Не посягайте на социалния статус на 

армията и полицията!

     Протестите на полицаи и военни за увеличаване на заплатите и социалните стимули минаха без особени последствия и поуки „покрай“ властта. Отдавна знаем, че ГЕРБ нямат експерти в почти никоя сфера на изпълнителната власт, но поне очаквахме, че по отношение на армията и полицията може да имат желание и доблест да разбират. Но те не разбират, защото и там (в системата на полицията) са били заети с други неща, а не с трупане на професионализъм.

     Полицията и армията са важни за обществото. На техния труд не трябва да гледаме като на нещо, за което се харчат ненужно пари. Сещаме се за това винаги, когато ни се случи лично посегателство срещу живота, имуществото и сигурността ни или пък когато стане трагичен инцидент като този в Бургас. Тогава най-големите критици и радетели на „икономиите от армия и полиция“ с най-тънък и истеричен глас пищят, че армията и полицията не били на необходимото ниво. Изобщо – ако може да работят без пари, без почивка и естествено – винаги на високо професионално ниво. Не познавам военен или полицай, който да постави въпроса толкова ребром, защото това са хора на честта – и мъже, и жени. Но аз като политик имам правото да го повдигна. Защото исканията им са справедливи и дори закъснели!

     Социалната страна на въпроса за техния труд е основната и за мотивацията на военните и полицаите. Те са хора на честта, но с едната чест човек не може нито да осигури препитание на семейството си, нито своите старини. Тяхната професия им налага ограничения в цивилния живот, за които те трябва да бъдат компенсирани. А компенсацията става по два основни начина – със заплата или социални стимули, които финансовият министър Симеон Дянков нарича „привилегии“, за да настройва обществото срещу тях. Но, убеден съм, обществото е на страната на полицаите и военните. Удобната отдалеченост на вицепремиерската власт от проблемите на българските граждани съвсем отчетливо замъглява зрението на г-н Дянков. Вместо самочувствие и авторитет, полицаите и военните са оставени да изповядват като основен принцип социалното оцеляване и запазването на малкото останали нефинансови компенсации, които „великодушно“ са им оставени от ГЕРБ. Министрите Цветанов и Ангелов са заети с далеч „по-възвишени“ задачи – първият да организира изборите на партията си и да ги спечели на всяка цена и с всички средства, а вторият просто чака да излезе в пенсионерската летаргия на депутатстването. Е, при толкова важни приоритети – на кого му пука за полицаи и военни, събрани на протест пред Министерство на финансите?!

     И още малко по темата за мотивацията – оказа се, че не само правителственият самолет може да лети за всякакви тигри, лъвове, хипопотами и др. обитатели на зоопарка. Правителството се е повозило и на военни хеликоптери, за сметка на гориво и летателни часове на бойни пилоти. Вертолетите с мастити властници се пилотират само от командири на авио-части. А останалият личен състав седи на земята и само поема унижението да бъде непрекъснато под обстрел, че няма нужда от пилоти, които не летят!

А унижението не е част от професионалните задължения нито на военните, нито на полицаите! То е само инструментът на настоящата власт да удържа общото гражданско социално недоволство. Но – само до изборите…