Изключителната личност се отличава тъкмо с това,
че мисълта й не следва пътя, утъпкан от посредствеността.
„Който върви по стъпките на другите, не
оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”. Това изречение е на
Бисер Миланов, с прякор „Петното“– обекта на медийното внимание от последните
дни. Той бе арестуван зрелищно пред Парламента, след като едва не наби възрастна
жена, участничка в протеста при Народното събрание.
Образът „Петното“ е 45-годишен човек от Русе,
председател на национално движение „Свобода“ и един от водачите на протестите
от миналата година. „Петното“ представляваше гражданското общество в срещата от
август 2013-та с премиера Орешарски. Същото „Петно“ е и носител на седем присъди и в
момента има няколко висящи дела. Представляваното от него движение „Свобода“,
макар и нелегитимно, претендира с интересна идеология, представена на
официалната им страница –множество онлайн игри и отделено почетно място на
музикалното творение „What, what (In the butt)” или в превод „Какво, какво (В задника)“.
Присъствието на „Петното“ в българското общество,
само по себе си, е признак за политическата ни слабост и липсата на градивна
гражданска позиция. Докато преди години прeстъпниците се
стремяха да запазят анонимност, то по настоящем тях ги каним на официални срещи
в Министерски съвет.
А кой избра Миланов да бъде поканен като „достоен” партньор на
Премиера в диалога с гражданите, с какви мотиви и по какви
критерии за представителност?
Но присъствието на Миланов далеч не е най-обезпокояващото явление на
политическия ни хоризонт.
Не-необичайната „прегръдка“ между Реформаторския блок и ГЕРБ постави под
сериозен въпрос какво ще реформира, всъщност, този блок? Та нали Кунева и
Борисов доскоро изпитваха „принципни различия в ценностите“? Но когато целта е
една, принципите се изменят.. Лявото и дясното пространство, също.
И в тази реалност, в която президенткото и министър-председателското място са
взаимозаменяеми, в която партиите и лидерите им изповядват биполярни ценности, представителят на обществото ни може би
не е чак толкова абсурден избор. Все пак, не е ли „Петното“ отражение
на цирковите изпълнения на Волен?
И не претендираше ли Бойко с една прочетена книга?
Няма коментари:
Публикуване на коментар