Ръководството на армията ни действа по начин, по който войникът ни да бъде подиграван

Не искам да се съглася с посочените твърдения, че по-голямата част от наличната технология в българската армия не подсигурява защитата на страната ни и че нивото на обучение на персонала е ниско, но, за съжаление, това е истината. През последните години бе изговорено много, но реално свършените действия са недостатъчни. Къде умишлено, къде поради некадърност, българската армия е докарана до отчайващо състояние и единствено силата и отвержеността на войните ни са категорични. По време на тригодишното ръководството на Аню Ангелов бяха направени най-големите поразии в армията – бяха уволнени стотици цивилни експерти и хиляди кадрови военнослужещи. Системата ни за отбрана бе доведена до невъзможност за защита на националната територия. След Ангелов дойде Ангел Найденов, но, за жалост, и той освен заявки за военна реформа, друго не направи.

Шегата*, цитирана от руското издание, е наистина обидна за българския войник. Аз самият съм офицер и ме боли като я слушам. Това, което е по-обидно, обаче, е че самото ръководство на армията ни действа по начин тази шега да стане реалност.


* Как ще познаете българския офицер? Ами по това, че носи карта и пита минувачите за пътя..

Възкръснали за борба

Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.

Васил Левски

Емблематични фигури от знаковите дела при управлението на ГЕРБ се събраха на своята първа среща за да създадат Движение за справедливост-РПГ. Събра ги не обидата и мъката по изгубените години в борбата със системата, а каузата да не допуснат никога повече в държавата ни да има правонарушения срещу граждани със сглобени поръчкови дела.

Държавата и държавността ни се разболяха от рак, и неговите метастази вече са проникнали във всичките системи за защита.

Живяхме в държавата на абсурдите, коментираха с болка в гласовете си и неприкрито вълнение участниците от отделните „oрганизирани престъпни групи”, които няма да допуснат размиване на отговорността на държавата чрез преливанията и преместванията в съдебната система и МВР, за да може гущера на беззаконието да скъса връзката със своята опашка. Необходима е според тях пълна ревизия на „кашата ГДБОП”, за да се покаже на светло, кой е дал поръчките на оперативните работници за разработките на включените в списъка с враговете на ГЕРБ. Защото трябва и ще бъде потърсена не само политическа, но финансова и персонална отговорност за преките и косвените загуби нанесени с поръчковите дела от прокуратурата на мутрите. 

Опасно е в държавата на лакеите да бъдеш държавник, а не политикан, защото копоите на Цветанов по места показаха своята сила и безнаказаност при създаване на лъжесвидетелски материали от зависими криминални престъпници или притиснати с компромати поръчкови следователи, прокурори и съдии. Картината на бизнеса не само беше, но все още продължава да е тъмна от страха насаждан от партийните велможи в регионите, че ГЕРБ отново може да се върне във властта, която феодализира. 

Терорът-съдебен, психически, финансов и морален срещу тези които се опитват с труд да съществуват в територията на калинките, ако продължаваме да мълчим ще продължи в изпълнение на нови Борисовци и Цветановци. Издигналите се в йерархичната стълбица на Прокуратурата, Следствието и Съда участници в гаврата с нежелаещите да платят партийния им данък, ще продължът да бъдат „независимата” власт в ръцете на зависими политици. МВР ще продъжи да създава верни на партията съдии, прокурори и следователи, за които да бъдеш осъден само на базата на свидетелски показания е нещо напълно нормално. Създаденият Специализиран съд влязъл в ролята на Трибунал позволява чрез партийно издигнатите заради раболепието си съдии да продължи циничната законовата разправа с неудобните и непокорните бизнесмени и граждани нежелаещи да си заплатят за да не бъдат закачани от властта.

Защото мерзостта си има технология- посочва те буден гражданин или партиен активист и ако не се съгласиш да внесеш доброволно своята парична лепта се срещаш с машите на Цветанов. Започват операции срещу организирани престъпни групи, които се срещат за първи път в следствието, прокурора сглобява обвинението което вече му е поискано и за съдията остава само да се признесе, без значение истинността на материалите по делото. След това в държавата на братовчедите, ако веднъж си кръстен от Цветанов си оставаш за цял живот с лепнатото клеймо на убиец и престъпник, а роднини, близки и познати  като „три синджира роби” ще си спомнят времето когато като твои „ятаци” са били разкарвани по следствие и съдилища!

Страхът от репресии в регионите по места е огромен, защото все още ГЕРБ продължава да е на власт чрез платените си в структурите на властта  верни партийни кадри и търговията за държавните служби и купуването на влияние продължава със страшна сила. За времето на своето беззаконово управление на държавата като бащиния, ГЕРБ натрупа огромен финансов и административен ресурс, който позволява дълго още да продължи рекета и издевателствата над държавата, бизнеса и хората. 

Частният проблем на всеки един от участниците в Движението за справедливост е уникален по своему при превръщането му в изкупителна жертва, но той е и предупреждение към всички нас какво може да ни се случи в една държава с липсваща държавност!

Беззаконието и разправата с огромен брой хора чрез държавен рекет ще продължи ако не се промени законодателството, за да не може повече да се въпроизвежда безнаказано произвол чрез организираната партийно политическа репресия.

Ако искаме промяна, нека различните управници спрат„спонтанно“ да изменят бъдещето на държавата ни– само следването на дългосрочна стратегия ще увеличи шансовете на България за успех

Днес, във времената на ежедневни и вече ежечасни политически скандали, протести, вотове и референдуми, въпросът за националната ни идентичност и достойното ни място в Eвропейското семейство отново поставя на дневен ред един от многото ненаучени уроци от националната ни история: „народ, който не обича държавата си, не заслужава да я има…”!

Остана ли нещо национално, свято, морално креативно, което да не е омаскарено от самообявилите се спасители, когато след многобройните ликвидации на държавност, бъдещето ни заяви категорично чрез Терминал-2- „Обичаме Родината си, но мразим тази държава”? И сигурно са много прави тези „изгнаници клети”, защото Държавата беше превърната в обществен враг и основен виновник за всички неуспешни проекти на партийното инженерство, а държавността- в трамплин за политически еднодневки на псевдореда, цензурата и законността.

Съвременното държавно устройство се гради върху два фундамента - правото като система от социални правила и норми и идеала като висша ценност в принципите, които човек трябва да следва в своя обществен живот.

Първият фундамент се реализира чрез Конституция, която определя не само правните начала на държавния апарат, но и задълженията на гражданите и държавата.

Вторият фундамент се изгражда чрез Национална доктрина, която трябва не само да определи националния идеал (дългосрочната стратегическа цел) на държавата, към която трябва да се стреми нацията, но и да посочи средствата и пътищата за нейното успешно реализиране. Тя представлява изявената воля на нацията да съществува и се развива по определен, исторически възникнал модел и закон.

В своя лъкатушеш път на демократично държавно развитие, за съжаление, България не успя да намери съчетанието между тези императиви за изграждането на модерна държава чрез обединяване и активизиране на  потенциала си като нация. Националните ни интереси, изразяващи се чрез дългосрочните приоритети на нацията и държавата, бяха променяни не само в контекста на историческия ход на времето, а основно чрез активността и целенасочеността за своевременно задоволяване  нарастващите политико-властови апетити и безмерните материални нужди на управляващия ни „национален елит”.

Липсата на последователност и устойчивост при идентификацията на българските национални интереси не позволи на гражданите и институциите на страната да припознаят и свържат своя собствен път на развитие и прогрес с националните интереси на съвременна демократична България.

Липсата на Национална доктрина води до поставянето пред управлението на държавата на дребни, текущи и неосигурени задачи, при което Демокрацията беше въздигната в култ на състояние, а не като механизъм от правила за усъвършенстване на състоянието на обществените отношения, при който  българските национални идеали и българските национални интереси в Европа на нациите ще намерят своето значимо място и ще бъдат отстоявани с достойнство и чест от българските евродепутати.

Самопровъзгласилите се политици на демократичния преход експлоатираха за нуждите на партийните си платформи в предизборните периоди идеята за приемане на българска национална доктрина като кауза, като чувство за солидарност и общи цели за бъдеще на обществото ни. Но това не пречеше след това, идвайки на власт, всяко ново управление тотално да отрича свършеното от предишното и да взима конюктурни решения, за които предварително е ясно, че ще бъдат отменени от следващото.

През този период бяха разработени многобройни варианти за Българска национална доктрина, като открояваща се сред тях е разработката на екип от БАН, пет пъти актуализираната за периода 1997-2007г., която в своя път стигна до бюрото на Председателя на Народното събрание.

Заслужават внимание със своята сериозност на разработките и съпричасност към проблема редица политически сили и партийни лидери, но, за съжаление, голяма част от вариантите на доктрината са пълни с точни констатации и с красиви фрази, при което текстът им е общ като предизборните им програми и пожелателен като правителствена стратегия базирана върху злободневни социални и икономически мерки, чието място е в приоритетите на различните партии в зависимост от тяхната идеология.

На този фон призивът за приемане на национална доктрина звучи разумно и за да бъде успешно реализиран трябва да се избягнат грешките да се иска смяна на системата непременно чрез смяната на отделни субекти, а да не се свърже със смяна на правилата, които по право и същност са въплътени във функциите на институциите.

Без национална доктрина държавата и нацията ни по всеки един въпрос на общественото си развитие ще продължи да се разпада на интереси по партии, кръгове, обръчи, фракции, лобита,  родове, кланове, семейства и т.н.

Проблемът е, че гражданите желаещи  да бъдат мениджъри в системата за държавно управление са в пъти повече от можещите да бъдат, при което копнежът за управление чрез власт на всяка цена, а не чрез знание и способности в екипите им замъглява трезвата преценка у неподготвените кандидати за държавното кормило. За този тип досегашни, настоящи и бъдещи партийни ръководители и властимащи, които борейки се срещу цензурата си позволяват многословието да взема връх над резултатите им, ще препоръчаме поредицата „Едноминутният мениджър” на д-р Кенет Бланчард, в която много точно е казано, че „Ние не сме само нашето поведение – ние сме тези, които го управляват”- без цензура или срещу нея.

Необходима ни е национална доктрина „Съединението прави силата”, която чрез консенсусът  между всички национално отговорни политически партии и граждански движения на база националния идеал  ще позволи  в нейното разработване и изпълнение да се включи  национален потенциал, независимо от партийни пристрастия и обществени ангажименти.

Докладът „Кербала“ е пришит с черни конци

От разсекретения доклад за Кербала, въпреки че е писан под диктовката на самите виновници, става ясно, че тогавашното ни военно ръководство и командване (Върховен главнокомандващ, Министър на отбраната, Началник на Генералния щаб, Началник на Главния щаб на Сухопътните войски, Старшия националния военен представител и Командир на пехотния батальон), е показало неподготвеност, безотговорно и престъпно пренебрежение към опасностите, което е позволило успешната атака и унищожаването на българската база „Индия”.

Страхливостта на армейските началници позволява, въпреки констатацията на комисията по сертифицирането от Сухопътни войски, че "част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба", батальонът да бъде изпратен като на сватба, разчитайки основно на огнестрелно си оръжие, а охраната на база Индия да бъде организирана като на пионерски лагер, на който не са се знаели дори броя на постове.

Подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията.

Разсекретеният доклад констатира изобилие от грешки и престъпни слабости, но по стар български обичай в него няма посочени виновници. Част от констатираните слабости се изразяват в :

- недостатъчната подготовката на батальона преди неговото заминаване - батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа ( една седмица в началото на лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс);

- липсата на координацията на действията с щаба на полската бригада, в чийто състав е българския пехотен батальон;

- недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;

- неизпълнението в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на базата от командването на батальона;

- непълноценното използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване на базата;

- несъгласуваността в действията с командването на полската бригада и най-смущаващото – „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител”!!!

Отбрана не е само термин в бойните ни устави, а първото задължение на командира на бойното поле! А точно тя липсва в дейността на контингента ни в тази мисия най-много!

„Петното“ на обществото ни

Изключителната личност се отличава тъкмо с това,

че мисълта й не следва пътя, утъпкан от посредствеността.

„Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”. Това изречение е на Бисер Миланов, с прякор „Петното“–  обекта на медийното внимание от последните дни. Той бе арестуван зрелищно пред Парламента, след като едва не наби възрастна жена, участничка в протеста при Народното събрание.

Образът „Петното“ е 45-годишен човек от Русе, председател на национално движение „Свобода“ и един от водачите на протестите от миналата година. „Петното“ представляваше гражданското общество в срещата от август 2013-та с премиера Орешарски. Същото „Петно“ е и носител на седем присъди и в момента има няколко висящи дела. Представляваното от него движение „Свобода“, макар и нелегитимно, претендира с интересна идеология, представена на официалната им страница –множество онлайн игри и отделено почетно място на музикалното творение „What, what (In the butt)”  или в превод „Какво, какво (В задника)“.

Присъствието на „Петното“ в българското общество, само по себе си, е признак за политическата ни слабост и липсата на градивна гражданска позиция. Докато преди години прeстъпниците се стремяха да запазят анонимност, то по настоящем тях ги каним на официални срещи в Министерски съвет.

А кой избра Миланов да бъде поканен като „достоен” партньор на Премиера в диалога с гражданите, с какви мотиви и по какви критерии за представителност?

Но присъствието на Миланов далеч не е най-обезпокояващото явление на политическия ни хоризонт.

Не-необичайната „прегръдка“ между Реформаторския блок и ГЕРБ постави под сериозен въпрос какво ще реформира, всъщност, този блок? Та нали Кунева и Борисов доскоро изпитваха „принципни различия в ценностите“? Но когато целта е една, принципите се изменят.. Лявото и дясното пространство, също.

И в тази реалност, в която президенткото и министър-председателското място са взаимозаменяеми, в която партиите и лидерите им изповядват биполярни ценности, представителят на обществото ни може би не е чак толкова абсурден избор. Все пак, не е ли „Петното“ отражение на цирковите изпълнения на Волен? И не претендираше ли Бойко с една прочетена книга?

Телевизионната адвокатска сага на Борисов и Цветанов

“Човек трябва да бъде достатъчно голям,
за да признае грешките си,
достатъчно умен, за да спечели от тях,
и достатъчно силен, за да ги поправи.”
Джон Максуел

Демокрацията ни позволи да доживеем и тази метаморфоза в правораздаването - адвокатите на обществено интересни личности да имат възможност публично да развиват своите тези за невинност на клиентите си пред огромната аудитория на придворните им телевизии.
При предишното управление пък прокурорите и следователите бяха най-честите и желани за показване герои от величавата борба с организираната престъпност.
Макар, че страните в съдебния процес трябва да са равнопоставени, защо ли до сега тези независими обществени телевизии не даваха възможност на други защитници или на други обвиняеми лица да използват екрана като адвокатска банка за внушение на удобни за защитата тези и допускания?

Адвокатът на бившия вътрешен министър назидателно заяви, че задкулисието в страната е голямо и то управлява, без разбира се да уточни за кой период от време се отнася това самозаключение. Според него делата срещу неговия довереник са възмутителни. Но защо поредната послушна медия не предостави медийно време и на жертвите на досегашния самообявил се за „Главен обвинител в Републиката на Мутрите”? На този пеналист-физкултурник, за когото трибуната на Народното събрание представляваше място за правораздаване от последната четвърта инстанция - тази на клеветата.

Самоопределилият се като „адвокат на дявола”, назидателно посочи от услужливия телевизионен екран, че всички твърдения на прокуратурата трябва да се докажат в съда. Но дали този „извънсъдебен дебат” е равнопоставен без участието и на държавния обвинител?
Сега е ред за телевизионна изява и на другите защитници на този роден „Павлик Морозов”. Очакваме пледорията на необходимия виновник от прокуратурата във Велико Търново, позволил на вътрешния министър в последната минута да представи материалите по едно дело към друг случай. И, разбира се, покъртителната сага със спестяванията от пенсии и закуски на родителите на съпругата на г-н Цветанов, които той превърна в заложници на апартаментната си сага.

Не остана по назад в телевизионната си защита и бившият премиер Бойко Борисов, който прибегна до помощта на адвокат Марковски, наеман обичайно от топмафиоти на организираната престъпност (сагата Куйович). Той е адвокат на Бойко Борисов по възобновеното дело за смъртта на Чакъра (б. р. - инцидент в Харманли, при който полицията уби човек с гранатомет, в присъствието на главният секретар на МВР Бойко Борисов). На Марковски не му остава нищо друг освен да го защитава със зъби и нокти от екрана с „неоспоримата си адвокатска експертиза”, че на терен не главния секретар на МВР - генерал Борисов, а шефът на полицията в Хасково е ръководил акцията по залавянето на Тодор Димов - Чакъра. И клиентът му, в качеството му на главен секретар на МВР тогава, е бил пратен от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на операцията през 2003 г. да участва като статист в един скъпоструващ екшън на “МВР пикчърс”.

Припомняме на услужливите телевизионери, че съдът по правата на човека в Страсбург осъди държавата, т. е. и тях самите, да платим 50 000 евро обезщетение на близките на Чакъра, защото органите на МВР са превишили правата си.
Така и от продължителната телевизионна пледоария на адвокат Марковски не стана ясно, Бойко Борисов при участието си в тази трагична история - статист или жертва е, или е и двете едновременно? Защото той (Б.Б.) никога своевременно нищо не е чул, нищо не е разбрал и все някой друг му е виновен.

Но самохвалният Борисов в две свои телевизионни интервюта каза, че е взел решение да убият Чакъра, за да няма жертви сред полицаите и заради това се е разпоредил да се вземат гранатомети от военните. Дали и тези телевизионни самопризнания ще се окажат манипулирани, като записите по случая със защитения чрез лично обещание производител на бира.

Чакъра беше атакуван с БТР-и, автомати и противотанкови гранати, за да се внуши на електората как Бойко Борисов безпощадно ще воюва по военному като Генерал срещу престъпността. Този модел на поведение беше продължен след това от Цветанов, който показваше по телевизиите арестите на хора в болници, в спалните им и пред малките им деца.

Но единствения „Началник” на Борисов го гледа отгоре. Как ли пред него генерал Борисов ще обясни, че лицето с най-висок чин, в случая “генерал”, който присъства на мястото на операцията, не носи отговорността за действията на своите пряко подчинени?
Защото така е не е само по закон, по устав, по единоначалие, но е и по съвест. Или отново този т. нар. мухобойко ще се опита да се крие зад спасителна за него теза, че е присъствал на терен като наблюдател? За да не понесе отговорността като мъж и като носител на най-високото офицерско звание, а само да напомни за „пържолките” на верните си помощници.

Разбира се телевизионната психоатака на ГЕРБ, Борисов и адютантът му Цветанов, без да са
преминали в нелегалност, им позволява да водят партизанската си война срещу всички нечисти сили - правителството, парламента и народа, който не ги избра завинаги!

След всяка поредна тяхна изцепка, те упорито развиват фантазията си, която искат да представят като реалност. С някоя нова сплетня или далавера, благодарение на сиромахомилския апломб на послушни медии, които прикриват истинските им действия, довели страната на огнеборец № 1 до отчаяние и страшната поредица от самозапалвания.

И дори 500 души колективно да се бяха самозапалили пред Министерския съвет, Борисов и Цветанов щяха да погледнат към тях с бащинското умиление на новите Нероновци, сякаш това е поредната илюминация в чест на успешното им управление, предавана по екраните на партийните телевизии.

Бунтът на наивността и защо тя не е порок

"Когато един студент говори, думите му значат точно това, което са. А когато един политик говори, думите му звучат по един начин, разбират се по друг и действат по трети начин. Когато един студент се усмихва, всеки знае какво значи неговата усмивка. Когато един политик се усмихва – само един Господ знае."

-          Георги Марков

Да си млад в България не просто не е привилегия. Превърнали сме го порок. Отрекли сме се от бъдещото си, както сме се отрекли от миналото и настоящето. Съвсем обоснованото житейско огорчение ни е пропило до степен, в която хулим идеала.

Такава е нашата реалност – на пораженците. Естествено е нашето поколение, на улегналите, зрели хора да се е отказало от бунтове и утопии. Ние сме жертвите на политически репресии, смазващ недоимък, подготвяни за един живот и запратени да живеят друг. Ние сме цинизма, с който призовават студентите да емигрират. Ето този цинизъм се перчи навред около нас вече една трета човешки живот.

Тази не е психологията на младия човек в страната. Младите хора все още вярват в силата на морала, в това, че те могат да бъдат носители на промяна, че терминът „гражданско общество” не е фиктивно клише, а нещо, с което държавата е склонна да се съобразява.

Освен за морал, студентите се борят и за изцяло нова алтернатива на политическото статукво. Те не могат и няма да търпят повече от театрото, което нашето поколение счита за непреодолимо. Те искат нов (за България) вид управление, в което да участват компетентни, отдадени, високо морални, патриотично настроени индивиди.

Ето защо ранобудните не дават мандат на Борисов, Кунева или Кънев да говорят от тяхно име, колкото и вторите да желаят асимилацията на студентите към политическите си субекти. Ето защо не се обиждат, когато депутати ги наричат „платени изродчета“, но ги обижда да са „на Бойко“.

Не са платени студентите - държавна поръчка са. Младите не са за продан, колкото и силно някой да иска да ги купи. Право на младите, като най-будна и перспективна част от обществото, е да изразяват своята позиция. Припомнете си сюжета на учителската стачка от 2008 г., когато вместо да вникнат в проблема, противниците й неуморимо задаваха въпроса как ще се навакса пропуснатия материал, предефинирайки дневния ред на обществото с битовите си тревоги. Виждате ли паралела между тогавашната и сегашната масова манипулация, произхождаща от „опорни точки“ на политически централи, опитни пиар агенти и удобни журналисти?

Тревогата за липсващия политически и обществен морал стои на много по-високо равнище в ценностната йерархия от тревогата за пропуснатите учебни лекции. Властта се нуждае от граждански коректив. Обществото се нуждае от ранобудния идеализъм, на който са носители младите.