Няма случайни събития в историята! Няма случайност в
това, че в навечерието на 140-тата годишнина от обесването на Васил Левски
българският народ излезе да мете обора на властта. И вероятно няма да спре,
докато не срещне и не издържи с достойнство онзи поглед на Апостола от
снимката, който всички познаваме – с леко ироничната усмивка, сякаш гледа какво
са понесли с раболепие гражданите и няма как да покаже колко го е срам от
всички нас. Народът обаче тръгва към своята „българска пролет“ – напук на
циничния политически шаманизъм, че на властта пак ще ѝ се размине. Има нещо
символично във факта, че властта опакова Паметника Левски с огромен чаршаф, на
който се мъдри въпросителен знак. Опита се да се скрие от погледа на Левски, който
вижда всичко и всички. А въпросителният знак изведнъж стана съвсем на място –
ДОКОГА ЩЕ ГИ ТЪРПИМ? Справедливият гняв и откритата му демонстрация е
най-свежия букет, който можем да сложим пред Паметника – и чак тогава да
погледнем Апостола в очите…
Сметките за тока са само капката, от която чашата преля.
Не е случаен фактът, че Бойко Борисов панически отстрелва министри и началници
на агенции – краят неминуемо настъпва… Изхвърля от спасителната лодка
по-слабите плъхове – уволнението на Симеон Дянков е закъсняло и трябва да го
разгледаме с логиката на Бойко Борисов. Дянков водеше едно от силните лобита срещу
него – сега дойде удобният момент да бъде отстранен. Но както и друг път съм
казвал – да не се заблуждаваме, че по-силната глава на ламята (Бойко) се е
осъзнала и е решила да ни спасява от по-слабата (Дянков).
Ние политиците не разбрахме правилно урока, който
получихме – че народът винаги трябва да се следва в добро и лошо; и да му се
помага, преди да е излязъл на улиците. Ние политиците отново се оказахме не на
нивото на гражданското общество. Ние политиците днес имаме само едно правилно
решение – да бъдем рамо до рамо с протестиращите, без да веем партийни знамена
и да шепнем политически лозунги в ушите на хората.
Още от есента непрекъснато предупреждаваме, че случващото
се днес се приближава с твърде голяма скорост. Преди няколко дни разбрах, че в
повечето медии съм обявен за „персона нон грата“ – и се замислих, че като лош
вестител трябва да съм доволен, че все още съм жив. В едно интервю от първите дни на Новата
2013 г. на въпрос „Какъв свой проблем трябва да реши правителството ни?“
отговорих, че основният му проблем ще бъде как да си отиде с мир. Не за да се
обявявам за политически пророк напомням за това – а защото силно се чудя дали никой
не виждаше, че чашата прелива.
Утре ще застанем пред Апостола и ще сведем глави – дано
да е от почит, а не с гузна съвест. И най-после да му отговорим на последния
въпрос, записан в Тефтерчето – „народе????“ Народът може да поеме съдбата на
държавата, ако управниците не могат да я понесат като отговорност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар