими решения, взети от сегашната власт, са нарочни или плод на дълбоко неразбиране на политическата, икономическа и социална реалност в държавата.

четвъртък, 8 август 2013 г.

Намери се кой да съживи франкенщайна ГЕРБ...

Чисто формално, президентът има право да наложи вето. В политическата практика на България досега единствено президентът Желев е налагал вето върху закона за бюджета, но то бе продиктувано от конституционни несъответствия. Това прави намесата на Плевнелиев в работата на законодателната власт безпрецедентна. Единствените, изтъкнати от сегашния президент, причини за налагането на вето са чисто политически. Росен Плевнелиев не разполага с икономически екип. Самият той заяви, че неговото вето се налага по целесъобразност. Така той се отрича от конституционното си задължение да бъде представител на цялата нация и избира да бъде представител на политическия кръг ГЕРБ. Налагането на вето в този момент означава, че Плевнелиев се придържа към политиката на Симеон Дянков в областта на финансите, която беше силно рестриктивна и изключително антисоциална.
 Смятам, че този политически ход ще се превърне в сериозен обществен казус, който ще бъде обект на широки граждански дискусии. Ветото е знак, че президентът се опитва да оформи около себе си център на властта. Плевнелиев не разбира, че той е еднолична институция. По конституция той може да има юридически съветници, но не разполага с икономически специалисти, които да са назначени и да носят отговорност в професионален план. Очевидно е, че Плевнелиев е решил да се бори за увеличаване на властовите си възможности. За себе си и за политическия кръг ГЕРБ. Това развитие на събитията е изключително вредно за държавата.
 Свидетели сме на опит да се оформи трети център на власт, извън изпълнителната и законодателната. По конституция, президентът има единствено представителни функции. С налагането на вето, Плевнелиев разширява противоконституционно своите права.
 Икономическото съдържание на отлагателното вето не заслужава да се коментира. То липсва. Президентът няма право съдържателно да критикува бюджетния закон. Ясно е, че ветото няма да се отрази на въвеждането на актуализацията на бюджета. Ходът на Плевнелиев може единствено да се обясни с отчаяно желание за възвръщане на ГЕРБ в медийното и общественото пространство. Решението на Плевнелиев е равно на политическо самоубийство. Считам, че президентът е използван като изкупителна жертва от суфльора си Борисов, която да поеме обществената присъда за некомпетентност и политическо пристрастие. Печалбата е спасителна глътка въздух за губещата актуалност, разпадаща се отвътре политическа група на ГЕРБ.
 Не подкрепям кабинета "Орешарски", заради компрометиращите назначения, които извърши в първите дни на управлението си. Но съм против политическото "оплюване", на всеки, който не е от "нашите". Старая се да бъда трезв и умерен в преценките си. Предишни корекции в закона за бюджета не са били оповестявани публично. Твърде бързо забравихме какви бюджети създаваше Дянков. Вярвам, че гражданското общество е достатъчно силно и активно, за да следи и гарантира за правилното разпределение на средствата от актуализацията на бюджета. Ситуацията на софийските улици и площади е изключително деликатна. Протестиращите са загубили всякаква толерантност спрямо власт-имащите, следят с точност всеки техен ход и няма да позволят неправомерно разходване на средствата от новия бюджет.

 Важно е да се прозре, че президентът формира около себе си властови кръг, който надхвърля конституционните му правомощия. Този грешен управленчески ход ще създаде дългосрочен конфликт между изпълнителната власт и президента. 


понеделник, 5 август 2013 г.

