Показват се публикациите с етикет Аню Ангелов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Аню Ангелов. Показване на всички публикации

вторник, 17 юни 2014 г.

Ръководството на армията ни действа по начин, по който войникът ни да бъде подиграван

Не искам да се съглася с посочените твърдения, че по-голямата част от наличната технология в българската армия не подсигурява защитата на страната ни и че нивото на обучение на персонала е ниско, но, за съжаление, това е истината. През последните години бе изговорено много, но реално свършените действия са недостатъчни. Къде умишлено, къде поради некадърност, българската армия е докарана до отчайващо състояние и единствено силата и отвержеността на войните ни са категорични. По време на тригодишното ръководството на Аню Ангелов бяха направени най-големите поразии в армията – бяха уволнени стотици цивилни експерти и хиляди кадрови военнослужещи. Системата ни за отбрана бе доведена до невъзможност за защита на националната територия. След Ангелов дойде Ангел Найденов, но, за жалост, и той освен заявки за военна реформа, друго не направи.

Шегата*, цитирана от руското издание, е наистина обидна за българския войник. Аз самият съм офицер и ме боли като я слушам. Това, което е по-обидно, обаче, е че самото ръководство на армията ни действа по начин тази шега да стане реалност.


* Как ще познаете българския офицер? Ами по това, че носи карта и пита минувачите за пътя..

понеделник, 17 декември 2012 г.

Армия на чудесата


Изборът на новия многоцелеви самолет е белязан от фалстартове на всяка крачка

Да, чудни неща се случват в Българската армия, откак има един военен министър, който също като Алиса в страната на чудесата на всяка крачка попада в абсурдни ситуации. И ако героинята на Луис Карол Алиса беше симпатично и наивно дете, което просто попада в странните случки, то „героят“ на ГЕРБ Аню определено ги предизвиква и натрупва с огромна сила.

Да започнем с характерното за Огледалния свят изясняване на събитията отзад напред. През изминалата седмица Министерският съвет не просто не разгледа и не критикува предложението за решение за закупуване на нови многоцелеви самолети за БА, но дори не го изключи от дневния си ред. Медиите веднага се позоваха на вече известната информация, че процедурата за похарчване на 700 млн. лв. бюджетна пара е, меко казано, спорна. А дори се оказва, че е и незаконна! Разглеждането на доклада на военния министър за закупуване на самолета бе отложено на предното заседание на Министерския съвет с мотива, че е необходимо съгласуване с другите министерства. Очакваше се той да получи мандат от правителството да води преговори за закупуване на бойни самолети на стойност около 700 млн. Лева. Но не! Защото в Устройствения правилник на МС пише: Чл. 58. (1) Членовете на Министерския съвет задължително съгласуват с всички министри въпросите, на които те са вносители. Излиза, че Аню Ангелов не знае правилата за собствената си работа, защото внася за разглеждане въпрос, който не е съгласуван. Дейност ли имитира или бърза да направи сделка?

„Това е процедура“, ще кажете. Да, но законът и редът се състоят от процедури. И ако нарушението на законовата процедура започва с гласуването на заседание на Министерския съвет, ако продължава със закупуване на някакви самолети втора или по-скоро трета ръка, БЕЗ ТЪРГ И ПРОЗРАЧНИ УСЛОВИЯ, то дали не прескачаме в нещо, което прави държавността в България една излишна процедура? И какъв е този министър, който дори не може да спази процедурата, заради която си получава заплатата и се радва на огромни привилегии?

Под барабанения огън от обвинения, подозрения и абсолютно преки доказателства за нарушаване на закона, Аню Ангелов спокойно вдигна рамене и обясни, че сделката за новите самолети така и така ще бъде „политическа“, няма защо да се притесняваме толкова… Човекът си дигна генералското достолепие и ходи чак до Америка, за да ни извести за нещо, с което трябва да се примирим. Но което струва 700 000 000 лв. НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ! И ако един военен министър не отговаря за „политическото“ подсигуряване на националната сигурност – за какво точно отговаря? Имаме оферта за чисто нови шведски самолети, но тя е „политически некоректна“. И ако един министър (пък било то и военният в едно милиционерско правителство) си позволява да каже, че сделката с парите НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ е политически предопределена – как точно да обясняват колегите му Дянков, Добрев и Павлова, че в България има пазарна среда и правила, които да гарантират нейното функциониране?

Така или иначе – след като България се напълни с коли втора, трета и четвърта ръка – защо пък Българската армия да не вземе едни самолети трета ръка. Ще кажете – ама това е много опростено – а тогава кой да вземе едно по-сложно и политически по-отговорно решение?!

И още – какво толкова пък има да му мислим за тия употребени и преупотребени самолети, които струват СЕДЕМСТОТИН МИЛИОНА ЛЕВА?! И без това пилотите, които ще летят на тях не са много след последния „гастрол“ на Аню Ангелова на базата в Граф Игнатиево – може пък да ги купим и просто да ги паркираме там и по другите авиобази – за чудо и приказ в Армията на чудесата…



Този материал е озаглавен с името на последната ПР-акция на МО – едва ли можех да си пожелая по-добро заглавие – благодаря Ви, МО!

петък, 7 декември 2012 г.

До Обама и назад


               ГЕРБ живеят в Страната на чудесата – а ние?!


Сигурно и вие сте чували онзи станал вече брадат виц, че Барак Обама разбрал колко е добър Цветан Цветанов в предизборните кампании и го викнал да му помага в кампанията. В ранния следобяд на изборния ден се оказало, че ГЕРБ печелят в 37 щата…

При посещението на българската правителствена делегация нашите политически първенци се опитаха да оформят точно обратната ситуация – да използват американския президент Барак Обама за своята предизборна кампания. Задочно, разбира се, защото ако от тях зависи, те властта не биха я рискували за нищо и за никого. Най-жалък беше външният министър Николай Младенов, който разказал на журналисти как Барак Обама бил много разочарован, че не е български гражданин, за да гласува и той за Бойко Борисов. Има два варианта – президентът Обама да не е със всичкия си и да направи подобно глупаво изказване, което навсякъде и по всяко време се тълкува като намеса в политиката на дадена държава; или пък Николай Младенов просто да лъже, което е достатъчен повод да поискам официално оставката му. Аз лично изключвам първия вариант.

Самият Бойко Борисов също не ни спести нравоучителната си предизборна реч, като обясни как са го похвалили за почти всичко и за нищо не са му се карали. Е, пропусна да каже защо няма бизнес-форум покрай посещението и защо остава визовият режим за българи, но поне получи снимка с Обама и може да продължи да си ни лъже на воля. Навремето, дядо ми за такива хора казваше, че когато ти кажат „Добър ден!“, трябва първо да погледнеш къде е слънцето. Но ние сме му позволили на каратиста-политик толкова много други глупости, че на изпроводяк тази направо можем да я пропуснем, все едно не сме я чули.

Фактът, че Барак Обама също спомена каратето като основно политическо качество обаче буди сериозни притеснения – силовашката политика на ГЕРБ се е вмирисала чак отвъд Океана… А то даже се оказа, че черният колан бил даден за административни заслуги към каратето в България, но нека не се формализираме – Бойко Борисов лъже за толкова много неща, та чак вече не можем да се хванем на всичките.

Цветан Цветанов изкара почти месец извън страната и май беше най-мълчалив около посещението. Той се оказа лошият вестител, защото Бойко Борисов получи покана за официално посещение не от кабинета на Обама, а от специалния съветник по въпросите на контратероризма Джон Бренън. Лош знак е тази покана, защото показва, че в момента САЩ реално се интересуват предимно от хаоса в разследването на атентата в Сарафово. Не знаем дали Обама знае вица за Цветанов, но пък със сигурност разбрахме, че вицето удобно отсъстваше докато в любимата му кадрова система – съдебната – се вземат важни решения.

И не на последно място – включването на Аню Ангелов в делегацията също беше знаково пестеливо. Явно е, че отива, за да получи инструкции за купуването на новите изтребители. Но от него със сигурност няма да разберем какво е мнението на САЩ по въпроса. Вместо това разказа, че е поканил американските ВВС да тренират на базата в Граф Игнатиево. Така или иначе след последния му гастрол на летището има достатъчно място за тях. А и без това те отдавна тренират там, само дето министърът ще научи последен и тактично ще си замълчи…

сряда, 7 ноември 2012 г.


Мистерията „Коиловци“ показа, че националната ни сигурност е застрашена и управляващи и разследващи се подиграват с общественото доверие


Ако се дистанцираме от ироничните коментари, че в Коиловци набиха като пладнешки айдуци 5-мата френски командоси, над случая надвисва все по-сериозна политическа и информационна мъгла. Разбира се, в ситуации като тази истинските мотиви и факти при разследването винаги остават скрити, но с министър на вътрешните работи като Цветан Цветанов не е и нужно да се блокира информацията и тенденциозно да се изкривяват фактите. Липсата на данни в информационното пространство вече ни уплаши достатъчно много. Защото, ако цитираме Йордан Радичков „…най-страшно е, когато някой непрекъснато ни повтаря „Няма страшно!“. Но все пак не е лошо да допълним вече известните от онлайн-медиите факти с още няколко, върху които ни обърнаха внимание експерти по сигурността.

Да караме по хронология. Първо, ако вътрешният министър на България нарича чужди командоси „екстремни спортисти“, за каква национална сигурност говорим? Случаят е потулен главно заради прибързаната и некомпетентна реакция, но е факт, че не Гранична полиция или контраразузването засичат чуждите агенти, които „тренират“, а ги хващат стопани от Коиловци и ги бият като крадци. Това е сериозен проблем – а ако утре вместо „приятелски“ французи се приземят терористи – Цветанов пак ли ще разчита на самоорганизирани полски пъдари и отрядници по реколтата, за да ни защитят?

Второ – френски журналист даде интервю, в което успокояваше българските граждани, че било нормално командоси да правят „туристически“ набези на чужда територия, за да бъдат подготвени за неприятни изненади. Да действа ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) обаче, без да бъде уведомен военният ни аташе във Франция или офицер за свръзка, е нарушение на колективния договор на НАТО. И тук освен некомпетентния министър на вътрешните работи вината солидарно я носи и аналогично некомпетентния министър на отбраната – Аню Ангелов. Командосите са били добре подготвени, никакви водолазни костюми не са носили, а екипи и кислородни бутилки за скок от голяма височина (минимум 15 000 метра) и затова са успели да се приземят незабелязано. Но освен това има информация, че в багажа на френския екип е открито количество морфин – което е минало по някакъв начин през държавната ни граница…

И ако допуснем, че българските спецчасти опитат да върнат визитата в подобен район във Франция – едва ли ще ги посрещнат легендарните френски селяни, които бранят реколтата си. Защото Коиловци е на по-малко от 20 километра от военното летище в Долна Митрополия, на по-малко от 10 от петролните кладенци в Долни Дъбник и на около 80 от АЕЦ „Козлодуй“. Това са все стратегически обекти, около които гъмжи от контрол и мерки за сигурност, при които когото и каквото и да засекат тамошните командоси – първо стрелят, а после питат, ако някой или нещо все още мърда. Тренировките на французи около подобни обекти буди не просто недоумение – това си е директна заплаха за националната сигурност и всеки, който твърди противното, просто се чуди как да си скрие главата в пясъка, за да не се изправя срещу факта, че нашата система вече не работи срещу външни заплахи, а гони политически противници вътре в страната. Самозаблудата, че като членове на НАТО можем да делегираме националната си сигурност на други страни, е не просто опасна. След атентата в Бургас има и доказателства, че именно това несериозно отношение към сериозни неща може да ни вкючи в картата на глобалния тероризъм.  

Трето – удобното забравяне на трагедията от Сарафово и липсата на информация за разследването след Коиловци са най-плашещи. След атентата в Бургас, Израел изтегли всички ключови свидетели и разследващите органи от наша страна остават да разчитат единствено на информация от втора ръка. Същото се случи и този път. Защо от Коиловци похитените бяха „изведени” преди българските власти да разберат дали наистина са „любители на екстремни спортове”? Отричат, че са били с фалшиви документи, не казват къде са двамата избягали от петимата. Как тогава не само двамата братя, които спипаха французите в нивата, да не се страхуват, а и всички, които живеем в България? Нас все нещо ни изненадва – атентат в Бургас, парашутисти в нивата, пък не на последно място и това, че при информация от Франция за командоси – продължават да ни заблуждават, че имаме на гости туристи. Дали управляващите очакваха да ги посрещнат с хляб и сол, а не с кирки и юмруци? Защото в Коиловци по-голям проблем от националната сигурност е хлябът. В прогресивно обедняващия регион - заради препитанието, а не заради наложителната спецотбрана, братята са били на нивата. Дали службите ни разчитат само на това, че за залък хляб селяните в страната ще обезпечат сигурността ни по въздух, по вода и по суша?  

вторник, 11 септември 2012 г.


