Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!

БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…

Какво ще стане с волята на протестиращите?

Подозрително бързо повечето лидери тръгнаха да монетаризират влиянието си в партийни схеми

Сигурно си спомняте „Умно село“ на безсмъртния Доньо Донев – всяка беда, която нападаше героите намираше привидно лесно решение, което се превръщаше в следващата. И така, докато накрая един селски „мъдрец“ наводни селото и всички останаха да живеят по покривите на къщите. Но не прибързвайте да мислите, че омаловажавам ролята на бунта срещу властта! Волята за промяна на хората е ясна и декларирана – проблемът е, че след първоначалната еуфория от привидно лесната победа с оставката отстъпи място на провокациите и ездачите на протести. Ездачите на протести бързо заплуваха в мътната вода и си договориха места в удобните аквариуми на партийните листи. Оказа се, че също като в умното село решението се превърна в проблем…

Няма как да подминем светкавичната метаморфоза на част от протестиращите „първенци“, които се тръшкаха на асфалта под слисаните погледи на Орлите от Орлов мост, колчем видеха камера или фотоапарат. А след това бързо се предадоха на политическото статукво. Пресилено ще е обаче да кажем, че ЕРП-революцията е изяла своите деца. Очевидно е, че българският политически живот на определен период от време има нужда от попълване със съмнителни революционери. Проблемът е, че блудството с партиите гаси надеждата у хората, които не искат да са във властта, а да водят приличен живот и да се радват на спокоен сън. Страшното е, че кранчето на властта беше затегнато твърде късно, държавата си остава все така опоскана и много повече от предизборни намаления на ток и парно в пролетно-летния сезон няма да видим.

Ездачите на протестите съществуват, защото партиите-монополисти стискат като питбули текстовете в Изборния кодекс и другите закони, свързани с изборите, които определят само ПАРТИИТЕ като форма за участие в политическото представителство. Ако гражданските организации получат правото да се явяват ДИРЕКТНО на избори за ГРАЖДАНСКА КВОТА в парламента – това няма да се случва! НОВА АЛТЕРНАТИВА повече от месец предлага едно работещо и напълно изпълнимо решение. И парламентът можеше да го гласува и приеме – но Цецка Цачева удобно обясни, че „този парламент няма мандат да променя Изборния кодекс…“ ГЕРБ с машинация затвориха вратата на промените в изборната система върху крака на гражданското недоволство. Предсрочните избори просто ще възпроизведат модела, срещу който хората протестират. Това директно включва часовниковия механизъм на бомбата „предсрочни парламентарни избори“. Най-късно до края на годината или през пролетта на 2014 г. тези промени ще станат неизбежни, защото представителството чрез политическите партии ще остане ограничено.

И ще влезем в спиралата на „изборите до дупка“ – извънредни парламентарни, редовни за Европейски парламент, редовни местни и т.н. – а в тази спирала обикновено време и пари за държавност и за съживяване на бизнеса няма…

България „След утрешния ден“…

След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие…