понеделник, 17 декември 2012 г.

Армия на чудесата


Изборът на новия многоцелеви самолет е белязан от фалстартове на всяка крачка

Да, чудни неща се случват в Българската армия, откак има един военен министър, който също като Алиса в страната на чудесата на всяка крачка попада в абсурдни ситуации. И ако героинята на Луис Карол Алиса беше симпатично и наивно дете, което просто попада в странните случки, то „героят“ на ГЕРБ Аню определено ги предизвиква и натрупва с огромна сила.

Да започнем с характерното за Огледалния свят изясняване на събитията отзад напред. През изминалата седмица Министерският съвет не просто не разгледа и не критикува предложението за решение за закупуване на нови многоцелеви самолети за БА, но дори не го изключи от дневния си ред. Медиите веднага се позоваха на вече известната информация, че процедурата за похарчване на 700 млн. лв. бюджетна пара е, меко казано, спорна. А дори се оказва, че е и незаконна! Разглеждането на доклада на военния министър за закупуване на самолета бе отложено на предното заседание на Министерския съвет с мотива, че е необходимо съгласуване с другите министерства. Очакваше се той да получи мандат от правителството да води преговори за закупуване на бойни самолети на стойност около 700 млн. Лева. Но не! Защото в Устройствения правилник на МС пише: Чл. 58. (1) Членовете на Министерския съвет задължително съгласуват с всички министри въпросите, на които те са вносители. Излиза, че Аню Ангелов не знае правилата за собствената си работа, защото внася за разглеждане въпрос, който не е съгласуван. Дейност ли имитира или бърза да направи сделка?

„Това е процедура“, ще кажете. Да, но законът и редът се състоят от процедури. И ако нарушението на законовата процедура започва с гласуването на заседание на Министерския съвет, ако продължава със закупуване на някакви самолети втора или по-скоро трета ръка, БЕЗ ТЪРГ И ПРОЗРАЧНИ УСЛОВИЯ, то дали не прескачаме в нещо, което прави държавността в България една излишна процедура? И какъв е този министър, който дори не може да спази процедурата, заради която си получава заплатата и се радва на огромни привилегии?

Под барабанения огън от обвинения, подозрения и абсолютно преки доказателства за нарушаване на закона, Аню Ангелов спокойно вдигна рамене и обясни, че сделката за новите самолети така и така ще бъде „политическа“, няма защо да се притесняваме толкова… Човекът си дигна генералското достолепие и ходи чак до Америка, за да ни извести за нещо, с което трябва да се примирим. Но което струва 700 000 000 лв. НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ! И ако един военен министър не отговаря за „политическото“ подсигуряване на националната сигурност – за какво точно отговаря? Имаме оферта за чисто нови шведски самолети, но тя е „политически некоректна“. И ако един министър (пък било то и военният в едно милиционерско правителство) си позволява да каже, че сделката с парите НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ е политически предопределена – как точно да обясняват колегите му Дянков, Добрев и Павлова, че в България има пазарна среда и правила, които да гарантират нейното функциониране?

Така или иначе – след като България се напълни с коли втора, трета и четвърта ръка – защо пък Българската армия да не вземе едни самолети трета ръка. Ще кажете – ама това е много опростено – а тогава кой да вземе едно по-сложно и политически по-отговорно решение?!

И още – какво толкова пък има да му мислим за тия употребени и преупотребени самолети, които струват СЕДЕМСТОТИН МИЛИОНА ЛЕВА?! И без това пилотите, които ще летят на тях не са много след последния „гастрол“ на Аню Ангелова на базата в Граф Игнатиево – може пък да ги купим и просто да ги паркираме там и по другите авиобази – за чудо и приказ в Армията на чудесата…



Този материал е озаглавен с името на последната ПР-акция на МО – едва ли можех да си пожелая по-добро заглавие – благодаря Ви, МО!

сряда, 12 декември 2012 г.

Президентът Плевнелиев е на път да заформи собствени „Боянски ливади“

Гневът на Цвъ. Цвъ. за пореден път показва, че в българската политика постът на държавния глава е един от най-важните в държавата



Преди малко повече от 20 години първият пряко избран от народа президент д-р Желю Желев за пръв път показа предназначението на президентската институция в България – да държи в граници апетита за цялата власт в държавата на коя и да е управляваща партия. И през тези 20 години всеки следващ президент, независимо от оценката за него в края на мандата му, спазва тази традиция – не предава властта в ръцете на правителството, а води своя политика. Независимо дали д-р Желев е бил воден от лични подбуди и наранено его (в което и до днес вярват бившите седесари), или е бил воден от някакъв особен инстинкт за реалната сила на държавния глава, с едно градинско интервю президентът философ сложи началото на политическия прагматизъм – президентът НЕ Е  само с парадни функции, а концентрира много пряко мажоритарна власт, делегирана от народа.  И към момента в българската политика продължава да важи правилото – „ако правителството е ядосано на президента, то е защото той се опитва да им попречи да се натъпчат с цялата власт“.

Така беше и с Петър Стоянов, който търсеше баланса и обичаше да изкарва извън нерви върха на българския политически егоцентризъм Иван Костов; така успяваше и единственият български политик, задържал се два мандата във властта – Георги Първанов. Първанов дори се завърна в собствената си партия и успя с достойнство да задържи своята непоносимост към ПЕС-овластения Сергей Станишев, когото самият той беше посочил за свой партиен наследник.

Не е много по-различно и с Росен Плевнелиев, който видимо се движи по ръба на закона и често извън него. Ядосаният Цветан Цветанов си изпусна нервите при едно свое телевизионно гостуване и обясни, че президентската институция само пречи на изпълнителната власт. Откровеността  Цветанова показва, че Плевнелиев вече е преминал своето президентско „кръщение“. Вицето и МВР-чантаджия този път не се сдържа и също в духа на 20-годишната традиция посегна да издърпа ушите на „неблагодарника“. Но засега ръката не може да се протегне от единия край на „Дондуков“ до другия – президентът всяка седмица ядосва накокържаните претенденти за следващ министър-председател – било Борисов, било Цветанов, а дори и любимеца на цял един народ – Дянков. Дали Плевнелиев се е захванал да формира и води собствено лоби в ГЕРБ година  преди наближаващия изборен краш-тест не е толкова важно! Важното е, че след дълго отсъствие от държавата, в момента, в който пренареждат любимата му съдебна система, Цветан Цветанов  захвърли всякаква благовидна маска и тропна да върне властта в партията и в държавата – така, както преподаваха едно време класиците в Милиционерската школа. Росен Плевнелиев е малко по-различен играч – той също е вършал из Младост 4, но от другата страна – в Бизнес Парка. И знае, че в бизнеса властта се поделя тихо и спокойно в лични мениджърски дуели, а на медиите и публиката се обявява само победителят, когото по правило никой не съди.
  
През далечната 1992 г. след „Боянските ливади“ Желю Желев успя да бламира хаотичното правителство на Филип Димитров и няколко месеца по-късно то подаде оставка. Петър Стоянов мълчаливо изгледа краха на Иван Костов. Георги Първанов не потупа другарски по рамото Станишев след тежката загуба през 2009 г. Президентите с времето стават доста безмилостни към  изпълнителната власт и гледат да я държат на къса каишка - да лае и да хапе, но да не може да отхапе някой крайник на гражданското общество… Цветанов никога не трябва да забравя това!




петък, 7 декември 2012 г.

До Обама и назад


               ГЕРБ живеят в Страната на чудесата – а ние?!


Сигурно и вие сте чували онзи станал вече брадат виц, че Барак Обама разбрал колко е добър Цветан Цветанов в предизборните кампании и го викнал да му помага в кампанията. В ранния следобяд на изборния ден се оказало, че ГЕРБ печелят в 37 щата…

При посещението на българската правителствена делегация нашите политически първенци се опитаха да оформят точно обратната ситуация – да използват американския президент Барак Обама за своята предизборна кампания. Задочно, разбира се, защото ако от тях зависи, те властта не биха я рискували за нищо и за никого. Най-жалък беше външният министър Николай Младенов, който разказал на журналисти как Барак Обама бил много разочарован, че не е български гражданин, за да гласува и той за Бойко Борисов. Има два варианта – президентът Обама да не е със всичкия си и да направи подобно глупаво изказване, което навсякъде и по всяко време се тълкува като намеса в политиката на дадена държава; или пък Николай Младенов просто да лъже, което е достатъчен повод да поискам официално оставката му. Аз лично изключвам първия вариант.

Самият Бойко Борисов също не ни спести нравоучителната си предизборна реч, като обясни как са го похвалили за почти всичко и за нищо не са му се карали. Е, пропусна да каже защо няма бизнес-форум покрай посещението и защо остава визовият режим за българи, но поне получи снимка с Обама и може да продължи да си ни лъже на воля. Навремето, дядо ми за такива хора казваше, че когато ти кажат „Добър ден!“, трябва първо да погледнеш къде е слънцето. Но ние сме му позволили на каратиста-политик толкова много други глупости, че на изпроводяк тази направо можем да я пропуснем, все едно не сме я чули.

Фактът, че Барак Обама също спомена каратето като основно политическо качество обаче буди сериозни притеснения – силовашката политика на ГЕРБ се е вмирисала чак отвъд Океана… А то даже се оказа, че черният колан бил даден за административни заслуги към каратето в България, но нека не се формализираме – Бойко Борисов лъже за толкова много неща, та чак вече не можем да се хванем на всичките.

Цветан Цветанов изкара почти месец извън страната и май беше най-мълчалив около посещението. Той се оказа лошият вестител, защото Бойко Борисов получи покана за официално посещение не от кабинета на Обама, а от специалния съветник по въпросите на контратероризма Джон Бренън. Лош знак е тази покана, защото показва, че в момента САЩ реално се интересуват предимно от хаоса в разследването на атентата в Сарафово. Не знаем дали Обама знае вица за Цветанов, но пък със сигурност разбрахме, че вицето удобно отсъстваше докато в любимата му кадрова система – съдебната – се вземат важни решения.

И не на последно място – включването на Аню Ангелов в делегацията също беше знаково пестеливо. Явно е, че отива, за да получи инструкции за купуването на новите изтребители. Но от него със сигурност няма да разберем какво е мнението на САЩ по въпроса. Вместо това разказа, че е поканил американските ВВС да тренират на базата в Граф Игнатиево. Така или иначе след последния му гастрол на летището има достатъчно място за тях. А и без това те отдавна тренират там, само дето министърът ще научи последен и тактично ще си замълчи…

четвъртък, 6 декември 2012 г.


ДO 
ОМБУДСАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София 1202, 
ул. Джордж Вашингтон № 22 
Относно: Ваш изх.№ 4494/19.11.2012 г.


         

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕНЧЕВ,

С настоящото писмо бих искал да Ви благодаря за отговора на изпратения сигнал вх.№ 4494/ 31.10.2012 г., с който Ви сезирах за въвеждане на неравнопоставеност и по-неблагоприятно третиране на военослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България спрямо останалите лица, които се пенсионират при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване.

Посоченият по-горе сигнал Ви изпратих на основание чл. 24, ал.1 от Закона за омбудсмана в качеството си на физическо лице и български офицер, на който не са безразлични проблемите на военнослужещите в Българската армия. Очаквах от Вас като независим орган, който в своята дейност се ръководи от личната си съвест и морал да изразите становище по законопроекта, с който считам, че се засягат права на българските военнослужещи, а именно правото им на пенсиониране. Вашето припомняне, че не трябва да се самосезирате по сигнали и искания на политически партии и противопоставяне институцията да бъде използвана за политически цели са неотносими към конкретния случай. Именно за да не се политизира съществуващия проблем съм Ви запознал със случая като гражданин, който разчита на Вашия професионализъм в защита на правата на човека.

Не споделям Вашата позиция и отказ за съдействие, тъй като не считам, че моя сигнал е насочен срещу дейността на Народното събрание, която е извън Вашите правомощия, съгласно чл.9, ал.2,т.1 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Искрено се надявах Вие да упражните правото си по чл.19, ал.3 от Закона за омбудсмана, а именно да проявите своя инициатива, ако констатирате, че с предвидената законова промяна на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване не се създават необходимите условия за защита на правото за пенсиониране на българските военнослужещи. Законът Ви дава възможност да изразявате становище по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека, като не съществува ограничението това да е само по искане на Народното събрание и на Министерски съвет/ чл.19, ал.1,т.8 от Закона за омбудсмана/.

Вашият отказ да вземете отношение по случая не ми създава увереността, че българските институции, създадени за защита правата на човека, могат да действат безпристрастно и обективно.

Дата: 05.12.2012 г.                                          С уважение:
                          /Николай Цонев/