Благодаря на всички – продължаваме!

Сядам да пиша тези редове с много вълнение. Няма да крия, че очакванията ми за тези избори бяха различни. Няма да крия, че очаквах едновременно и манипулации, и по-висок резултат за НОВА АЛТЕРНАТИВА. А всъщност, това са взаимно изключващи се очаквания. Но дори и сега виждам, че  вятърът на промяната е задухал и дори и да сме свалили един-единствен лист от дървото на политическото статукво – това е първа успешна стъпка, с която започва всичко...

Искам да благодаря лично и сърдечно на всички, които гласуваха за нашата кауза – рестарт на България. Искам да отправя специалните си благодарности към доброволците, координаторите, кандидатите и всички хора, които прегърнаха НОВА АЛТЕРНАТИВА като идея за едно по-различно и по-добро бъдеще за България. Съвсем скоро ще се съберем, ще се преброим и ще решим КАК да продължим – въпросът ДАЛИ пред мен не стои...

Изборните резултати винаги могат да бъдат разгледани като прочутата полу-празна или полу-пълна чаша. Аз предпочитам да ги видя като полу-пълна. Тези избори бяха много по-различни от предишни избори, когато всички бяха победители. Номинално победителите (ГЕРБ) вчера избягаха от публиката и дори не благодариха на хората, които ги избраха като победители. Главно защото знаят, че победата им е нечестна и безсмислена... Номинално загубилите (БСП) седнаха на масата като победители и се самопоканиха във властта, преди някой да ги упълномощил за това. Фактическите „врагове“ ДПС и АТАКА нямат друг полезен ход, освен да покажат, че поставят България над всичко и могат да работят за нейното възстановяване, загърбвайки омразата помеждуу си и към БСП. А БСП вече знаят, че правителство е възможно само, ако има широк консенсус, включващ извънпарламентарните партии и гражданските организации. И лидерът ѝ Сергей Станишев имаше откровеността да го заяви – което го прави фактически победител в двубоя му с Бойко Борисов.

Ние загубихме. Загубихме илюзиите си, че избирателите ще прегърнат идеята за промяна леко, след като са били лъгани тежко в продължение на 23 години. Загубихме възможността да се поздравим с първа изборна победа в навечерието на първата годишнина на НОВА АЛТЕРНАТИВА. За което ще понесем отговорността си и ще поискаме – и аз, и политическият съвет – решението на своите членове и симпатизанти.

Ние победихме. Победихме страха, че да си в опозиция в България е станало твърде опасно. Победихме предубеждението, че новите партии в България са само политически инженеринг и просто трябва да отклонят вот от старите. Победихме в моралния двубой, защото не участвахме в купуването на гласове, не водихме арогантна кампания и не тръгнахме по пътя на политическите машинации и съглашателството.

Чака ни още много работа и съм сигурен, че ако се впрегнем и я свършим – ще бъдем само победители, а победата ще бъде в името на единствената кауза, заради която я има НОВА АЛТЕРНАТИВА – България. Ниската избирателна активност като мощна форма на протест означава, че потенциалът на промяната е голям и ще се реализира – колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние оставаме на разположение като възможност за нейното осъществяване.

Още веднъж – благодаря ви...

Да живее България!

Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!

БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…

За Възкресението и храбростта в 48 часа

Тази година честваме Великден и Гергьовден един след друг. Чакаме храбростта и Възкресението да си подадат ръце и заедно с тях да тръгнем към по-добро. Няма как да убегне символиката на двата „съседни“ празника, от които чакаме ново начало за стремежите и мечтите си. И дано след дългите празници сме успели да сломим в себе си лошото и завистта, защото ни чакат тежки дни на работа, за да потърсим по-добър път за България. Затова да се запасим с много вяра и търпение и да поемем по него.

А поводи за колебания и съмнения точно сега не ни липсват. Мнозина се съмняват като Св. Тома от Библията и при избора на новия патриарх дори се опитаха да надникнат под расото му за скрито досие от Държавна сигурност. Съмняват се, че справедливостта може да възтържествува, че можем да вдигнем държавата на крака, че може да има по-честна политика и за още хиляди неща. А без съмнение е само едно – че от нашите собствени честни усилия, от морала и отговорността, която вложим в управлението ще се разсеят съмненията ни.

Въпреки беззаконията и несправедливостта, въпреки трудното ежедневие – надявам се, че тази година ще имаме един истински Български Великден – не само светъл християнски празник, а и общо вдъхновение, с което ще оставим неуспехите и омразата зад гърба си… Светъл и истински ще е празникът на всички, защото Исус не избра да се жертва само за праведните или вярващите, а спаси всички ни и ни поведе към светлината и истината.

Не е случайно, че празникът на Св. Георги Победоносец и на храбростта идва точно след Великден. Точно храброст ни е нужна, за да надмогнем беззаконията, които така плътно ни заобиколиха през последните години. Храброст и дързост ни трябват, за да изведем хората отново на пътя на надеждата след толкова много разочарования. Това е и празникът на Българската армия, която нося в сърцето си и която понесе многократно повече разочарования и беззакония, защото в армията хората нямат право да излязат на улицата и да се борят открито за правата си… Но пък имат достойнството да стиснат зъби и да продължат напред!

На празника обаче да забравим всичко лошо и всяка мисъл за поражение! Да посрещнем победните знамена с мисълта за нови победи. Българската армия не познава поражението – нито като събитие, нито като състояние. Силно вярвам, че тези, които се опитаха да я съсипят вече са сразени дори и само от моралната сила, която блика от нея. А и силно вярвам, че в предстоящите месеци и години заедно ще я възродим за нов живот. Докато има Българска армия ще има и България – никога не бива да забравяме това!

Христос Воскресе!

Откъде ще дойдат парите за реиндустриализацията?

Проблемът в икономиката не е в липсата на желаещи инвеститори, а в опитите да бъдат отблъснати…

В многобройните ми срещи из цялата страна хората проявяват необичайно висок скептицизъм по отношение на една от основните идеи в програмата на НОВА АЛТЕРНАТИВА – реиндустриализацията на България. За съжаление скептицизмът им прераства в пълно недоверие, когато заговорим за възраждане на малките селски стопанства; и тотален песимизъм, ако в дискусията споменем предстоящите избори като възможност за рестарт на порочната система, в която нищо не се случва освен корупция, злоупотреби и милиционерски номера на всяка крачка.

Хората вероятно имат своите основания да бъдат тотално обезверени – 4-те години на тотално разрушение на държавността няма как да ги убедят, че държавата може да има друга функция, освен да събира пари и да ги преразпределя по партийно угоден принцип. А всъщност, ако бъде пресечен точно този принцип на действие – условията и парите за реиндустриализацията ще бъдат налице! България има достатъчен брой готови индустриални площадки с изградена инфраструктура – пътна, железопътна, енергийна и т.н. – които могат поемат нови производства, но до момента липсва управленска воля и устойчива административна среда, които да оставят бизнеса да се почувства в нормални условия, за да планира своето развитие в един нормален средносрочен хоризонт от 7,10 или 15 години.

Макар и привидно устойчива откъм закони и данъчно облагане, икономическата среда у нас е твърде зависима от политическата и приблизително на всеки 4 години се появяват нови лобистки кръгове, които искат да овладеят цели бизнеси поне за един мандат. Това кара много инвеститори – и чуждестранни, и български – да предпочетат други инвестиционни „дестинации“, които може и да предлагат по-висока цена на труда като възнаграждения и осигуровки, но в дългосрочен план те се изплащат в предвидимост и липса на административен натиск. Затова и не приемам опитите на социолозите и други обществени „лидери на мнения“ да потушат скандала с подслушванията, защото това ще даде сигнал към всички инвеститори, че във всеки един момент могат да бъдат подслушани, изнудвани и дискредитирани.

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от спестените пари за корупция. Различните статистики сочат изключително страшни данни – 150 хиляди корупционни сделки на месец, 73-то място в световната класация за корупция, нареждаща ни сред Ел Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и Ванауату, 6 милиарда и 200 милиона лева ежегодни загуби на бизнеса и гражданите от искани подкупи… Ни повече, ни по-малко това са 20% от бюджета на държавата за 2013 г. Тази сума е с около 2 милиарда лева повече, отколкото е делът на европейските средства във въпросния бюджет. С други думи, корупцията не просто неутрализира ефекта от тези средства, а изисква и 30% отгоре, за да свързваме едвам-едвам двата края. И ако това е „финансовата стабилност и дисциплина“, осигурена от бившите власт-ползващи, то направо ме е страх да си представя какво е финансовата нестабилност…

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от възстановяването на прекъснатите икономически връзки с държави извън ЕС. България е привлекателна като място за изграждане на производства в рамките на евросъюза, откъдето да се прави експортна инвазия. много държави на Стария континент от 60-те години насам са изградили сериозен икономически потенциал въз основа на своето географско положение. Ние предпочитаме да пасуваме… Това е подход, който трябва да се отстоява на държавно ниво, а в момента няма дори елементарна политика по въпроса. Традиционните в миналото външноикономически връзки с Латинска Америка и Югоизточна Азия са прекъснати, не и без лобистки натиск от кръгове в самия Европейски съюз. Членството в Световната търговска организация е станало абсолютно формално и това също трябва да се промени.

Парите за реиндустриализацията ще дойде от опростяване на процедурите за кандидатстване по Оперативните програми. Абсурдно е напр. основната част от средствата по „Конкурентноспособност“ да бъдат усвоявани само от големи фирми, които получават реална възможност да рушат конкуренцията. Това става основно заради административно „вдъхновените“ тежки процедури за кандидатстване, които редуцират кандидатите до малък кръг, който има ангажимента да „върне“ част от получените средства.

Оказва се, че липсва само политическата воля – а тя е предпоставка №1 за реализация на този план…