Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."

-          Георги Марков

Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.

Делян Пеевски трябва доброволно да се оттегли от парламента

В момента не решаваме юридически коректно ли е връщането на Пеевски в НС. Въпросът е морален и етичен. Въпросът е един от онези ключови моменти за развитието на обществените отношения, които определят моралът и етиката на нацията за в бъдеще.

Не е възможно някой все още да се пита Пеевски има или няма място в парламента. Въпросът е принципен и отговорът е в нас.

В обществото резонира въпросът „Кой овласти Пеевски?”. И тук отговорът е: Ние.

В този момент е редно всеки един от нас да се замисли за тежестта на своя глас, за отговорността, която носи, еднакво гласувайки и избирайки да не гласува. За покупко-продажбата на гласове, за „леката ръка”, с която избираме да берем гъби в изборната неделя.

Въпросът е за гнусенето от политиката. За отричането на протестите като политически такива. За общественият страх от обвързване с политически проект. За всеобщите примирие и пасивност.

Именно политиката определя каква ще е държавата, в която всички живеем. Политическите ни избори, наравно с политическата пасивност, определят дали Пеевски ще се върне в парламента.

Ако се питате кой предложи Пеевски, не търсете отговора навън. Безпринципността във властта е отговорност на всеки от нас. 

‪#‎дайтеидея‬

В последната година, също и в световен мащаб, се организират все повече протести. Протесът, както в София, така и в Истанбул, Ню Йорк и Рио де Жанейро, е от нов вид. Протестът стана весел купон, място за среща със стари познати, способ за изразяване на креативността ни. Похвално е, че в България събрахме смелост да надигнем глави и спряхме да се страхуваме от политическите репресии, следващи изказана позиция срещу властта.
НО не би ли било по-полезно и по-смислено протестиращите да се обединят в проект, който предлага реална визия за промяна, оформена във вариант, различен от плакат? Не е ли по-далновидно, експертният потенциал на гражданското общество да се използва за нещо по-продуктивно от вечерни разходки? Ако екс-премиерът ти е чел една книга, не е ли умно да му подариш друга? Ако не си съгласен с начина, по който се управляват държавните институции, не е ли логично да ги промениш отвътре? Ако правителството ти прави управленчески грешки, не следва ли да дадеш предложение за правилна, общополезна политика?
Нека не рушим и анатемосваме всичко, случило се в политическия живот на България до сега. Нека надграждаме онова, което сме заварили. Нека сами създадем пространство за гражданско включване в управлението на държавата, като вместо на площада, се „бутаме” в институциите. И да, политическото ни минало не е славно, но ако не го приемем, ако не го погледнем с трезви, лишени от емоция очи, няма да сме способни да дадем рестарт на България.
Не отричаме протестите. Апелираме да поемат в друга, по-продуктивна насока. ‪#‎дайтеидея‬

Юруш на политическата пързалка…

Протестите дават удобна възможност за политически зулуми зад гърба на народа

Дълго време се въздържах да пиша в блога си. Не заради някаква политическа или коментаторска ленност, а за да не попадна в многотомната „Антология на безплатната политическа омраза в България“. Очевидностите не се нуждаят от специфично упражнение по политическа реторика – кабинетът Орешарски продължи там, откъдето „в движение“ слезе кабинетът Борисов; и съм почти убеден, че зад товя няма специфична Световна Конспирация, а обикновено подценяване на тежката ситуация в обществото. Както прогнозирах още при съставянето на служебното правителство, то е било използвано за редица сенчести решения – в енергетиката, в концесионните правила и т.н. Изобщо основното и общо прието виждане на всички парламентарни партии в момента е, че друг смисъл освен далаверата в политиката няма и хората трябва да преглътнат поредните кадрови и корупционни безобразия. Номиналното сравнение, че след като почти 4 години търпяха ГЕРБ, могат поне година да изтърпят същото от БСП и ДПС може да се роди само на партиен конгрес, вдъховен от ХIII-ия на БКП…

БСП и ДПС пропуснаха шанса си да направят истинско експертно правителство и няма защо да се учудват на реакцията. Тя дори съдържа необходимата доза гражданска ирония, която парламентарните партии явно не улавят. Получихме своя шанс да отидем на избори и на нищо повече не сме се надявали след февруарските събития. Но съвсем не на шега политическата криза тръгна в задънената улица на „нулевото политическо представителство“ – и няма как да бъде иначе, след като в парламента отново попаднаха хората, които забъркаха днешната политическа каша. Сигурен съм, че огромната част от хората, гласували за 4-те партии в парламента силно се срамуват, че се държат като отговорни граждани с хора, чиято основна цел е осребряване на партийната лоялност. В особена степен това важи за гласувалите за ГЕРБ – техните избраници БОЙКОтират заседанията на парламента, но това не пречи заплатите им да текат. Не е голяма работа, но е показателна за „реформаторското“ настроение, което ги е обхванало…

Не зная дали Пламен Орешарски носи тесте с оставки, в които има само празно място за датата на подаването. Но всеки ден, в който депутатите не отиват на работа, за да гласуват промени в Изборния кодекс е ден, в който можем да осъмнем в една тотално спряла държава. Държава, в която политиците толкова дълго се правиха на идиоти, че идиотите вече са неразличими от политиците. Да не говорим, че приятната политическа изненада ще е решение за свикване на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Защото настоящата изключително добре гарантира правата на политиците за сметка на нормалния живот на гражданите и точно това прави политическата криза прекалено стръмна и хлъзгава…