петък, 29 март 2013 г.

За послушанието и поДслушанието…


Цветанов събира незаконно информация, която директно трябва да му подскаже, че е време да напусне държавата с перука и фалшива брада

Отдавна съм наясно, че ме подслушват. Вече дори не знам от колко места точно… От опозиционните интернет сайтове научавам, че и Цветанов обича да хвърля по едно ухо към моя телефон. А аз нищо интересно и ново за него не казвам – освен, че държавата е срината от ГЕРБ и тяхната милиционерщина и още от есента повтарям, че ще им е трудно да си идат в мир. Казвам, че се опитват да докарат България до диктатура и просешка тояга едновременно. Казвам, че грабят и душат бизнеса едновременно. Казвам, че в момента са се покрили и са пратили служебното правителство да работи за служебна победа на изборите… Но тези неща ги казвам ПУБЛИЧНО и могат да ги чуят дори и без да харчат част от стотиците милиони левове на българския данъкоплатец, за да разберат, че ние от НОВА АЛТЕРНАТИВА сме хора, които искат да бъдем част от инструментите на промяната, която целият български народ желае след тяхното власт ползване…

Ех, ако ме бяха послушали, вместо само да ме подслушват! Послушковците и поДслушковците на Цецо Шестте Апартамента  обаче не стигат по-далеч от послушанието – предават си докладчетата и записчетата и оттам – той да си се оправя. А той е поредният, който не знае кога да се откаже и да се покрие вдън земята на българската политика.

Поставянето ми на първо място в „неогласения“ списък ме изпълва със смесени чувства. От една страна се радвам, че успяваме да сме им „оперативно интересни“ при положение, че в цялата страна заплашват и уволняват хората, които дръзнат да се присъединят към нас, затворили са ни всички пътища към медиите с „ембарго върху Цонев“ и още десетки други политически „подсичания“. От друга страна съм много омерзен – не като „обекта Цонев“, а като гражданин на тази многострадална България, в която да се прави политика към ден-днешен означава да се губи време за коментар на номера от Живково време.

Много ми е интересно също какво ли би се получило, ако вместо хора като мен послушните поДслушковци и техния началник бяха хвърлили малко усилия в подслушване на групите за отвличане, на ДДСарите, на уличните трафиканти на дрога около училищата и на други подобни „оперативно безинтересни“ лица. Може би щяхме всички да живеем малко по-спокойно и в държавния бюджет да има повече пари за майките, пенсионерите, хронично болните, безработните и студентите. Може би нямаше да се налага да се правят пространни словоблудства пред медиите, защо не ни искат в Шенген. Но послушанието и поДслушанието се занимават с друго – само дето не е тайно и е много противно…

вторник, 26 март 2013 г.

Какво ще стане с волята на протестиращите?


Подозрително бързо повечето лидери тръгнаха да монетаризират влиянието си в партийни схеми

Сигурно си спомняте „Умно село“ на безсмъртния Доньо Донев – всяка беда, която нападаше героите намираше привидно лесно решение, което се превръщаше в следващата. И така, докато накрая един селски „мъдрец“ наводни селото и всички останаха да живеят по покривите на къщите. Но не прибързвайте да мислите, че омаловажавам ролята на бунта срещу властта! Волята за промяна на хората е ясна и декларирана – проблемът е, че след първоначалната еуфория от привидно лесната победа с оставката отстъпи място на провокациите и ездачите на протести. Ездачите на протести бързо заплуваха в мътната вода и си договориха места в удобните аквариуми на партийните листи. Оказа се, че също като в умното село решението се превърна в проблем…

Няма как да подминем светкавичната метаморфоза на част от протестиращите „първенци“, които се тръшкаха на асфалта под слисаните погледи на Орлите от Орлов мост, колчем видеха камера или фотоапарат. А след това бързо се предадоха на политическото статукво. Пресилено ще е обаче да кажем, че ЕРП-революцията е изяла своите деца. Очевидно е, че българският политически живот на определен период от време има нужда от попълване със съмнителни революционери. Проблемът е, че блудството с партиите гаси надеждата у хората, които не искат да са във властта, а да водят приличен живот и да се радват на спокоен сън. Страшното е, че кранчето на властта беше затегнато твърде късно, държавата си остава все така опоскана и много повече от предизборни намаления на ток и парно в пролетно-летния сезон няма да видим.

Ездачите на протестите съществуват, защото партиите-монополисти стискат като питбули текстовете в Изборния кодекс и другите закони, свързани с изборите, които определят само ПАРТИИТЕ като форма за участие в политическото представителство. Ако гражданските организации получат правото да се явяват ДИРЕКТНО на избори за ГРАЖДАНСКА КВОТА в парламента – това няма да се случва! НОВА АЛТЕРНАТИВА повече от месец предлага едно работещо и напълно изпълнимо решение. И парламентът можеше да го гласува и приеме – но Цецка Цачева удобно обясни, че „този парламент няма мандат да променя Изборния кодекс…“ ГЕРБ с машинация затвориха вратата на промените в изборната система върху крака на гражданското недоволство. Предсрочните избори просто ще възпроизведат модела, срещу който хората протестират. Това директно включва часовниковия механизъм на бомбата „предсрочни парламентарни избори“. Най-късно до края на годината или през пролетта на 2014 г. тези промени ще станат неизбежни, защото представителството чрез политическите партии ще остане ограничено.

И ще влезем в спиралата на „изборите до дупка“ – извънредни парламентарни, редовни за Европейски парламент, редовни местни и т.н. – а в тази спирала обикновено време и пари за държавност и за съживяване на бизнеса няма…

вторник, 19 март 2013 г.

Крайно време е да отрежем злокачественото образование


Студентите имат право на глас при вземането на решения във висшето образование

Не, в заглавието няма грешка – имам предвид точно образОванието! Точно както при раковите заболявания, при операцията на пациента се вижда реалната ситуация и може да се заключи какви са шансовете. Положението в българското изглежда доста метастазно – особено пораженията във висшето. Има вероятност по „дипломи за висше образование на глава от населението” вече да сме достигнали „дупки по пътищата на глава от населението” – а това е най-страшната инфлация, защото знанието е една от новите световни валути.

Миналата седмица бях поканен като лектор на среща-дискусия със студенти и членове на Националното представителство на студентските съвети. Организаторите се бяха постарали да има време за дискусия и време за купон – поканили бяха известни групи, известни млади актьори. Студентите обаче съвсем резонно поискаха дискусията да продължи по-дълго от обявеното. От една страна, почувствах се изпълнен с оптимизъм – щом младите хора на България искат да бъдат активни граждани – има надежда! Това, което ми създаде тягостно чувство е, че вместо да се забавляват и да си гледат студентския живот, който губят безвъзвратно в кризата, те са дълбоко загрижени за ПОСЛЕ. За реализацията, която им липсва. За стойността и конветируемостта на дипломите им. Огорчени са от преподаватели, които зорко пазят статуквото и особено много внимават в университетите да не се появяват хора от практиката, които искат да научат студентите на полезни неща. В 74-милионна Турция с над 1% годишен прираст на населението действат 167 университета, а около 350 хиляди студенти на година ги завършват. Демографският потенциал подсказва на турското правителство да инвестира в образование. В точно десет пъти по-малка България има 51 университета и колежа – данни за завършилите и за прираста на населението няма да посочвам, но като цяло сме сред най-бързо намаляващите и едва ли сред най-учените. Извличането на поуките оставям на вас.

