„Петното“ на обществото ни

Изключителната личност се отличава тъкмо с това,

че мисълта й не следва пътя, утъпкан от посредствеността.

„Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”. Това изречение е на Бисер Миланов, с прякор „Петното“–  обекта на медийното внимание от последните дни. Той бе арестуван зрелищно пред Парламента, след като едва не наби възрастна жена, участничка в протеста при Народното събрание.

Образът „Петното“ е 45-годишен човек от Русе, председател на национално движение „Свобода“ и един от водачите на протестите от миналата година. „Петното“ представляваше гражданското общество в срещата от август 2013-та с премиера Орешарски. Същото „Петно“ е и носител на седем присъди и в момента има няколко висящи дела. Представляваното от него движение „Свобода“, макар и нелегитимно, претендира с интересна идеология, представена на официалната им страница –множество онлайн игри и отделено почетно място на музикалното творение „What, what (In the butt)”  или в превод „Какво, какво (В задника)“.

Присъствието на „Петното“ в българското общество, само по себе си, е признак за политическата ни слабост и липсата на градивна гражданска позиция. Докато преди години прeстъпниците се стремяха да запазят анонимност, то по настоящем тях ги каним на официални срещи в Министерски съвет.

А кой избра Миланов да бъде поканен като „достоен” партньор на Премиера в диалога с гражданите, с какви мотиви и по какви критерии за представителност?

Но присъствието на Миланов далеч не е най-обезпокояващото явление на политическия ни хоризонт.

Не-необичайната „прегръдка“ между Реформаторския блок и ГЕРБ постави под сериозен въпрос какво ще реформира, всъщност, този блок? Та нали Кунева и Борисов доскоро изпитваха „принципни различия в ценностите“? Но когато целта е една, принципите се изменят.. Лявото и дясното пространство, също.

И в тази реалност, в която президенткото и министър-председателското място са взаимозаменяеми, в която партиите и лидерите им изповядват биполярни ценности, представителят на обществото ни може би не е чак толкова абсурден избор. Все пак, не е ли „Петното“ отражение на цирковите изпълнения на Волен? И не претендираше ли Бойко с една прочетена книга?