понеделник, 5 август 2013 г.

Пътят напред

България има сериозни проблеми. Проблемите са навсякъде. И в образованието, и в здравеопазването, и в икономиката. Но има един проблем, който е в дъното на всичко друго. През последните години световни изследвания показаха симптомите на този проблем нагледно. Според Галъп Интернешънъл на въпроса “Страдате ли?” най-често хора отговарят с “да” в... България. Афганистан е на четвърто място. Според световно изследване публикувано в The Economist, целящо да установи има ли връзка между богатството на една страна и усещането за щастие на гражданите й, най-често на въпроса “щастливи ли сте?” с “не” отговарят хората в... България. От целия свят най-много ние, българите, казваме, че страдаме и че сме нещастни. Здравеопазването ни има крайна нужда от реформи, но нямаме най-лошото здравеопазване в света. Образованието ни има огромна нужда от реформи, но нямаме най-лошото образование в света. Икономиката ни страда от световната криза и от лоши управленски решения, взимани през последните години, но иконимиката ни не е най-лошата в света.
Според друго изследване ние, българите, сме едновременно най-недоволни от качеството на услугите предоставяни от държавната и местна администрация, и в същото време подаваме официални оплаквания най-рядко от цяла Европа. Според изследвания правени в България, близо 80% от българите заявяват, че НЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ОТ ТЯХ ЗАВИСИ НЕЩО. ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ. Това е катастрофата. Спряхме да говорим открито, честно, смело помежду си. Граждани и политици. Граждани и институции. И след като спряхме да говорим - спряхме да се разбираме. След като спряхме да се разбираме - спряхме да си вярваме.
Тук показваме заедно как общите ценности и цели са пътят напред в търсене на реално решение на проблемите.
Какъв е пътят напред и как да поемем по него, отвъд различията между ляво и дясно. Ситуацията в страната го показва стряскащо ясно - крайно време е да престанем да се вкопчваме в разликите ляво-дясно. Животът ни, съдбата на България и българите, не трябва да зависи от тези изкуствени полюси. Трябва да търсим пътя напред и затова сме се събрали. Трябва да намерим баланса. Верните решения. Това, което реално ще работи и ще доведе до резултати. Резултати, които са видими, ясни, неоспорими. Резултати, които правят живота ни в България по-добър днес. Резултати, които ни дават увереност, че стига да си вършим работата добре, ще имаме едно още по-добро утре.
За да намерим пътя напред, за да поемем по него, трябва първо да спрем и да се огледаме. Да видим ясно и смело кои сме и къде сме. Трябва да видим, че така желаната от всички ни промяна е възможна, но само ако самите ние запретнем ръкави и я реализираме. “Политиката” е такава, каквито са хората, които я правят. Тя е толкова ефективна, колкото са способностите и знанията на ХОРАТА, които я правят. Тя е толкова голяма, смела, силна, колкото са големи, смели и силни ХОРАТА, които я правят и техните мечти. Затова пътят напред, е в това първо да намерим пътя към хората, които могат, знаят и имат тези качества. Тези хора не са един или двама. Тези хора сме всички ние. Пътят напред е в това да намерим начините, по които всички ние да участваме пряко във формирането на политиката на България.
Вярвам, че тук, днес правим крачка именно към това. Като даваме личен пример как може да се води конструктивен диалог. Как може да се води разговор, воден от общите цели. Разговор за намиране на решенията, а не просто посочване на проблемите. Разговор, който започва тук и сега, но няма да завърши и ще остане отворен за всеки и всички, които искат да се включат в него.
Защото това е новото начало, рестартът на България - в това да спрем с предубедеността. Да спрем да мислим, че знаем, и да започнем да разсъждаваме с отворено съзнание и сърца. В това да видим общото в целите си, а след това прагматично и обективно да обсъдим плюсовете и минусите на различните, избрани от нас, начини за тяхното постигане. Пътят напред минава през центъра. Пътят напред минава през това българите отново да започнем открит, смел, откровен разговор. Да намерим, включително техническите решения за постигане на целта, гласът на всеки гражданин да се чува не веднъж на четири години, а всеки път, когато има какво да каже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар