понеделник, 4 март 2013 г.

Пламен Горанов – човекът, който изгори илюзиите на политиците и монополите


Сутринта гледах няколко сутрешни блока. Навсякъде течаха спорове за поделяне на следизборната баница, а гневни интелектуалци размахваха Пламен Горанов като лозунг, с който да разгромят своите опоненти – други гневни интелектуалци. Но всички ние все още не знаехме, че той е починал снощи в 20,30 минути във Военноморската болница. И със смъртта си ни праща да помълчим и да поразмислим…

Един протест, който започна под мотото „Да запалим монополите“ успя да изгори и един човек, който не ревеше гръмко искания и не се заявяваше като политик; изгори един мъж в разцвета на силите му, който показа на нас, политиците, че думите и лозунгите са само извинението да не взимаме решения и да не носим отговорност. Дали сме разбрали поуката от това, което направи – предстои да видим през следващите два месеца, в които ще трябва да кажем какво ще свършим, за да не горят повече хора по площадите…

Толкова много символи са се натрупали в това трагично събитие, че няма как да ги приемем всичките като случайност. Името на този човек, сякаш нямаше как да е друго. И нямаше как да си отиде от този свят в друг ден, освен в деня на Националния ни празник, в който хората хем празнуваха, хем протестираха и някак се чувстваха по-уверени, че са застанали на едно национално знаме разстояние по-близо до една по-нормална и загрижена за гражданите си държава. 

Пламен Горанов възстана срещу варненския кмет – един от най-гротескните образи на българската политика, в която успешната кариера на един политик е в обратна пропорция на количеството морал, което съдържа в себе си и в действията си. Варненският алпинист изкачи върха на политико-олигархичния цинизъм и скочи от него. Докато той береше душа в болницата се случиха две много грозни неща. Първо, ГЕРБ набързо свали политическото доверие от Кирил Йораднов и замете следите от общите им далавери под килима на варненската община. Второ, самият Кирил Йорданов вчера още имаше куража да обяснява, че ще размишлява над оставката си и даже свика извънредно заседание на общинския съвет във Варна, за да разхвърля отговорността върху повече малки съвести…

Колкото и да си повтаряме, че след смъртта на Пламен Горанов България вече не е същата – пак ще си остане съмнението, че се опитваме да налучкаме някаква посока, в който да тръгнем заедно с обществото. А посоката вече е една-единствена – да погледнем на политиката като на тежка отговорност и ако искаме място в нея – да я носим без да питаме за своите права и какво ще получим в замяна. Политиката в България трябва да стане работа, която предлага гадни условия на труд, да е пълна със съдебни капани и да бъде строго еднопосочна за провалилите се политици – към политическото забвение. Такава трябва да я преправим на изборите, за да не привлича всички като по-добра алтернатива на усърдието, идеите и поемането на риск.
А варненските общинари на извънредното си заседание е добре да примат освен оставката на кмета и още едно решение – да кръсти площада, на който се намира „Пламен Горанов“ – така всички и винаги ще имаме едно наум, преди да докараме хората до изгарящо отчаяние…

Няма коментари:

Публикуване на коментар