Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."

-          Георги Марков

Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.

Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!

БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…