Изборите, на които всички изгубиха

Ще запомним 5 октомври 2014 г. с най-ниската избирателна активност от 25  години насам.

В житейски план, четвърт век е достатъчен да се роди дете, да израсне и да се изгради като личност. На двадесет и петата си година българската демокрация отблъсква гражданите, за които бе родена и в чиито интерес би трябвало да работи.

Ниската избирателна активност предопределя ниската легитимност на 43-^то Народно събрание, защото партиите в него представляват по-малко от 40% от българите. Такъв парламент трудно ще излъчи правителство, което управлява в интерес на хората. Още по-трудно ще бъде да приема добри закони, защото всяко мнозинство ще е плод не на съгласие, а на задкулисни пазарлъци.

Ако набедените за политически елит у нас си дават сметка за огромната си отговорност пред хората, то те ще се стреснат. Ще се опитат поне този път да постъпят по-различно, отколкото досега. Но мълчанието в нощта на изборите и ослушването им говорят, че ще продължават, както си знаят.

Доверието в държавността и в българските институции ще намалява още и още. Това е пагубно за развитието ни като българи, като граждани и като нация. Еврофондовете и магистралите няма да компенсират липсата на почтеност в поведението и на кауза в политиката.

 Затова най-доброто, което можем да извлечем от всички тези лоши процеси, са поуките за бъдещето. Ако, разбира се,  искаме да имаме бъдеще в България.

За мен кампанията на партия „Нова алтернатива” на тези избори беше мотивираща, а резултатът – разочароващ. Давам си сметка, че не успяхме да убедим достатъчно хора в нашата кауза – че ИЗХОД ИМА. Предстои ни да анализираме както пропуските, така и свършената работа с политическия съвет на партията,  с координаторите и с организациите, които ни подкрепиха в кампанията.

Когато преди по-малко от две години учредихме „Нова алтернатива”, я замислихме като дългосрочен проект, насочен срещу политическото статукво, срещу задкулисието и олигархията, които рушат демократичните ценности у нас. Виждам колко сме били прави, отчитам колко трудно постижима е целта  ни. Но съм мотивиран от срещите си с хората – и с по-зрелите, но особено с по-младите, които имат смелост да се занимават с политика.

Благодаря на всички, които ни подкрепят!

Продължаваме заради вас.

Телевизионната адвокатска сага на Борисов и Цветанов

“Човек трябва да бъде достатъчно голям,
за да признае грешките си,
достатъчно умен, за да спечели от тях,
и достатъчно силен, за да ги поправи.”
Джон Максуел

Демокрацията ни позволи да доживеем и тази метаморфоза в правораздаването - адвокатите на обществено интересни личности да имат възможност публично да развиват своите тези за невинност на клиентите си пред огромната аудитория на придворните им телевизии.
При предишното управление пък прокурорите и следователите бяха най-честите и желани за показване герои от величавата борба с организираната престъпност.
Макар, че страните в съдебния процес трябва да са равнопоставени, защо ли до сега тези независими обществени телевизии не даваха възможност на други защитници или на други обвиняеми лица да използват екрана като адвокатска банка за внушение на удобни за защитата тези и допускания?

Адвокатът на бившия вътрешен министър назидателно заяви, че задкулисието в страната е голямо и то управлява, без разбира се да уточни за кой период от време се отнася това самозаключение. Според него делата срещу неговия довереник са възмутителни. Но защо поредната послушна медия не предостави медийно време и на жертвите на досегашния самообявил се за „Главен обвинител в Републиката на Мутрите”? На този пеналист-физкултурник, за когото трибуната на Народното събрание представляваше място за правораздаване от последната четвърта инстанция - тази на клеветата.

Самоопределилият се като „адвокат на дявола”, назидателно посочи от услужливия телевизионен екран, че всички твърдения на прокуратурата трябва да се докажат в съда. Но дали този „извънсъдебен дебат” е равнопоставен без участието и на държавния обвинител?
Сега е ред за телевизионна изява и на другите защитници на този роден „Павлик Морозов”. Очакваме пледорията на необходимия виновник от прокуратурата във Велико Търново, позволил на вътрешния министър в последната минута да представи материалите по едно дело към друг случай. И, разбира се, покъртителната сага със спестяванията от пенсии и закуски на родителите на съпругата на г-н Цветанов, които той превърна в заложници на апартаментната си сага.

Не остана по назад в телевизионната си защита и бившият премиер Бойко Борисов, който прибегна до помощта на адвокат Марковски, наеман обичайно от топмафиоти на организираната престъпност (сагата Куйович). Той е адвокат на Бойко Борисов по възобновеното дело за смъртта на Чакъра (б. р. - инцидент в Харманли, при който полицията уби човек с гранатомет, в присъствието на главният секретар на МВР Бойко Борисов). На Марковски не му остава нищо друг освен да го защитава със зъби и нокти от екрана с „неоспоримата си адвокатска експертиза”, че на терен не главния секретар на МВР - генерал Борисов, а шефът на полицията в Хасково е ръководил акцията по залавянето на Тодор Димов - Чакъра. И клиентът му, в качеството му на главен секретар на МВР тогава, е бил пратен от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на операцията през 2003 г. да участва като статист в един скъпоструващ екшън на “МВР пикчърс”.

Припомняме на услужливите телевизионери, че съдът по правата на човека в Страсбург осъди държавата, т. е. и тях самите, да платим 50 000 евро обезщетение на близките на Чакъра, защото органите на МВР са превишили правата си.
Така и от продължителната телевизионна пледоария на адвокат Марковски не стана ясно, Бойко Борисов при участието си в тази трагична история - статист или жертва е, или е и двете едновременно? Защото той (Б.Б.) никога своевременно нищо не е чул, нищо не е разбрал и все някой друг му е виновен.

Но самохвалният Борисов в две свои телевизионни интервюта каза, че е взел решение да убият Чакъра, за да няма жертви сред полицаите и заради това се е разпоредил да се вземат гранатомети от военните. Дали и тези телевизионни самопризнания ще се окажат манипулирани, като записите по случая със защитения чрез лично обещание производител на бира.

Чакъра беше атакуван с БТР-и, автомати и противотанкови гранати, за да се внуши на електората как Бойко Борисов безпощадно ще воюва по военному като Генерал срещу престъпността. Този модел на поведение беше продължен след това от Цветанов, който показваше по телевизиите арестите на хора в болници, в спалните им и пред малките им деца.

Но единствения „Началник” на Борисов го гледа отгоре. Как ли пред него генерал Борисов ще обясни, че лицето с най-висок чин, в случая “генерал”, който присъства на мястото на операцията, не носи отговорността за действията на своите пряко подчинени?
Защото така е не е само по закон, по устав, по единоначалие, но е и по съвест. Или отново този т. нар. мухобойко ще се опита да се крие зад спасителна за него теза, че е присъствал на терен като наблюдател? За да не понесе отговорността като мъж и като носител на най-високото офицерско звание, а само да напомни за „пържолките” на верните си помощници.

Разбира се телевизионната психоатака на ГЕРБ, Борисов и адютантът му Цветанов, без да са
преминали в нелегалност, им позволява да водят партизанската си война срещу всички нечисти сили - правителството, парламента и народа, който не ги избра завинаги!

След всяка поредна тяхна изцепка, те упорито развиват фантазията си, която искат да представят като реалност. С някоя нова сплетня или далавера, благодарение на сиромахомилския апломб на послушни медии, които прикриват истинските им действия, довели страната на огнеборец № 1 до отчаяние и страшната поредица от самозапалвания.

И дори 500 души колективно да се бяха самозапалили пред Министерския съвет, Борисов и Цветанов щяха да погледнат към тях с бащинското умиление на новите Нероновци, сякаш това е поредната илюминация в чест на успешното им управление, предавана по екраните на партийните телевизии.

Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."

-          Георги Марков

Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.

За общото между политическата дезинформираност и медийната независимост

"…У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово все пак мътеше водата им, но не изригаше тая лава от адски хули и проклятия. Но бурята на диви страсти, бушуваща в течение на цял ред години, но деморализиращото влияние на деморализираната преса, но грубият всепоглъщащ материализъм, но възможността за леко обогатяване при едно приспиване на съвестта по примера на ръководещите елементи - всички тия явления са покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат като остатъци от минало величие тия заровени чисти чувства."[1]

Близо 120 години след написването на текста исторически логично би било да живеем в тази „нова в същността си епоха“. Време, в което всяко институционално действие или бездействие, е наблюдавано от будните представители на гражданското общество и срещу всяка несправедливост се реагира  остро.

Когато младежите решат да изберат журналистиката като бъдещето си професионално поприще, те се обвързват с кауза – каузата да не си затварят очите.  С предоставените им знания и възможности да бъдат рефлективни към всяко нещо, което се случва във социалния и политическия свят. Те трябва да бъдат гласа на всеки, който не може да си служи със словото толкова добре, но все пак има какво да каже… Или поне на теория…

Това, което се случва на практика, обаче, не  е много различно от описанието по-горе. Живеем в ново време, изповядвайки стари разбирания.

Казусът с Еми Барух и Иван Бедров породи много полемика. Хора, за които „свобода на словото“ не е просто термин, а идеал, реагираха на отстраняването им, поведе се битка, свика се комисия, имаше дебат и в крайна сметка, те бяха възстановени на работните си позиции.  Но това не е Happy end, това е едва началото на борбата за независими медии, които обслужват интересите не на икономически и политически картели, а на гражданите.

Защо журналистите „приспиват съвестта си“? Не винаги отговорът е в това, че са хора без ценности и идеали, понякога просто нямат друг избор, защото не са Еми Барух и Иван Бедров, не работят в "Дойче веле", никой не ги познава поименно и всяка погрешна дума може да им струва прехраната – „наведена главица сабя не я сече“… 

Защото когато се сблъскаш с българската реалност, понякога ти се налага да правиш компромиси, дори с важните неща и това да си обективен, да говориш и пишеш истини се равнява, в най - добрия случай, на авантюризъм. 

Не всеки има волята и силата сам да се изправи срещу несправедливостта. Щом „Съединението прави силата“, ако застанем обединени зад журналистите и изискаме защита на тяхното право  на свобода на словото, ако положим усилие да реформираме медиите, ако заедно достигнем практически решения за бъдещето на медийната независимост, ще направим услуга както на себе си, така и на децата си

Това Е проблем, не само идеологически, но и чисто практически, защото днес информацията е най – ценният актив. Предложена ни е невярна информация, следователно сме лишени от възможността да взимаме рационални  решения. Цената на грешка, при уж свободния ни граждански избор, със сигурност е много висока и не винаги става въпрос само за пари…

И нека завърша с един по-положителен цитат от Джулиан Асанж: "Истинската политика произхожда от потока на информация сред хората."

---

[1] Бай Ганьо журналист – Бай Ганьо – Алко Константинов 1895

Делян Пеевски трябва доброволно да се оттегли от парламента

В момента не решаваме юридически коректно ли е връщането на Пеевски в НС. Въпросът е морален и етичен. Въпросът е един от онези ключови моменти за развитието на обществените отношения, които определят моралът и етиката на нацията за в бъдеще.

Не е възможно някой все още да се пита Пеевски има или няма място в парламента. Въпросът е принципен и отговорът е в нас.

В обществото резонира въпросът „Кой овласти Пеевски?”. И тук отговорът е: Ние.

В този момент е редно всеки един от нас да се замисли за тежестта на своя глас, за отговорността, която носи, еднакво гласувайки и избирайки да не гласува. За покупко-продажбата на гласове, за „леката ръка”, с която избираме да берем гъби в изборната неделя.

Въпросът е за гнусенето от политиката. За отричането на протестите като политически такива. За общественият страх от обвързване с политически проект. За всеобщите примирие и пасивност.

Именно политиката определя каква ще е държавата, в която всички живеем. Политическите ни избори, наравно с политическата пасивност, определят дали Пеевски ще се върне в парламента.

Ако се питате кой предложи Пеевски, не търсете отговора навън. Безпринципността във властта е отговорност на всеки от нас. 

Вигенин и Орешарски изолират и обезценяват България

Съединените щати вече имат подкрепата и съдействието на Франция, Турция и Израел за по-остра реакция срещу режима на сирийския президент Башар Асад, който бе обвинен, че е използвал химическо оръжие. Великобритания и Германия отказаха участие, но и няма да се противопоставят на евентуална военна операция. Такива са преобладаващите позиции в Европа, докато Русия, Китай и Иран остават най-категоричните противници на намесата в Сирия. 

   

В момент, в който западният свят осъжда употребата на химическо оръжие и насочва усилията си към най-оптималния начин за прекъсването на войната между президента Асад и сирийските граждани, позициите на кабинета Орешарски са полу-гласни, неконкретни и с мисъл по-скоро за запазване на влиянието сред родния електорат, отколкото за международните и дипломатически отношения на България. Действията и бездействията на кабинета Орешарски по повод конфликта в Сирия показват безотговорност спрямо позиционирането на България на сцената на международните политически отношения и ни изключват като фактор с експертни становища. Предстои да разберем дали част от българската военна инфраструктура ще бъде ползвана при евентуална международна намеса в сирийския конфликт, както преди десет години при акцията срещу Саддам Хюсеин. Такова развитие на събитията със сигурност няма да се хареса на избирателите на БСП, които в момента са от малкото привърженици на правителството. Извънредното положение в Сирия засяга България в контекста на моментната политическа нестабилност в страната и има капацитета допълнително да разклати управлението.

В писмено изявление по повод химическата атака в Сирия премиерът Пламен Орешарски казва, че "извършителите на това тежко престъпление трябва да понесат своята отговорност". Официалната позиция на България е, че решението трябва да бъде търсено в рамките на Съвета за сигурност на ООН, но за всички е ясно, че съгласие в този формат няма да бъде постигнато и тази позиция на страната ни няма да остане последна. Очевидно е притеснението на Орешарски да изрази твърда позция, в противоречие със становището на Москва. Червените лидери избягват ясни заявления, в конфликт с приятеля на сирийския режим Путин. Все пак, както наскоро вестник „Дума“ написа, да се противопоставяш на Русия е „антибългарско“.

НОВА АЛТЕРНАТИВА се обявява за незабавното свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди конкретни дипломатически стъпки за разрешаването на сирийската криза. Вярваме, че е редно България да демонстрира експертен потенциал в областта на международните отношения и да допринесе за достигането на ползотворно решение на конфликта. Бездействие в критичен момент като този ни лишава от правото ни да влияем положително върху съдбите на сирийските граждани и не само. Евентуална допълнителна ескалация на конфликта в Сирия ще дестабилизира още по-мащабно политическата обстановка в страната. Мълчанието на кабинета Орешарски ще маргинализира допълнително позицията на България в международните среди и ще обезцени експертния потенциал на родните специалисти. 

Намери се кой да съживи франкенщайна ГЕРБ...

