Не се притеснявайте, г-н премиер – започвайте да се страхувате!

„Диктаторите са властници, които изглеждат добре до последните десет минути.“

Ян Масарик – чехословашки дипломат и министър на външните работи на Чехословакия от 1940 до 1948 г.

Предварително се извинявам на своите редовни читатели, че през седмица-две коментирам дивотиите на Бойко Борисов. Повярвайте, досадата нараства и у мен, но нека не забравяме, че този човек заема поста министър-председател на Република България. И самият „герой“ на тези абсурдни описания има явното намерение с цената на всичко да продължи с абсурда и през следващия мандат. А всички здравомислещи хора с цената на всичко трябва да му попречим да го направи, защото в него вече започва да се трупа и утаява гнева на потъващия в политическото небитие диктатор. Но да не прибързваме с радостта си – човекът иска да вземе на абордаж вота догодина и ако не го разобличим – ще се опита да подкара живота ни по петилетки, така както го правеше неговия политически патрон и ВИП-клиент Тодор Живков.

Бойко Борисов има ярко изразена властова деменция. След като миналата седмица се изцепи, че медиите могат да го попитат всичко, което поискат, пред тази седмица им каза просто да снимат строежите и да не коментират. Направо не го разбират тези медии – схвана му се ръката от рязане на ленти, изкриви му се ченето да се усмихва победоносно след всяка ГЕРБерска глупост, докато отклонява журналистическите въпроси за поредния зулум, свързан с подсигуряването на предизборни пари от ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ или от ЕВРОФОНДОВЕТЕ. Извисявайки се пред строежите в целия си его-ръст, Бойко Борисов е способен да настрои срещу постиженията дори потенциалните си привърженици.

Бойко Борисов вече знае накъде отива властта на кликата му. И в четвъртък с метални нотки в гласа каза, че е „притеснен за изборите“. Докато премиерът се крие зад строежите си и фалшивата икономическа стабилност, се оказва, че въпреки работещата на пълни обороти машина за предизборни лъжи, нещата отиват там, където ги прати Николай Колев-Босия – по дяволите!

Не се притеснявайте за изборите, г-н Борисов. Направо започвайте да се страхувате от тях! Те затова и са направени – некадърниците с мания за величие и милиционерски диктаторски амбиции овреме да се отправят към полята на политическото забвение. Строежът на фасадна архитектура всъщност Ви сродява политически основно с провалените диктатори на отминалото столетие. Още отсега тренирайте как да обидите избирателите, че не са били разбрали гениалността на Вашия промисъл – по традиция, в нощта след изборите всеки провален политик трябва да обясни, че не той е ЗАГУБИЛ изборите, а народът не заслужава неговата честита власт, провалили са го заговорите на неговите политически противници и т.н.

Страхувайте се от гнева на гражданите, които търсят начин да оцелеят от всичко причинено през последните три години и половина. Купувайки отломките от СДС и никому неизвестното му ново ръководство, не забравяйте, че с тях вървят и излъганите надежди на милиони българи, които виждат изход от Вашата власт най-вече през Терминал 2 и останалите ГКПП-та. Пазарувайки на едро политически маргинали и фармацевтични поборници за демокрация им погледнете срока на годност и отбележете, че е бил отминал още към датата на миналите избори… Политическото протезиране на една тежко инвалидизирана партия на власт може и да е технически възможно, но е аморално действие.

За нас, изворите на Вашето „притеснение“, остава да започнем с плановете за това как да върнем доверието на българските граждани към държавата и политическата система. Започвайки от предизборно нагласения бюджет, който ще започне да се пропуква след средата на годината, минавайки през плътния кордон от завършили милиционерската школа в Симеоново, с които наводнихте съдебната система, търсейки начин да се справим с бъркотиите, която цари в здравната и социалната система, опитвайки да задържим професионалистите в системата на националната сигурност и още много неща, за които ще разберем в последствие. А Вие не се притеснявайте – след 10 години мнозинството избиратели едва ли ще си спомня за Вас с нещо повече от вицовете, в които името на Чък Норис е заместено от Вашето. 

Диктатура на бос крак

А какво ли ще стане, ако в началото на януари тръгне вълна от протести като преди 15 г.?!

Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото Ви да ги изказвате.
(Волтер)

ЕДИН човек се осмели да протестира пред парламента. По класическия начин – с хвърляне на ЕДИН скапан домат. Този човек се казва Николай Колев-Босия. В своя блог той написа ЕДНО протестно писмо и предупреди властта, че ще хвърли 6 домата по сградите на нейните ключови институции. Николай Колев-Босия беше едно от остриетата на някогашното СДС срещу комунистическата партия и нейната върхушка. А писмото му беше по-ляво от реч на бригадирски ветеран на Бузлуджа… Завършваше с „Вървете по дяволите!“ – просто и ясно отношение към случващото се в управлението на държавата.

Властта реагира на писмото – ЧЕТИРИДЕСЕТ ПОЛИЦАИ И ПОДКРЕПЛЕНИЯ ОТ ЖАНДАРМЕРИЯТА арестуваха Николай Колев-Босия за хулиганство и му предявиха обвинение, с което го заплашват ДВЕ ГОДИНИ ЗАТВОР, ако го осъдят. А както всички знаем, в България полицията „не потупва по рамото“, а крещи на невинни и недоволни хора да лягат на земята и със самодоволен вид ги арестува. След което се оказва, че съдът няма как да намери за какво да ги осъди. Властта се обръща гневно на другата страна, замита случая под дебелите властови килими и нарочва следващия човек. Това е страшно. Сега още някак се понася, но ако утре пред парламента се появят боси, гладни и хвърлящи камъни български граждани – властта ще извади всичките си спецсили и ще се защитава. Може дори да подкара демонстрантите към Националния стадион „Васил Левски“ в кордон. На стадионите тираните не само играят футбол, а често пъти от историята знаем, че давят в кръв народното недоволство… Дай Боже, да не стигаме дотам… да тръгнем и ние по дяволите…

И така, ПЕТ ДОМАТА останаха непокътнати. Има един за Министерския  съвет, където самозабравили се министри се готвят да опоскат държавния бюджет за предизборна кампания до края на юни и след това да хвърлят камък и да се отдадат на замазване на следите от далаверите. Има един за Президенството, където един президент подскача на конци и се държи, сякаш Конституцията и законите на България не важат за него. Нищо, че се е клел именно в Конституцията. Той идва и си отива от официалните церемонии, когато и както си поиска – вероятно и той има притеснения, че ако остане по-дълго ще захвърчат домати по него… Трети домат Николай Колев-Босия беше прицелил в Съдебната палата – там, където властта за пореден път въведе хора, които не си струват доматите, които ще бъдат хвърлени по тях… Последните ДВА ДОМАТА – за БНТ и БНР – предлагам да не ги хвърляме засега. Обществените медии, въпреки властовия натиск, успяват да удържат фронта и все пак да оправдаят парите и доверието, което получават от българските граждани.

Но тези, последните два, аз бих взел и бих ги хвърлил по две други министерства. Първо, по Министерството на отбраната, където един министър скоро ще остави армията да ни отбранява с домати, защото не знае как да защити интересите на българското воинство. Същият този министър настрои едни срещу други войници и офицери и подготви закон, според който, когато се уволнят от армията – остават на улицата и се чудят как да доработят до пенсия. ПОСЛЕДНИЯТ ДОМАТ е за Министерството на вътрешните работи. Там има един друг министър, за когото чуждите шпиони са екстремни спортисти и който по избори отговаря за фалшифицирането на изборите. Той го заслужава повече дори от другия.

Накрая – бих ви призовал и вие да купите по един домат и да го хвърлите по властта, която се гаври с нас. Но няма да го направя – повечето домати на пазара са скъпи и пластмасови… А и протестният вот на изборите дава по-добри резултати.

Бог да пази България!

Г-н Борисов, събудете се – в Шенген не ни искат главно заради Вас!

Тръгва машината за големите предизборни лъжи

Българският премиер, за когото преди години покойният проф. Шойлев каза, че ставал за политик, защото имал „здрав опорно-двигателен апарат“ напоследък отново потвърди, че живее в собствен свят, в който физическите качества доминират над менталните. Той в никакъв случай не пада по гръб, че при управлението на ГЕРБ България е върнала назад по отношение на обществената свобода, сигурността на гражданите и предвидимостта на бизнес средата. Наду мускули, че сме изпълнили критериите за Шенген, въпреки че няколко държави твърдо не ни искат там, защото съдебната система работи под политически диктат, а полицията задържа хора, след което следствието пише в какво са обвинени. Всичко това се случи в Словакия, докато Супермен беше на офицално посещение в една от държавите, които наистина се развиват бързо и успешно в Евросъюза – което, разбира се, не му попречи да дръпне една безумна предизборна реч, която за пореден път ни убеди, че главата на този човек не би потънала в никакъв случай.

При цялата тази тягостна и унизителна за България ситуация, Борисов си позволява да каже: „Можете да спите спокойно, България се справя чудесно“. На което едва ли някой би могъл да реагира с нещо повече от недоумяващо повдигане на вежди. Чудесното справяне вероятно се отнася за върхушката в държавата, която се е заела да довършва предизборно всички злоупотреби, които могат да купят гласове. Бойко Борисов идеално владее техниката, че ако си се провалил в нещо – просто говори за друго! Шегичките му, които никога не са били смешни вече обикновено завършват с метална нотка накрая. Арогантността вече работи само за много твърдо заблудени фенове на пожарникарската държавническа школа.

Затова и се връщам към заглавието на този материал – никой не спи спокойно, Борисов! Само Вие и е време да се събудите и да видите защо Европа е вдигнала ръце от България в момента. Симеон Дянков изнудва не просто избиратели, а избраните от тях кметове като предлага европейско финансиране срещу членство в ГЕРБ. Мирослав Найденов държи търговците на храни със заплахи от проверки и затваряне на обекти, които не съобразяват политически цените си. Аню Ангелов матросовски се опитва да запуши амбразурата, през който хвърчат рапорти за напускане на Българската армия заради неадекватните управленски решения. Делян Добрев обяснява на президента (и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството) Росен Плевнелиев за какво е проекта „Южен поток“. Висшия съдебен съвет се тресе от скандали за търговия с влияние, а Венета Марковска ту минава за жертва, ту за шеф на мафията. Четвъртата поред здравна министърка в кабинета Ви безпомощно повтаря глупостите за „национална сигурност“, изправена пред реалността, в която лекарите напускат като цели отделения срутената системата на здравеопазването.Тотю Младенов е зает повече да спори с Емилия Масларова, отколкото да решава реални проблеми на социалната система – протестите на майките за заветните 35 лева ли са чудесното справяне?! И за финал на спокойния евросън – Цветан Цветанов се опитва да покрие гафа от Коиловци, наричайки чуждите командоси „екстремни спортисти“…

Само Вие можете да спите спокойно, докато държавата се движи практически на автопилот към тежката финансова 2013-а; само ГЕРБ-кликата се справя чудесно, подготвяйки се догодина да сдаде властта и да се покрие след 4 години ужасяващи зулуми във властта. Но има надежда – без Вас България наистина ЩЕ СЕ СПРАВИ ЧУДЕСНО!

Мистерията „Коиловци“ показа, че националната ни сигурност е застрашена и управляващи и разследващи се подиграват с общественото доверие

Ако се дистанцираме от ироничните коментари, че в Коиловци набиха като пладнешки айдуци 5-мата френски командоси, над случая надвисва все по-сериозна политическа и информационна мъгла. Разбира се, в ситуации като тази истинските мотиви и факти при разследването винаги остават скрити, но с министър на вътрешните работи като Цветан Цветанов не е и нужно да се блокира информацията и тенденциозно да се изкривяват фактите. Липсата на данни в информационното пространство вече ни уплаши достатъчно много. Защото, ако цитираме Йордан Радичков „…най-страшно е, когато някой непрекъснато ни повтаря „Няма страшно!“. Но все пак не е лошо да допълним вече известните от онлайн-медиите факти с още няколко, върху които ни обърнаха внимание експерти по сигурността.

Да караме по хронология. Първо, ако вътрешният министър на България нарича чужди командоси „екстремни спортисти“, за каква национална сигурност говорим? Случаят е потулен главно заради прибързаната и некомпетентна реакция, но е факт, че не Гранична полиция или контраразузването засичат чуждите агенти, които „тренират“, а ги хващат стопани от Коиловци и ги бият като крадци. Това е сериозен проблем – а ако утре вместо „приятелски“ французи се приземят терористи – Цветанов пак ли ще разчита на самоорганизирани полски пъдари и отрядници по реколтата, за да ни защитят?

Второ – френски журналист даде интервю, в което успокояваше българските граждани, че било нормално командоси да правят „туристически“ набези на чужда територия, за да бъдат подготвени за неприятни изненади. Да действа ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) обаче, без да бъде уведомен военният ни аташе във Франция или офицер за свръзка, е нарушение на колективния договор на НАТО. И тук освен некомпетентния министър на вътрешните работи вината солидарно я носи и аналогично некомпетентния министър на отбраната – Аню Ангелов. Командосите са били добре подготвени, никакви водолазни костюми не са носили, а екипи и кислородни бутилки за скок от голяма височина (минимум 15 000 метра) и затова са успели да се приземят незабелязано. Но освен това има информация, че в багажа на френския екип е открито количество морфин – което е минало по някакъв начин през държавната ни граница…

И ако допуснем, че българските спецчасти опитат да върнат визитата в подобен район във Франция – едва ли ще ги посрещнат легендарните френски селяни, които бранят реколтата си. Защото Коиловци е на по-малко от 20 километра от военното летище в Долна Митрополия, на по-малко от 10 от петролните кладенци в Долни Дъбник и на около 80 от АЕЦ „Козлодуй“. Това са все стратегически обекти, около които гъмжи от контрол и мерки за сигурност, при които когото и каквото и да засекат тамошните командоси – първо стрелят, а после питат, ако някой или нещо все още мърда. Тренировките на французи около подобни обекти буди не просто недоумение – това си е директна заплаха за националната сигурност и всеки, който твърди противното, просто се чуди как да си скрие главата в пясъка, за да не се изправя срещу факта, че нашата система вече не работи срещу външни заплахи, а гони политически противници вътре в страната. Самозаблудата, че като членове на НАТО можем да делегираме националната си сигурност на други страни, е не просто опасна. След атентата в Бургас има и доказателства, че именно това несериозно отношение към сериозни неща може да ни вкючи в картата на глобалния тероризъм.  

Трето – удобното забравяне на трагедията от Сарафово и липсата на информация за разследването след Коиловци са най-плашещи. След атентата в Бургас, Израел изтегли всички ключови свидетели и разследващите органи от наша страна остават да разчитат единствено на информация от втора ръка. Същото се случи и този път. Защо от Коиловци похитените бяха „изведени” преди българските власти да разберат дали наистина са „любители на екстремни спортове”? Отричат, че са били с фалшиви документи, не казват къде са двамата избягали от петимата. Как тогава не само двамата братя, които спипаха французите в нивата, да не се страхуват, а и всички, които живеем в България? Нас все нещо ни изненадва – атентат в Бургас, парашутисти в нивата, пък не на последно място и това, че при информация от Франция за командоси – продължават да ни заблуждават, че имаме на гости туристи. Дали управляващите очакваха да ги посрещнат с хляб и сол, а не с кирки и юмруци? Защото в Коиловци по-голям проблем от националната сигурност е хлябът. В прогресивно обедняващия регион - заради препитанието, а не заради наложителната спецотбрана, братята са били на нивата. Дали службите ни разчитат само на това, че за залък хляб селяните в страната ще обезпечат сигурността ни по въздух, по вода и по суша?  

Надежда до доказване на противното…

„Отхвърлената някъде справедливост е отхвърлена 

навсякъде справедливост“

Мартин Лутър Кинг (1929-1968)

      Сядам да пиша този текст с огромно кълбо от емоции, които бушуват в мен. Трудно ми е дори да ги подредя логически, затова моля вас, моите читатели да ме извинят и дано чисто човешката радост, с която вчера свалиха от мен и последното несправедливо обвинение да може да се предаде и на вас. Пожелавам ви също така никога, ама никога да не ви се налага да преживеете това, което преживях аз. От друга страна, в тежки моменти всеки честен човек до полуда си повтаря, че „това, което не ме убива, ме прави по-силен“. Но тази сила ви пожелавам горещо да не я придобивате по начина, по който я намерих аз. Силата на истината не бива да се доказва с цената на 2-годишни дела, в които човек чува за себе си неща, които не би си и помислил с най-тъмната част на съзнанието си.

      Няма как човек да знае какво е да стои невинен под дулата на пистолети, насочени от хора с качулки и да се опитва да им каже, че бъркат. Ако не му се случи. Няма как да се изправя с ненакърнено достойнство пред роднини, приятели и т.н., ако са го видели по телевизията болен, изненадан и шокиран от арест, който е поръчан от политици, за да си направят малко евтин ПР. Няма как да знаете, че въпреки объркването и изненадата, записът от ареста ми съдържа и няколко удобно изрязани кадъра, в които на крясъците „На колене!“, „Лягай!“ и „Ти си абсолютен престъпник…“ успях да отговоря на „героя“ Роман Василев – „Няма да легна – стреляй!“ Това не е героизъм, а естествена реакция, израз на несправедливо накърнената човешка чест. Този тип арести се правят, не защото има опасност набелязаният за арестуване да избяга, а за да бъдат сплашени всички, че ако не играят по правилата на власт имащите, могат и те да се озоват в моето положение. Показният арест има основна цел да демонстрира, че репресивният апарат действа и да осигури подходящата доза манипулация, че престъпността не се покровителства, а се „овладява“. Но това не е обвинение, а по-скоро лична констатация… Радвам се искрено, че в България все още няма съд, който е готов да стане примитивно оръдие за политическа и силовашка разправа на хора, които имат болни диктаторски амбиции, съчетани с много алчност за власт и безгранична аргонатност – към опонентите си, към институциите, към гражданите, които са ги избрали и най-вече към гражданите, които не са си и помисляли да ги изберат, но три години и половина са проявили почти безгранична толерантност.

      Няма как да знаете какво е чувството, че те уважават и са духом с теб хората, които трябва да те водят окован; да ти сложат белезниците така, че ръцете ти да са отпред и да можеш да влезеш в съда изправен и с вдигната глава, а не на гърба, за да влезеш наведен – и в прекия, и в преносния смисъл. Няма откъде да знаете, че още тогава започнах да вярвам, че справедливостта ще възтържествува. Но искам да знаете, че борбата ми срещу политическото своеволие на власт имащите навлиза в решителна фаза; вече зная, че хиляди хора ме подкрепят в нея и с отговорността за това доверие съм решен да я доведа докрай. „Докрай“ в случая означава да оставим това правителство и това безумие зад гърба си догодина на парламентарните избори.

      Борбата с политически поръчаното правосъдие завърши – започва борбата за истината. Борбата да докажем всички заедно, че подобни репресивни методи нямат вече място в България! Борбата за справедливост и връщане на достойнството на българските граждани, които са надраснали в толерантността си политиците, които живеят с тоталитарните идеали на миналото. В борбата ще бъдем заедно и ще изберем честността като най-добрата политика!

Страхът като основен политически аргумент

ГЕРБ съживи вампира на ДС в българското общество 

      Сигурно и на вас ви се е случвало напоследък – говорите си с приятел по телефона, обсъждате нещо важно и изведнъж в разговора настъпва малко по-дълга от нормалната пауза, след което идва фразата „…не е за телефон, ще се видим и ще се разберем!“ И в случая дори не е толкова важно, дали наистина ви подслушват или не – самият факт, че подозирате държавата в това прави проблема. Според скромните ми и абсолютно непретендиращи за представителност наблюдения страхът от политическата репресия в следствие на преследване е нарастнал до нивата отпреди 10-и ноември. Всичко това на фона на бисерите на Бойко Борисов, че свободата в България е в подем. И хайде, преди промените си беше страшно, ако говориш против партията и държавата. Сега е опасно да споменаваш и определени фирми, които гравитират около схемите за точене на пари от бюджета под най-различни форми.

      За капак на всичко МВР получава най-голям дял от бюджета за 2013 г. И у всички нормални граждани остава гадното чувство, че парите няма да отидат за сигурността на нормалните граждани, а за политическото „подсигуряване“, че опозицията на изборите ще си остане опозиция. Парите ще отидат за подобряване на сигурността на властта. Удобното извинение, че мерките за сигурност са следствие на атентата в Бургас идеално замазват истинските причини за увеличението на полицейската мощ. Цветанов има и властта, и финансовия ресурс да провежда показни акции и да блокира ключови фигури в обществото, които са неудобни на ГЕРБ чрез системата от административни репресии, които спокойно можем да сравним с маккартизма от 50-те.

      С последните „гениални“ икономически ходове правителството ще бъде поставено под ясната заплаха да напусне властта. А подслушването като водещ спорт в политическото ръководство на МВР е страховито и за бизнеса. Всички бизнеси на „не-наши“ хора могат да бъдат преследвани и шантажирани с десетки напълно законни механизми, докато собствениците на „опозиционни“ фирми не се откажат и не прекратят бизнеса си, изпращайки нова група безработни на улицата. Завъртането в омагьосания кръг на данъчна, полицейска, санитарна и каквато дори може и да не се сетите проверка с няколко хитри и отработени хода могат да съборят всеки бизнес в рамките на месец. Достатъчно е една „рутинна“ ревизия да блокира фирмените финанси за месец и всичко приключва… а НАП отчитат пред обществото засилване на контрола и събираемостта. Но събираемостта на кожи от хората и бизнеса винаги е лоша политика.

      Особеното в случая обаче е, че върхушката на ГЕРБ в МВР е решила да държи професионалистите от системата „далеч“ от нарастналите във всяко едно отношение възможности. За тях властта е предвидила своето изпитано средство за блокиране на недоволството – страха. Страхът от уволнение, от преследване с изфабрикувани обвинения, от изнудване и шантаж трябва да гарантира подчинение и то за „без пари“.

      Все пак историята има една неумолима аксиома, която действа безотказно – никой политически режим, основан на страха не може да се възпроизвежда икономически и рано или късно се разпада. В нашия случай остава да се утешим, че до изборите догодина няма да е „късно“…

Министър-гръмоотвод

Симеон Дянков е лошият вестител на ГЕРБ преди изборите – но пакостите му ще ни бъркат още дълго в джоба

      Симеон Дянков е на път еднолично да спечели титлата „Мистър най-омразен министър“ в настоящото правителство. Неговото оставане на ключовите му позиции вицепремиер и министър на финансите е ход на ГЕРБ, който трябва след изборите да накара хората да си отдъхнат, че го няма. Ще бъде „съсечен“ със същите почести, с които в момента му е дадено правото да се разпорежда със скътаните за преживяване на задаващата се тежка зима пари на българските граждани. Той охотно е приел ролята на безмилостен изпълнител на повелите на финансовата дисциплина и вече е подписал политическата си смъртна присъда. Лобитата на Борисов и Цветанов доволно потриват ръце, защото всеки нов политически скандал, свързан с орязване на социални разходи го уцелва безпогрешно. Дянков ще танцува по главите ни до изборите – но после той ще си замине по живо, по здраво за Америка, а ние ще останем тук да страдаме от глупостите, които сътворява и в момента.

      И нека не се заблуждаваме – Симеон Дянков е неразделна част от злокачественото образование, което превзема и убива държавността в България. Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които ще искат да поемат ролята на „спасители“, са реалните поръчители на яката финансова и насаждаща вцепеняващ страх хватка, в която ГЕРБ държи граждани и бизнес. Парите ни им трябват тук и сега – за да вържат бюджета до юни, до изборите. Дотогава трябва да се разплатят на организираната от властта опозиция, да хвърлят малко прах в очите на оцелелите от зимата и да платят за изборните зулуми, които готвят.

      Правителството, а не Симеон Дянков лично ни манипулира с безумната овча логика, че щом във всички държави от ЕС има данък върху лихвите по депозитите, значи и в България трябва да има. А ако всички останали грешат?! А има ли друга държава в ЕС, в която има толкова висок процент на „работещи бедни“? Нима има друга държава, в която оцеляването на бизнеса е така неразривно свързано с управляващата върхушка? Или пък с фондова борса, която още е в колапса от началото на финансовата криза? Отговорът на всички тези въпроси е ясен: няма друга такава държава в ЕС!

      Правителството, а не Симеон Дянков иска европейски данъци върху лихвите по депозитите. А биха направили нещо в посока лихвите по кредитите от български банки да са като европейските?! Бизнесът и българските граждани плащат ДВА, ТРИ ПЪТИ по-високи лихви по кредитите, отколкото са нивата в ЕС. Дори в сериозно закъсалата Испания българи, които работят като бармани си купуват апартаменти в Мадрид – на по-ниски цени, отколкото в София и при около 3% оскъпяване на година.

      Правителството, а не Симеон Дянков иска да удари спекулативна инжекция на потреблението. С цената на инфлация, която ще разбие и малкото останала финансова стабилност. Прехвърлянето на сметката от три години и половина некадърно управление ясно се е насочило към нашите джобове и банкови депозити. На изборите обаче гражданите ще гласуват и с изтънелите си финанси – и едва ли на власт имащите вотът ще им хареса…