Делян Пеевски трябва доброволно да се оттегли от парламента

В момента не решаваме юридически коректно ли е връщането на Пеевски в НС. Въпросът е морален и етичен. Въпросът е един от онези ключови моменти за развитието на обществените отношения, които определят моралът и етиката на нацията за в бъдеще.

Не е възможно някой все още да се пита Пеевски има или няма място в парламента. Въпросът е принципен и отговорът е в нас.

В обществото резонира въпросът „Кой овласти Пеевски?”. И тук отговорът е: Ние.

В този момент е редно всеки един от нас да се замисли за тежестта на своя глас, за отговорността, която носи, еднакво гласувайки и избирайки да не гласува. За покупко-продажбата на гласове, за „леката ръка”, с която избираме да берем гъби в изборната неделя.

Въпросът е за гнусенето от политиката. За отричането на протестите като политически такива. За общественият страх от обвързване с политически проект. За всеобщите примирие и пасивност.

Именно политиката определя каква ще е държавата, в която всички живеем. Политическите ни избори, наравно с политическата пасивност, определят дали Пеевски ще се върне в парламента.

Ако се питате кой предложи Пеевски, не търсете отговора навън. Безпринципността във властта е отговорност на всеки от нас. 

Цветанов надмина ЩАЗИ и Секуритате

Дните на Ухо №1 в българската политика вече са преброени…

Мирослав Найденов създаде новина само за тези, които не следят събитията в държавата от самото начало на властовото безчинство на ГЕРБ. Това, което бившият земеделски министър разказа в телевизионното студио всъщност е признание – държавата беше омотана в милиционерска жица. Но това го знаехме повечето опозиционни политици. Найденов обаче излъга, че Бойко Борисов не е знаел за подслушването – няма как да не знае при положение, че го е поръчвал, за да мачка опозицията срещу себе си – вътре в партията и извън нея. Бойко Борисов е решил да се отърве от Цветанов веднъж завинаги и една след друга жертва все по-силни фигури от своето обкръжение. Дори с цената на пълен разпад на партийната си котерия, двамата са вкопчени в смъртоносен двубой. Цяла България се надява в битката да си нанесат фатални „рани“ и да ни освободят от мъртвата хватка. Прокуратурата трябва да работи денонощно и пак няма да може да формулира достатъчно обвинения, с които да разкрие пред българското общество колко страшни неща са се случили. Също и най-унизителното – че ченгетата днес се топят и се опитват като плъхове да напуснат потъващия кораб.

До изборите остават 10-ина дни на кампания и тя ще бъде под знака на политическото отрезвяване – властта през последните 4 години ни е тласкала към диктатура, пред която дори комунизма е бил просто ваканция. Историята на Цветанов и Борисов повтаря, макар и не в толкова учасяващ вид тази на Сталин и генералния комисар по държавната сигурност на СССР Николай Ежов. Ежов подслушва и държи с компромати цялото ръководство на болшевишката партия. В даден момент овладява едновременно КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване). Сталин вижда, че властта му е в опасност и на 4 февруари 1940 г. разстрелва Ежов…

Краят на мракобесието винаги е мракобесен. Ченгетата от властта винаги си тръгват когато единият е прегризал врата на другия, но „победителят“ няма обратен път. Разплитането на кълбото няма как да не установи, че подслушването е било поръчвано лично, без прокурорска заповед и под заплахата, че изтичането на информация директно ще бъде наказано. Такъв е принципът във всяка авторитарна система, основана на страха и принудата.

От години алармирам, че Цветанов използва държавната машина в разчистването на партийните и личните си сметки. Днес хора от партийните редици на ГЕРБ повтарят и потвърждават думите ми. Нека прокуратурата също се произнесе. За да имаме всички българи усещането и доказателствата, че живеем в правова държава и че “свещени крави” няма. А на 12-и май да ги изслушаме с оправдания за последно и да се захващаме с възстановяването на държавата. Защото то ще е „следвоенно“ – след войната, която шепа самозабравили се милиционери водеха срещу българския народ и която, за щастие, вече загубиха…

За баничките, лудите и политиката…

Ще си спомни ли за мен този път прокуратурата?

Народната поговорка твърди, че „Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде…“ За тези, които не знаят зелникът е баница със зеле. В понеделник лудостта и баничките се събраха в една абсурдна комбинация, в която бях лично замесен и то с директна заплаха за живота си. Лудницата в българската политика започна да става нормалното състояние и това трябва да ни уплаши сериозно. Бившият депутат от РЗС и към момента кандидат за депутат Емил Василев в своя партиен профил във Фейсбуук, сипейки крайно вулгарни обиди към почти всички свои „колеги“ политици (без Борисов и Цветанов, разбира се) вметна и една заплаха, че се е заканил лично да ми тегли куршума с пистолет „Валтер“. Не зная кой би дал разрешително за притежание на оръжие на толкова „възторжен“ човек, но в МВР така или иначе се случват и по-страшни неща. Заплахата за убийство дойде с аргумента, че имал информация как в казармата съм крал някакви банички… Споменавам го само, защото не ми се вижда да е гладен, а и защото ако това е основателна причина да убиваш политически опонент – явно сме стигнали доста по-далеч във фашизирането на държавата от политическите пудели на Бойко Борисов. Думите на Василев бързо обиколиха всички нормални опозиционни медии и след като беше потърсен за коментар, той бързо го изтри оттам. Човекът е вулгарен, но явно все още вменяем и знае, че мога да го съдя. Няма да е до изборите, защото той е толкова нестабилен, че наистина ще вземе да нарани някого…

Но поуката от поговорката в политическия ѝ контекст е, че българите трябва да са луди, ако дават държавната баница на хора като Василев. И подсказва още няколко тревожни неща. Първо, от каква спешна реформа се нуждае психиатричната помощ в България. Това го казвам без грам ирония. Второ, показва какви политически субекти са направили възможно безнаказаното управление на ГЕРБ през последните четири години. Трето имаме ясно доказателство, че след Бойко Борисов мнозина политици се чувстват абсолютно комфортно да покажат истинското си махленско ниво, с което претендират да управляват България в следващите години. Това не е симптом, а процес на политическо изтрещяване и от нас зависи на 12-и май да го спрем.

Направих си труда да разгледам профила, от който дойде заплахата на Василев, че "ще ми тегли лично куршума". Там открих други интересни неща - че РЗС подкрепят връщането на смъртното наказание, щели "да извадят камионетки и да разстрелват политици и можело да пострадат и обикновени граждани, но покрай сухото гори и мокрото" и т.н. Изобщо имаме явни доказателства, че ако дълго общуваш с Яне Янев - ставаш по-зле и от него!

Вчера изпратих искане до НСО за осигуряване на лична охрана и специализиран транспорт – заплахата срещу мен я видяха всички, а четирите срещу Цветанов не ги е виждал никой. Очаквам с нетърпение техния отговор…

За послушанието и поДслушанието…

Цветанов събира незаконно информация, която директно трябва да му подскаже, че е време да напусне държавата с перука и фалшива брада

Отдавна съм наясно, че ме подслушват. Вече дори не знам от колко места точно… От опозиционните интернет сайтове научавам, че и Цветанов обича да хвърля по едно ухо към моя телефон. А аз нищо интересно и ново за него не казвам – освен, че държавата е срината от ГЕРБ и тяхната милиционерщина и още от есента повтарям, че ще им е трудно да си идат в мир. Казвам, че се опитват да докарат България до диктатура и просешка тояга едновременно. Казвам, че грабят и душат бизнеса едновременно. Казвам, че в момента са се покрили и са пратили служебното правителство да работи за служебна победа на изборите… Но тези неща ги казвам ПУБЛИЧНО и могат да ги чуят дори и без да харчат част от стотиците милиони левове на българския данъкоплатец, за да разберат, че ние от НОВА АЛТЕРНАТИВА сме хора, които искат да бъдем част от инструментите на промяната, която целият български народ желае след тяхното власт ползване…

Ех, ако ме бяха послушали, вместо само да ме подслушват! Послушковците и поДслушковците на Цецо Шестте Апартамента  обаче не стигат по-далеч от послушанието – предават си докладчетата и записчетата и оттам – той да си се оправя. А той е поредният, който не знае кога да се откаже и да се покрие вдън земята на българската политика.

