сряда, 12 декември 2012 г.

Президентът Плевнелиев е на път да заформи собствени „Боянски ливади“

Гневът на Цвъ. Цвъ. за пореден път показва, че в българската политика постът на държавния глава е един от най-важните в държавата



Преди малко повече от 20 години първият пряко избран от народа президент д-р Желю Желев за пръв път показа предназначението на президентската институция в България – да държи в граници апетита за цялата власт в държавата на коя и да е управляваща партия. И през тези 20 години всеки следващ президент, независимо от оценката за него в края на мандата му, спазва тази традиция – не предава властта в ръцете на правителството, а води своя политика. Независимо дали д-р Желев е бил воден от лични подбуди и наранено его (в което и до днес вярват бившите седесари), или е бил воден от някакъв особен инстинкт за реалната сила на държавния глава, с едно градинско интервю президентът философ сложи началото на политическия прагматизъм – президентът НЕ Е  само с парадни функции, а концентрира много пряко мажоритарна власт, делегирана от народа.  И към момента в българската политика продължава да важи правилото – „ако правителството е ядосано на президента, то е защото той се опитва да им попречи да се натъпчат с цялата власт“.

Така беше и с Петър Стоянов, който търсеше баланса и обичаше да изкарва извън нерви върха на българския политически егоцентризъм Иван Костов; така успяваше и единственият български политик, задържал се два мандата във властта – Георги Първанов. Първанов дори се завърна в собствената си партия и успя с достойнство да задържи своята непоносимост към ПЕС-овластения Сергей Станишев, когото самият той беше посочил за свой партиен наследник.

Не е много по-различно и с Росен Плевнелиев, който видимо се движи по ръба на закона и често извън него. Ядосаният Цветан Цветанов си изпусна нервите при едно свое телевизионно гостуване и обясни, че президентската институция само пречи на изпълнителната власт. Откровеността  Цветанова показва, че Плевнелиев вече е преминал своето президентско „кръщение“. Вицето и МВР-чантаджия този път не се сдържа и също в духа на 20-годишната традиция посегна да издърпа ушите на „неблагодарника“. Но засега ръката не може да се протегне от единия край на „Дондуков“ до другия – президентът всяка седмица ядосва накокържаните претенденти за следващ министър-председател – било Борисов, било Цветанов, а дори и любимеца на цял един народ – Дянков. Дали Плевнелиев се е захванал да формира и води собствено лоби в ГЕРБ година  преди наближаващия изборен краш-тест не е толкова важно! Важното е, че след дълго отсъствие от държавата, в момента, в който пренареждат любимата му съдебна система, Цветан Цветанов  захвърли всякаква благовидна маска и тропна да върне властта в партията и в държавата – така, както преподаваха едно време класиците в Милиционерската школа. Росен Плевнелиев е малко по-различен играч – той също е вършал из Младост 4, но от другата страна – в Бизнес Парка. И знае, че в бизнеса властта се поделя тихо и спокойно в лични мениджърски дуели, а на медиите и публиката се обявява само победителят, когото по правило никой не съди.
  
През далечната 1992 г. след „Боянските ливади“ Желю Желев успя да бламира хаотичното правителство на Филип Димитров и няколко месеца по-късно то подаде оставка. Петър Стоянов мълчаливо изгледа краха на Иван Костов. Георги Първанов не потупа другарски по рамото Станишев след тежката загуба през 2009 г. Президентите с времето стават доста безмилостни към  изпълнителната власт и гледат да я държат на къса каишка - да лае и да хапе, но да не може да отхапе някой крайник на гражданското общество… Цветанов никога не трябва да забравя това!




Няма коментари:

Публикуване на коментар