неделя, 5 май 2013 г.

За Възкресението и храбростта в 48 часа

Тази година честваме Великден и Гергьовден един след друг. Чакаме храбростта и Възкресението да си подадат ръце и заедно с тях да тръгнем към по-добро. Няма как да убегне символиката на двата „съседни“ празника, от които чакаме ново начало за стремежите и мечтите си. И дано след дългите празници сме успели да сломим в себе си лошото и завистта, защото ни чакат тежки дни на работа, за да потърсим по-добър път за България. Затова да се запасим с много вяра и търпение и да поемем по него.

А поводи за колебания и съмнения точно сега не ни липсват. Мнозина се съмняват като Св. Тома от Библията и при избора на новия патриарх дори се опитаха да надникнат под расото му за скрито досие от Държавна сигурност. Съмняват се, че справедливостта може да възтържествува, че можем да вдигнем държавата на крака, че може да има по-честна политика и за още хиляди неща. А без съмнение е само едно – че от нашите собствени честни усилия, от морала и отговорността, която вложим в управлението ще се разсеят съмненията ни.

Въпреки беззаконията и несправедливостта, въпреки трудното ежедневие – надявам се, че тази година ще имаме един истински Български Великден – не само светъл християнски празник, а и общо вдъхновение, с което ще оставим неуспехите и омразата зад гърба си… Светъл и истински ще е празникът на всички, защото Исус не избра да се жертва само за праведните или вярващите, а спаси всички ни и ни поведе към светлината и истината.

Не е случайно, че празникът на Св. Георги Победоносец и на храбростта идва точно след Великден. Точно храброст ни е нужна, за да надмогнем беззаконията, които така плътно ни заобиколиха през последните години. Храброст и дързост ни трябват, за да изведем хората отново на пътя на надеждата след толкова много разочарования. Това е и празникът на Българската армия, която нося в сърцето си и която понесе многократно повече разочарования и беззакония, защото в армията хората нямат право да излязат на улицата и да се борят открито за правата си… Но пък имат достойнството да стиснат зъби и да продължат напред!

На празника обаче да забравим всичко лошо и всяка мисъл за поражение! Да посрещнем победните знамена с мисълта за нови победи. Българската армия не познава поражението – нито като събитие, нито като състояние. Силно вярвам, че тези, които се опитаха да я съсипят вече са сразени дори и само от моралната сила, която блика от нея. А и силно вярвам, че в предстоящите месеци и години заедно ще я възродим за нов живот. Докато има Българска армия ще има и България – никога не бива да забравяме това!

Христос Воскресе!

Няма коментари:

Публикуване на коментар