четвъртък, 15 август 2013 г.

Нововъведенията в МО: Армейско номадство и брокерско предлагане на българско гражданство

120 македонски войници искат да се включат в редиците на българската армия. Това бе съобщено днес от електронния сайт А-1 ON. Военните научили за вакантни армейски постове в София. Тъй като са били съкратени в родината си, предлагат среща на българския посланик в Скопие. Той предава за желанието на войниците да се „прехврълят” в МО, където се случва непонятното. Официални представители на държавната институция, призована да опазва националния интерес, предлагат на чуждестранните войници да кандидатстват за българско гражданство. Единствено, за да преодолеят законовото ограничение за чужденци да служат в БА.
Изглежда, че от МО разглеждат българския паспорт като способ за личностно облагодетелстване. Реакцията им и отговорът към македонските войници са абсурдни. Меко казано неприемливо е чуждестранни граждани да носят отговорност за защитата на изконни, български патриотични ценности. Армията на България е изградена от българския народ. Наша е отговорността за поддържането на въоръжените сили в страната. Първо правило за включване в редиците на въоръжените сили е дълбокото вътрешно усещане за принадлежност към държавата, на която се служи. Военният пост не следва да се предлага брокерски. Той не позволява гъвкавостта на други професии и в никакъв случай не е съвместим с армейско номадство.
Предложението на МО, отправено към македонските войници, е унизително за патриотично настроения българин. Националната ни идентичност бива изтъргувана, за да се запълнят свободните позиции в БА. Това решение не е нито държавническо, нито морално издържано. Не този е начинът за набиране на военнослужещи. Очевидно е, че новите власт-имащи в МО имат криво-разбрана представа за дълга на военния, който се състои именно в абсолютно отдаване на служба на родината. Каква би била мотивацията на чуждия гражданин да защитава националния интерес и териториалната цялост на българската държава? Какво ще го възпре от това да не напусне бойния си пост в критичен момент? Мотивът на чужд войник би могъл да бъде единствено финансовото благополучие.
От страна на МО сме свидетели на рядка некомпетентност, граничеща с нациоанално предателство. Не по-малко противоречива е и позицията на ВМРО, които се обявяат в подкрепа на чуждото включване в БА. Най-тревожният факт от гореописания проблем е този, че България вече веднъж е имала стриктно функционираща армия. Веднъж вече са въвеждани социални реформи, които да защитават основното човешко право на военнослужещия да упражнява професията си с продължителност, каквато избере. Били сме свидетели на условия в БА, които са осигурявали пространство за развитие и достойни условия на труд за въоръжените ни сили. Военните са познавали последователна политика, животът им е повлияван положително от революционни управленчески реформи по време на краткото експертно участие на Николай Цонев във властта като министър на отбраната.
Трагичното е, че за пореден път в модерната българска история, качествените държавнически реформи биват променяни с еднаква по интензитет, но назадничева последователност. Изглежда, че БСП повежда тангото на ГЕРБ – една крачка напред, две крачки назад.
Оставени сме единствено с догадката дали лошите общественозначими решения, взети от сегашната власт, са нарочни или плод на дълбоко неразбиране на политическата, икономическа и социална реалност в държавата.

четвъртък, 8 август 2013 г.

Намери се кой да съживи франкенщайна ГЕРБ...

Чисто формално, президентът има право да наложи вето. В политическата практика на България досега единствено президентът Желев е налагал вето върху закона за бюджета, но то бе продиктувано от конституционни несъответствия. Това прави намесата на Плевнелиев в работата на законодателната власт безпрецедентна. Единствените, изтъкнати от сегашния президент, причини за налагането на вето са чисто политически. Росен Плевнелиев не разполага с икономически екип. Самият той заяви, че неговото вето се налага по целесъобразност. Така той се отрича от конституционното си задължение да бъде представител на цялата нация и избира да бъде представител на политическия кръг ГЕРБ. Налагането на вето в този момент означава, че Плевнелиев се придържа към политиката на Симеон Дянков в областта на финансите, която беше силно рестриктивна и изключително антисоциална.
 Смятам, че този политически ход ще се превърне в сериозен обществен казус, който ще бъде обект на широки граждански дискусии. Ветото е знак, че президентът се опитва да оформи около себе си център на властта. Плевнелиев не разбира, че той е еднолична институция. По конституция той може да има юридически съветници, но не разполага с икономически специалисти, които да са назначени и да носят отговорност в професионален план. Очевидно е, че Плевнелиев е решил да се бори за увеличаване на властовите си възможности. За себе си и за политическия кръг ГЕРБ. Това развитие на събитията е изключително вредно за държавата.
 Свидетели сме на опит да се оформи трети център на власт, извън изпълнителната и законодателната. По конституция, президентът има единствено представителни функции. С налагането на вето, Плевнелиев разширява противоконституционно своите права.
 Икономическото съдържание на отлагателното вето не заслужава да се коментира. То липсва. Президентът няма право съдържателно да критикува бюджетния закон. Ясно е, че ветото няма да се отрази на въвеждането на актуализацията на бюджета. Ходът на Плевнелиев може единствено да се обясни с отчаяно желание за възвръщане на ГЕРБ в медийното и общественото пространство. Решението на Плевнелиев е равно на политическо самоубийство. Считам, че президентът е използван като изкупителна жертва от суфльора си Борисов, която да поеме обществената присъда за некомпетентност и политическо пристрастие. Печалбата е спасителна глътка въздух за губещата актуалност, разпадаща се отвътре политическа група на ГЕРБ.
 Не подкрепям кабинета "Орешарски", заради компрометиращите назначения, които извърши в първите дни на управлението си. Но съм против политическото "оплюване", на всеки, който не е от "нашите". Старая се да бъда трезв и умерен в преценките си. Предишни корекции в закона за бюджета не са били оповестявани публично. Твърде бързо забравихме какви бюджети създаваше Дянков. Вярвам, че гражданското общество е достатъчно силно и активно, за да следи и гарантира за правилното разпределение на средствата от актуализацията на бюджета. Ситуацията на софийските улици и площади е изключително деликатна. Протестиращите са загубили всякаква толерантност спрямо власт-имащите, следят с точност всеки техен ход и няма да позволят неправомерно разходване на средствата от новия бюджет.

 Важно е да се прозре, че президентът формира около себе си властови кръг, който надхвърля конституционните му правомощия. Този грешен управленчески ход ще създаде дългосрочен конфликт между изпълнителната власт и президента. 


понеделник, 5 август 2013 г.

Пътят напред

България има сериозни проблеми. Проблемите са навсякъде. И в образованието, и в здравеопазването, и в икономиката. Но има един проблем, който е в дъното на всичко друго. През последните години световни изследвания показаха симптомите на този проблем нагледно. Според Галъп Интернешънъл на въпроса “Страдате ли?” най-често хора отговарят с “да” в... България. Афганистан е на четвърто място. Според световно изследване публикувано в The Economist, целящо да установи има ли връзка между богатството на една страна и усещането за щастие на гражданите й, най-често на въпроса “щастливи ли сте?” с “не” отговарят хората в... България. От целия свят най-много ние, българите, казваме, че страдаме и че сме нещастни. Здравеопазването ни има крайна нужда от реформи, но нямаме най-лошото здравеопазване в света. Образованието ни има огромна нужда от реформи, но нямаме най-лошото образование в света. Икономиката ни страда от световната криза и от лоши управленски решения, взимани през последните години, но иконимиката ни не е най-лошата в света.
Според друго изследване ние, българите, сме едновременно най-недоволни от качеството на услугите предоставяни от държавната и местна администрация, и в същото време подаваме официални оплаквания най-рядко от цяла Европа. Според изследвания правени в България, близо 80% от българите заявяват, че НЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ОТ ТЯХ ЗАВИСИ НЕЩО. ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ. Това е катастрофата. Спряхме да говорим открито, честно, смело помежду си. Граждани и политици. Граждани и институции. И след като спряхме да говорим - спряхме да се разбираме. След като спряхме да се разбираме - спряхме да си вярваме.
Тук показваме заедно как общите ценности и цели са пътят напред в търсене на реално решение на проблемите.
Какъв е пътят напред и как да поемем по него, отвъд различията между ляво и дясно. Ситуацията в страната го показва стряскащо ясно - крайно време е да престанем да се вкопчваме в разликите ляво-дясно. Животът ни, съдбата на България и българите, не трябва да зависи от тези изкуствени полюси. Трябва да търсим пътя напред и затова сме се събрали. Трябва да намерим баланса. Верните решения. Това, което реално ще работи и ще доведе до резултати. Резултати, които са видими, ясни, неоспорими. Резултати, които правят живота ни в България по-добър днес. Резултати, които ни дават увереност, че стига да си вършим работата добре, ще имаме едно още по-добро утре.
За да намерим пътя напред, за да поемем по него, трябва първо да спрем и да се огледаме. Да видим ясно и смело кои сме и къде сме. Трябва да видим, че така желаната от всички ни промяна е възможна, но само ако самите ние запретнем ръкави и я реализираме. “Политиката” е такава, каквито са хората, които я правят. Тя е толкова ефективна, колкото са способностите и знанията на ХОРАТА, които я правят. Тя е толкова голяма, смела, силна, колкото са големи, смели и силни ХОРАТА, които я правят и техните мечти. Затова пътят напред, е в това първо да намерим пътя към хората, които могат, знаят и имат тези качества. Тези хора не са един или двама. Тези хора сме всички ние. Пътят напред е в това да намерим начините, по които всички ние да участваме пряко във формирането на политиката на България.
Вярвам, че тук, днес правим крачка именно към това. Като даваме личен пример как може да се води конструктивен диалог. Как може да се води разговор, воден от общите цели. Разговор за намиране на решенията, а не просто посочване на проблемите. Разговор, който започва тук и сега, но няма да завърши и ще остане отворен за всеки и всички, които искат да се включат в него.
Защото това е новото начало, рестартът на България - в това да спрем с предубедеността. Да спрем да мислим, че знаем, и да започнем да разсъждаваме с отворено съзнание и сърца. В това да видим общото в целите си, а след това прагматично и обективно да обсъдим плюсовете и минусите на различните, избрани от нас, начини за тяхното постигане. Пътят напред минава през центъра. Пътят напред минава през това българите отново да започнем открит, смел, откровен разговор. Да намерим, включително техническите решения за постигане на целта, гласът на всеки гражданин да се чува не веднъж на четири години, а всеки път, когато има какво да каже.

петък, 2 август 2013 г.

‪#‎дайтеидея‬

В последната година, също и в световен мащаб, се организират все повече протести. Протесът, както в София, така и в Истанбул, Ню Йорк и Рио де Жанейро, е от нов вид. Протестът стана весел купон, място за среща със стари познати, способ за изразяване на креативността ни. Похвално е, че в България събрахме смелост да надигнем глави и спряхме да се страхуваме от политическите репресии, следващи изказана позиция срещу властта.
НО не би ли било по-полезно и по-смислено протестиращите да се обединят в проект, който предлага реална визия за промяна, оформена във вариант, различен от плакат? Не е ли по-далновидно, експертният потенциал на гражданското общество да се използва за нещо по-продуктивно от вечерни разходки? Ако екс-премиерът ти е чел една книга, не е ли умно да му подариш друга? Ако не си съгласен с начина, по който се управляват държавните институции, не е ли логично да ги промениш отвътре? Ако правителството ти прави управленчески грешки, не следва ли да дадеш предложение за правилна, общополезна политика?
Нека не рушим и анатемосваме всичко, случило се в политическия живот на България до сега. Нека надграждаме онова, което сме заварили. Нека сами създадем пространство за гражданско включване в управлението на държавата, като вместо на площада, се „бутаме” в институциите. И да, политическото ни минало не е славно, но ако не го приемем, ако не го погледнем с трезви, лишени от емоция очи, няма да сме способни да дадем рестарт на България.
Не отричаме протестите. Апелираме да поемат в друга, по-продуктивна насока. ‪#‎дайтеидея‬

четвъртък, 1 август 2013 г.

За културата. Безкултурно.




Безпринципни назначения на високи властови постове. Граждански отпор. Протести, с продължителност, достойна за Гинес рекорд. Управленчески грешки, толкова абсурдни, че говорят за задкулисни политически манипулации.        Запомнете добре този исторически момент. Свидетели сте на повратна точка. От днес България никога няма да бъде управлявана без да се чува гласът на хората. Днес гневът и справедливото омерзение на обикновения човек достигнаха своя предел. Днес погребваме политиците, които управляваха в безметежно безхаберие.        
Освен министър-председател, прочел една книга, друг, считащ масови синдикални стачки за „седенки”, медиен могул, „тропнал” по масата и получил ключов пост, България се гордее и с безкултурен министър на културата. Болезнено е да изреждаме перверзните, просташки изрази, които Вежди Рашидов бе записан да изрича. Банално е да повтаряме гнусните думи, с които българските първи мъже общуват помежду си. След скандала Борисов-Найденов-Кокинов, нецензурните излияния на Рашидов идват като сламката върху гърба на носача, която го кара да захвърли целия си товар.      
        Не искаме да падаме до нивото на битовизъм, което обитават голяма част от сегашни и бивши управляващи. Ето защо насочваме вниманието си към по-сериозния проблем, проявил се в тази срамна ситуация. А именно – бившият министър на културата в прав текст признава за медийния комфорт, осигурен на кабинета „Борисов” от Делян Пеевски.        

Отрезвяващо идва съзнаването, че начело на държавата са стоели аморални, недостойни личности, които нарушават основни конституционни норми относно правата на гражданите (виж чл. 39 и чл.41 от Конституцията на Р. България). Думите са най-силното оръжие на един политик. В случая с цинизмите на Вежди Рашидов, тежестта на словата е използвана, за да урони чувството за национално достойнство на българина. Безкултурният министър се отрича от българското си самосъзнание, както и от държавата, която определя като „циганска”. Обидно е, че човек, заемал подобен висок пост, смята принадлежността си към българската етническа група за срамна, а за жлъчен епитет използва името на ромската обществена прослойка.         
И след първоначалния потрес от изтеклите размишления на Рашидов, избърсваме студената пот, избила по челата ни. Четем за медийния комфорт на ГЕРБ, осигуряван от империята Пеевски-Василев. И започваме да се смеем, защото такъв е защитният ни механизъм срещу ежедневните политически гафове и откровени трагедии, които облъчват всички ни. Започваме да се смеем, защото всичко се подрежда, в миг всичко става ясно. Прозираме, че подозренията ни за срастването между медии, партии и престъпни структури са били истина. Всяка вечер гледахме как се режат лентички, а на сутринта четяхме за възторга, който асфалта буди у Борисов. Сега получаваме публично оправдание за това, че четири години държавата бе управлявана в името на личното облагодетелстване и благосъстоянието на олигарси и монополи.        
Различното този път е, че няма просто да се засмеем и да продължим напред. Този път, ние, активните, трезвомислещите сами ще създадем пространство за гражданското общество в управлението на България. Търсим НОВА АЛТЕРНАТИВА.