Надежда до доказване на противното…

„Отхвърлената някъде справедливост е отхвърлена 

навсякъде справедливост“

Мартин Лутър Кинг (1929-1968)

      Сядам да пиша този текст с огромно кълбо от емоции, които бушуват в мен. Трудно ми е дори да ги подредя логически, затова моля вас, моите читатели да ме извинят и дано чисто човешката радост, с която вчера свалиха от мен и последното несправедливо обвинение да може да се предаде и на вас. Пожелавам ви също така никога, ама никога да не ви се налага да преживеете това, което преживях аз. От друга страна, в тежки моменти всеки честен човек до полуда си повтаря, че „това, което не ме убива, ме прави по-силен“. Но тази сила ви пожелавам горещо да не я придобивате по начина, по който я намерих аз. Силата на истината не бива да се доказва с цената на 2-годишни дела, в които човек чува за себе си неща, които не би си и помислил с най-тъмната част на съзнанието си.

      Няма как човек да знае какво е да стои невинен под дулата на пистолети, насочени от хора с качулки и да се опитва да им каже, че бъркат. Ако не му се случи. Няма как да се изправя с ненакърнено достойнство пред роднини, приятели и т.н., ако са го видели по телевизията болен, изненадан и шокиран от арест, който е поръчан от политици, за да си направят малко евтин ПР. Няма как да знаете, че въпреки объркването и изненадата, записът от ареста ми съдържа и няколко удобно изрязани кадъра, в които на крясъците „На колене!“, „Лягай!“ и „Ти си абсолютен престъпник…“ успях да отговоря на „героя“ Роман Василев – „Няма да легна – стреляй!“ Това не е героизъм, а естествена реакция, израз на несправедливо накърнената човешка чест. Този тип арести се правят, не защото има опасност набелязаният за арестуване да избяга, а за да бъдат сплашени всички, че ако не играят по правилата на власт имащите, могат и те да се озоват в моето положение. Показният арест има основна цел да демонстрира, че репресивният апарат действа и да осигури подходящата доза манипулация, че престъпността не се покровителства, а се „овладява“. Но това не е обвинение, а по-скоро лична констатация… Радвам се искрено, че в България все още няма съд, който е готов да стане примитивно оръдие за политическа и силовашка разправа на хора, които имат болни диктаторски амбиции, съчетани с много алчност за власт и безгранична аргонатност – към опонентите си, към институциите, към гражданите, които са ги избрали и най-вече към гражданите, които не са си и помисляли да ги изберат, но три години и половина са проявили почти безгранична толерантност.

      Няма как да знаете какво е чувството, че те уважават и са духом с теб хората, които трябва да те водят окован; да ти сложат белезниците така, че ръцете ти да са отпред и да можеш да влезеш в съда изправен и с вдигната глава, а не на гърба, за да влезеш наведен – и в прекия, и в преносния смисъл. Няма откъде да знаете, че още тогава започнах да вярвам, че справедливостта ще възтържествува. Но искам да знаете, че борбата ми срещу политическото своеволие на власт имащите навлиза в решителна фаза; вече зная, че хиляди хора ме подкрепят в нея и с отговорността за това доверие съм решен да я доведа докрай. „Докрай“ в случая означава да оставим това правителство и това безумие зад гърба си догодина на парламентарните избори.

      Борбата с политически поръчаното правосъдие завърши – започва борбата за истината. Борбата да докажем всички заедно, че подобни репресивни методи нямат вече място в България! Борбата за справедливост и връщане на достойнството на българските граждани, които са надраснали в толерантността си политиците, които живеят с тоталитарните идеали на миналото. В борбата ще бъдем заедно и ще изберем честността като най-добрата политика!

Страхът като основен политически аргумент

ГЕРБ съживи вампира на ДС в българското общество 

      Сигурно и на вас ви се е случвало напоследък – говорите си с приятел по телефона, обсъждате нещо важно и изведнъж в разговора настъпва малко по-дълга от нормалната пауза, след което идва фразата „…не е за телефон, ще се видим и ще се разберем!“ И в случая дори не е толкова важно, дали наистина ви подслушват или не – самият факт, че подозирате държавата в това прави проблема. Според скромните ми и абсолютно непретендиращи за представителност наблюдения страхът от политическата репресия в следствие на преследване е нарастнал до нивата отпреди 10-и ноември. Всичко това на фона на бисерите на Бойко Борисов, че свободата в България е в подем. И хайде, преди промените си беше страшно, ако говориш против партията и държавата. Сега е опасно да споменаваш и определени фирми, които гравитират около схемите за точене на пари от бюджета под най-различни форми.

      За капак на всичко МВР получава най-голям дял от бюджета за 2013 г. И у всички нормални граждани остава гадното чувство, че парите няма да отидат за сигурността на нормалните граждани, а за политическото „подсигуряване“, че опозицията на изборите ще си остане опозиция. Парите ще отидат за подобряване на сигурността на властта. Удобното извинение, че мерките за сигурност са следствие на атентата в Бургас идеално замазват истинските причини за увеличението на полицейската мощ. Цветанов има и властта, и финансовия ресурс да провежда показни акции и да блокира ключови фигури в обществото, които са неудобни на ГЕРБ чрез системата от административни репресии, които спокойно можем да сравним с маккартизма от 50-те.

      С последните „гениални“ икономически ходове правителството ще бъде поставено под ясната заплаха да напусне властта. А подслушването като водещ спорт в политическото ръководство на МВР е страховито и за бизнеса. Всички бизнеси на „не-наши“ хора могат да бъдат преследвани и шантажирани с десетки напълно законни механизми, докато собствениците на „опозиционни“ фирми не се откажат и не прекратят бизнеса си, изпращайки нова група безработни на улицата. Завъртането в омагьосания кръг на данъчна, полицейска, санитарна и каквато дори може и да не се сетите проверка с няколко хитри и отработени хода могат да съборят всеки бизнес в рамките на месец. Достатъчно е една „рутинна“ ревизия да блокира фирмените финанси за месец и всичко приключва… а НАП отчитат пред обществото засилване на контрола и събираемостта. Но събираемостта на кожи от хората и бизнеса винаги е лоша политика.

      Особеното в случая обаче е, че върхушката на ГЕРБ в МВР е решила да държи професионалистите от системата „далеч“ от нарастналите във всяко едно отношение възможности. За тях властта е предвидила своето изпитано средство за блокиране на недоволството – страха. Страхът от уволнение, от преследване с изфабрикувани обвинения, от изнудване и шантаж трябва да гарантира подчинение и то за „без пари“.

      Все пак историята има една неумолима аксиома, която действа безотказно – никой политически режим, основан на страха не може да се възпроизвежда икономически и рано или късно се разпада. В нашия случай остава да се утешим, че до изборите догодина няма да е „късно“…

Министър-гръмоотвод

Симеон Дянков е лошият вестител на ГЕРБ преди изборите – но пакостите му ще ни бъркат още дълго в джоба

      Симеон Дянков е на път еднолично да спечели титлата „Мистър най-омразен министър“ в настоящото правителство. Неговото оставане на ключовите му позиции вицепремиер и министър на финансите е ход на ГЕРБ, който трябва след изборите да накара хората да си отдъхнат, че го няма. Ще бъде „съсечен“ със същите почести, с които в момента му е дадено правото да се разпорежда със скътаните за преживяване на задаващата се тежка зима пари на българските граждани. Той охотно е приел ролята на безмилостен изпълнител на повелите на финансовата дисциплина и вече е подписал политическата си смъртна присъда. Лобитата на Борисов и Цветанов доволно потриват ръце, защото всеки нов политически скандал, свързан с орязване на социални разходи го уцелва безпогрешно. Дянков ще танцува по главите ни до изборите – но после той ще си замине по живо, по здраво за Америка, а ние ще останем тук да страдаме от глупостите, които сътворява и в момента.

      И нека не се заблуждаваме – Симеон Дянков е неразделна част от злокачественото образование, което превзема и убива държавността в България. Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които ще искат да поемат ролята на „спасители“, са реалните поръчители на яката финансова и насаждаща вцепеняващ страх хватка, в която ГЕРБ държи граждани и бизнес. Парите ни им трябват тук и сега – за да вържат бюджета до юни, до изборите. Дотогава трябва да се разплатят на организираната от властта опозиция, да хвърлят малко прах в очите на оцелелите от зимата и да платят за изборните зулуми, които готвят.

      Правителството, а не Симеон Дянков лично ни манипулира с безумната овча логика, че щом във всички държави от ЕС има данък върху лихвите по депозитите, значи и в България трябва да има. А ако всички останали грешат?! А има ли друга държава в ЕС, в която има толкова висок процент на „работещи бедни“? Нима има друга държава, в която оцеляването на бизнеса е така неразривно свързано с управляващата върхушка? Или пък с фондова борса, която още е в колапса от началото на финансовата криза? Отговорът на всички тези въпроси е ясен: няма друга такава държава в ЕС!

      Правителството, а не Симеон Дянков иска европейски данъци върху лихвите по депозитите. А биха направили нещо в посока лихвите по кредитите от български банки да са като европейските?! Бизнесът и българските граждани плащат ДВА, ТРИ ПЪТИ по-високи лихви по кредитите, отколкото са нивата в ЕС. Дори в сериозно закъсалата Испания българи, които работят като бармани си купуват апартаменти в Мадрид – на по-ниски цени, отколкото в София и при около 3% оскъпяване на година.

      Правителството, а не Симеон Дянков иска да удари спекулативна инжекция на потреблението. С цената на инфлация, която ще разбие и малкото останала финансова стабилност. Прехвърлянето на сметката от три години и половина некадърно управление ясно се е насочило към нашите джобове и банкови депозити. На изборите обаче гражданите ще гласуват и с изтънелите си финанси – и едва ли на власт имащите вотът ще им хареса…