Много висши училища, удобно настанени зад академичната автономия вече са минали в сферата не просто на класическия пазар, а на класическото тържище – дават възможност студентът спокойно да „проспи“ обучението си, награждавайки го със заветната ДИПЛОМА! Ако си плаща таксите и се явява чат-пат на изпити, студентът в българско висше училище е ОБРЕЧЕН ДА ЗАВЪРШИ. А една не по-малка част просто стягат куфарите за чужбина с благословията и спестяванията на родители и роднини с идеята да не се връщат повече. Тези хора не се интересуват от политика. Те няма да станат избиратели. Освен, ако политиката към образованието не ги накара да размислят…

И няма как да е друго, и няма как да виня студентите, че не им е до купони – дори официалните данни на стъкмистиката сочат, че младежката безработица е над 20%. Да не говорим за реалната; да не говорим за нископлатената, нискомотивираща и нископерспективна работа, която вършат, за да имат изобщо някаква работа. Студентите искат да знаят – защо успяват в чужбина, а не в България. Студентите питат защо университетите гледат на тях като на ходещи вносни бележки за семестриални такси. Студентите се чудят как може таксите им да се увеличават, преподавателите да са зле платени, а качеството на образованието, за което плащат, да пада със скоростта на падащите политически рейтинги. Може би точно в политиката е отговорът на въпросите и чуденките – множество университети угаждат на казионните партии, като се опитат всячески да им изпратят хора без самочувствие, без изисквания, без перспектива. Е, този път съм почти убеден, че номерът няма да мине! Студентите според мен са решени този път да застанат със закони и правила в ръка и да потърсят своите права – дори и като потребители! Защото получават лоша услуга за парите си. Нужен е нов Закон за висшето образование, направен с участие на преподаватели и студенти. Трябва ни разбиване на академичния монопол, в който успешни български мениджъри, откриватели, юристи, журналисти и т.н. да излязат от офисите си и да преподават изкуството на войната – но не по Сун-Дзъ, а базирано на всекидневните битки с конкуренцията, с администрацията, с пазара. Трябва ни армия от „гост-професори“ и „гост-доценти“, които не знаят как да цитират и цитатничат, но могат да научат младите хора как да бъдат дръзки и успешни. За да имат време да купонясват сега…   

понеделник, 11 март 2013 г.

Много бързо забравиха…

Министрите в оставка или са си паднали заедно на главите, или започнаха стратегията на Голямата лъжа

Не е минал и месец откак правителството катапултира от властта, а ето – министрите тръгнаха често и напоително на предизборна обиколка в медиите. Ни лук яли, ни лук мирисали. Толкова бързо забравиха, че лукът и филиите с мас ги донесоха със социалния геноцид, който експериментираха върху българския народ. Правителственото турне „Наглите-2“ вече с пълна сила пълни телевизионни студиа, в които довчерашни укумуш-министри седят хрисими и с пълни шепи хвърлят пепел върху главите си, повтаряйки като мантра „доходи-социална политика; социална политика-доходи“… Защо, дами и господа министри, не се сетихте за доходите и социалната политика, докато не бяхте в оставка?! Нима сега изведнъж се сломи бюджетната ви жестокост и при вида на реалната гражданска непоносимост срещу партийния ви гьонсуратлък изведнъж се сетихте, че хората наистина мизерстват?

Също като с контролираните мнения във Фейсбуук преди няколко месеца, при която огромна армия от тролове копи-пействаше „мнения“ от пропагандната квартира на ГЕРБ барабар с инструкциите,  в момента върви мощна кампания, подчинена на гьобелсовата стратегия – „Една лъжа, повторена хиляда пъти се превръща в истина.“ Голямата лъжа на ГЕРБ е плоска и опашата – инструктажът е обилно и напоително всички довчерашни министри, разтоварени от всякаква полилитическа отговорност да хипнотизират избирателите и да ги накарат да забравят, че именно правителството на ГЕРБ обезсмисли държавата, а покрилият се напоследък Бойко Борисов само дето не си вдигна паметник приживе до някой от безсмислените си ураджийски градежи. Голямата лъжа трябва заедно със заграбеното от народа да го залее с обилна предизборна манипулация и да заглуши виковете на гладните бунтове.

Но в понеделник сутринта Цветан Цветанов не издържа и си го каза направо: „Правителството на ГЕРБ ще направи една позитивна, градивна кампания…“ С което издаде три важни предизборни зулума, които са внимателно планирани:
1.    Правителството на ГЕРБ е в оставка, но ще продължи вероятно с помощта на марионетен служебен премиер и правителство да използва за предизборна кампания държавни и европейски средства;
2.    Бойко Борисов ще стои в сянка, а накрая ще излезе като въшка на чело;
3.    Изборната администрация вече е готова да удари едно „административно“ рамо, ако облъчването не сработи.

Абсурда на ситуацията е, че няма как да се искат оставки, защото формално правителството е в оставка. Борисов и Цветанов до такава степен са свалили от себе си всякакъв морал, че продължават да гледата на държавата като на бащиния и директно възнамеряват да продължат партизанската война с държавни средства. Цинизмът им в действие не познава граници! Какво да се прави – тежкото наследство на БКП продължава да хвърля уродливата си сянка, в която симеоновски милиционери колят и бесят в многострадална България...

понеделник, 4 март 2013 г.

Пламен Горанов – човекът, който изгори илюзиите на политиците и монополите


Сутринта гледах няколко сутрешни блока. Навсякъде течаха спорове за поделяне на следизборната баница, а гневни интелектуалци размахваха Пламен Горанов като лозунг, с който да разгромят своите опоненти – други гневни интелектуалци. Но всички ние все още не знаехме, че той е починал снощи в 20,30 минути във Военноморската болница. И със смъртта си ни праща да помълчим и да поразмислим…

Един протест, който започна под мотото „Да запалим монополите“ успя да изгори и един човек, който не ревеше гръмко искания и не се заявяваше като политик; изгори един мъж в разцвета на силите му, който показа на нас, политиците, че думите и лозунгите са само извинението да не взимаме решения и да не носим отговорност. Дали сме разбрали поуката от това, което направи – предстои да видим през следващите два месеца, в които ще трябва да кажем какво ще свършим, за да не горят повече хора по площадите…

Толкова много символи са се натрупали в това трагично събитие, че няма как да ги приемем всичките като случайност. Името на този човек, сякаш нямаше как да е друго. И нямаше как да си отиде от този свят в друг ден, освен в деня на Националния ни празник, в който хората хем празнуваха, хем протестираха и някак се чувстваха по-уверени, че са застанали на едно национално знаме разстояние по-близо до една по-нормална и загрижена за гражданите си държава. 

Пламен Горанов възстана срещу варненския кмет – един от най-гротескните образи на българската политика, в която успешната кариера на един политик е в обратна пропорция на количеството морал, което съдържа в себе си и в действията си. Варненският алпинист изкачи върха на политико-олигархичния цинизъм и скочи от него. Докато той береше душа в болницата се случиха две много грозни неща. Първо, ГЕРБ набързо свали политическото доверие от Кирил Йораднов и замете следите от общите им далавери под килима на варненската община. Второ, самият Кирил Йорданов вчера още имаше куража да обяснява, че ще размишлява над оставката си и даже свика извънредно заседание на общинския съвет във Варна, за да разхвърля отговорността върху повече малки съвести…

Колкото и да си повтаряме, че след смъртта на Пламен Горанов България вече не е същата – пак ще си остане съмнението, че се опитваме да налучкаме някаква посока, в който да тръгнем заедно с обществото. А посоката вече е една-единствена – да погледнем на политиката като на тежка отговорност и ако искаме място в нея – да я носим без да питаме за своите права и какво ще получим в замяна. Политиката в България трябва да стане работа, която предлага гадни условия на труд, да е пълна със съдебни капани и да бъде строго еднопосочна за провалилите се политици – към политическото забвение. Такава трябва да я преправим на изборите, за да не привлича всички като по-добра алтернатива на усърдието, идеите и поемането на риск.
А варненските общинари на извънредното си заседание е добре да примат освен оставката на кмета и още едно решение – да кръсти площада, на който се намира „Пламен Горанов“ – така всички и винаги ще имаме едно наум, преди да докараме хората до изгарящо отчаяние…