Административната реформа – реформа, реформа… колко да е реформа…

Министрите и чиновниците си поискаха авансово парите за „праведен“ вот на изборите 


          Цялата държавна администрация и общинската под контрола на ГЕРБ се готви за избори. Няма нужда да търсим сложни конспирации за купуване на гласове – всичко се случва наяве, пред очите ни. Министрите искат напълно законно да бъдат платени гласовете на чиновниците – със заплати, от държавния бюджет, т.е. от парите на данъкоплатците и бизнеса. От тези машинации, платени с моите и с вашите пари ГЕРБ очакват не по-малко от 700 хиляди готови гласа. Така министрите и кандидат-депутати искат да си осигурят спокойствие и лоялност по време на кампанията, в която трябва да се изправят пред излъганите и обеднели избиратели и да обещават „чудеса“, ако ги изберат за следващия мандат. Ако ГЕРБ не се страхуваха от санкцията на ЕС и от стягане на кранчето с европроектите, отдавна щяха да „поправят“ избирателния кодекс и да накарат чиновниците да гласуват по месторабота, за да преброят и изловят „предателите“.
          Заради изборите са блокирани всички процедури за намаляване на бюрокрацията на държавно и общинско ниво и за подобряване на капацитета на служителите. Блокирани са проекти по Оперативна програма „Административен капацитет“, защото изводите от тях ще бъдат страховити – в много министерства и подчинените им агенции има не просто дублиране на функции, а в пъти повече некадърни чиновници. Които обаче гласуват под строй…
          Разместването на администрацията из страната също има поощряващ ефект върху структурите на ГЕРБ – знае се, че на доста места координаторите са недоволни от слабата „струйка“ благини, които текат от централната власт. Сега, с преместването на структури и напускането на експерти, които не желаят да бъдат размествани по политически причини, обещанието за изборите е направено и има стимул да се положи усилие за агитация.
          В МВР е блокиран проект, който вероятно ще потвърди официално информацията, която обикаля интернет пространството повече от година – в България има същия брой полицаи и полицейска администрация като в Румъния – при три пъти по-малко население… А може да се окаже и по-лошо, но няма да го разберем преди догодина.
В същото време точно хората на Цветанов първи обявиха „залога“ за вота на полицаите – 25% увеличение на заплатите, запазване на по-дългите отпуски и по-ранното пенсиониране, към които ковчежникът Дянков имаше претенции в преговорите. Битката на вицепремиерските лобита предстои, но престъпниците могат да не се безпокоят – полицаите и следователите, които сами си купуват фенерчета, ножици, рулетки и т.н. едва ли ще имат подобен скок в заплатите.  Но администрацията и специалните служби, които отговарят за подслушването и показните акции вероятно ще получат и повече, за да помагат в манипулацията на изборите. А реформата се отлага за лелеяния следващ мандат.
          След като излезе сух от водата от скандала с „редактирането“ на Ботев и Левски, Сергей Игнатов също откри сезона на преговорите за заплати. Но и тук едва ли учителите ще получат нещо повече от вече обявените 30 лева от 1 януари. За сметка на това чиновниците в министерството, които лапат от фиктивни проекти по европейските фондове вероятно ще получат под най-различни форми солидно „стимулиране“ и в замяна под строй ще бъдат изпратени да агитират по села и паланки. Но редовите учители едва ли ще се хванат на този номер – учениците намаляват прогресивно, а хаосът в образователната система ги е превърнал в брокери, които водят люта битка за записването на всяко дете в училищна или предучилищна възраст. В същото време повечето зрелостници завършват средното си образование и родителите им ги изпращат със сетни сили да учат в чужбина и със заръката, ако могат, да не се връщат обратно. Затова и Игнатов ще трябва да се понапъне и да обещае повече учителски гласове, за да облажи своите приближени в министерството.
          Най-болно ми е да говоря за положението в МО и затова го оставих за последно. Военните не са получавали нещо значимо като увеличение от времето, когато бях министър. И вероятно няма да получат, защото козируват по устав, а не на партийни събрания. Аню Ангелов се включи в общия хор по-скоро от кумова срама, а не защото може да обещае да заведе под строй офицери, сержанти и войници да гласуват за ГЕРБ. Това, всички знаем, няма как да се случи. Освен с разпродажба на имоти на безценица и орязване на разходи и социални придобивки, Ангелов няма какво друго да отчете. Продал е 60 имота с „отпаднала необходимост“ за 11,6 милиона лева – за които простата сметка показва, че всеки за всеки от тях МО е получило под 200 хиляди лева – под цената на приличен апартамент в София…
          В целия този предизборен битак Борисов и Цветанов подготвят ГЕРБ за изборите като Алековите Гочоолу и Дочоолу – при загасени лампи и със заплашително скърцане със зъби към свои и чужди. Ръководството на партията е тръгнало като инквизиция из страната и търси вътрешни връгове и скатаващи се местни партийни босове, които да замени с нови и гладни за власт кариеристи и шмекери. При такава управляваща партия, да бъдеш в опозиция означава просто да имаш чувство за хумор и здрави нерви, за да издържиш…