Гневът на Цвъ. Цвъ. за пореден път показва, че в българската политика постът на държавния глава е един от най-важните в държавата
Преди малко
повече от 20 години първият пряко избран от народа президент д-р Желю Желев за
пръв път показа предназначението на президентската институция в България – да държи
в граници апетита за цялата власт в държавата на коя и да е управляваща партия.
И през тези 20 години всеки следващ президент, независимо от оценката за него в
края на мандата му, спазва тази традиция – не предава властта в ръцете на
правителството, а води своя политика. Независимо дали д-р Желев е бил воден от
лични подбуди и наранено его (в което и до днес вярват бившите седесари), или е
бил воден от някакъв особен инстинкт за реалната сила на държавния глава, с едно
градинско интервю президентът философ сложи началото на политическия
прагматизъм – президентът НЕ Е само с
парадни функции, а концентрира много пряко мажоритарна власт, делегирана от
народа. И към момента в българската
политика продължава да важи правилото – „ако правителството е ядосано на
президента, то е защото той се опитва да им попречи да се натъпчат с цялата
власт“.
Така
беше и с Петър Стоянов, който търсеше баланса и обичаше да изкарва извън нерви
върха на българския политически егоцентризъм Иван Костов; така успяваше и
единственият български политик, задържал се два мандата във властта – Георги
Първанов. Първанов дори се завърна в собствената си партия и успя с достойнство
да задържи своята непоносимост към ПЕС-овластения Сергей Станишев, когото
самият той беше посочил за свой партиен наследник.
Не е
много по-различно и с Росен Плевнелиев, който видимо се движи по ръба на закона
и често извън него. Ядосаният Цветан Цветанов си изпусна нервите при едно свое
телевизионно гостуване и обясни, че президентската институция само пречи на
изпълнителната власт. Откровеността
Цветанова показва, че Плевнелиев вече е преминал своето президентско
„кръщение“. Вицето и МВР-чантаджия този път не се сдържа и също в духа на
20-годишната традиция посегна да издърпа ушите на „неблагодарника“. Но засега
ръката не може да се протегне от единия край на „Дондуков“ до другия –
президентът всяка седмица ядосва накокържаните претенденти за следващ
министър-председател – било Борисов, било Цветанов, а дори и любимеца на цял
един народ – Дянков. Дали Плевнелиев се е захванал да формира и води собствено
лоби в ГЕРБ година преди наближаващия
изборен краш-тест не е толкова важно! Важното е, че след дълго отсъствие от
държавата, в момента, в който пренареждат любимата му съдебна система, Цветан
Цветанов захвърли всякаква благовидна
маска и тропна да върне властта в партията и в държавата – така, както
преподаваха едно време класиците в Милиционерската школа. Росен Плевнелиев е
малко по-различен играч – той също е вършал из Младост 4, но от другата страна
– в Бизнес Парка. И знае, че в бизнеса властта се поделя тихо и спокойно в
лични мениджърски дуели, а на медиите и публиката се обявява само победителят,
когото по правило никой не съди.
През
далечната 1992 г. след „Боянските ливади“ Желю Желев успя да бламира хаотичното
правителство на Филип Димитров и няколко месеца по-късно то подаде оставка.
Петър Стоянов мълчаливо изгледа краха на Иван Костов. Георги Първанов не потупа
другарски по рамото Станишев след тежката загуба през 2009 г. Президентите с
времето стават доста безмилостни към изпълнителната власт и гледат да я държат на
къса каишка - да лае и да хапе, но да не може да отхапе някой крайник на
гражданското общество… Цветанов никога не трябва да забравя това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар