Сутринта гледах няколко сутрешни
блока. Навсякъде течаха спорове за поделяне на следизборната баница, а гневни
интелектуалци размахваха Пламен Горанов като лозунг, с който да разгромят
своите опоненти – други гневни интелектуалци. Но всички ние все още не знаехме,
че той е починал снощи в 20,30 минути във Военноморската болница. И със смъртта
си ни праща да помълчим и да поразмислим…
Един протест, който започна под
мотото „Да запалим монополите“ успя да изгори и един човек, който не ревеше
гръмко искания и не се заявяваше като политик; изгори един мъж в разцвета на
силите му, който показа на нас, политиците, че думите и лозунгите са само
извинението да не взимаме решения и да не носим отговорност. Дали сме разбрали
поуката от това, което направи – предстои да видим през следващите два месеца,
в които ще трябва да кажем какво ще свършим, за да не горят повече хора по
площадите…
Толкова много символи са се
натрупали в това трагично събитие, че няма как да ги приемем всичките като случайност.
Името на този човек, сякаш нямаше как да е друго. И нямаше как да си отиде от
този свят в друг ден, освен в деня на Националния ни празник, в който хората
хем празнуваха, хем протестираха и някак се чувстваха по-уверени, че са
застанали на едно национално знаме разстояние по-близо до една по-нормална и
загрижена за гражданите си държава.
Пламен Горанов възстана срещу
варненския кмет – един от най-гротескните образи на българската политика, в
която успешната кариера на един политик е в обратна пропорция на количеството
морал, което съдържа в себе си и в действията си. Варненският алпинист изкачи
върха на политико-олигархичния цинизъм и скочи от него. Докато той береше душа
в болницата се случиха две много грозни неща. Първо, ГЕРБ набързо свали
политическото доверие от Кирил Йораднов и замете следите от общите им далавери
под килима на варненската община. Второ, самият Кирил Йорданов вчера още имаше
куража да обяснява, че ще размишлява над оставката си и даже свика извънредно
заседание на общинския съвет във Варна, за да разхвърля отговорността върху
повече малки съвести…
Колкото и да си повтаряме, че след
смъртта на Пламен Горанов България вече не е същата – пак ще си остане
съмнението, че се опитваме да налучкаме някаква посока, в който да тръгнем
заедно с обществото. А посоката вече е една-единствена – да погледнем на
политиката като на тежка отговорност и ако искаме място в нея – да я носим без
да питаме за своите права и какво ще получим в замяна. Политиката в България
трябва да стане работа, която предлага гадни условия на труд, да е пълна със
съдебни капани и да бъде строго еднопосочна за провалилите се политици – към
политическото забвение. Такава трябва да я преправим на изборите, за да не
привлича всички като по-добра алтернатива на усърдието, идеите и поемането на
риск.
А варненските общинари на
извънредното си заседание е добре да примат освен оставката на кмета и още едно
решение – да кръсти площада, на който се намира „Пламен Горанов“ – така всички
и винаги ще имаме едно наум, преди да докараме хората до изгарящо отчаяние…
Няма коментари:
Публикуване на коментар