България „След утрешния ден“…

След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие…