вторник, 26 февруари 2013 г.

Да опазим президента от агресията на министър-председателя в оставка Бойко Борисов


Наглото и агресивно поведение на бившият министър-председател Бойко Борисов при вчерашното връщане на проучвателния мандат на ГЕРБ за съставяне на ново правителство е заплаха за демокрацията и следването на конституционните норми в България. По време на 20 минутното си обръщение Бойко Борисов си позволи да използва махленски тон и унижи Президента на републиката с незаслужени квалификации и обвинения. Без да се съобразява с добрият тон и процедурите, вменени от Конституцията на РБ, г-н Борисов се опита настоятелно да инструктира президента как да си върши работата. Неколкократно бившият министър-председател постави под съмнение способността на президента да състави служебно правителство. Изкуствената загриженост на г-н Борисов по време на театралният му монолог, затвърди впечатлението, че според Борисов и ГЕРБ президентът Плевнелиев е просто протоколна фигура, а не гарант на демокрацията в нашата държава. Публичното проявеното пренебрежение и агресия на премиерът в оставка са недопустими и не трябва да останат без отговор от всички политически сили. Сега е моментът да проявим подкрепата си за Президента на Република България и всички заедно да го защитим от агресията на бившия вече министър-председател.

В този труден за страната период наблюдаваме нещо много рядко: видяхме как за броени дни президентът на републиката успя да се отърси от партийната зависимост и излезе от сянката на министър-председателя. Утвърждаването на личния му авторитет беше допълнително подсилено от факта, че той единствен от управляващите се осмели да слезе при протестиращите хора на улицата. Това достойно поведение очевидно плаши Бойко Борисов, който не желае да допусне че президентската институция ще стане независима от него. Израстването на президента Плевнелиев до силна и влиятелна фигура, която да гарантира мирното протичане на политическите процеси в страната явно е  в противоречие със замисъла на Бойко Борисов да се възползва от народното недоволство и да се върне на власт благодарение на насаждането на страх от промяна в населението.

Затова ви призоваваме – да застанем на страната на Президента и да го защитим от агресията и просташкото говорене на Бойко Борисов! Да покажем че сме единни в исканията си за правова и справедлива държава, в която властва законите, а не личният произвол на управляващите!

понеделник, 25 февруари 2013 г.

България „След утрешния ден“…


След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие… 

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Духът на Левски събуди народа!


Няма случайни събития в историята! Няма случайност в това, че в навечерието на 140-тата годишнина от обесването на Васил Левски българският народ излезе да мете обора на властта. И вероятно няма да спре, докато не срещне и не издържи с достойнство онзи поглед на Апостола от снимката, който всички познаваме – с леко ироничната усмивка, сякаш гледа какво са понесли с раболепие гражданите и няма как да покаже колко го е срам от всички нас. Народът обаче тръгва към своята „българска пролет“ – напук на циничния политически шаманизъм, че на властта пак ще ѝ се размине. Има нещо символично във факта, че властта опакова Паметника Левски с огромен чаршаф, на който се мъдри въпросителен знак. Опита се да се скрие от погледа на Левски, който вижда всичко и всички. А въпросителният знак изведнъж стана съвсем на място – ДОКОГА ЩЕ ГИ ТЪРПИМ? Справедливият гняв и откритата му демонстрация е най-свежия букет, който можем да сложим пред Паметника – и чак тогава да погледнем Апостола в очите…
Сметките за тока са само капката, от която чашата преля. Не е случаен фактът, че Бойко Борисов панически отстрелва министри и началници на агенции – краят неминуемо настъпва… Изхвърля от спасителната лодка по-слабите плъхове – уволнението на Симеон Дянков е закъсняло и трябва да го разгледаме с логиката на Бойко Борисов. Дянков водеше едно от силните лобита срещу него – сега дойде удобният момент да бъде отстранен. Но както и друг път съм казвал – да не се заблуждаваме, че по-силната глава на ламята (Бойко) се е осъзнала и е решила да ни спасява от по-слабата (Дянков). 
Ние политиците не разбрахме правилно урока, който получихме – че народът винаги трябва да се следва в добро и лошо; и да му се помага, преди да е излязъл на улиците. Ние политиците отново се оказахме не на нивото на гражданското общество. Ние политиците днес имаме само едно правилно решение – да бъдем рамо до рамо с протестиращите, без да веем партийни знамена и да шепнем политически лозунги в ушите на хората.
Още от есента непрекъснато предупреждаваме, че случващото се днес се приближава с твърде голяма скорост. Преди няколко дни разбрах, че в повечето медии съм обявен за „персона нон грата“ – и се замислих, че като лош вестител трябва да съм доволен, че все още съм жив. В едно интервю от първите дни на Новата 2013 г. на въпрос „Какъв свой проблем трябва да реши правителството ни?“ отговорих, че основният му проблем ще бъде как да си отиде с мир. Не за да се обявявам за политически пророк напомням за това – а защото силно се чудя дали никой не виждаше, че чашата прелива.
Утре ще застанем пред Апостола и ще сведем глави – дано да е от почит, а не с гузна съвест. И най-после да му отговорим на последния въпрос, записан в Тефтерчето – „народе????“ Народът може да поеме съдбата на държавата, ако управниците не могат да я понесат като отговорност.

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Токовият удар ще бъде с тежки политически последствия


Бойко Борисов за пореден път приложи пожарникарска стратегия в държавното управление

Веднъж пожарникар – винаги пожарникар! Премиерът никога не излиза да провери дали някой замисля умишлен палеж – той се намесва само, когато види, че има добре надигнали се пламъци и след това в геройска поза може да стъпи сред вече угасените останки и да обясни колко героично е действал. Но в случая с „изпържването“ на абонатите със сметките за ток, сметките на огнебореца Борисов едва ли ще излязат. Той допусна съществена грешка, която политологът доц. Румяна Коларова посочва като основен дефект на българската демокрация – действията ad hoc и ad hominem, т.е. според случая и според човека.

Първо, защото самият той наложи на държавата ранния старт на предизборната кампания, в която цялото правителство директно се превърна в предизборен щаб. Това веднага дава сигнал на обществото, че трябва да се готви за сериозно пропагандно замазване на зулуми, грешки и далавери от цял мандат. А на опозиционните партии – че политическата „цена“ на всяка грешка във властта се вдига неимоверно. И в случая с надутите сметки и непрозрачната дейност на ЕРП-тата пожарът вече е изгорил къщата, преди пожарникарите да са излезли от портала на пожарната. Тактическият ход с уволняването на Ангел Семерджиев не само че не отклони вниманието към пладнешкия обир с държавна благословия, а напротив – постави го в центъра на общественото внимание и всъщност фокусира принципното обществено недоволство в конкретно и ясно изразено – държавният чадър върху монополния произвол.

Второ, на думи всесилният Бойко Борисов, който промени купища социално ориентирани закони, договори и др. нормативни актове така, че да ликвидира социалният елемент в тях и да закопчае здраво хората към НАП и пълненето на бюджета от обедняващите българи. След което… познахте – оправда се с предишното правителство! Давам един пример, с който съм и административо, и емоционално свързан – отмяната на всички социални придобивки на военните, които извоювах докато бях министър – изчезнаха, изпариха се, сублимираха. А бяха направени, не от държавния бюджет, а с икономии в бюджета на МО! И нека да отбележим, че „бизнес“, като този практикуван от ЕРП-тата може да съществува само, ако съответните се отчитат редовно с партийни и лични куфарчета… И тук най-ясно личи чий интереси защитава Бойко Борисов – а те не са държавните и гражданските. Гнусното в случая е, че ще бъдем заляти с обилна и лепкаво-сладка предизборна кампания от ГЕРБ, а ще сме си я платили авансово И със сметките за тока…

Трето, оттук нататък полезен политически ход с ЕРП-тата няма! Либерализацията всъщност ще откаже тези паразитни структури да извършват каквато и да е дейност, защото на практика полза от тяхното посредничество няма, а мрежата, заради която дерат по няколко кожи от абонатите си е дори в по-лошо състояние, отколкото при поемането ѝ. Национализацията пък, за която пък БСП мечтае ще ни вкара в приключение с регулациите на Европейския съюз – ще ни друснат една солидна глоба, която ще платим… пак познахте – ние всички с данъците си! 

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Международното положение вече не е смешно…

Къде се пресякоха провалите на вътрешната и външната политика


Бойко Борисов обича магистралите. Обича да ги хвали, открива, да се облажва от строежа им и да кара служебни коли на НСО с превишена скорост по тях. Особено докато отсъства от парламентарен контрол. Но високата скорост, с която Бойко Борисов кара по политическата магистрала е превърнала пътя пред него в тясно и опасно място – колата занася опасно, маневрите стават хаотични и опасни не само за магистралния джигит, но и за други участници в движението.
Притиснат от криминалното си минало, българският премиер застана и хладнокръвно излъга, че не е бил доносник на службите като представител на организираната престъпност. Угодно опосканото му от лоялни милиционери досие в МВР обаче се оказа многократно преснимано, преди да стане удобно за показване в медиите. „Биволъ“ извадиха липсващите страници – не че преди това някой беше повярвал в премиерските лъжи, освен най-твърдите му фенове, които май го харесват точно защото е криминален тип. И тук вероятно ще се запитате – какво общо има това с Международното положение?! Има – защото пълната документация по ДОН „БУДА“ едва ли е останала само в България. Което ще рече, че повечето правителства са били информирани от подчинените им тайни служби за казуса.
Случайно или не – първоначалния шок от разкритието за БУДко Борисов бързо отстъпи пред друга водеща новина, която властта шутира в центъра на обществения дневен ред – „обоснованото предположение“ на Цветан Цветанов, че „Хизбула“ е извършител на атентата в Бургас. Какво е това „обосновано предположение“ – никой не можа да разбере! На мен лично много ми прилича на „дървен камък“ или „млад старец“ – нещо толкова нелогично, че чак изключващо възможността да го има. Май трябва да го тълкуваме като: може и да са „Хизбула“, а може и да не са, но към момента на ГЕРБ им е най-удобно да го признаят, защото САЩ и Израел така искат и ние нямаме политическия кураж да им откажем. А голяма е вероятността това съгласие да е свързано именно с нещо, което е подобно на ДОН „БУДА“ или даже свързано с него. Моето „обосновано предположение“ е, че службите на САЩ и Израел разполагат с далеч по-компрометираща информация от фризираното досие, което Станимир Флоров размахваше като Знаме на премиерската невинност… 
Само че разбрахме няколко други и доста притеснителни неща – как оттук нататък ще бъдем едновременно във война с въпросната групировка и Европейският съюз ще ни третира като Троянския кон на САЩ и Израел в битката за световен баланс на силите. България пак се прослави и пак с гаф. Но вместо да заличи въздействието от агентурното минало на Бойко Борисов, новината за предизвестеното посочване на „Хизбула“ всъщност се свърза в една логическа линия – властта е изпуснала кормилото и се опитва да скочи от политическата магистрала в движение.


петък, 1 февруари 2013 г.

Опозиционните лидери да се движат с каска и бронежилетка


Това предложи вчера лидерът на ПП „Нова алтернатива“ Николай Цонев, влизайки напълно екипиран с военна каска и полицейска жилетка в НДК за рождения ден на списание „Хелоу“. По думите му вече е опасно партийните лидери, които са извън приятелския кръг на ГЕРБ, да се движат незащитени. За съжаление, опасността е също толкова сериозна и за обикновените граждани, които вече не могат да се разхождат дори по централния софийски булевард „Витоша“ без притеснения, че могат да станат случайна жертва на снайперист, допълни Цонев.
Новата униформа на опозицията – с каска, бронежилетка и без оръжие - има и друга символика, твърдят от ПП „Нова алтернатива“. Каската предпазва от отломките на рушащата се власт, а бронежилетката е последната останала защита за сърцето и гръбнака на българската икономика – малкия и среден бизнес.
Иронията на един от големите български политици беше посрещната с одобрение от присъстващите на светското събитие.