Показват се публикациите с етикет БСП. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет БСП. Показване на всички публикации
четвъртък, 12 септември 2013 г.
четвъртък, 15 август 2013 г.
Нововъведенията в МО: Армейско номадство и брокерско предлагане на българско гражданство
120 македонски войници искат да се включат в редиците на българската армия.
Това бе съобщено днес от електронния сайт А-1 ON. Военните научили за
вакантни армейски постове в София. Тъй като са били съкратени в родината
си, предлагат среща на българския посланик в Скопие. Той предава за
желанието на войниците да се „прехврълят” в МО, където се случва непонятното.
Официални представители на държавната институция, призована да опазва
националния интерес, предлагат на чуждестранните войници да
кандидатстват за българско гражданство. Единствено, за да преодолеят законовото ограничение за чужденци да служат в БА.
Изглежда, че от МО разглеждат българския паспорт като способ за личностно облагодетелстване. Реакцията им и отговорът към македонските войници са абсурдни. Меко казано неприемливо е чуждестранни граждани да носят отговорност за защитата на изконни, български патриотични ценности. Армията на България е изградена от българския народ. Наша е отговорността за поддържането на въоръжените сили в страната. Първо правило за включване в редиците на въоръжените сили е дълбокото вътрешно усещане за принадлежност към държавата, на която се служи. Военният пост не следва да се предлага брокерски. Той не позволява гъвкавостта на други професии и в никакъв случай не е съвместим с армейско номадство.
Предложението на МО, отправено към македонските войници, е унизително за патриотично настроения българин. Националната ни идентичност бива изтъргувана, за да се запълнят свободните позиции в БА. Това решение не е нито държавническо, нито морално издържано. Не този е начинът за набиране на военнослужещи. Очевидно е, че новите власт-имащи в МО имат криво-разбрана представа за дълга на военния, който се състои именно в абсолютно отдаване на служба на родината. Каква би била мотивацията на чуждия гражданин да защитава националния интерес и териториалната цялост на българската държава? Какво ще го възпре от това да не напусне бойния си пост в критичен момент? Мотивът на чужд войник би могъл да бъде единствено финансовото благополучие.
От страна на МО сме свидетели на рядка некомпетентност, граничеща с нациоанално предателство. Не по-малко противоречива е и позицията на ВМРО, които се обявяат в подкрепа на чуждото включване в БА. Най-тревожният факт от гореописания проблем е този, че България вече веднъж е имала стриктно функционираща армия. Веднъж вече са въвеждани социални реформи, които да защитават основното човешко право на военнослужещия да упражнява професията си с продължителност, каквато избере. Били сме свидетели на условия в БА, които са осигурявали пространство за развитие и достойни условия на труд за въоръжените ни сили. Военните са познавали последователна политика, животът им е повлияван положително от революционни управленчески реформи по време на краткото експертно участие на Николай Цонев във властта като министър на отбраната.
Трагичното е, че за пореден път в модерната българска история, качествените държавнически реформи биват променяни с еднаква по интензитет, но назадничева последователност. Изглежда, че БСП повежда тангото на ГЕРБ – една крачка напред, две крачки назад.
Оставени сме единствено с догадката дали лошите общественозначими решения, взети от сегашната власт, са нарочни или плод на дълбоко неразбиране на политическата, икономическа и социална реалност в държавата.
Изглежда, че от МО разглеждат българския паспорт като способ за личностно облагодетелстване. Реакцията им и отговорът към македонските войници са абсурдни. Меко казано неприемливо е чуждестранни граждани да носят отговорност за защитата на изконни, български патриотични ценности. Армията на България е изградена от българския народ. Наша е отговорността за поддържането на въоръжените сили в страната. Първо правило за включване в редиците на въоръжените сили е дълбокото вътрешно усещане за принадлежност към държавата, на която се служи. Военният пост не следва да се предлага брокерски. Той не позволява гъвкавостта на други професии и в никакъв случай не е съвместим с армейско номадство.
Предложението на МО, отправено към македонските войници, е унизително за патриотично настроения българин. Националната ни идентичност бива изтъргувана, за да се запълнят свободните позиции в БА. Това решение не е нито държавническо, нито морално издържано. Не този е начинът за набиране на военнослужещи. Очевидно е, че новите власт-имащи в МО имат криво-разбрана представа за дълга на военния, който се състои именно в абсолютно отдаване на служба на родината. Каква би била мотивацията на чуждия гражданин да защитава националния интерес и териториалната цялост на българската държава? Какво ще го възпре от това да не напусне бойния си пост в критичен момент? Мотивът на чужд войник би могъл да бъде единствено финансовото благополучие.
От страна на МО сме свидетели на рядка некомпетентност, граничеща с нациоанално предателство. Не по-малко противоречива е и позицията на ВМРО, които се обявяат в подкрепа на чуждото включване в БА. Най-тревожният факт от гореописания проблем е този, че България вече веднъж е имала стриктно функционираща армия. Веднъж вече са въвеждани социални реформи, които да защитават основното човешко право на военнослужещия да упражнява професията си с продължителност, каквато избере. Били сме свидетели на условия в БА, които са осигурявали пространство за развитие и достойни условия на труд за въоръжените ни сили. Военните са познавали последователна политика, животът им е повлияван положително от революционни управленчески реформи по време на краткото експертно участие на Николай Цонев във властта като министър на отбраната.
Трагичното е, че за пореден път в модерната българска история, качествените държавнически реформи биват променяни с еднаква по интензитет, но назадничева последователност. Изглежда, че БСП повежда тангото на ГЕРБ – една крачка напред, две крачки назад.
Оставени сме единствено с догадката дали лошите общественозначими решения, взети от сегашната власт, са нарочни или плод на дълбоко неразбиране на политическата, икономическа и социална реалност в държавата.
четвъртък, 9 май 2013 г.
Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!
БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на
политическото статукво
Взимам си повод от изявлението на
Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“
в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен
да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно
виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото
те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.
Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.
Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.
А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…
четвъртък, 14 февруари 2013 г.
Токовият удар ще бъде с тежки политически последствия
Бойко Борисов за пореден път приложи пожарникарска
стратегия в държавното управление
Веднъж пожарникар – винаги пожарникар! Премиерът никога
не излиза да провери дали някой замисля умишлен палеж – той се намесва само,
когато види, че има добре надигнали се пламъци и след това в геройска поза може
да стъпи сред вече угасените останки и да обясни колко героично е действал. Но
в случая с „изпържването“ на абонатите със сметките за ток, сметките на
огнебореца Борисов едва ли ще излязат. Той допусна съществена грешка, която
политологът доц. Румяна Коларова посочва като основен дефект на българската
демокрация – действията ad
hoc и ad
hominem, т.е. според случая и според човека.
Първо, защото самият той наложи на държавата ранния старт
на предизборната кампания, в която цялото правителство директно се превърна в
предизборен щаб. Това веднага дава сигнал на обществото, че трябва да се готви
за сериозно пропагандно замазване на зулуми, грешки и далавери от цял мандат. А
на опозиционните партии – че политическата „цена“ на всяка грешка във властта
се вдига неимоверно. И в случая с надутите сметки и непрозрачната дейност на
ЕРП-тата пожарът вече е изгорил къщата, преди пожарникарите да са излезли от
портала на пожарната. Тактическият ход с уволняването на Ангел Семерджиев не
само че не отклони вниманието към пладнешкия обир с държавна благословия, а напротив
– постави го в центъра на общественото внимание и всъщност фокусира принципното
обществено недоволство в конкретно и ясно изразено – държавният чадър върху
монополния произвол.
Второ, на думи всесилният Бойко Борисов, който промени
купища социално ориентирани закони, договори и др. нормативни актове така, че
да ликвидира социалният елемент в тях и да закопчае здраво хората към НАП и
пълненето на бюджета от обедняващите българи. След което… познахте – оправда се
с предишното правителство! Давам един пример, с който съм и административо, и
емоционално свързан – отмяната на всички социални придобивки на военните, които
извоювах докато бях министър – изчезнаха, изпариха се, сублимираха. А бяха
направени, не от държавния бюджет, а с икономии в бюджета на МО! И нека да
отбележим, че „бизнес“, като този практикуван от ЕРП-тата може да съществува
само, ако съответните се отчитат редовно с партийни и лични куфарчета… И тук
най-ясно личи чий интереси защитава Бойко Борисов – а те не са държавните и
гражданските. Гнусното в случая е, че ще бъдем заляти с обилна и лепкаво-сладка
предизборна кампания от ГЕРБ, а ще сме си я платили авансово И със сметките за
тока…
Трето, оттук нататък
полезен политически ход с ЕРП-тата няма! Либерализацията всъщност ще откаже
тези паразитни структури да извършват каквато и да е дейност, защото на
практика полза от тяхното посредничество няма, а мрежата, заради която дерат по
няколко кожи от абонатите си е дори в по-лошо състояние, отколкото при
поемането ѝ. Национализацията пък, за която пък БСП мечтае ще ни вкара в
приключение с регулациите на Европейския съюз – ще ни друснат една солидна
глоба, която ще платим… пак познахте – ние всички с данъците си!
Абонамент за:
Публикации (Atom)