Страхът като основен политически аргумент

ГЕРБ съживи вампира на ДС в българското общество 

      Сигурно и на вас ви се е случвало напоследък – говорите си с приятел по телефона, обсъждате нещо важно и изведнъж в разговора настъпва малко по-дълга от нормалната пауза, след което идва фразата „…не е за телефон, ще се видим и ще се разберем!“ И в случая дори не е толкова важно, дали наистина ви подслушват или не – самият факт, че подозирате държавата в това прави проблема. Според скромните ми и абсолютно непретендиращи за представителност наблюдения страхът от политическата репресия в следствие на преследване е нарастнал до нивата отпреди 10-и ноември. Всичко това на фона на бисерите на Бойко Борисов, че свободата в България е в подем. И хайде, преди промените си беше страшно, ако говориш против партията и държавата. Сега е опасно да споменаваш и определени фирми, които гравитират около схемите за точене на пари от бюджета под най-различни форми.

      За капак на всичко МВР получава най-голям дял от бюджета за 2013 г. И у всички нормални граждани остава гадното чувство, че парите няма да отидат за сигурността на нормалните граждани, а за политическото „подсигуряване“, че опозицията на изборите ще си остане опозиция. Парите ще отидат за подобряване на сигурността на властта. Удобното извинение, че мерките за сигурност са следствие на атентата в Бургас идеално замазват истинските причини за увеличението на полицейската мощ. Цветанов има и властта, и финансовия ресурс да провежда показни акции и да блокира ключови фигури в обществото, които са неудобни на ГЕРБ чрез системата от административни репресии, които спокойно можем да сравним с маккартизма от 50-те.

      С последните „гениални“ икономически ходове правителството ще бъде поставено под ясната заплаха да напусне властта. А подслушването като водещ спорт в политическото ръководство на МВР е страховито и за бизнеса. Всички бизнеси на „не-наши“ хора могат да бъдат преследвани и шантажирани с десетки напълно законни механизми, докато собствениците на „опозиционни“ фирми не се откажат и не прекратят бизнеса си, изпращайки нова група безработни на улицата. Завъртането в омагьосания кръг на данъчна, полицейска, санитарна и каквато дори може и да не се сетите проверка с няколко хитри и отработени хода могат да съборят всеки бизнес в рамките на месец. Достатъчно е една „рутинна“ ревизия да блокира фирмените финанси за месец и всичко приключва… а НАП отчитат пред обществото засилване на контрола и събираемостта. Но събираемостта на кожи от хората и бизнеса винаги е лоша политика.

      Особеното в случая обаче е, че върхушката на ГЕРБ в МВР е решила да държи професионалистите от системата „далеч“ от нарастналите във всяко едно отношение възможности. За тях властта е предвидила своето изпитано средство за блокиране на недоволството – страха. Страхът от уволнение, от преследване с изфабрикувани обвинения, от изнудване и шантаж трябва да гарантира подчинение и то за „без пари“.

      Все пак историята има една неумолима аксиома, която действа безотказно – никой политически режим, основан на страха не може да се възпроизвежда икономически и рано или късно се разпада. В нашия случай остава да се утешим, че до изборите догодина няма да е „късно“…