сряда, 9 януари 2013 г.

Козлодуй и Белене като границите на българското достойнство и унижението


Историята има така неочаквани обрати – едни и същи места в продължение на повече от 100 години се оказват съдбовни за определението на българската национална съдба и гордост. Тези места са свързани едновременно с величие и падение, смесени така здраво в същата тази българска съдба, че човек чак започва да вярва в свръхестествени сили.

Христо Ботев се връща в България по Дунава, пленявайки парахода „Радецки“ с намерението да започне въоръжено въстание за Освобождението на отечеството. Стъпва на българска земя при Козлодуй. След славен и трагичен поход намира смъртта си в подножието на вр. Камарата в Стара планина. И до днес историци, литератори и анализатори спорят дали е загинал от вражески куршум или е застрелян предателски в гръб. Фактът, че се подозираме в ликвидирането на един от гениалните си поети и революционери говори достатъчно красноречиво за тежките ни съмнения в способността да отстояваме националния си интерес. И трябва ден след ден, с цената на тежки упреци и усилия да ги разсейваме – къде успешно, къде не дотам…

Козлодуйският бряг в новата ни история е белязан и с присъствието на първата и единствена засега атомна електроцентрала. Освен че произвежда евтин ток за цяла България и целия Балкански полуостров,  тя изпълнява и ролята на най-достоен паметник на Ботев, който да ни напомня, че той не е дал живота си напразно. Десетилетия наред тя по един особен начин кара мнозинството от българите да се чувстват горди и независими. Предсрочното закриване на първите 4 блока на централата обаче изглеждаше като поругаване на Ботевия паметник – уж за добро, а останаха съмнения за ново предателство… Защото към момента, заради неадекватната политика на правителството, предимството да бъдем членове на Европейския съюз е спорно и се превръща по-скоро в серия от жертви, които не са в полза на народа и за които няма компенсация.   

На малко повече от 100 километра от Козлодуй по течението на Дунав е Белене. За момента този български град е свързан основно с неща, от които повечето от нас ни е срам. Предателството тук изглежда абсолютно еднозначно и неподправено. През 1949 г. на близкия остров Персин е организиран първият комунистически концлагер. На няколко пъти закриван и после отново използван за насилие срещу противниците на режима, той остава да функционира до 80-те години, когато комунистическият режим се срива заради лошо държавно управление, основано на страха и потискането на свободата.

Каква ирония – Белене е избран за площадка на втора атомна електроцентрала. И днес, почти 30 години след като за последен път е отварян за противници на комунистическия режим, отново е причина наследникът на същия този режим да сее лъжи, манипулации и цензура. Режимът на ГЕРБ с всички сили и средства се стреми да осуети изграждането на нова ядрена централа, която може да разшири гаранциите на България за енергийна независимост, национална сигурност, икономически растеж и регионален просперитет. Бойко Борисов лично се е заел с предателската задача да спре изграждането на новата централа, чието изграждане и функциониране може да съживи българската икономика реално, а не с агитационно-пропагандна цел преди изборите. Бойко Борисов е отличник в популизма и безпринципното политическо поведение, но този път направи сериозна грешка. Оставяйки настрана разумните аргументи ЗА реализацията на проекта „Белене“, той пропусна да отчете факта, че атомната енергетика е „свещена крава“ за българите, за които тя е символ на национална независимост. Те са готови да изплатят една нова АЕЦ, ако нейното изграждане е против волята на властници, които в подобни сделки търсят само своя личен интерес. Този път обаче упорството е лоша политика – защото най-вероятно ще струва на СуперБойко властта.

Предстои референдум, на който българският народ трябва пряко да се произнесе за съдбата на проекта „Белене“ – дано той има мъдростта, която липсва на управляващите го политици!

Няма коментари:

Публикуване на коментар