Поставянето ми на първо място в „неогласения“ списък ме изпълва със смесени чувства. От една страна се радвам, че успяваме да сме им „оперативно интересни“ при положение, че в цялата страна заплашват и уволняват хората, които дръзнат да се присъединят към нас, затворили са ни всички пътища към медиите с „ембарго върху Цонев“ и още десетки други политически „подсичания“. От друга страна съм много омерзен – не като „обекта Цонев“, а като гражданин на тази многострадална България, в която да се прави политика към ден-днешен означава да се губи време за коментар на номера от Живково време.

Много ми е интересно също какво ли би се получило, ако вместо хора като мен послушните поДслушковци и техния началник бяха хвърлили малко усилия в подслушване на групите за отвличане, на ДДСарите, на уличните трафиканти на дрога около училищата и на други подобни „оперативно безинтересни“ лица. Може би щяхме всички да живеем малко по-спокойно и в държавния бюджет да има повече пари за майките, пенсионерите, хронично болните, безработните и студентите. Може би нямаше да се налага да се правят пространни словоблудства пред медиите, защо не ни искат в Шенген. Но послушанието и поДслушанието се занимават с друго – само дето не е тайно и е много противно…

Крайно време е да отрежем злокачественото образование

Студентите имат право на глас при вземането на решения във висшето образование

Не, в заглавието няма грешка – имам предвид точно образОванието! Точно както при раковите заболявания, при операцията на пациента се вижда реалната ситуация и може да се заключи какви са шансовете. Положението в българското изглежда доста метастазно – особено пораженията във висшето. Има вероятност по „дипломи за висше образование на глава от населението” вече да сме достигнали „дупки по пътищата на глава от населението” – а това е най-страшната инфлация, защото знанието е една от новите световни валути.

Миналата седмица бях поканен като лектор на среща-дискусия със студенти и членове на Националното представителство на студентските съвети. Организаторите се бяха постарали да има време за дискусия и време за купон – поканили бяха известни групи, известни млади актьори. Студентите обаче съвсем резонно поискаха дискусията да продължи по-дълго от обявеното. От една страна, почувствах се изпълнен с оптимизъм – щом младите хора на България искат да бъдат активни граждани – има надежда! Това, което ми създаде тягостно чувство е, че вместо да се забавляват и да си гледат студентския живот, който губят безвъзвратно в кризата, те са дълбоко загрижени за ПОСЛЕ. За реализацията, която им липсва. За стойността и конветируемостта на дипломите им. Огорчени са от преподаватели, които зорко пазят статуквото и особено много внимават в университетите да не се появяват хора от практиката, които искат да научат студентите на полезни неща. В 74-милионна Турция с над 1% годишен прираст на населението действат 167 университета, а около 350 хиляди студенти на година ги завършват. Демографският потенциал подсказва на турското правителство да инвестира в образование. В точно десет пъти по-малка България има 51 университета и колежа – данни за завършилите и за прираста на населението няма да посочвам, но като цяло сме сред най-бързо намаляващите и едва ли сред най-учените. Извличането на поуките оставям на вас.

Много висши училища, удобно настанени зад академичната автономия вече са минали в сферата не просто на класическия пазар, а на класическото тържище – дават възможност студентът спокойно да „проспи“ обучението си, награждавайки го със заветната ДИПЛОМА! Ако си плаща таксите и се явява чат-пат на изпити, студентът в българско висше училище е ОБРЕЧЕН ДА ЗАВЪРШИ. А една не по-малка част просто стягат куфарите за чужбина с благословията и спестяванията на родители и роднини с идеята да не се връщат повече. Тези хора не се интересуват от политика. Те няма да станат избиратели. Освен, ако политиката към образованието не ги накара да размислят…

И няма как да е друго, и няма как да виня студентите, че не им е до купони – дори официалните данни на стъкмистиката сочат, че младежката безработица е над 20%. Да не говорим за реалната; да не говорим за нископлатената, нискомотивираща и нископерспективна работа, която вършат, за да имат изобщо някаква работа. Студентите искат да знаят – защо успяват в чужбина, а не в България. Студентите питат защо университетите гледат на тях като на ходещи вносни бележки за семестриални такси. Студентите се чудят как може таксите им да се увеличават, преподавателите да са зле платени, а качеството на образованието, за което плащат, да пада със скоростта на падащите политически рейтинги. Може би точно в политиката е отговорът на въпросите и чуденките – множество университети угаждат на казионните партии, като се опитат всячески да им изпратят хора без самочувствие, без изисквания, без перспектива. Е, този път съм почти убеден, че номерът няма да мине! Студентите според мен са решени този път да застанат със закони и правила в ръка и да потърсят своите права – дори и като потребители! Защото получават лоша услуга за парите си. Нужен е нов Закон за висшето образование, направен с участие на преподаватели и студенти. Трябва ни разбиване на академичния монопол, в който успешни български мениджъри, откриватели, юристи, журналисти и т.н. да излязат от офисите си и да преподават изкуството на войната – но не по Сун-Дзъ, а базирано на всекидневните битки с конкуренцията, с администрацията, с пазара. Трябва ни армия от „гост-професори“ и „гост-доценти“, които не знаят как да цитират и цитатничат, но могат да научат младите хора как да бъдат дръзки и успешни. За да имат време да купонясват сега…   

Пламен Горанов – човекът, който изгори илюзиите на политиците и монополите

Сутринта гледах няколко сутрешни блока. Навсякъде течаха спорове за поделяне на следизборната баница, а гневни интелектуалци размахваха Пламен Горанов като лозунг, с който да разгромят своите опоненти – други гневни интелектуалци. Но всички ние все още не знаехме, че той е починал снощи в 20,30 минути във Военноморската болница. И със смъртта си ни праща да помълчим и да поразмислим…

Един протест, който започна под мотото „Да запалим монополите“ успя да изгори и един човек, който не ревеше гръмко искания и не се заявяваше като политик; изгори един мъж в разцвета на силите му, който показа на нас, политиците, че думите и лозунгите са само извинението да не взимаме решения и да не носим отговорност. Дали сме разбрали поуката от това, което направи – предстои да видим през следващите два месеца, в които ще трябва да кажем какво ще свършим, за да не горят повече хора по площадите…

Толкова много символи са се натрупали в това трагично събитие, че няма как да ги приемем всичките като случайност. Името на този човек, сякаш нямаше как да е друго. И нямаше как да си отиде от този свят в друг ден, освен в деня на Националния ни празник, в който хората хем празнуваха, хем протестираха и някак се чувстваха по-уверени, че са застанали на едно национално знаме разстояние по-близо до една по-нормална и загрижена за гражданите си държава. 

Пламен Горанов възстана срещу варненския кмет – един от най-гротескните образи на българската политика, в която успешната кариера на един политик е в обратна пропорция на количеството морал, което съдържа в себе си и в действията си. Варненският алпинист изкачи върха на политико-олигархичния цинизъм и скочи от него. Докато той береше душа в болницата се случиха две много грозни неща. Първо, ГЕРБ набързо свали политическото доверие от Кирил Йораднов и замете следите от общите им далавери под килима на варненската община. Второ, самият Кирил Йорданов вчера още имаше куража да обяснява, че ще размишлява над оставката си и даже свика извънредно заседание на общинския съвет във Варна, за да разхвърля отговорността върху повече малки съвести…

Колкото и да си повтаряме, че след смъртта на Пламен Горанов България вече не е същата – пак ще си остане съмнението, че се опитваме да налучкаме някаква посока, в който да тръгнем заедно с обществото. А посоката вече е една-единствена – да погледнем на политиката като на тежка отговорност и ако искаме място в нея – да я носим без да питаме за своите права и какво ще получим в замяна. Политиката в България трябва да стане работа, която предлага гадни условия на труд, да е пълна със съдебни капани и да бъде строго еднопосочна за провалилите се политици – към политическото забвение. Такава трябва да я преправим на изборите, за да не привлича всички като по-добра алтернатива на усърдието, идеите и поемането на риск.

А варненските общинари на извънредното си заседание е добре да примат освен оставката на кмета и още едно решение – да кръсти площада, на който се намира „Пламен Горанов“ – така всички и винаги ще имаме едно наум, преди да докараме хората до изгарящо отчаяние…

България „След утрешния ден“…

След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие… 

Международното положение вече не е смешно…

Къде се пресякоха провалите на вътрешната и външната политика

Бойко Борисов обича магистралите. Обича да ги хвали, открива, да се облажва от строежа им и да кара служебни коли на НСО с превишена скорост по тях. Особено докато отсъства от парламентарен контрол. Но високата скорост, с която Бойко Борисов кара по политическата магистрала е превърнала пътя пред него в тясно и опасно място – колата занася опасно, маневрите стават хаотични и опасни не само за магистралния джигит, но и за други участници в движението.

Притиснат от криминалното си минало, българският премиер застана и хладнокръвно излъга, че не е бил доносник на службите като представител на организираната престъпност. Угодно опосканото му от лоялни милиционери досие в МВР обаче се оказа многократно преснимано, преди да стане удобно за показване в медиите. „Биволъ“ извадиха липсващите страници – не че преди това някой беше повярвал в премиерските лъжи, освен най-твърдите му фенове, които май го харесват точно защото е криминален тип. И тук вероятно ще се запитате – какво общо има това с Международното положение?! Има – защото пълната документация по ДОН „БУДА“ едва ли е останала само в България. Което ще рече, че повечето правителства са били информирани от подчинените им тайни служби за казуса.

Случайно или не – първоначалния шок от разкритието за БУДко Борисов бързо отстъпи пред друга водеща новина, която властта шутира в центъра на обществения дневен ред – „обоснованото предположение“ на Цветан Цветанов, че „Хизбула“ е извършител на атентата в Бургас. Какво е това „обосновано предположение“ – никой не можа да разбере! На мен лично много ми прилича на „дървен камък“ или „млад старец“ – нещо толкова нелогично, че чак изключващо възможността да го има. Май трябва да го тълкуваме като: може и да са „Хизбула“, а може и да не са, но към момента на ГЕРБ им е най-удобно да го признаят, защото САЩ и Израел така искат и ние нямаме политическия кураж да им откажем. А голяма е вероятността това съгласие да е свързано именно с нещо, което е подобно на ДОН „БУДА“ или даже свързано с него. Моето „обосновано предположение“ е, че службите на САЩ и Израел разполагат с далеч по-компрометираща информация от фризираното досие, което Станимир Флоров размахваше като Знаме на премиерската невинност… 

Само че разбрахме няколко други и доста притеснителни неща – как оттук нататък ще бъдем едновременно във война с въпросната групировка и Европейският съюз ще ни третира като Троянския кон на САЩ и Израел в битката за световен баланс на силите. България пак се прослави и пак с гаф. Но вместо да заличи въздействието от агентурното минало на Бойко Борисов, новината за предизвестеното посочване на „Хизбула“ всъщност се свърза в една логическа линия – властта е изпуснала кормилото и се опитва да скочи от политическата магистрала в движение.