Пътят напред

България има сериозни проблеми. Проблемите са навсякъде. И в образованието, и в здравеопазването, и в икономиката. Но има един проблем, който е в дъното на всичко друго. През последните години световни изследвания показаха симптомите на този проблем нагледно. Според Галъп Интернешънъл на въпроса “Страдате ли?” най-често хора отговарят с “да” в... България. Афганистан е на четвърто място. Според световно изследване публикувано в The Economist, целящо да установи има ли връзка между богатството на една страна и усещането за щастие на гражданите й, най-често на въпроса “щастливи ли сте?” с “не” отговарят хората в... България. От целия свят най-много ние, българите, казваме, че страдаме и че сме нещастни. Здравеопазването ни има крайна нужда от реформи, но нямаме най-лошото здравеопазване в света. Образованието ни има огромна нужда от реформи, но нямаме най-лошото образование в света. Икономиката ни страда от световната криза и от лоши управленски решения, взимани през последните години, но иконимиката ни не е най-лошата в света.
Според друго изследване ние, българите, сме едновременно най-недоволни от качеството на услугите предоставяни от държавната и местна администрация, и в същото време подаваме официални оплаквания най-рядко от цяла Европа. Според изследвания правени в България, близо 80% от българите заявяват, че НЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ОТ ТЯХ ЗАВИСИ НЕЩО. ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ. Това е катастрофата. Спряхме да говорим открито, честно, смело помежду си. Граждани и политици. Граждани и институции. И след като спряхме да говорим - спряхме да се разбираме. След като спряхме да се разбираме - спряхме да си вярваме.
Тук показваме заедно как общите ценности и цели са пътят напред в търсене на реално решение на проблемите.
Какъв е пътят напред и как да поемем по него, отвъд различията между ляво и дясно. Ситуацията в страната го показва стряскащо ясно - крайно време е да престанем да се вкопчваме в разликите ляво-дясно. Животът ни, съдбата на България и българите, не трябва да зависи от тези изкуствени полюси. Трябва да търсим пътя напред и затова сме се събрали. Трябва да намерим баланса. Верните решения. Това, което реално ще работи и ще доведе до резултати. Резултати, които са видими, ясни, неоспорими. Резултати, които правят живота ни в България по-добър днес. Резултати, които ни дават увереност, че стига да си вършим работата добре, ще имаме едно още по-добро утре.
За да намерим пътя напред, за да поемем по него, трябва първо да спрем и да се огледаме. Да видим ясно и смело кои сме и къде сме. Трябва да видим, че така желаната от всички ни промяна е възможна, но само ако самите ние запретнем ръкави и я реализираме. “Политиката” е такава, каквито са хората, които я правят. Тя е толкова ефективна, колкото са способностите и знанията на ХОРАТА, които я правят. Тя е толкова голяма, смела, силна, колкото са големи, смели и силни ХОРАТА, които я правят и техните мечти. Затова пътят напред, е в това първо да намерим пътя към хората, които могат, знаят и имат тези качества. Тези хора не са един или двама. Тези хора сме всички ние. Пътят напред е в това да намерим начините, по които всички ние да участваме пряко във формирането на политиката на България.
Вярвам, че тук, днес правим крачка именно към това. Като даваме личен пример как може да се води конструктивен диалог. Как може да се води разговор, воден от общите цели. Разговор за намиране на решенията, а не просто посочване на проблемите. Разговор, който започва тук и сега, но няма да завърши и ще остане отворен за всеки и всички, които искат да се включат в него.
Защото това е новото начало, рестартът на България - в това да спрем с предубедеността. Да спрем да мислим, че знаем, и да започнем да разсъждаваме с отворено съзнание и сърца. В това да видим общото в целите си, а след това прагматично и обективно да обсъдим плюсовете и минусите на различните, избрани от нас, начини за тяхното постигане. Пътят напред минава през центъра. Пътят напред минава през това българите отново да започнем открит, смел, откровен разговор. Да намерим, включително техническите решения за постигане на целта, гласът на всеки гражданин да се чува не веднъж на четири години, а всеки път, когато има какво да каже.

петък, 2 август 2013 г.

‪#‎дайтеидея‬

В последната година, също и в световен мащаб, се организират все повече протести. Протесът, както в София, така и в Истанбул, Ню Йорк и Рио де Жанейро, е от нов вид. Протестът стана весел купон, място за среща със стари познати, способ за изразяване на креативността ни. Похвално е, че в България събрахме смелост да надигнем глави и спряхме да се страхуваме от политическите репресии, следващи изказана позиция срещу властта.
НО не би ли било по-полезно и по-смислено протестиращите да се обединят в проект, който предлага реална визия за промяна, оформена във вариант, различен от плакат? Не е ли по-далновидно, експертният потенциал на гражданското общество да се използва за нещо по-продуктивно от вечерни разходки? Ако екс-премиерът ти е чел една книга, не е ли умно да му подариш друга? Ако не си съгласен с начина, по който се управляват държавните институции, не е ли логично да ги промениш отвътре? Ако правителството ти прави управленчески грешки, не следва ли да дадеш предложение за правилна, общополезна политика?
Нека не рушим и анатемосваме всичко, случило се в политическия живот на България до сега. Нека надграждаме онова, което сме заварили. Нека сами създадем пространство за гражданско включване в управлението на държавата, като вместо на площада, се „бутаме” в институциите. И да, политическото ни минало не е славно, но ако не го приемем, ако не го погледнем с трезви, лишени от емоция очи, няма да сме способни да дадем рестарт на България.
Не отричаме протестите. Апелираме да поемат в друга, по-продуктивна насока. ‪#‎дайтеидея‬

четвъртък, 1 август 2013 г.

За културата. Безкултурно.




