Възкръснали за борба

Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.

Васил Левски

Емблематични фигури от знаковите дела при управлението на ГЕРБ се събраха на своята първа среща за да създадат Движение за справедливост-РПГ. Събра ги не обидата и мъката по изгубените години в борбата със системата, а каузата да не допуснат никога повече в държавата ни да има правонарушения срещу граждани със сглобени поръчкови дела.

Държавата и държавността ни се разболяха от рак, и неговите метастази вече са проникнали във всичките системи за защита.

Живяхме в държавата на абсурдите, коментираха с болка в гласовете си и неприкрито вълнение участниците от отделните „oрганизирани престъпни групи”, които няма да допуснат размиване на отговорността на държавата чрез преливанията и преместванията в съдебната система и МВР, за да може гущера на беззаконието да скъса връзката със своята опашка. Необходима е според тях пълна ревизия на „кашата ГДБОП”, за да се покаже на светло, кой е дал поръчките на оперативните работници за разработките на включените в списъка с враговете на ГЕРБ. Защото трябва и ще бъде потърсена не само политическа, но финансова и персонална отговорност за преките и косвените загуби нанесени с поръчковите дела от прокуратурата на мутрите. 

Опасно е в държавата на лакеите да бъдеш държавник, а не политикан, защото копоите на Цветанов по места показаха своята сила и безнаказаност при създаване на лъжесвидетелски материали от зависими криминални престъпници или притиснати с компромати поръчкови следователи, прокурори и съдии. Картината на бизнеса не само беше, но все още продължава да е тъмна от страха насаждан от партийните велможи в регионите, че ГЕРБ отново може да се върне във властта, която феодализира. 

Терорът-съдебен, психически, финансов и морален срещу тези които се опитват с труд да съществуват в територията на калинките, ако продължаваме да мълчим ще продължи в изпълнение на нови Борисовци и Цветановци. Издигналите се в йерархичната стълбица на Прокуратурата, Следствието и Съда участници в гаврата с нежелаещите да платят партийния им данък, ще продължът да бъдат „независимата” власт в ръцете на зависими политици. МВР ще продъжи да създава верни на партията съдии, прокурори и следователи, за които да бъдеш осъден само на базата на свидетелски показания е нещо напълно нормално. Създаденият Специализиран съд влязъл в ролята на Трибунал позволява чрез партийно издигнатите заради раболепието си съдии да продължи циничната законовата разправа с неудобните и непокорните бизнесмени и граждани нежелаещи да си заплатят за да не бъдат закачани от властта.

Защото мерзостта си има технология- посочва те буден гражданин или партиен активист и ако не се съгласиш да внесеш доброволно своята парична лепта се срещаш с машите на Цветанов. Започват операции срещу организирани престъпни групи, които се срещат за първи път в следствието, прокурора сглобява обвинението което вече му е поискано и за съдията остава само да се признесе, без значение истинността на материалите по делото. След това в държавата на братовчедите, ако веднъж си кръстен от Цветанов си оставаш за цял живот с лепнатото клеймо на убиец и престъпник, а роднини, близки и познати  като „три синджира роби” ще си спомнят времето когато като твои „ятаци” са били разкарвани по следствие и съдилища!

Страхът от репресии в регионите по места е огромен, защото все още ГЕРБ продължава да е на власт чрез платените си в структурите на властта  верни партийни кадри и търговията за държавните служби и купуването на влияние продължава със страшна сила. За времето на своето беззаконово управление на държавата като бащиния, ГЕРБ натрупа огромен финансов и административен ресурс, който позволява дълго още да продължи рекета и издевателствата над държавата, бизнеса и хората. 

Частният проблем на всеки един от участниците в Движението за справедливост е уникален по своему при превръщането му в изкупителна жертва, но той е и предупреждение към всички нас какво може да ни се случи в една държава с липсваща държавност!

Беззаконието и разправата с огромен брой хора чрез държавен рекет ще продължи ако не се промени законодателството, за да не може повече да се въпроизвежда безнаказано произвол чрез организираната партийно политическа репресия.

Международното положение вече не е смешно…

Къде се пресякоха провалите на вътрешната и външната политика

Бойко Борисов обича магистралите. Обича да ги хвали, открива, да се облажва от строежа им и да кара служебни коли на НСО с превишена скорост по тях. Особено докато отсъства от парламентарен контрол. Но високата скорост, с която Бойко Борисов кара по политическата магистрала е превърнала пътя пред него в тясно и опасно място – колата занася опасно, маневрите стават хаотични и опасни не само за магистралния джигит, но и за други участници в движението.

Притиснат от криминалното си минало, българският премиер застана и хладнокръвно излъга, че не е бил доносник на службите като представител на организираната престъпност. Угодно опосканото му от лоялни милиционери досие в МВР обаче се оказа многократно преснимано, преди да стане удобно за показване в медиите. „Биволъ“ извадиха липсващите страници – не че преди това някой беше повярвал в премиерските лъжи, освен най-твърдите му фенове, които май го харесват точно защото е криминален тип. И тук вероятно ще се запитате – какво общо има това с Международното положение?! Има – защото пълната документация по ДОН „БУДА“ едва ли е останала само в България. Което ще рече, че повечето правителства са били информирани от подчинените им тайни служби за казуса.

Случайно или не – първоначалния шок от разкритието за БУДко Борисов бързо отстъпи пред друга водеща новина, която властта шутира в центъра на обществения дневен ред – „обоснованото предположение“ на Цветан Цветанов, че „Хизбула“ е извършител на атентата в Бургас. Какво е това „обосновано предположение“ – никой не можа да разбере! На мен лично много ми прилича на „дървен камък“ или „млад старец“ – нещо толкова нелогично, че чак изключващо възможността да го има. Май трябва да го тълкуваме като: може и да са „Хизбула“, а може и да не са, но към момента на ГЕРБ им е най-удобно да го признаят, защото САЩ и Израел така искат и ние нямаме политическия кураж да им откажем. А голяма е вероятността това съгласие да е свързано именно с нещо, което е подобно на ДОН „БУДА“ или даже свързано с него. Моето „обосновано предположение“ е, че службите на САЩ и Израел разполагат с далеч по-компрометираща информация от фризираното досие, което Станимир Флоров размахваше като Знаме на премиерската невинност… 

Само че разбрахме няколко други и доста притеснителни неща – как оттук нататък ще бъдем едновременно във война с въпросната групировка и Европейският съюз ще ни третира като Троянския кон на САЩ и Израел в битката за световен баланс на силите. България пак се прослави и пак с гаф. Но вместо да заличи въздействието от агентурното минало на Бойко Борисов, новината за предизвестеното посочване на „Хизбула“ всъщност се свърза в една логическа линия – властта е изпуснала кормилото и се опитва да скочи от политическата магистрала в движение.

НСО – „Не Стреляй, Октай!“

Милиционерите от ГЕРБ за пореден път доказаха, че за тях всички вицове са верни…

Съботния опит за покушение над Ахмед Доган и груповата неадекватна реакция на НСО, МВР и цялото политическо ръководство на ГЕРБ сериозно ме разколеба дали с властта живеем в една и съща държава. Очевидно е, че на тях проблемите на едва оцеляващия обикновен българин са им особено чужди. Но че са готови заради едната немарливост да рискуват предизвикването на сериозна политическа криза, а дори и на политически базиран междуетнически конфликт – е, това вече надмина и най-смелите опозиционни прогнози. А и в последствие се оказа, че речта на Доган не е била протоколна и не е служела само за това да си подаде оставката, а авторитетно се присъедини към общата констатация на опозицията, че властта в България се е превърнала в диктатура.

На фона на дебата отпреди няколко месеца за увеличения бюджет на МВР, който с тъпо и упорито мълчание мина безпрепятствено през парламента и е над 1 млрд. лв. случилото се на конференцията на ДПС показа къде е отишло увеличението – за осигуряване на подривната дейност сред политическите опоненти, за прикриването на слабата оперативна работа и за запазването на топли, безопасни и доходни места под шапката на самото министерство. Затова и си позволих да предложа в заглавието на този текст новата стратегия зад абревиатурата НСО – службата просто се моли да не стане някой сакатлък… Самата НСО, продължава да работи извън рамките на закон за дейността и е подчинена по особено гламав и унизителен начин на Цветан Цветанов, демонстрира пълна безпомощност и показва, че освен да варди властта от народната любов май няма друга особено важна задача. Потулените случаи с инциденти с коли на НСО на пътя се оказаха невинна закачка в сравнение с това, което проспаха гардовете в събота.

