четвъртък, 8 август 2013 г.

Намери се кой да съживи франкенщайна ГЕРБ...

Чисто формално, президентът има право да наложи вето. В политическата практика на България досега единствено президентът Желев е налагал вето върху закона за бюджета, но то бе продиктувано от конституционни несъответствия. Това прави намесата на Плевнелиев в работата на законодателната власт безпрецедентна. Единствените, изтъкнати от сегашния президент, причини за налагането на вето са чисто политически. Росен Плевнелиев не разполага с икономически екип. Самият той заяви, че неговото вето се налага по целесъобразност. Така той се отрича от конституционното си задължение да бъде представител на цялата нация и избира да бъде представител на политическия кръг ГЕРБ. Налагането на вето в този момент означава, че Плевнелиев се придържа към политиката на Симеон Дянков в областта на финансите, която беше силно рестриктивна и изключително антисоциална.
 Смятам, че този политически ход ще се превърне в сериозен обществен казус, който ще бъде обект на широки граждански дискусии. Ветото е знак, че президентът се опитва да оформи около себе си център на властта. Плевнелиев не разбира, че той е еднолична институция. По конституция той може да има юридически съветници, но не разполага с икономически специалисти, които да са назначени и да носят отговорност в професионален план. Очевидно е, че Плевнелиев е решил да се бори за увеличаване на властовите си възможности. За себе си и за политическия кръг ГЕРБ. Това развитие на събитията е изключително вредно за държавата.
 Свидетели сме на опит да се оформи трети център на власт, извън изпълнителната и законодателната. По конституция, президентът има единствено представителни функции. С налагането на вето, Плевнелиев разширява противоконституционно своите права.
 Икономическото съдържание на отлагателното вето не заслужава да се коментира. То липсва. Президентът няма право съдържателно да критикува бюджетния закон. Ясно е, че ветото няма да се отрази на въвеждането на актуализацията на бюджета. Ходът на Плевнелиев може единствено да се обясни с отчаяно желание за възвръщане на ГЕРБ в медийното и общественото пространство. Решението на Плевнелиев е равно на политическо самоубийство. Считам, че президентът е използван като изкупителна жертва от суфльора си Борисов, която да поеме обществената присъда за некомпетентност и политическо пристрастие. Печалбата е спасителна глътка въздух за губещата актуалност, разпадаща се отвътре политическа група на ГЕРБ.
 Не подкрепям кабинета "Орешарски", заради компрометиращите назначения, които извърши в първите дни на управлението си. Но съм против политическото "оплюване", на всеки, който не е от "нашите". Старая се да бъда трезв и умерен в преценките си. Предишни корекции в закона за бюджета не са били оповестявани публично. Твърде бързо забравихме какви бюджети създаваше Дянков. Вярвам, че гражданското общество е достатъчно силно и активно, за да следи и гарантира за правилното разпределение на средствата от актуализацията на бюджета. Ситуацията на софийските улици и площади е изключително деликатна. Протестиращите са загубили всякаква толерантност спрямо власт-имащите, следят с точност всеки техен ход и няма да позволят неправомерно разходване на средствата от новия бюджет.

 Важно е да се прозре, че президентът формира около себе си властови кръг, който надхвърля конституционните му правомощия. Този грешен управленчески ход ще създаде дългосрочен конфликт между изпълнителната власт и президента. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар