Телевизионната адвокатска сага на Борисов и Цветанов

“Човек трябва да бъде достатъчно голям,
за да признае грешките си,
достатъчно умен, за да спечели от тях,
и достатъчно силен, за да ги поправи.”
Джон Максуел

Демокрацията ни позволи да доживеем и тази метаморфоза в правораздаването - адвокатите на обществено интересни личности да имат възможност публично да развиват своите тези за невинност на клиентите си пред огромната аудитория на придворните им телевизии.
При предишното управление пък прокурорите и следователите бяха най-честите и желани за показване герои от величавата борба с организираната престъпност.
Макар, че страните в съдебния процес трябва да са равнопоставени, защо ли до сега тези независими обществени телевизии не даваха възможност на други защитници или на други обвиняеми лица да използват екрана като адвокатска банка за внушение на удобни за защитата тези и допускания?

Адвокатът на бившия вътрешен министър назидателно заяви, че задкулисието в страната е голямо и то управлява, без разбира се да уточни за кой период от време се отнася това самозаключение. Според него делата срещу неговия довереник са възмутителни. Но защо поредната послушна медия не предостави медийно време и на жертвите на досегашния самообявил се за „Главен обвинител в Републиката на Мутрите”? На този пеналист-физкултурник, за когото трибуната на Народното събрание представляваше място за правораздаване от последната четвърта инстанция - тази на клеветата.

Самоопределилият се като „адвокат на дявола”, назидателно посочи от услужливия телевизионен екран, че всички твърдения на прокуратурата трябва да се докажат в съда. Но дали този „извънсъдебен дебат” е равнопоставен без участието и на държавния обвинител?
Сега е ред за телевизионна изява и на другите защитници на този роден „Павлик Морозов”. Очакваме пледорията на необходимия виновник от прокуратурата във Велико Търново, позволил на вътрешния министър в последната минута да представи материалите по едно дело към друг случай. И, разбира се, покъртителната сага със спестяванията от пенсии и закуски на родителите на съпругата на г-н Цветанов, които той превърна в заложници на апартаментната си сага.

Не остана по назад в телевизионната си защита и бившият премиер Бойко Борисов, който прибегна до помощта на адвокат Марковски, наеман обичайно от топмафиоти на организираната престъпност (сагата Куйович). Той е адвокат на Бойко Борисов по възобновеното дело за смъртта на Чакъра (б. р. - инцидент в Харманли, при който полицията уби човек с гранатомет, в присъствието на главният секретар на МВР Бойко Борисов). На Марковски не му остава нищо друг освен да го защитава със зъби и нокти от екрана с „неоспоримата си адвокатска експертиза”, че на терен не главния секретар на МВР - генерал Борисов, а шефът на полицията в Хасково е ръководил акцията по залавянето на Тодор Димов - Чакъра. И клиентът му, в качеството му на главен секретар на МВР тогава, е бил пратен от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на операцията през 2003 г. да участва като статист в един скъпоструващ екшън на “МВР пикчърс”.

Припомняме на услужливите телевизионери, че съдът по правата на човека в Страсбург осъди държавата, т. е. и тях самите, да платим 50 000 евро обезщетение на близките на Чакъра, защото органите на МВР са превишили правата си.
Така и от продължителната телевизионна пледоария на адвокат Марковски не стана ясно, Бойко Борисов при участието си в тази трагична история - статист или жертва е, или е и двете едновременно? Защото той (Б.Б.) никога своевременно нищо не е чул, нищо не е разбрал и все някой друг му е виновен.

Но самохвалният Борисов в две свои телевизионни интервюта каза, че е взел решение да убият Чакъра, за да няма жертви сред полицаите и заради това се е разпоредил да се вземат гранатомети от военните. Дали и тези телевизионни самопризнания ще се окажат манипулирани, като записите по случая със защитения чрез лично обещание производител на бира.

Чакъра беше атакуван с БТР-и, автомати и противотанкови гранати, за да се внуши на електората как Бойко Борисов безпощадно ще воюва по военному като Генерал срещу престъпността. Този модел на поведение беше продължен след това от Цветанов, който показваше по телевизиите арестите на хора в болници, в спалните им и пред малките им деца.

Но единствения „Началник” на Борисов го гледа отгоре. Как ли пред него генерал Борисов ще обясни, че лицето с най-висок чин, в случая “генерал”, който присъства на мястото на операцията, не носи отговорността за действията на своите пряко подчинени?
Защото така е не е само по закон, по устав, по единоначалие, но е и по съвест. Или отново този т. нар. мухобойко ще се опита да се крие зад спасителна за него теза, че е присъствал на терен като наблюдател? За да не понесе отговорността като мъж и като носител на най-високото офицерско звание, а само да напомни за „пържолките” на верните си помощници.

Разбира се телевизионната психоатака на ГЕРБ, Борисов и адютантът му Цветанов, без да са
преминали в нелегалност, им позволява да водят партизанската си война срещу всички нечисти сили - правителството, парламента и народа, който не ги избра завинаги!

След всяка поредна тяхна изцепка, те упорито развиват фантазията си, която искат да представят като реалност. С някоя нова сплетня или далавера, благодарение на сиромахомилския апломб на послушни медии, които прикриват истинските им действия, довели страната на огнеборец № 1 до отчаяние и страшната поредица от самозапалвания.

И дори 500 души колективно да се бяха самозапалили пред Министерския съвет, Борисов и Цветанов щяха да погледнат към тях с бащинското умиление на новите Нероновци, сякаш това е поредната илюминация в чест на успешното им управление, предавана по екраните на партийните телевизии.

Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."

-          Георги Марков

Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.

За общото между политическата дезинформираност и медийната независимост

"…У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово все пак мътеше водата им, но не изригаше тая лава от адски хули и проклятия. Но бурята на диви страсти, бушуваща в течение на цял ред години, но деморализиращото влияние на деморализираната преса, но грубият всепоглъщащ материализъм, но възможността за леко обогатяване при едно приспиване на съвестта по примера на ръководещите елементи - всички тия явления са покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат като остатъци от минало величие тия заровени чисти чувства."[1]

Близо 120 години след написването на текста исторически логично би било да живеем в тази „нова в същността си епоха“. Време, в което всяко институционално действие или бездействие, е наблюдавано от будните представители на гражданското общество и срещу всяка несправедливост се реагира  остро.

Когато младежите решат да изберат журналистиката като бъдещето си професионално поприще, те се обвързват с кауза – каузата да не си затварят очите.  С предоставените им знания и възможности да бъдат рефлективни към всяко нещо, което се случва във социалния и политическия свят. Те трябва да бъдат гласа на всеки, който не може да си служи със словото толкова добре, но все пак има какво да каже… Или поне на теория…

Това, което се случва на практика, обаче, не  е много различно от описанието по-горе. Живеем в ново време, изповядвайки стари разбирания.

Казусът с Еми Барух и Иван Бедров породи много полемика. Хора, за които „свобода на словото“ не е просто термин, а идеал, реагираха на отстраняването им, поведе се битка, свика се комисия, имаше дебат и в крайна сметка, те бяха възстановени на работните си позиции.  Но това не е Happy end, това е едва началото на борбата за независими медии, които обслужват интересите не на икономически и политически картели, а на гражданите.

Защо журналистите „приспиват съвестта си“? Не винаги отговорът е в това, че са хора без ценности и идеали, понякога просто нямат друг избор, защото не са Еми Барух и Иван Бедров, не работят в "Дойче веле", никой не ги познава поименно и всяка погрешна дума може да им струва прехраната – „наведена главица сабя не я сече“… 

Защото когато се сблъскаш с българската реалност, понякога ти се налага да правиш компромиси, дори с важните неща и това да си обективен, да говориш и пишеш истини се равнява, в най - добрия случай, на авантюризъм. 

Не всеки има волята и силата сам да се изправи срещу несправедливостта. Щом „Съединението прави силата“, ако застанем обединени зад журналистите и изискаме защита на тяхното право  на свобода на словото, ако положим усилие да реформираме медиите, ако заедно достигнем практически решения за бъдещето на медийната независимост, ще направим услуга както на себе си, така и на децата си

Това Е проблем, не само идеологически, но и чисто практически, защото днес информацията е най – ценният актив. Предложена ни е невярна информация, следователно сме лишени от възможността да взимаме рационални  решения. Цената на грешка, при уж свободния ни граждански избор, със сигурност е много висока и не винаги става въпрос само за пари…

И нека завърша с един по-положителен цитат от Джулиан Асанж: "Истинската политика произхожда от потока на информация сред хората."

---

[1] Бай Ганьо журналист – Бай Ганьо – Алко Константинов 1895

Делян Пеевски трябва доброволно да се оттегли от парламента

В момента не решаваме юридически коректно ли е връщането на Пеевски в НС. Въпросът е морален и етичен. Въпросът е един от онези ключови моменти за развитието на обществените отношения, които определят моралът и етиката на нацията за в бъдеще.

Не е възможно някой все още да се пита Пеевски има или няма място в парламента. Въпросът е принципен и отговорът е в нас.

В обществото резонира въпросът „Кой овласти Пеевски?”. И тук отговорът е: Ние.

В този момент е редно всеки един от нас да се замисли за тежестта на своя глас, за отговорността, която носи, еднакво гласувайки и избирайки да не гласува. За покупко-продажбата на гласове, за „леката ръка”, с която избираме да берем гъби в изборната неделя.

Въпросът е за гнусенето от политиката. За отричането на протестите като политически такива. За общественият страх от обвързване с политически проект. За всеобщите примирие и пасивност.

Именно политиката определя каква ще е държавата, в която всички живеем. Политическите ни избори, наравно с политическата пасивност, определят дали Пеевски ще се върне в парламента.

Ако се питате кой предложи Пеевски, не търсете отговора навън. Безпринципността във властта е отговорност на всеки от нас. 

ГЕРБ си назначи граждански съвет в Реформаторски блок

Реформаторски блок зазидали вратата за БСП и ДПС, но я оставили открехната за ГЕРБ. Наивни до безобразие,самонареклите се реформатори, забравиха доскорошните си изказвания против всички политически сили в страната и се прегърнаха не с кого да е, а с обединителя на всичко корумпирано и болно! Оставиха вратата си отворена за представителите на най-безпринципното, некомпетентно, сляло мафия и държава в едно, управление!

Наглостта продължава с това, че обявяват горното като новина.Реформаторски блок претендира за членство в Европейската народна партия, което прави вратата за БСП зазидана по принцип. ГЕРБ вече са част от ЕНП, следователно без „реформаторите“ да оставят вратата открехната, тя вече е широко отворена.

Гражданският съвет по-скоро напомня хайлайф сбирка на стари, не в смисъла на възраст, а на политическа преекспонация лица. 25 човека съставят съвета, като всяка партия, член на Реформаторски блок, има по двама представители, или граждани-съветници. Изумително смешно и нелогично е твърдението, че един съвет може да бъдеедновременно граждански и  да включва политическо представителство.

Обидно за българските граждани, онези, позабравените, но автентични граждани, е не само заиграването с морални ценности, патетични обещания и високи слова. Обидно е хора, компрометирани тежко, хора като Кунева и Костов, да претендират, че са носители на промяната, че са онези, които ще реформират НАС!

И нека прекратим яловото остроумие в наименуването на нови партии и обединения. Достатъчно нараснаха обезценените, омърсени български думи в имената на политически организации.

Нека гражданите претендират за гражданското.

Вигенин и Орешарски изолират и обезценяват България

Съединените щати вече имат подкрепата и съдействието на Франция, Турция и Израел за по-остра реакция срещу режима на сирийския президент Башар Асад, който бе обвинен, че е използвал химическо оръжие. Великобритания и Германия отказаха участие, но и няма да се противопоставят на евентуална военна операция. Такива са преобладаващите позиции в Европа, докато Русия, Китай и Иран остават най-категоричните противници на намесата в Сирия. 

   

В момент, в който западният свят осъжда употребата на химическо оръжие и насочва усилията си към най-оптималния начин за прекъсването на войната между президента Асад и сирийските граждани, позициите на кабинета Орешарски са полу-гласни, неконкретни и с мисъл по-скоро за запазване на влиянието сред родния електорат, отколкото за международните и дипломатически отношения на България. Действията и бездействията на кабинета Орешарски по повод конфликта в Сирия показват безотговорност спрямо позиционирането на България на сцената на международните политически отношения и ни изключват като фактор с експертни становища. Предстои да разберем дали част от българската военна инфраструктура ще бъде ползвана при евентуална международна намеса в сирийския конфликт, както преди десет години при акцията срещу Саддам Хюсеин. Такова развитие на събитията със сигурност няма да се хареса на избирателите на БСП, които в момента са от малкото привърженици на правителството. Извънредното положение в Сирия засяга България в контекста на моментната политическа нестабилност в страната и има капацитета допълнително да разклати управлението.

В писмено изявление по повод химическата атака в Сирия премиерът Пламен Орешарски казва, че "извършителите на това тежко престъпление трябва да понесат своята отговорност". Официалната позиция на България е, че решението трябва да бъде търсено в рамките на Съвета за сигурност на ООН, но за всички е ясно, че съгласие в този формат няма да бъде постигнато и тази позиция на страната ни няма да остане последна. Очевидно е притеснението на Орешарски да изрази твърда позция, в противоречие със становището на Москва. Червените лидери избягват ясни заявления, в конфликт с приятеля на сирийския режим Путин. Все пак, както наскоро вестник „Дума“ написа, да се противопоставяш на Русия е „антибългарско“.

НОВА АЛТЕРНАТИВА се обявява за незабавното свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди конкретни дипломатически стъпки за разрешаването на сирийската криза. Вярваме, че е редно България да демонстрира експертен потенциал в областта на международните отношения и да допринесе за достигането на ползотворно решение на конфликта. Бездействие в критичен момент като този ни лишава от правото ни да влияем положително върху съдбите на сирийските граждани и не само. Евентуална допълнителна ескалация на конфликта в Сирия ще дестабилизира още по-мащабно политическата обстановка в страната. Мълчанието на кабинета Орешарски ще маргинализира допълнително позицията на България в международните среди и ще обезцени експертния потенциал на родните специалисти. 

Нововъведенията в МО: Армейско номадство и брокерско предлагане на българско гражданство

120 македонски войници искат да се включат в редиците на българската армия. Това бе съобщено днес от електронния сайт А-1 ON. Военните научили за вакантни армейски постове в София. Тъй като са били съкратени в родината си, предлагат среща на българския посланик в Скопие. Той предава за желанието на войниците да се „прехврълят” в МО, където се случва непонятното. Официални представители на държавната институция, призована да опазва националния интерес, предлагат на чуждестранните войници да кандидатстват за българско гражданство. Единствено, за да преодолеят законовото ограничение за чужденци да служат в БА.
Изглежда, че от МО разглеждат българския паспорт като способ за личностно облагодетелстване. Реакцията им и отговорът към македонските войници са абсурдни. Меко казано неприемливо е чуждестранни граждани да носят отговорност за защитата на изконни, български патриотични ценности. Армията на България е изградена от българския народ. Наша е отговорността за поддържането на въоръжените сили в страната. Първо правило за включване в редиците на въоръжените сили е дълбокото вътрешно усещане за принадлежност към държавата, на която се служи. Военният пост не следва да се предлага брокерски. Той не позволява гъвкавостта на други професии и в никакъв случай не е съвместим с армейско номадство.
Предложението на МО, отправено към македонските войници, е унизително за патриотично настроения българин. Националната ни идентичност бива изтъргувана, за да се запълнят свободните позиции в БА. Това решение не е нито държавническо, нито морално издържано. Не този е начинът за набиране на военнослужещи. Очевидно е, че новите власт-имащи в МО имат криво-разбрана представа за дълга на военния, който се състои именно в абсолютно отдаване на служба на родината. Каква би била мотивацията на чуждия гражданин да защитава националния интерес и териториалната цялост на българската държава? Какво ще го възпре от това да не напусне бойния си пост в критичен момент? Мотивът на чужд войник би могъл да бъде единствено финансовото благополучие.
От страна на МО сме свидетели на рядка некомпетентност, граничеща с нациоанално предателство. Не по-малко противоречива е и позицията на ВМРО, които се обявяат в подкрепа на чуждото включване в БА. Най-тревожният факт от гореописания проблем е този, че България вече веднъж е имала стриктно функционираща армия. Веднъж вече са въвеждани социални реформи, които да защитават основното човешко право на военнослужещия да упражнява професията си с продължителност, каквато избере. Били сме свидетели на условия в БА, които са осигурявали пространство за развитие и достойни условия на труд за въоръжените ни сили. Военните са познавали последователна политика, животът им е повлияван положително от революционни управленчески реформи по време на краткото експертно участие на Николай Цонев във властта като министър на отбраната.
Трагичното е, че за пореден път в модерната българска история, качествените държавнически реформи биват променяни с еднаква по интензитет, но назадничева последователност. Изглежда, че БСП повежда тангото на ГЕРБ – една крачка напред, две крачки назад.
Оставени сме единствено с догадката дали лошите общественозначими решения, взети от сегашната власт, са нарочни или плод на дълбоко неразбиране на политическата, икономическа и социална реалност в държавата.