Самият Тодор Коджейков, за когото няма как да намеря сили в себе си да нарека „генерал“, защото ще обидя толкова много истински генерали допълнително наля масло в огъня с импровизирана пресконференция, на която се оправда, че всъщност НСО не отговаряли за охраната на събитието, а само за сигурността на Ахмед Доган. Е, добре – а как всъщност се съотнасят тези две неща, след това, което видяхме хиляди пъти по всички телевизии?! От какво всъщност могат да предпазят публична личност като лидера на ДПС – вероятно от навяхване на крака при слизане от трибуната. Но явно човекът толкова си може – дадоха му идеална възможност да си подаде сам оставката, а той я пропиля особено лекомислено – 4 часа след инцидента безпомощно мънкаше и обясняваше, че още не е изгледал записите, които всички зрители на националните телевизии вече бяха изучили покадрово…

ДПС съвсем естествено и логично пожелаха случаят да бъде обект на международно разследване. Защото полицейският водевил вероятно под контрола на Цветанов ще се премести в следствието и прокуратурата, където той е наредил свои хора, които има да засвидетелстват своята признателност за осигурените постове. Разбира се, че един психически неуравновесен и линчуван човек, попаднал в ръцете на психолозите от МВР може да признае всичко – дори това, което не е имал намерение да направи.

А за обикновения гражданин остава тежката поука – ако някой може да си позволи да насочи пистолет по време на публично мероприятие срещу изявен български политик – то какво остава за сигурността на семейството, близките и собствеността му?! Ей сега му е времето Цветанов да поръча цял албум от трогателни песни за „родната полиция“ – едва ли има по-жалка ситуация, в която може да постави професионалистите в системата на МВР и на сигурността като цяло!

Президентът Плевнелиев е на път да заформи собствени „Боянски ливади“

Гневът на Цвъ. Цвъ. за пореден път показва, че в българската политика постът на държавния глава е един от най-важните в държавата

Преди малко повече от 20 години първият пряко избран от народа президент д-р Желю Желев за пръв път показа предназначението на президентската институция в България – да държи в граници апетита за цялата власт в държавата на коя и да е управляваща партия. И през тези 20 години всеки следващ президент, независимо от оценката за него в края на мандата му, спазва тази традиция – не предава властта в ръцете на правителството, а води своя политика. Независимо дали д-р Желев е бил воден от лични подбуди и наранено его (в което и до днес вярват бившите седесари), или е бил воден от някакъв особен инстинкт за реалната сила на държавния глава, с едно градинско интервю президентът философ сложи началото на политическия прагматизъм – президентът НЕ Е  само с парадни функции, а концентрира много пряко мажоритарна власт, делегирана от народа.  И към момента в българската политика продължава да важи правилото – „ако правителството е ядосано на президента, то е защото той се опитва да им попречи да се натъпчат с цялата власт“.

Така беше и с Петър Стоянов, който търсеше баланса и обичаше да изкарва извън нерви върха на българския политически егоцентризъм Иван Костов; така успяваше и единственият български политик, задържал се два мандата във властта – Георги Първанов. Първанов дори се завърна в собствената си партия и успя с достойнство да задържи своята непоносимост към ПЕС-овластения Сергей Станишев, когото самият той беше посочил за свой партиен наследник.

Не е много по-различно и с Росен Плевнелиев, който видимо се движи по ръба на закона и често извън него. Ядосаният Цветан Цветанов си изпусна нервите при едно свое телевизионно гостуване и обясни, че президентската институция само пречи на изпълнителната власт. Откровеността  Цветанова показва, че Плевнелиев вече е преминал своето президентско „кръщение“. Вицето и МВР-чантаджия този път не се сдържа и също в духа на 20-годишната традиция посегна да издърпа ушите на „неблагодарника“. Но засега ръката не може да се протегне от единия край на „Дондуков“ до другия – президентът всяка седмица ядосва накокържаните претенденти за следващ министър-председател – било Борисов, било Цветанов, а дори и любимеца на цял един народ – Дянков. Дали Плевнелиев се е захванал да формира и води собствено лоби в ГЕРБ година  преди наближаващия изборен краш-тест не е толкова важно! Важното е, че след дълго отсъствие от държавата, в момента, в който пренареждат любимата му съдебна система, Цветан Цветанов  захвърли всякаква благовидна маска и тропна да върне властта в партията и в държавата – така, както преподаваха едно време класиците в Милиционерската школа. Росен Плевнелиев е малко по-различен играч – той също е вършал из Младост 4, но от другата страна – в Бизнес Парка. И знае, че в бизнеса властта се поделя тихо и спокойно в лични мениджърски дуели, а на медиите и публиката се обявява само победителят, когото по правило никой не съди.

  

През далечната 1992 г. след „Боянските ливади“ Желю Желев успя да бламира хаотичното правителство на Филип Димитров и няколко месеца по-късно то подаде оставка. Петър Стоянов мълчаливо изгледа краха на Иван Костов. Георги Първанов не потупа другарски по рамото Станишев след тежката загуба през 2009 г. Президентите с времето стават доста безмилостни към  изпълнителната власт и гледат да я държат на къса каишка - да лае и да хапе, но да не може да отхапе някой крайник на гражданското общество… Цветанов никога не трябва да забравя това!

Диктатура на бос крак

А какво ли ще стане, ако в началото на януари тръгне вълна от протести като преди 15 г.?!

Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото Ви да ги изказвате.
(Волтер)

ЕДИН човек се осмели да протестира пред парламента. По класическия начин – с хвърляне на ЕДИН скапан домат. Този човек се казва Николай Колев-Босия. В своя блог той написа ЕДНО протестно писмо и предупреди властта, че ще хвърли 6 домата по сградите на нейните ключови институции. Николай Колев-Босия беше едно от остриетата на някогашното СДС срещу комунистическата партия и нейната върхушка. А писмото му беше по-ляво от реч на бригадирски ветеран на Бузлуджа… Завършваше с „Вървете по дяволите!“ – просто и ясно отношение към случващото се в управлението на държавата.

Властта реагира на писмото – ЧЕТИРИДЕСЕТ ПОЛИЦАИ И ПОДКРЕПЛЕНИЯ ОТ ЖАНДАРМЕРИЯТА арестуваха Николай Колев-Босия за хулиганство и му предявиха обвинение, с което го заплашват ДВЕ ГОДИНИ ЗАТВОР, ако го осъдят. А както всички знаем, в България полицията „не потупва по рамото“, а крещи на невинни и недоволни хора да лягат на земята и със самодоволен вид ги арестува. След което се оказва, че съдът няма как да намери за какво да ги осъди. Властта се обръща гневно на другата страна, замита случая под дебелите властови килими и нарочва следващия човек. Това е страшно. Сега още някак се понася, но ако утре пред парламента се появят боси, гладни и хвърлящи камъни български граждани – властта ще извади всичките си спецсили и ще се защитава. Може дори да подкара демонстрантите към Националния стадион „Васил Левски“ в кордон. На стадионите тираните не само играят футбол, а често пъти от историята знаем, че давят в кръв народното недоволство… Дай Боже, да не стигаме дотам… да тръгнем и ние по дяволите…

И така, ПЕТ ДОМАТА останаха непокътнати. Има един за Министерския  съвет, където самозабравили се министри се готвят да опоскат държавния бюджет за предизборна кампания до края на юни и след това да хвърлят камък и да се отдадат на замазване на следите от далаверите. Има един за Президенството, където един президент подскача на конци и се държи, сякаш Конституцията и законите на България не важат за него. Нищо, че се е клел именно в Конституцията. Той идва и си отива от официалните церемонии, когато и както си поиска – вероятно и той има притеснения, че ако остане по-дълго ще захвърчат домати по него… Трети домат Николай Колев-Босия беше прицелил в Съдебната палата – там, където властта за пореден път въведе хора, които не си струват доматите, които ще бъдат хвърлени по тях… Последните ДВА ДОМАТА – за БНТ и БНР – предлагам да не ги хвърляме засега. Обществените медии, въпреки властовия натиск, успяват да удържат фронта и все пак да оправдаят парите и доверието, което получават от българските граждани.

Но тези, последните два, аз бих взел и бих ги хвърлил по две други министерства. Първо, по Министерството на отбраната, където един министър скоро ще остави армията да ни отбранява с домати, защото не знае как да защити интересите на българското воинство. Същият този министър настрои едни срещу други войници и офицери и подготви закон, според който, когато се уволнят от армията – остават на улицата и се чудят как да доработят до пенсия. ПОСЛЕДНИЯТ ДОМАТ е за Министерството на вътрешните работи. Там има един друг министър, за когото чуждите шпиони са екстремни спортисти и който по избори отговаря за фалшифицирането на изборите. Той го заслужава повече дори от другия.

Накрая – бих ви призовал и вие да купите по един домат и да го хвърлите по властта, която се гаври с нас. Но няма да го направя – повечето домати на пазара са скъпи и пластмасови… А и протестният вот на изборите дава по-добри резултати.

Бог да пази България!

Страхът като основен политически аргумент

ГЕРБ съживи вампира на ДС в българското общество 

      Сигурно и на вас ви се е случвало напоследък – говорите си с приятел по телефона, обсъждате нещо важно и изведнъж в разговора настъпва малко по-дълга от нормалната пауза, след което идва фразата „…не е за телефон, ще се видим и ще се разберем!“ И в случая дори не е толкова важно, дали наистина ви подслушват или не – самият факт, че подозирате държавата в това прави проблема. Според скромните ми и абсолютно непретендиращи за представителност наблюдения страхът от политическата репресия в следствие на преследване е нарастнал до нивата отпреди 10-и ноември. Всичко това на фона на бисерите на Бойко Борисов, че свободата в България е в подем. И хайде, преди промените си беше страшно, ако говориш против партията и държавата. Сега е опасно да споменаваш и определени фирми, които гравитират около схемите за точене на пари от бюджета под най-различни форми.

      За капак на всичко МВР получава най-голям дял от бюджета за 2013 г. И у всички нормални граждани остава гадното чувство, че парите няма да отидат за сигурността на нормалните граждани, а за политическото „подсигуряване“, че опозицията на изборите ще си остане опозиция. Парите ще отидат за подобряване на сигурността на властта. Удобното извинение, че мерките за сигурност са следствие на атентата в Бургас идеално замазват истинските причини за увеличението на полицейската мощ. Цветанов има и властта, и финансовия ресурс да провежда показни акции и да блокира ключови фигури в обществото, които са неудобни на ГЕРБ чрез системата от административни репресии, които спокойно можем да сравним с маккартизма от 50-те.

      С последните „гениални“ икономически ходове правителството ще бъде поставено под ясната заплаха да напусне властта. А подслушването като водещ спорт в политическото ръководство на МВР е страховито и за бизнеса. Всички бизнеси на „не-наши“ хора могат да бъдат преследвани и шантажирани с десетки напълно законни механизми, докато собствениците на „опозиционни“ фирми не се откажат и не прекратят бизнеса си, изпращайки нова група безработни на улицата. Завъртането в омагьосания кръг на данъчна, полицейска, санитарна и каквато дори може и да не се сетите проверка с няколко хитри и отработени хода могат да съборят всеки бизнес в рамките на месец. Достатъчно е една „рутинна“ ревизия да блокира фирмените финанси за месец и всичко приключва… а НАП отчитат пред обществото засилване на контрола и събираемостта. Но събираемостта на кожи от хората и бизнеса винаги е лоша политика.

      Особеното в случая обаче е, че върхушката на ГЕРБ в МВР е решила да държи професионалистите от системата „далеч“ от нарастналите във всяко едно отношение възможности. За тях властта е предвидила своето изпитано средство за блокиране на недоволството – страха. Страхът от уволнение, от преследване с изфабрикувани обвинения, от изнудване и шантаж трябва да гарантира подчинение и то за „без пари“.

      Все пак историята има една неумолима аксиома, която действа безотказно – никой политически режим, основан на страха не може да се възпроизвежда икономически и рано или късно се разпада. В нашия случай остава да се утешим, че до изборите догодина няма да е „късно“…