четвъртък, 23 януари 2014 г.

Докладът „Кербала“ е пришит с черни конци

От разсекретения доклад за Кербала, въпреки че е писан под диктовката на самите виновници, става ясно, че тогавашното ни военно ръководство и командване (Върховен главнокомандващ, Министър на отбраната, Началник на Генералния щаб, Началник на Главния щаб на Сухопътните войски, Старшия националния военен представител и Командир на пехотния батальон), е показало неподготвеност, безотговорно и престъпно пренебрежение към опасностите, което е позволило успешната атака и унищожаването на българската база „Индия”.

Страхливостта на армейските началници позволява, въпреки констатацията на комисията по сертифицирането от Сухопътни войски, че "част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба", батальонът да бъде изпратен като на сватба, разчитайки основно на огнестрелно си оръжие, а охраната на база Индия да бъде организирана като на пионерски лагер, на който не са се знаели дори броя на постове.

Подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията.

Разсекретеният доклад констатира изобилие от грешки и престъпни слабости, но по стар български обичай в него няма посочени виновници. Част от констатираните слабости се изразяват в :
- недостатъчната подготовката на батальона преди неговото заминаване - батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа ( една седмица в началото на лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс);
- липсата на координацията на действията с щаба на полската бригада, в чийто състав е българския пехотен батальон;
- недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;
- неизпълнението в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на базата от командването на батальона;
- непълноценното използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване на базата;
- несъгласуваността в действията с командването на полската бригада и най-смущаващото – „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител”!!!


Отбрана не е само термин в бойните ни устави, а първото задължение на командира на бойното поле! А точно тя липсва в дейността на контингента ни в тази мисия най-много!

Няма коментари:

Публикуване на коментар