За министър Младенов може, а за перничани – НЕ!
Тези дни прочетох в медиите, че премиерът Бойко Борисов е изпратил правителствения самолет, за да извози персонално външният министър Николай Младенов от Евксиновград до болница в София, защото си контузил крака. Разбира се, на всеки може да се случи да се контузи, но е безспорно, че не на всеки може да се случи на помощ да му отпуснат самолет на държавни разноски. Това вероятно ще остане в историята като най-скъпия преглед при личен лекар, заплатен от бедния български данъкоплатец.
Защо не го транспортираха с лек автомобил, защо не му направиха първичен преглед във варненска многопрофилна болница, за да се определи спешността на състоянието и можеше ли да се спести на данъкоплатеца полет за 20 000лв? Можеше ли премиерът Борисов да постъпи по друг начин за очевидно важен за него министър? Отговорът е ДА! Направили го? Отговорът е НЕ?
Отговорът на въпроса ЗАЩО трябва да го потърсят българските избиратели.
Всичко това нямаше да ме възмути толкова, ако имаше осигурени достатъчно средства за онкоболните, за децата, за възрастните пенсионери, за пострадалите от земетресенията в Перник, за пострадалите от наводнения в Бисер и за пострадалите от пожарите земеделци.
И понеже съм перничанин вече два месеца наблюдавам как властта дели хората на наши и чужди. Вече два месеца хората от Перник не получават държавните помощи, за да ремонтират пропуканите си къщи, не защото пари няма /защото явно има за частни полети/, а защото Перник е града, в който ГЕРБ загуби. Перник не е от „нашите“ градове, кметицата не е от „нашите“ и явно перничани са от „чуждите“.
Дали това е честно, преценете вие, но със сигурност не е демократично и още по-малко човешко.
ПП: Новините с правителствения самолет се развиват по-бързо, отколкото човек може да ги коментира – оказа се, че е возил и отбора „юнаци“, с които поритва футбол.
Здравейте,
Добре дошли в моя личен блог. Много държа на определението „личен“ – преди избори повечето български политици се втурват да публикуват партийни тезиси в пространство, което наричат свое собствено. А след изборите се оплакват, че не са ги разбрали… Всъщност, изборните неуспехи идват от точно обратното – хората бързо ги разбират какви са, какво искат и бързо ги оставят да си живеят в своя измислен свят.
Аз също съм политик. Но първо съм българин – гордея се с това! Да си добър човек и българин от години насам във възприятията на българите е точно обратното на това да си политик. Аз се занимавам с политика, защото искам да спрем с това противопоставяне. Вярвам, че истинският политически компас не се държи от политиците, а е в ръцете на хората. И хората, българските граждани, са тези, които сочат верните посоки за успешното развитие на страната.
Бях военен министър на България. И до момента се радвам на хиляди приятелства сред войниците, сержантите и офицерите, които неофициално са ме обявили за „най-успешния военен министър в новата история на България“. Радвам се на доверието и подкрепата на тези хора и се чувствам задължен заради тях и техните семейства да не предам доверието им, а да спечеля още доверие от всички български граждани, които не искат държавата да се управлява със страх, репресии и колосални икономически злоупотреби още 4 години. Защото след тях може и да е късно да променим нещо…
Бях арестуван с показна акция, като в холивудски екшън и след това обвинен в неща, които не съм извършил. Не се оплаквам, но трябва да знаете, че това е ужасно изпитание за човек като мен, който поставя България и морала преди всяка друга житейска ценност. За щастие, съдът все още не е подвластен на политическата репресивна машина на ГЕРБ и след като бях оправдан, реших да създам политически проект, който да се противопостави на опитите държавата да се управлява чрез страх, пожарникарски и милиционерски заповеди.
Вдъхновен съм от създаването на НОВА АЛТЕРНАТИВА – патриотично-либерална политическа платформа, която ще търси подкрепата на всички, които са недоволни от некадърното управление на ГЕРБ и не искат да живеят в страх. Нашата основна идея е да изградим държавнически модел за управление на България, който наричаме „либерална политика със социално лице“. Ние, българите заслужаваме достоен живот и имаме право на реален шанс за развитие и успех. Но това и нашата обща отговорност, това трябва да е нашата вяра, нашата посока, нашата цел.
Вероятно понякога текстовете и мненията ми ще ви се сторят резки или негативни, но за съжаление има много неща, които определят тяхното настроение и се нуждаят от спешна промяна. И си позволявам нахално да се подпиша под афоризма на Бертолд Брехт, който твърди, че „…поезията не може да е посветена на красотата на дърветата във времена, когато в короната на всяко дърво се дебне полицай, готов да скочи отгоре ти.“
Надявам се, че тук ще дебатираме и съмишленици, и опоненти – защото в дебата се ражда истината – истината, която толкова много политици се опитват да стъпчат, да я дадат за храна на кучетата си или да я шутират в мрежата на някоя футболна врата.
Вярвам, че България ще пребъде! Ние обаче трябва да работим за нея всеки ден и да я изтръгнем от ръцете на хора, които я използват само като инструмент на личните си комплекси.
Обичам свободата! Тя е в основата на всяко човешко постижение и ако свободата само на един човек бъде накърнена – това е сигурен знак, че свободата като човешка категория е пострадала.
Ще се боря с всичките си сили свободата и истината да са „първите две“ власти в България!