Чисто формално, президентът има право да наложи вето. В политическата практика на България досега единствено президентът Желев е налагал вето върху закона за бюджета, но то бе продиктувано от конституционни несъответствия. Това прави намесата на Плевнелиев в работата на законодателната власт безпрецедентна. Единствените, изтъкнати от сегашния президент, причини за налагането на вето са чисто политически. Росен Плевнелиев не разполага с икономически екип. Самият той заяви, че неговото вето се налага по целесъобразност. Така той се отрича от конституционното си задължение да бъде представител на цялата нация и избира да бъде представител на политическия кръг ГЕРБ. Налагането на вето в този момент означава, че Плевнелиев се придържа към политиката на Симеон Дянков в областта на финансите, която беше силно рестриктивна и изключително антисоциална.

 Смятам, че този политически ход ще се превърне в сериозен обществен казус, който ще бъде обект на широки граждански дискусии. Ветото е знак, че президентът се опитва да оформи около себе си център на властта. Плевнелиев не разбира, че той е еднолична институция. По конституция той може да има юридически съветници, но не разполага с икономически специалисти, които да са назначени и да носят отговорност в професионален план. Очевидно е, че Плевнелиев е решил да се бори за увеличаване на властовите си възможности. За себе си и за политическия кръг ГЕРБ. Това развитие на събитията е изключително вредно за държавата.

 Свидетели сме на опит да се оформи трети център на власт, извън изпълнителната и законодателната. По конституция, президентът има единствено представителни функции. С налагането на вето, Плевнелиев разширява противоконституционно своите права.

 Икономическото съдържание на отлагателното вето не заслужава да се коментира. То липсва. Президентът няма право съдържателно да критикува бюджетния закон. Ясно е, че ветото няма да се отрази на въвеждането на актуализацията на бюджета. Ходът на Плевнелиев може единствено да се обясни с отчаяно желание за възвръщане на ГЕРБ в медийното и общественото пространство. Решението на Плевнелиев е равно на политическо самоубийство. Считам, че президентът е използван като изкупителна жертва от суфльора си Борисов, която да поеме обществената присъда за некомпетентност и политическо пристрастие. Печалбата е спасителна глътка въздух за губещата актуалност, разпадаща се отвътре политическа група на ГЕРБ.

 Не подкрепям кабинета "Орешарски", заради компрометиращите назначения, които извърши в първите дни на управлението си. Но съм против политическото "оплюване", на всеки, който не е от "нашите". Старая се да бъда трезв и умерен в преценките си. Предишни корекции в закона за бюджета не са били оповестявани публично. Твърде бързо забравихме какви бюджети създаваше Дянков. Вярвам, че гражданското общество е достатъчно силно и активно, за да следи и гарантира за правилното разпределение на средствата от актуализацията на бюджета. Ситуацията на софийските улици и площади е изключително деликатна. Протестиращите са загубили всякаква толерантност спрямо власт-имащите, следят с точност всеки техен ход и няма да позволят неправомерно разходване на средствата от новия бюджет.

 Важно е да се прозре, че президентът формира около себе си властови кръг, който надхвърля конституционните му правомощия. Този грешен управленчески ход ще създаде дългосрочен конфликт между изпълнителната власт и президента. 

Пътят напред

България има сериозни проблеми. Проблемите са навсякъде. И в образованието, и в здравеопазването, и в икономиката. Но има един проблем, който е в дъното на всичко друго. През последните години световни изследвания показаха симптомите на този проблем нагледно. Според Галъп Интернешънъл на въпроса “Страдате ли?” най-често хора отговарят с “да” в... България. Афганистан е на четвърто място. Според световно изследване публикувано в The Economist, целящо да установи има ли връзка между богатството на една страна и усещането за щастие на гражданите й, най-често на въпроса “щастливи ли сте?” с “не” отговарят хората в... България. От целия свят най-много ние, българите, казваме, че страдаме и че сме нещастни. Здравеопазването ни има крайна нужда от реформи, но нямаме най-лошото здравеопазване в света. Образованието ни има огромна нужда от реформи, но нямаме най-лошото образование в света. Икономиката ни страда от световната криза и от лоши управленски решения, взимани през последните години, но иконимиката ни не е най-лошата в света.
Според друго изследване ние, българите, сме едновременно най-недоволни от качеството на услугите предоставяни от държавната и местна администрация, и в същото време подаваме официални оплаквания най-рядко от цяла Европа. Според изследвания правени в България, близо 80% от българите заявяват, че НЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ОТ ТЯХ ЗАВИСИ НЕЩО. ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ. Това е катастрофата. Спряхме да говорим открито, честно, смело помежду си. Граждани и политици. Граждани и институции. И след като спряхме да говорим - спряхме да се разбираме. След като спряхме да се разбираме - спряхме да си вярваме.

Тук показваме заедно как общите ценности и цели са пътят напред в търсене на реално решение на проблемите.

Какъв е пътят напред и как да поемем по него, отвъд различията между ляво и дясно. Ситуацията в страната го показва стряскащо ясно - крайно време е да престанем да се вкопчваме в разликите ляво-дясно. Животът ни, съдбата на България и българите, не трябва да зависи от тези изкуствени полюси. Трябва да търсим пътя напред и затова сме се събрали. Трябва да намерим баланса. Верните решения. Това, което реално ще работи и ще доведе до резултати. Резултати, които са видими, ясни, неоспорими. Резултати, които правят живота ни в България по-добър днес. Резултати, които ни дават увереност, че стига да си вършим работата добре, ще имаме едно още по-добро утре.

За да намерим пътя напред, за да поемем по него, трябва първо да спрем и да се огледаме. Да видим ясно и смело кои сме и къде сме. Трябва да видим, че така желаната от всички ни промяна е възможна, но само ако самите ние запретнем ръкави и я реализираме. “Политиката” е такава, каквито са хората, които я правят. Тя е толкова ефективна, колкото са способностите и знанията на ХОРАТА, които я правят. Тя е толкова голяма, смела, силна, колкото са големи, смели и силни ХОРАТА, които я правят и техните мечти. Затова пътят напред, е в това първо да намерим пътя към хората, които могат, знаят и имат тези качества. Тези хора не са един или двама. Тези хора сме всички ние. Пътят напред е в това да намерим начините, по които всички ние да участваме пряко във формирането на политиката на България.
Вярвам, че тук, днес правим крачка именно към това. Като даваме личен пример как може да се води конструктивен диалог. Как може да се води разговор, воден от общите цели. Разговор за намиране на решенията, а не просто посочване на проблемите. Разговор, който започва тук и сега, но няма да завърши и ще остане отворен за всеки и всички, които искат да се включат в него.

Защото това е новото начало, рестартът на България - в това да спрем с предубедеността. Да спрем да мислим, че знаем, и да започнем да разсъждаваме с отворено съзнание и сърца. В това да видим общото в целите си, а след това прагматично и обективно да обсъдим плюсовете и минусите на различните, избрани от нас, начини за тяхното постигане. Пътят напред минава през центъра. Пътят напред минава през това българите отново да започнем открит, смел, откровен разговор. Да намерим, включително техническите решения за постигане на целта, гласът на всеки гражданин да се чува не веднъж на четири години, а всеки път, когато има какво да каже.

‪#‎дайтеидея‬

В последната година, също и в световен мащаб, се организират все повече протести. Протесът, както в София, така и в Истанбул, Ню Йорк и Рио де Жанейро, е от нов вид. Протестът стана весел купон, място за среща със стари познати, способ за изразяване на креативността ни. Похвално е, че в България събрахме смелост да надигнем глави и спряхме да се страхуваме от политическите репресии, следващи изказана позиция срещу властта.
НО не би ли било по-полезно и по-смислено протестиращите да се обединят в проект, който предлага реална визия за промяна, оформена във вариант, различен от плакат? Не е ли по-далновидно, експертният потенциал на гражданското общество да се използва за нещо по-продуктивно от вечерни разходки? Ако екс-премиерът ти е чел една книга, не е ли умно да му подариш друга? Ако не си съгласен с начина, по който се управляват държавните институции, не е ли логично да ги промениш отвътре? Ако правителството ти прави управленчески грешки, не следва ли да дадеш предложение за правилна, общополезна политика?
Нека не рушим и анатемосваме всичко, случило се в политическия живот на България до сега. Нека надграждаме онова, което сме заварили. Нека сами създадем пространство за гражданско включване в управлението на държавата, като вместо на площада, се „бутаме” в институциите. И да, политическото ни минало не е славно, но ако не го приемем, ако не го погледнем с трезви, лишени от емоция очи, няма да сме способни да дадем рестарт на България.
Не отричаме протестите. Апелираме да поемат в друга, по-продуктивна насока. ‪#‎дайтеидея‬

Благодаря на всички – продължаваме!

Сядам да пиша тези редове с много вълнение. Няма да крия, че очакванията ми за тези избори бяха различни. Няма да крия, че очаквах едновременно и манипулации, и по-висок резултат за НОВА АЛТЕРНАТИВА. А всъщност, това са взаимно изключващи се очаквания. Но дори и сега виждам, че  вятърът на промяната е задухал и дори и да сме свалили един-единствен лист от дървото на политическото статукво – това е първа успешна стъпка, с която започва всичко...

Искам да благодаря лично и сърдечно на всички, които гласуваха за нашата кауза – рестарт на България. Искам да отправя специалните си благодарности към доброволците, координаторите, кандидатите и всички хора, които прегърнаха НОВА АЛТЕРНАТИВА като идея за едно по-различно и по-добро бъдеще за България. Съвсем скоро ще се съберем, ще се преброим и ще решим КАК да продължим – въпросът ДАЛИ пред мен не стои...

Изборните резултати винаги могат да бъдат разгледани като прочутата полу-празна или полу-пълна чаша. Аз предпочитам да ги видя като полу-пълна. Тези избори бяха много по-различни от предишни избори, когато всички бяха победители. Номинално победителите (ГЕРБ) вчера избягаха от публиката и дори не благодариха на хората, които ги избраха като победители. Главно защото знаят, че победата им е нечестна и безсмислена... Номинално загубилите (БСП) седнаха на масата като победители и се самопоканиха във властта, преди някой да ги упълномощил за това. Фактическите „врагове“ ДПС и АТАКА нямат друг полезен ход, освен да покажат, че поставят България над всичко и могат да работят за нейното възстановяване, загърбвайки омразата помеждуу си и към БСП. А БСП вече знаят, че правителство е възможно само, ако има широк консенсус, включващ извънпарламентарните партии и гражданските организации. И лидерът ѝ Сергей Станишев имаше откровеността да го заяви – което го прави фактически победител в двубоя му с Бойко Борисов.

Ние загубихме. Загубихме илюзиите си, че избирателите ще прегърнат идеята за промяна леко, след като са били лъгани тежко в продължение на 23 години. Загубихме възможността да се поздравим с първа изборна победа в навечерието на първата годишнина на НОВА АЛТЕРНАТИВА. За което ще понесем отговорността си и ще поискаме – и аз, и политическият съвет – решението на своите членове и симпатизанти.

Ние победихме. Победихме страха, че да си в опозиция в България е станало твърде опасно. Победихме предубеждението, че новите партии в България са само политически инженеринг и просто трябва да отклонят вот от старите. Победихме в моралния двубой, защото не участвахме в купуването на гласове, не водихме арогантна кампания и не тръгнахме по пътя на политическите машинации и съглашателството.

Чака ни още много работа и съм сигурен, че ако се впрегнем и я свършим – ще бъдем само победители, а победата ще бъде в името на единствената кауза, заради която я има НОВА АЛТЕРНАТИВА – България. Ниската избирателна активност като мощна форма на протест означава, че потенциалът на промяната е голям и ще се реализира – колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние оставаме на разположение като възможност за нейното осъществяване.

Още веднъж – благодаря ви...

Да живее България!

Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!

БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…

Откъде ще дойдат парите за реиндустриализацията?

Проблемът в икономиката не е в липсата на желаещи инвеститори, а в опитите да бъдат отблъснати…

В многобройните ми срещи из цялата страна хората проявяват необичайно висок скептицизъм по отношение на една от основните идеи в програмата на НОВА АЛТЕРНАТИВА – реиндустриализацията на България. За съжаление скептицизмът им прераства в пълно недоверие, когато заговорим за възраждане на малките селски стопанства; и тотален песимизъм, ако в дискусията споменем предстоящите избори като възможност за рестарт на порочната система, в която нищо не се случва освен корупция, злоупотреби и милиционерски номера на всяка крачка.

Хората вероятно имат своите основания да бъдат тотално обезверени – 4-те години на тотално разрушение на държавността няма как да ги убедят, че държавата може да има друга функция, освен да събира пари и да ги преразпределя по партийно угоден принцип. А всъщност, ако бъде пресечен точно този принцип на действие – условията и парите за реиндустриализацията ще бъдат налице! България има достатъчен брой готови индустриални площадки с изградена инфраструктура – пътна, железопътна, енергийна и т.н. – които могат поемат нови производства, но до момента липсва управленска воля и устойчива административна среда, които да оставят бизнеса да се почувства в нормални условия, за да планира своето развитие в един нормален средносрочен хоризонт от 7,10 или 15 години.

Макар и привидно устойчива откъм закони и данъчно облагане, икономическата среда у нас е твърде зависима от политическата и приблизително на всеки 4 години се появяват нови лобистки кръгове, които искат да овладеят цели бизнеси поне за един мандат. Това кара много инвеститори – и чуждестранни, и български – да предпочетат други инвестиционни „дестинации“, които може и да предлагат по-висока цена на труда като възнаграждения и осигуровки, но в дългосрочен план те се изплащат в предвидимост и липса на административен натиск. Затова и не приемам опитите на социолозите и други обществени „лидери на мнения“ да потушат скандала с подслушванията, защото това ще даде сигнал към всички инвеститори, че във всеки един момент могат да бъдат подслушани, изнудвани и дискредитирани.

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от спестените пари за корупция. Различните статистики сочат изключително страшни данни – 150 хиляди корупционни сделки на месец, 73-то място в световната класация за корупция, нареждаща ни сред Ел Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и Ванауату, 6 милиарда и 200 милиона лева ежегодни загуби на бизнеса и гражданите от искани подкупи… Ни повече, ни по-малко това са 20% от бюджета на държавата за 2013 г. Тази сума е с около 2 милиарда лева повече, отколкото е делът на европейските средства във въпросния бюджет. С други думи, корупцията не просто неутрализира ефекта от тези средства, а изисква и 30% отгоре, за да свързваме едвам-едвам двата края. И ако това е „финансовата стабилност и дисциплина“, осигурена от бившите власт-ползващи, то направо ме е страх да си представя какво е финансовата нестабилност…

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от възстановяването на прекъснатите икономически връзки с държави извън ЕС. България е привлекателна като място за изграждане на производства в рамките на евросъюза, откъдето да се прави експортна инвазия. много държави на Стария континент от 60-те години насам са изградили сериозен икономически потенциал въз основа на своето географско положение. Ние предпочитаме да пасуваме… Това е подход, който трябва да се отстоява на държавно ниво, а в момента няма дори елементарна политика по въпроса. Традиционните в миналото външноикономически връзки с Латинска Америка и Югоизточна Азия са прекъснати, не и без лобистки натиск от кръгове в самия Европейски съюз. Членството в Световната търговска организация е станало абсолютно формално и това също трябва да се промени.

Парите за реиндустриализацията ще дойде от опростяване на процедурите за кандидатстване по Оперативните програми. Абсурдно е напр. основната част от средствата по „Конкурентноспособност“ да бъдат усвоявани само от големи фирми, които получават реална възможност да рушат конкуренцията. Това става основно заради административно „вдъхновените“ тежки процедури за кандидатстване, които редуцират кандидатите до малък кръг, който има ангажимента да „върне“ част от получените средства.

Оказва се, че липсва само политическата воля – а тя е предпоставка №1 за реализация на този план…

В търсене на „висящата“ справедливост…

Роман Василев отново в епицентъра на прокурорско своеволие

В събота мои приятели заляха стената на профила ми във Фейсбуук с пълния видеоматериал от ареста ми. Публикуван е в youtube от чужбина. Малко преди това един от главните „герои“ в този материал – прокурорът Роман Василев – беше уличен в незаконно използване на специални разузнавателни средства в делото срещу трима ни с Тенчо Попов и Петър Сантиров. Журналистът от „Медиапул“ Борис Митов, който тръгна по следата само няколко дни по-късно беше повикан в Софийска градска прокуратура да дава обяснения откъде има документите за незаконното подслушване. И разбира се, заплашен със съд!

Оказва се, че три години след своеволието на Роман Василев, призракът на случая продължава да броди из българската съдебна система. Въпреки оправдателните присъди по всички дела, въпреки очевидната политическа поръчка срещу мен! Борислав Митов публикува нещо, което всички и без това знаем – Цветан Цветанов и марионетките му в МВР и прокуратурата подслушват без законово основание когото си поискат.

Връщането на казуса с „абсолютния престъпник“ в общественото внимание точно преди официалното откриване на предизборната кампания и готвеното грандиозно мероприятие в най-добрите гьобелсови традиции в зала „Армеец“ явно ще отклони вниманието от измислените политически събития към реалните. А те са красноречиви – ГЕРБ продължава да мачка правосъдието и свободата на словото с най-грозните диктаторски методи, пред които дори и Държавна сигурност се спираше. Допълнено с видеоматериала на „Нова телевизия“ за предстоящите изборни шашми под вещото ръководство на Емил Димитров (Емо Фаса) и конструирането на „Орлов мост“ като политически субект, всичко вече придобива ясните очертания на опит в България след изборите да започне небивала политическа репресия. И ако не я пресечем до 12-и май – на 13-и може да осъмнем в някой от кошмарите на Оруел…

Поех дълбоко въздух и си пуснах пълния запис от ареста – изгледах го докрай и добре си спомних защо се захванах с НОВА АЛТЕРНАТИВА. Изгледайте го и вие – защото това, което се случи на мен може да се случи на всеки от вас – Роман Василев отново връзва примка, на която да окачи до Справедливостта и Свободата.

За послушанието и поДслушанието…

Цветанов събира незаконно информация, която директно трябва да му подскаже, че е време да напусне държавата с перука и фалшива брада

Отдавна съм наясно, че ме подслушват. Вече дори не знам от колко места точно… От опозиционните интернет сайтове научавам, че и Цветанов обича да хвърля по едно ухо към моя телефон. А аз нищо интересно и ново за него не казвам – освен, че държавата е срината от ГЕРБ и тяхната милиционерщина и още от есента повтарям, че ще им е трудно да си идат в мир. Казвам, че се опитват да докарат България до диктатура и просешка тояга едновременно. Казвам, че грабят и душат бизнеса едновременно. Казвам, че в момента са се покрили и са пратили служебното правителство да работи за служебна победа на изборите… Но тези неща ги казвам ПУБЛИЧНО и могат да ги чуят дори и без да харчат част от стотиците милиони левове на българския данъкоплатец, за да разберат, че ние от НОВА АЛТЕРНАТИВА сме хора, които искат да бъдем част от инструментите на промяната, която целият български народ желае след тяхното власт ползване…

Ех, ако ме бяха послушали, вместо само да ме подслушват! Послушковците и поДслушковците на Цецо Шестте Апартамента  обаче не стигат по-далеч от послушанието – предават си докладчетата и записчетата и оттам – той да си се оправя. А той е поредният, който не знае кога да се откаже и да се покрие вдън земята на българската политика.

Поставянето ми на първо място в „неогласения“ списък ме изпълва със смесени чувства. От една страна се радвам, че успяваме да сме им „оперативно интересни“ при положение, че в цялата страна заплашват и уволняват хората, които дръзнат да се присъединят към нас, затворили са ни всички пътища към медиите с „ембарго върху Цонев“ и още десетки други политически „подсичания“. От друга страна съм много омерзен – не като „обекта Цонев“, а като гражданин на тази многострадална България, в която да се прави политика към ден-днешен означава да се губи време за коментар на номера от Живково време.

Много ми е интересно също какво ли би се получило, ако вместо хора като мен послушните поДслушковци и техния началник бяха хвърлили малко усилия в подслушване на групите за отвличане, на ДДСарите, на уличните трафиканти на дрога около училищата и на други подобни „оперативно безинтересни“ лица. Може би щяхме всички да живеем малко по-спокойно и в държавния бюджет да има повече пари за майките, пенсионерите, хронично болните, безработните и студентите. Може би нямаше да се налага да се правят пространни словоблудства пред медиите, защо не ни искат в Шенген. Но послушанието и поДслушанието се занимават с друго – само дето не е тайно и е много противно…

Какво ще стане с волята на протестиращите?

Подозрително бързо повечето лидери тръгнаха да монетаризират влиянието си в партийни схеми

Сигурно си спомняте „Умно село“ на безсмъртния Доньо Донев – всяка беда, която нападаше героите намираше привидно лесно решение, което се превръщаше в следващата. И така, докато накрая един селски „мъдрец“ наводни селото и всички останаха да живеят по покривите на къщите. Но не прибързвайте да мислите, че омаловажавам ролята на бунта срещу властта! Волята за промяна на хората е ясна и декларирана – проблемът е, че след първоначалната еуфория от привидно лесната победа с оставката отстъпи място на провокациите и ездачите на протести. Ездачите на протести бързо заплуваха в мътната вода и си договориха места в удобните аквариуми на партийните листи. Оказа се, че също като в умното село решението се превърна в проблем…

Няма как да подминем светкавичната метаморфоза на част от протестиращите „първенци“, които се тръшкаха на асфалта под слисаните погледи на Орлите от Орлов мост, колчем видеха камера или фотоапарат. А след това бързо се предадоха на политическото статукво. Пресилено ще е обаче да кажем, че ЕРП-революцията е изяла своите деца. Очевидно е, че българският политически живот на определен период от време има нужда от попълване със съмнителни революционери. Проблемът е, че блудството с партиите гаси надеждата у хората, които не искат да са във властта, а да водят приличен живот и да се радват на спокоен сън. Страшното е, че кранчето на властта беше затегнато твърде късно, държавата си остава все така опоскана и много повече от предизборни намаления на ток и парно в пролетно-летния сезон няма да видим.

Ездачите на протестите съществуват, защото партиите-монополисти стискат като питбули текстовете в Изборния кодекс и другите закони, свързани с изборите, които определят само ПАРТИИТЕ като форма за участие в политическото представителство. Ако гражданските организации получат правото да се явяват ДИРЕКТНО на избори за ГРАЖДАНСКА КВОТА в парламента – това няма да се случва! НОВА АЛТЕРНАТИВА повече от месец предлага едно работещо и напълно изпълнимо решение. И парламентът можеше да го гласува и приеме – но Цецка Цачева удобно обясни, че „този парламент няма мандат да променя Изборния кодекс…“ ГЕРБ с машинация затвориха вратата на промените в изборната система върху крака на гражданското недоволство. Предсрочните избори просто ще възпроизведат модела, срещу който хората протестират. Това директно включва часовниковия механизъм на бомбата „предсрочни парламентарни избори“. Най-късно до края на годината или през пролетта на 2014 г. тези промени ще станат неизбежни, защото представителството чрез политическите партии ще остане ограничено.

И ще влезем в спиралата на „изборите до дупка“ – извънредни парламентарни, редовни за Европейски парламент, редовни местни и т.н. – а в тази спирала обикновено време и пари за държавност и за съживяване на бизнеса няма…

Да опазим президента от агресията на министър-председателя в оставка Бойко Борисов

Наглото и агресивно поведение на бившият министър-председател Бойко Борисов при вчерашното връщане на проучвателния мандат на ГЕРБ за съставяне на ново правителство е заплаха за демокрацията и следването на конституционните норми в България. По време на 20 минутното си обръщение Бойко Борисов си позволи да използва махленски тон и унижи Президента на републиката с незаслужени квалификации и обвинения. Без да се съобразява с добрият тон и процедурите, вменени от Конституцията на РБ, г-н Борисов се опита настоятелно да инструктира президента как да си върши работата. Неколкократно бившият министър-председател постави под съмнение способността на президента да състави служебно правителство. Изкуствената загриженост на г-н Борисов по време на театралният му монолог, затвърди впечатлението, че според Борисов и ГЕРБ президентът Плевнелиев е просто протоколна фигура, а не гарант на демокрацията в нашата държава. Публичното проявеното пренебрежение и агресия на премиерът в оставка са недопустими и не трябва да останат без отговор от всички политически сили. Сега е моментът да проявим подкрепата си за Президента на Република България и всички заедно да го защитим от агресията на бившия вече министър-председател.

В този труден за страната период наблюдаваме нещо много рядко: видяхме как за броени дни президентът на републиката успя да се отърси от партийната зависимост и излезе от сянката на министър-председателя. Утвърждаването на личния му авторитет беше допълнително подсилено от факта, че той единствен от управляващите се осмели да слезе при протестиращите хора на улицата. Това достойно поведение очевидно плаши Бойко Борисов, който не желае да допусне че президентската институция ще стане независима от него. Израстването на президента Плевнелиев до силна и влиятелна фигура, която да гарантира мирното протичане на политическите процеси в страната явно е  в противоречие със замисъла на Бойко Борисов да се възползва от народното недоволство и да се върне на власт благодарение на насаждането на страх от промяна в населението.

Затова ви призоваваме – да застанем на страната на Президента и да го защитим от агресията и просташкото говорене на Бойко Борисов! Да покажем че сме единни в исканията си за правова и справедлива държава, в която властва законите, а не личният произвол на управляващите!

България „След утрешния ден“…

След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие…