Не се притеснявайте, г-н премиер – започвайте да се страхувате!

„Диктаторите са властници, които изглеждат добре до последните десет минути.“

Ян Масарик – чехословашки дипломат и министър на външните работи на Чехословакия от 1940 до 1948 г.

Предварително се извинявам на своите редовни читатели, че през седмица-две коментирам дивотиите на Бойко Борисов. Повярвайте, досадата нараства и у мен, но нека не забравяме, че този човек заема поста министър-председател на Република България. И самият „герой“ на тези абсурдни описания има явното намерение с цената на всичко да продължи с абсурда и през следващия мандат. А всички здравомислещи хора с цената на всичко трябва да му попречим да го направи, защото в него вече започва да се трупа и утаява гнева на потъващия в политическото небитие диктатор. Но да не прибързваме с радостта си – човекът иска да вземе на абордаж вота догодина и ако не го разобличим – ще се опита да подкара живота ни по петилетки, така както го правеше неговия политически патрон и ВИП-клиент Тодор Живков.

Бойко Борисов има ярко изразена властова деменция. След като миналата седмица се изцепи, че медиите могат да го попитат всичко, което поискат, пред тази седмица им каза просто да снимат строежите и да не коментират. Направо не го разбират тези медии – схвана му се ръката от рязане на ленти, изкриви му се ченето да се усмихва победоносно след всяка ГЕРБерска глупост, докато отклонява журналистическите въпроси за поредния зулум, свързан с подсигуряването на предизборни пари от ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ или от ЕВРОФОНДОВЕТЕ. Извисявайки се пред строежите в целия си его-ръст, Бойко Борисов е способен да настрои срещу постиженията дори потенциалните си привърженици.

Бойко Борисов вече знае накъде отива властта на кликата му. И в четвъртък с метални нотки в гласа каза, че е „притеснен за изборите“. Докато премиерът се крие зад строежите си и фалшивата икономическа стабилност, се оказва, че въпреки работещата на пълни обороти машина за предизборни лъжи, нещата отиват там, където ги прати Николай Колев-Босия – по дяволите!

Не се притеснявайте за изборите, г-н Борисов. Направо започвайте да се страхувате от тях! Те затова и са направени – некадърниците с мания за величие и милиционерски диктаторски амбиции овреме да се отправят към полята на политическото забвение. Строежът на фасадна архитектура всъщност Ви сродява политически основно с провалените диктатори на отминалото столетие. Още отсега тренирайте как да обидите избирателите, че не са били разбрали гениалността на Вашия промисъл – по традиция, в нощта след изборите всеки провален политик трябва да обясни, че не той е ЗАГУБИЛ изборите, а народът не заслужава неговата честита власт, провалили са го заговорите на неговите политически противници и т.н.

Страхувайте се от гнева на гражданите, които търсят начин да оцелеят от всичко причинено през последните три години и половина. Купувайки отломките от СДС и никому неизвестното му ново ръководство, не забравяйте, че с тях вървят и излъганите надежди на милиони българи, които виждат изход от Вашата власт най-вече през Терминал 2 и останалите ГКПП-та. Пазарувайки на едро политически маргинали и фармацевтични поборници за демокрация им погледнете срока на годност и отбележете, че е бил отминал още към датата на миналите избори… Политическото протезиране на една тежко инвалидизирана партия на власт може и да е технически възможно, но е аморално действие.

За нас, изворите на Вашето „притеснение“, остава да започнем с плановете за това как да върнем доверието на българските граждани към държавата и политическата система. Започвайки от предизборно нагласения бюджет, който ще започне да се пропуква след средата на годината, минавайки през плътния кордон от завършили милиционерската школа в Симеоново, с които наводнихте съдебната система, търсейки начин да се справим с бъркотиите, която цари в здравната и социалната система, опитвайки да задържим професионалистите в системата на националната сигурност и още много неща, за които ще разберем в последствие. А Вие не се притеснявайте – след 10 години мнозинството избиратели едва ли ще си спомня за Вас с нещо повече от вицовете, в които името на Чък Норис е заместено от Вашето.