Безпринципни назначения на високи властови постове. Граждански отпор. Протести, с продължителност, достойна за Гинес рекорд. Управленчески грешки, толкова абсурдни, че говорят за задкулисни политически манипулации.        Запомнете добре този исторически момент. Свидетели сте на повратна точка. От днес България никога няма да бъде управлявана без да се чува гласът на хората. Днес гневът и справедливото омерзение на обикновения човек достигнаха своя предел. Днес погребваме политиците, които управляваха в безметежно безхаберие.        
Освен министър-председател, прочел една книга, друг, считащ масови синдикални стачки за „седенки”, медиен могул, „тропнал” по масата и получил ключов пост, България се гордее и с безкултурен министър на културата. Болезнено е да изреждаме перверзните, просташки изрази, които Вежди Рашидов бе записан да изрича. Банално е да повтаряме гнусните думи, с които българските първи мъже общуват помежду си. След скандала Борисов-Найденов-Кокинов, нецензурните излияния на Рашидов идват като сламката върху гърба на носача, която го кара да захвърли целия си товар.      
        Не искаме да падаме до нивото на битовизъм, което обитават голяма част от сегашни и бивши управляващи. Ето защо насочваме вниманието си към по-сериозния проблем, проявил се в тази срамна ситуация. А именно – бившият министър на културата в прав текст признава за медийния комфорт, осигурен на кабинета „Борисов” от Делян Пеевски.        

Отрезвяващо идва съзнаването, че начело на държавата са стоели аморални, недостойни личности, които нарушават основни конституционни норми относно правата на гражданите (виж чл. 39 и чл.41 от Конституцията на Р. България). Думите са най-силното оръжие на един политик. В случая с цинизмите на Вежди Рашидов, тежестта на словата е използвана, за да урони чувството за национално достойнство на българина. Безкултурният министър се отрича от българското си самосъзнание, както и от държавата, която определя като „циганска”. Обидно е, че човек, заемал подобен висок пост, смята принадлежността си към българската етническа група за срамна, а за жлъчен епитет използва името на ромската обществена прослойка.         
И след първоначалния потрес от изтеклите размишления на Рашидов, избърсваме студената пот, избила по челата ни. Четем за медийния комфорт на ГЕРБ, осигуряван от империята Пеевски-Василев. И започваме да се смеем, защото такъв е защитният ни механизъм срещу ежедневните политически гафове и откровени трагедии, които облъчват всички ни. Започваме да се смеем, защото всичко се подрежда, в миг всичко става ясно. Прозираме, че подозренията ни за срастването между медии, партии и престъпни структури са били истина. Всяка вечер гледахме как се режат лентички, а на сутринта четяхме за възторга, който асфалта буди у Борисов. Сега получаваме публично оправдание за това, че четири години държавата бе управлявана в името на личното облагодетелстване и благосъстоянието на олигарси и монополи.        
Различното този път е, че няма просто да се засмеем и да продължим напред. Този път, ние, активните, трезвомислещите сами ще създадем пространство за гражданското общество в управлението на България. Търсим НОВА АЛТЕРНАТИВА.

вторник, 2 юли 2013 г.

Юруш на политическата пързалка…

Протестите дават удобна възможност за политически зулуми зад гърба на народа

Дълго време се въздържах да пиша в блога си. Не заради някаква политическа или коментаторска ленност, а за да не попадна в многотомната „Антология на безплатната политическа омраза в България“. Очевидностите не се нуждаят от специфично упражнение по политическа реторика – кабинетът Орешарски продължи там, откъдето „в движение“ слезе кабинетът Борисов; и съм почти убеден, че зад товя няма специфична Световна Конспирация, а обикновено подценяване на тежката ситуация в обществото. Както прогнозирах още при съставянето на служебното правителство, то е било използвано за редица сенчести решения – в енергетиката, в концесионните правила и т.н. Изобщо основното и общо прието виждане на всички парламентарни партии в момента е, че друг смисъл освен далаверата в политиката няма и хората трябва да преглътнат поредните кадрови и корупционни безобразия. Номиналното сравнение, че след като почти 4 години търпяха ГЕРБ, могат поне година да изтърпят същото от БСП и ДПС може да се роди само на партиен конгрес, вдъховен от ХIII-ия на БКП…
БСП и ДПС пропуснаха шанса си да направят истинско експертно правителство и няма защо да се учудват на реакцията. Тя дори съдържа необходимата доза гражданска ирония, която парламентарните партии явно не улавят. Получихме своя шанс да отидем на избори и на нищо повече не сме се надявали след февруарските събития. Но съвсем не на шега политическата криза тръгна в задънената улица на „нулевото политическо представителство“ – и няма как да бъде иначе, след като в парламента отново попаднаха хората, които забъркаха днешната политическа каша. Сигурен съм, че огромната част от хората, гласували за 4-те партии в парламента силно се срамуват, че се държат като отговорни граждани с хора, чиято основна цел е осребряване на партийната лоялност. В особена степен това важи за гласувалите за ГЕРБ – техните избраници БОЙКОтират заседанията на парламента, но това не пречи заплатите им да текат. Не е голяма работа, но е показателна за „реформаторското“ настроение, което ги е обхванало…

Не зная дали Пламен Орешарски носи тесте с оставки, в които има само празно място за датата на подаването. Но всеки ден, в който депутатите не отиват на работа, за да гласуват промени в Изборния кодекс е ден, в който можем да осъмнем в една тотално спряла държава. Държава, в която политиците толкова дълго се правиха на идиоти, че идиотите вече са неразличими от политиците. Да не говорим, че приятната политическа изненада ще е решение за свикване на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Защото настоящата изключително добре гарантира правата на политиците за сметка на нормалния живот на гражданите и точно това прави политическата криза прекалено стръмна и хлъзгава…

вторник, 18 юни 2013 г.

Правителството проигра 100-те си дни с единствено лошо управленско решение



Правителството проигра 100-те си дни с единствено лошо управленско решение
Кабинетът и парламентът трябва да проявят отговорност и да приемат промените в избирателния кодекс, които НОВА АЛТЕРНАТИВА предложи в програмата си

Правителството дойде в изпълнителната власт със заклинанието за експертно управление. А зад заклинанието се оказа, че политическите сили, които го излъчиха нямат никакъв друг управленски подход, освен да поставят свои хора, чрез които да държат управлението под контрол. Което не е много по-различно от подхода на ГЕРБ. И от тази гледна точка се вижда, че политическото статукво всъщност се самовъзпроизвежда. Вижда се, че парламентарните политически сили по никакъв начин не са разчели правилно посланието от февруарските протести. Въпреки, че голяма част от управленските предложения на НОВА АЛТЕРНАТИВА бяха „заимствани“, не се видя политическа воля и почтеност да бъдат контролирани по-строго лостовете на законодателната и изпълнителната власт.
Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС беше ясна демонстрация за това. Така политическото задкулисие всъщност продължава да играе на политическата сцена на България. Което е трудно поносимо след управлението на Борисов, Цветанов и техният отбор „калинки“. Очакванията на протестиращите са да се търси промяна на принципите на действие в българската политика, а не на отмъщение. Това е основната причина кабинетът на Пламен Орешарски да няма традиционните 100 дни за поемане на отговорността във властта. Не от политическите сили, а от българите, чиято търпимост не е ни най-малко възстановена – управленска грешка от такъв калибър показва, че на по-ниските управленски нива ще има също толкова фрапиращи решения. Още повече, че назначенията в държавната и областните администрации минават „под радара“ на медийните скандали.
Правителството на практика успя да изчерпи кредита си на доверие с едно-единствено действие, което е груба грешка управленска грешка в настоящия момент. Отговорното политическо поведение на парламентарно представените политически сили е преди правителството да подаде оставка да бъдат приети промените в избирателния кодекс, за да не се мултиплицират възможностите за изборни нарушения, които задълбочават политическата криза в момента.

понеделник, 13 май 2013 г.

Благодаря на всички – продължаваме!


Сядам да пиша тези редове с много вълнение. Няма да крия, че очакванията ми за тези избори бяха различни. Няма да крия, че очаквах едновременно и манипулации, и по-висок резултат за НОВА АЛТЕРНАТИВА. А всъщност, това са взаимно изключващи се очаквания. Но дори и сега виждам, че  вятърът на промяната е задухал и дори и да сме свалили един-единствен лист от дървото на политическото статукво – това е първа успешна стъпка, с която започва всичко...
Искам да благодаря лично и сърдечно на всички, които гласуваха за нашата кауза – рестарт на България. Искам да отправя специалните си благодарности към доброволците, координаторите, кандидатите и всички хора, които прегърнаха НОВА АЛТЕРНАТИВА като идея за едно по-различно и по-добро бъдеще за България. Съвсем скоро ще се съберем, ще се преброим и ще решим КАК да продължим – въпросът ДАЛИ пред мен не стои...

Изборните резултати винаги могат да бъдат разгледани като прочутата полу-празна или полу-пълна чаша. Аз предпочитам да ги видя като полу-пълна. Тези избори бяха много по-различни от предишни избори, когато всички бяха победители. Номинално победителите (ГЕРБ) вчера избягаха от публиката и дори не благодариха на хората, които ги избраха като победители. Главно защото знаят, че победата им е нечестна и безсмислена... Номинално загубилите (БСП) седнаха на масата като победители и се самопоканиха във властта, преди някой да ги упълномощил за това. Фактическите „врагове“ ДПС и АТАКА нямат друг полезен ход, освен да покажат, че поставят България над всичко и могат да работят за нейното възстановяване, загърбвайки омразата помеждуу си и към БСП. А БСП вече знаят, че правителство е възможно само, ако има широк консенсус, включващ извънпарламентарните партии и гражданските организации. И лидерът ѝ Сергей Станишев имаше откровеността да го заяви – което го прави фактически победител в двубоя му с Бойко Борисов.

Ние загубихме. Загубихме илюзиите си, че избирателите ще прегърнат идеята за промяна леко, след като са били лъгани тежко в продължение на 23 години. Загубихме възможността да се поздравим с първа изборна победа в навечерието на първата годишнина на НОВА АЛТЕРНАТИВА. За което ще понесем отговорността си и ще поискаме – и аз, и политическият съвет – решението на своите членове и симпатизанти.

Ние победихме. Победихме страха, че да си в опозиция в България е станало твърде опасно. Победихме предубеждението, че новите партии в България са само политически инженеринг и просто трябва да отклонят вот от старите. Победихме в моралния двубой, защото не участвахме в купуването на гласове, не водихме арогантна кампания и не тръгнахме по пътя на политическите машинации и съглашателството.

Чака ни още много работа и съм сигурен, че ако се впрегнем и я свършим – ще бъдем само победители, а победата ще бъде в името на единствената кауза, заради която я има НОВА АЛТЕРНАТИВА – България. Ниската избирателна активност като мощна форма на протест означава, че потенциалът на промяната е голям и ще се реализира – колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние оставаме на разположение като възможност за нейното осъществяване.
Още веднъж – благодаря ви...

Да живее България!

четвъртък, 9 май 2013 г.

Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!


БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…


неделя, 5 май 2013 г.

За Възкресението и храбростта в 48 часа

Тази година честваме Великден и Гергьовден един след друг. Чакаме храбростта и Възкресението да си подадат ръце и заедно с тях да тръгнем към по-добро. Няма как да убегне символиката на двата „съседни“ празника, от които чакаме ново начало за стремежите и мечтите си. И дано след дългите празници сме успели да сломим в себе си лошото и завистта, защото ни чакат тежки дни на работа, за да потърсим по-добър път за България. Затова да се запасим с много вяра и търпение и да поемем по него.

А поводи за колебания и съмнения точно сега не ни липсват. Мнозина се съмняват като Св. Тома от Библията и при избора на новия патриарх дори се опитаха да надникнат под расото му за скрито досие от Държавна сигурност. Съмняват се, че справедливостта може да възтържествува, че можем да вдигнем държавата на крака, че може да има по-честна политика и за още хиляди неща. А без съмнение е само едно – че от нашите собствени честни усилия, от морала и отговорността, която вложим в управлението ще се разсеят съмненията ни.

Въпреки беззаконията и несправедливостта, въпреки трудното ежедневие – надявам се, че тази година ще имаме един истински Български Великден – не само светъл християнски празник, а и общо вдъхновение, с което ще оставим неуспехите и омразата зад гърба си… Светъл и истински ще е празникът на всички, защото Исус не избра да се жертва само за праведните или вярващите, а спаси всички ни и ни поведе към светлината и истината.

Не е случайно, че празникът на Св. Георги Победоносец и на храбростта идва точно след Великден. Точно храброст ни е нужна, за да надмогнем беззаконията, които така плътно ни заобиколиха през последните години. Храброст и дързост ни трябват, за да изведем хората отново на пътя на надеждата след толкова много разочарования. Това е и празникът на Българската армия, която нося в сърцето си и която понесе многократно повече разочарования и беззакония, защото в армията хората нямат право да излязат на улицата и да се борят открито за правата си… Но пък имат достойнството да стиснат зъби и да продължат напред!

На празника обаче да забравим всичко лошо и всяка мисъл за поражение! Да посрещнем победните знамена с мисълта за нови победи. Българската армия не познава поражението – нито като събитие, нито като състояние. Силно вярвам, че тези, които се опитаха да я съсипят вече са сразени дори и само от моралната сила, която блика от нея. А и силно вярвам, че в предстоящите месеци и години заедно ще я възродим за нов живот. Докато има Българска армия ще има и България – никога не бива да забравяме това!

Христос Воскресе!