Проблемът в икономиката не е в липсата на желаещи
инвеститори, а в опитите да бъдат отблъснати…
В многобройните ми срещи из цялата страна хората
проявяват необичайно висок скептицизъм по отношение на една от основните идеи в
програмата на НОВА АЛТЕРНАТИВА – реиндустриализацията на България. За съжаление
скептицизмът им прераства в пълно недоверие, когато заговорим за възраждане на
малките селски стопанства; и тотален песимизъм, ако в дискусията споменем
предстоящите избори като възможност за рестарт на порочната система, в която
нищо не се случва освен корупция, злоупотреби и милиционерски номера на всяка
крачка.
Хората вероятно имат своите основания да бъдат тотално
обезверени – 4-те години на тотално разрушение на държавността няма как да ги
убедят, че държавата може да има друга функция, освен да събира пари и да ги
преразпределя по партийно угоден принцип. А всъщност, ако бъде пресечен точно
този принцип на действие – условията и парите за реиндустриализацията ще бъдат
налице! България има достатъчен брой готови индустриални площадки с изградена
инфраструктура – пътна, железопътна, енергийна и т.н. – които могат поемат нови
производства, но до момента липсва управленска воля и устойчива административна
среда, които да оставят бизнеса да се почувства в нормални условия, за да
планира своето развитие в един нормален средносрочен хоризонт от 7,10 или 15
години.
Макар и привидно устойчива откъм закони и данъчно
облагане, икономическата среда у нас е твърде зависима от политическата и
приблизително на всеки 4 години се появяват нови лобистки кръгове, които искат
да овладеят цели бизнеси поне за един мандат. Това кара много инвеститори – и
чуждестранни, и български – да предпочетат други инвестиционни „дестинации“,
които може и да предлагат по-висока цена на труда като възнаграждения и
осигуровки, но в дългосрочен план те се изплащат в предвидимост и липса на
административен натиск. Затова и не приемам опитите на социолозите и други
обществени „лидери на мнения“ да потушат скандала с подслушванията, защото това
ще даде сигнал към всички инвеститори, че във всеки един момент могат да бъдат
подслушани, изнудвани и дискредитирани.
Парите за реиндустриализацията ще дойдат от спестените
пари за корупция. Различните статистики сочат изключително страшни данни –
150 хиляди корупционни сделки на месец, 73-то място в световната класация
за корупция, нареждаща ни сред Ел Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и
Ванауату, 6 милиарда и 200 милиона лева ежегодни загуби на бизнеса и гражданите
от искани подкупи… Ни повече, ни по-малко това са 20% от бюджета на държавата
за 2013 г. Тази сума е с около 2 милиарда лева повече, отколкото е делът на
европейските средства във въпросния бюджет. С други думи, корупцията не просто
неутрализира ефекта от тези средства, а изисква и 30% отгоре, за да свързваме
едвам-едвам двата края. И ако това е „финансовата стабилност и дисциплина“,
осигурена от бившите власт-ползващи, то направо ме е страх да си представя
какво е финансовата нестабилност…
Парите за реиндустриализацията ще дойдат от възстановяването
на прекъснатите икономически връзки с държави извън ЕС. България е привлекателна като място за изграждане на производства
в рамките на евросъюза, откъдето да се прави експортна инвазия. много държави
на Стария континент от 60-те години насам са изградили сериозен икономически
потенциал въз основа на своето географско положение. Ние предпочитаме да
пасуваме… Това е подход, който трябва да се отстоява на държавно ниво, а в
момента няма дори елементарна политика по въпроса. Традиционните в миналото
външноикономически връзки с Латинска Америка и Югоизточна Азия са прекъснати,
не и без лобистки натиск от кръгове в самия Европейски съюз. Членството в
Световната търговска организация е станало абсолютно формално и това също
трябва да се промени.
Парите за реиндустриализацията ще дойде от опростяване
на процедурите за кандидатстване по Оперативните програми. Абсурдно е напр. основната част от средствата по
„Конкурентноспособност“ да бъдат усвоявани само от големи фирми, които
получават реална възможност да рушат конкуренцията. Това става основно заради
административно „вдъхновените“ тежки процедури за кандидатстване, които
редуцират кандидатите до малък кръг, който има ангажимента да „върне“ част от
получените средства.
Оказва се, че липсва само политическата воля – а тя е
предпоставка №1 за реализация на този план…
Няма коментари:
Публикуване на коментар