Не вярвайте в глупости – новите партии не разпиляват вота!

БСП и ГЕРБ са се в единен фронт за запазване на политическото статукво

Взимам си повод от изявлението на Сергей Станишев, който в свое телевизионно участие сложи всички „малки партии“ в лагера на ГЕРБ… И няма как да очакваме от Сергей Дмитриевич нещо друго освен да повтори болшевишкия завет „Който не е с нас е против нас!“ В БСП ясно виждат, че протестния вот е насочен едновременно срещу тях и срещу ГЕРБ, защото те превърнаха властта във въртележка, на която се редуват.

Но българските избиратели не са деца и този път няма да искат да се „возят на Маруся“… И двете партии са сковани от страх, че въпреки парите, които са изсипали на за поръчкова социология и за „мотивиране“ на избиратели и избирателни комисии няма да им купят парламентарно статукво и спокойствие. Въпреки терора срещу инакомислието в по-малките населени места оттам се задава мощен отпор на схемите и разпределените на принципа „аз на тебе, ти на мене“ средства от държавния бюджет и европейските фондове. От областните градове, в които разпределянето на баницата не е оставило дори трохи за преживяване идва ясен знак, че "НОВА АЛТЕРНАТИВА" ще бъде използвана от избирателите като оръжие срещу партиите, които живеят извън морала и отговорността в политиката. От селата, в които хората не са виждали никога своите народни представители се задава вотът метла, който ще помете политическите въртележковци в парламентарния ъгъл. Дори в София, която те считат за решена битка ще има предупреждение, че са отишли твърде далеч в цинизма си.

Докато Борисов и Станишев си мерят магистралите, хората в цяла България се чудят как да свържат двата края – но не на започнатите, а недовършени пътища… Чудят се как ще си плащат тока, от чието потребление напоследък започнаха да ограничават. Разсъждават как да пратят децата си далеч от българската въртележка, за да не умират в дворовете на училищата заради липсващите училищни лекари. Обмислят как да не позволят в парламента да влязат добре познатите „избраници“, които не се сещат за тях освен преди избори. Хората в България вече са измислили какво ще направят дълго преди деня за размисъл в събота и ще превърнат изборите в Страшен съд за партиите и политическите въртележковци, които им причиниха всичко това.

А Сергей Станишев и Бойко Борисов се редуват в телевизионните студия – единият сяда в стола на другия, още преди да е изстинал от предния… Не, уважаеми, този път протестният вот няма да се разпилее и ще ви прати там, където ви е мястото – в политическото небитие на България…

За Възкресението и храбростта в 48 часа

Тази година честваме Великден и Гергьовден един след друг. Чакаме храбростта и Възкресението да си подадат ръце и заедно с тях да тръгнем към по-добро. Няма как да убегне символиката на двата „съседни“ празника, от които чакаме ново начало за стремежите и мечтите си. И дано след дългите празници сме успели да сломим в себе си лошото и завистта, защото ни чакат тежки дни на работа, за да потърсим по-добър път за България. Затова да се запасим с много вяра и търпение и да поемем по него.

А поводи за колебания и съмнения точно сега не ни липсват. Мнозина се съмняват като Св. Тома от Библията и при избора на новия патриарх дори се опитаха да надникнат под расото му за скрито досие от Държавна сигурност. Съмняват се, че справедливостта може да възтържествува, че можем да вдигнем държавата на крака, че може да има по-честна политика и за още хиляди неща. А без съмнение е само едно – че от нашите собствени честни усилия, от морала и отговорността, която вложим в управлението ще се разсеят съмненията ни.

Въпреки беззаконията и несправедливостта, въпреки трудното ежедневие – надявам се, че тази година ще имаме един истински Български Великден – не само светъл християнски празник, а и общо вдъхновение, с което ще оставим неуспехите и омразата зад гърба си… Светъл и истински ще е празникът на всички, защото Исус не избра да се жертва само за праведните или вярващите, а спаси всички ни и ни поведе към светлината и истината.

Не е случайно, че празникът на Св. Георги Победоносец и на храбростта идва точно след Великден. Точно храброст ни е нужна, за да надмогнем беззаконията, които така плътно ни заобиколиха през последните години. Храброст и дързост ни трябват, за да изведем хората отново на пътя на надеждата след толкова много разочарования. Това е и празникът на Българската армия, която нося в сърцето си и която понесе многократно повече разочарования и беззакония, защото в армията хората нямат право да излязат на улицата и да се борят открито за правата си… Но пък имат достойнството да стиснат зъби и да продължат напред!

На празника обаче да забравим всичко лошо и всяка мисъл за поражение! Да посрещнем победните знамена с мисълта за нови победи. Българската армия не познава поражението – нито като събитие, нито като състояние. Силно вярвам, че тези, които се опитаха да я съсипят вече са сразени дори и само от моралната сила, която блика от нея. А и силно вярвам, че в предстоящите месеци и години заедно ще я възродим за нов живот. Докато има Българска армия ще има и България – никога не бива да забравяме това!

Христос Воскресе!

Откъде ще дойдат парите за реиндустриализацията?

Проблемът в икономиката не е в липсата на желаещи инвеститори, а в опитите да бъдат отблъснати…

В многобройните ми срещи из цялата страна хората проявяват необичайно висок скептицизъм по отношение на една от основните идеи в програмата на НОВА АЛТЕРНАТИВА – реиндустриализацията на България. За съжаление скептицизмът им прераства в пълно недоверие, когато заговорим за възраждане на малките селски стопанства; и тотален песимизъм, ако в дискусията споменем предстоящите избори като възможност за рестарт на порочната система, в която нищо не се случва освен корупция, злоупотреби и милиционерски номера на всяка крачка.

Хората вероятно имат своите основания да бъдат тотално обезверени – 4-те години на тотално разрушение на държавността няма как да ги убедят, че държавата може да има друга функция, освен да събира пари и да ги преразпределя по партийно угоден принцип. А всъщност, ако бъде пресечен точно този принцип на действие – условията и парите за реиндустриализацията ще бъдат налице! България има достатъчен брой готови индустриални площадки с изградена инфраструктура – пътна, железопътна, енергийна и т.н. – които могат поемат нови производства, но до момента липсва управленска воля и устойчива административна среда, които да оставят бизнеса да се почувства в нормални условия, за да планира своето развитие в един нормален средносрочен хоризонт от 7,10 или 15 години.

Макар и привидно устойчива откъм закони и данъчно облагане, икономическата среда у нас е твърде зависима от политическата и приблизително на всеки 4 години се появяват нови лобистки кръгове, които искат да овладеят цели бизнеси поне за един мандат. Това кара много инвеститори – и чуждестранни, и български – да предпочетат други инвестиционни „дестинации“, които може и да предлагат по-висока цена на труда като възнаграждения и осигуровки, но в дългосрочен план те се изплащат в предвидимост и липса на административен натиск. Затова и не приемам опитите на социолозите и други обществени „лидери на мнения“ да потушат скандала с подслушванията, защото това ще даде сигнал към всички инвеститори, че във всеки един момент могат да бъдат подслушани, изнудвани и дискредитирани.

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от спестените пари за корупция. Различните статистики сочат изключително страшни данни – 150 хиляди корупционни сделки на месец, 73-то място в световната класация за корупция, нареждаща ни сред Ел Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и Ванауату, 6 милиарда и 200 милиона лева ежегодни загуби на бизнеса и гражданите от искани подкупи… Ни повече, ни по-малко това са 20% от бюджета на държавата за 2013 г. Тази сума е с около 2 милиарда лева повече, отколкото е делът на европейските средства във въпросния бюджет. С други думи, корупцията не просто неутрализира ефекта от тези средства, а изисква и 30% отгоре, за да свързваме едвам-едвам двата края. И ако това е „финансовата стабилност и дисциплина“, осигурена от бившите власт-ползващи, то направо ме е страх да си представя какво е финансовата нестабилност…

Парите за реиндустриализацията ще дойдат от възстановяването на прекъснатите икономически връзки с държави извън ЕС. България е привлекателна като място за изграждане на производства в рамките на евросъюза, откъдето да се прави експортна инвазия. много държави на Стария континент от 60-те години насам са изградили сериозен икономически потенциал въз основа на своето географско положение. Ние предпочитаме да пасуваме… Това е подход, който трябва да се отстоява на държавно ниво, а в момента няма дори елементарна политика по въпроса. Традиционните в миналото външноикономически връзки с Латинска Америка и Югоизточна Азия са прекъснати, не и без лобистки натиск от кръгове в самия Европейски съюз. Членството в Световната търговска организация е станало абсолютно формално и това също трябва да се промени.

Парите за реиндустриализацията ще дойде от опростяване на процедурите за кандидатстване по Оперативните програми. Абсурдно е напр. основната част от средствата по „Конкурентноспособност“ да бъдат усвоявани само от големи фирми, които получават реална възможност да рушат конкуренцията. Това става основно заради административно „вдъхновените“ тежки процедури за кандидатстване, които редуцират кандидатите до малък кръг, който има ангажимента да „върне“ част от получените средства.

Оказва се, че липсва само политическата воля – а тя е предпоставка №1 за реализация на този план…

Цветанов надмина ЩАЗИ и Секуритате

Дните на Ухо №1 в българската политика вече са преброени…

Мирослав Найденов създаде новина само за тези, които не следят събитията в държавата от самото начало на властовото безчинство на ГЕРБ. Това, което бившият земеделски министър разказа в телевизионното студио всъщност е признание – държавата беше омотана в милиционерска жица. Но това го знаехме повечето опозиционни политици. Найденов обаче излъга, че Бойко Борисов не е знаел за подслушването – няма как да не знае при положение, че го е поръчвал, за да мачка опозицията срещу себе си – вътре в партията и извън нея. Бойко Борисов е решил да се отърве от Цветанов веднъж завинаги и една след друга жертва все по-силни фигури от своето обкръжение. Дори с цената на пълен разпад на партийната си котерия, двамата са вкопчени в смъртоносен двубой. Цяла България се надява в битката да си нанесат фатални „рани“ и да ни освободят от мъртвата хватка. Прокуратурата трябва да работи денонощно и пак няма да може да формулира достатъчно обвинения, с които да разкрие пред българското общество колко страшни неща са се случили. Също и най-унизителното – че ченгетата днес се топят и се опитват като плъхове да напуснат потъващия кораб.

До изборите остават 10-ина дни на кампания и тя ще бъде под знака на политическото отрезвяване – властта през последните 4 години ни е тласкала към диктатура, пред която дори комунизма е бил просто ваканция. Историята на Цветанов и Борисов повтаря, макар и не в толкова учасяващ вид тази на Сталин и генералния комисар по държавната сигурност на СССР Николай Ежов. Ежов подслушва и държи с компромати цялото ръководство на болшевишката партия. В даден момент овладява едновременно КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване). Сталин вижда, че властта му е в опасност и на 4 февруари 1940 г. разстрелва Ежов…

Краят на мракобесието винаги е мракобесен. Ченгетата от властта винаги си тръгват когато единият е прегризал врата на другия, но „победителят“ няма обратен път. Разплитането на кълбото няма как да не установи, че подслушването е било поръчвано лично, без прокурорска заповед и под заплахата, че изтичането на информация директно ще бъде наказано. Такъв е принципът във всяка авторитарна система, основана на страха и принудата.

От години алармирам, че Цветанов използва държавната машина в разчистването на партийните и личните си сметки. Днес хора от партийните редици на ГЕРБ повтарят и потвърждават думите ми. Нека прокуратурата също се произнесе. За да имаме всички българи усещането и доказателствата, че живеем в правова държава и че “свещени крави” няма. А на 12-и май да ги изслушаме с оправдания за последно и да се захващаме с възстановяването на държавата. Защото то ще е „следвоенно“ – след войната, която шепа самозабравили се милиционери водеха срещу българския народ и която, за щастие, вече загубиха…

За баничките, лудите и политиката…

Ще си спомни ли за мен този път прокуратурата?

Народната поговорка твърди, че „Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде…“ За тези, които не знаят зелникът е баница със зеле. В понеделник лудостта и баничките се събраха в една абсурдна комбинация, в която бях лично замесен и то с директна заплаха за живота си. Лудницата в българската политика започна да става нормалното състояние и това трябва да ни уплаши сериозно. Бившият депутат от РЗС и към момента кандидат за депутат Емил Василев в своя партиен профил във Фейсбуук, сипейки крайно вулгарни обиди към почти всички свои „колеги“ политици (без Борисов и Цветанов, разбира се) вметна и една заплаха, че се е заканил лично да ми тегли куршума с пистолет „Валтер“. Не зная кой би дал разрешително за притежание на оръжие на толкова „възторжен“ човек, но в МВР така или иначе се случват и по-страшни неща. Заплахата за убийство дойде с аргумента, че имал информация как в казармата съм крал някакви банички… Споменавам го само, защото не ми се вижда да е гладен, а и защото ако това е основателна причина да убиваш политически опонент – явно сме стигнали доста по-далеч във фашизирането на държавата от политическите пудели на Бойко Борисов. Думите на Василев бързо обиколиха всички нормални опозиционни медии и след като беше потърсен за коментар, той бързо го изтри оттам. Човекът е вулгарен, но явно все още вменяем и знае, че мога да го съдя. Няма да е до изборите, защото той е толкова нестабилен, че наистина ще вземе да нарани някого…

Но поуката от поговорката в политическия ѝ контекст е, че българите трябва да са луди, ако дават държавната баница на хора като Василев. И подсказва още няколко тревожни неща. Първо, от каква спешна реформа се нуждае психиатричната помощ в България. Това го казвам без грам ирония. Второ, показва какви политически субекти са направили възможно безнаказаното управление на ГЕРБ през последните четири години. Трето имаме ясно доказателство, че след Бойко Борисов мнозина политици се чувстват абсолютно комфортно да покажат истинското си махленско ниво, с което претендират да управляват България в следващите години. Това не е симптом, а процес на политическо изтрещяване и от нас зависи на 12-и май да го спрем.

Направих си труда да разгледам профила, от който дойде заплахата на Василев, че "ще ми тегли лично куршума". Там открих други интересни неща - че РЗС подкрепят връщането на смъртното наказание, щели "да извадят камионетки и да разстрелват политици и можело да пострадат и обикновени граждани, но покрай сухото гори и мокрото" и т.н. Изобщо имаме явни доказателства, че ако дълго общуваш с Яне Янев - ставаш по-зле и от него!

Вчера изпратих искане до НСО за осигуряване на лична охрана и специализиран транспорт – заплахата срещу мен я видяха всички, а четирите срещу Цветанов не ги е виждал никой. Очаквам с нетърпение техния отговор…

Засега загубили в моралните избори…

Разкритията за Цветанов и Флоров са най-ясния знак за избирателите

Филмът „ГЕРБ“, в чиято лоша и рискова продукция живяхме през последните четири години е към своя край. Лентата се скъса и след като беше залепена „служебно“ на 12-и март, хепиендът прескочи и не се състоя. Добрите герои минаха на страната на лошите. Токът в киното не изгасна, но сметката му прекъсна прожекцията. Ясните доказателства, че Цветан Цветанов е погазвал стотици пъти закона за използване на специални разузнавателни средства откровено накараха всички да потръпнат от лекотата, с която властта може да следи и тероризира всеки човек в България. Без санкцията на прокурор и без друго основание освен „оперативния интерес“ на Борисов и Цветанов.

Но беззаконията не спират дотук. В сряда беше огласена подробна информация за участието на началника на ГДБОП Станимир Флоров в дългогодишни престъпни схеми, в които и двамата гореспоменати „актьори“ са участвали дейно. Така може да се окаже, че организираната престъпност е с „пречупен гръбнак“ от… по-организираната престъпност. Отсъствието от изпълнителната власт на двама от участниците далеч не пречи на третия – Флоров – да работи и да действа без особено притеснение от някаква санкция. Едва ли ще видите скоро друг освен мен да бъде показно арестуван като „абсолютен престъпник“. Засега очакването на всички ни е, че поне след изборите има шанс властелините на слушалките и контрабандата да бъдат озаптени.

Тримата главни герои във филма „ГЕРБ“ явно са решили, че овладяването на полицията, прокуратурата и спец-частите за борба с престъпността са достатъчна предпоставка, за да бъдат спокойни и да действат без особени угризения или човешки задръжки. За последните четири години дори и малкото натрупвания на усещане за върховенство на закона бяха безмилостно унищожени. Милиционерите дори вече не се и крият – колата за подлушване е обикаляла софийските улици демонстративно, демонстративно една от „явките“, където столичните наркодилъри отчисляват се охранява от постоянно паркираната кола със син буркан, а Цветан Цветанов е абониран за 1-то място в депутатската листа на ГЕРБ във Велико Търново. Но не защото харесва града, а защото според запознати български контраразузнавачи това е кръстопътя на дрогата, който в никакъв случай не бива да се изпуска от контрол – явен, непрекъснат и смазващ.

Стигнали сме дотам, че една голяма част от българите вече не искат възмездие – искат просто да бъдат оставени на мира. Актьорите обаче не са съгласни – без публика не е интересно да играеш. Филмът „ГЕРБ“ е кошмарът, в който си плащаме, че живеем. На 12-и май трябва да решим ще се събудим ли от него…

 

Цветанов е „политически поръчан“ и ще танцува до изборите

Лобито на Бойко Борисов ще му организира другарски съд след изборите

Скандалът с новите доказателства за незаконното подслушване и изваждането на Радко Отверката точно в този момент определено ще повлияе на резултата от изборите. И малкото наивници, които виждаха нещо позитивно в пародията на управление са много разколебани. На Цветан Цветанов пък му е пределно ясно, че приключва своето участие в българската политика. Но за повечето хора истинският източник на атаката остава добре скрит. А той, по стара партийна традиция в България идва от враговете вътре.

Борисов отдавна знае, че на всяко управленско ниво Цветанов държи да има паритет в разпределението „мои“ и „твои“ навсякъде, където са превзели властта – в Министерски съвет, в Президентството, в Столична община, по областните управи, в прокуратурата и т. н. А това най-много дразни ББ. Цветанов работеше активно на тихия фронт и леко и тихо започна да накланя везните в своя полза. Лобито му е станало прекалено силно и вероятно би поставило условия, които ще отредят на Бойко само фигурантска роля и дори може да бъде използван като „жив щит“ при следващ политически провал.

Атаката срещу Цецо Шестте Апартамента е организирана изключително добре – Станишев получава информацията точно преди изборите, без това да му донесе политически дивидент, защото хората чакат обещания и мерки в друга посока. Отново виждаме, че в решителния момент Борисов предпочита да използва своя изконен враг в българската политика, само и само да се справи с вътрешните превратаджийски настроения. Натискът е добре организиран и добре пълни чашата на недоволството срещу Цветанов – и вътре в самата ГЕРБ, и в обществото. По стара милиционерска традиция обаче, „пагоните“  ще бъдат скъсани след провала на изборите – милиционерите много обичат и държат да показват, че само те имат правото да наказват. Като шеф на предизборната пропаганда бившето Ухо №1 ще бъде помолен да си тръгне. С почести и забит в гърба нож! ГЕРБ няма да участват в следващата власт под никаква форма и съсеченото лоби вероятно ще бъде обречено да понесе отговорността за това – включително и съдебна. Купуването на гласове вероятно ще бъде едно от обвиненията – защото ще е още прясно и желано като повод за политическа мъст. И защото въпреки че минаваше за доверен човек на Цветанов, главният прокурор Сотир Цацаров вече е самостоятелен играч (в традицията на своите предшественици) и ще се спасява. Мандатът на неговия ментор е приключил, а неговият тепърва започва – защо да се самоубива професионално и политически?! Никой не е на страната на този, когото ще разстрелят…

Но не изпитвайте излишно съжаление към Цветанов – бъдете сигурни, че ако имаше и минимална възможност да овладее партията, веднага щеше да „сготви“ Борисов по същия или дори по още по-неприятен начин. Волята за това се вижда съвсем ясно… Двамата стоят и дълбоко вживяли се в ролята на Херострат наблюдават как държавата гори. Хубавото е, че след по-малко от месец ще изхвърлим вкисната манджа в политическия канал!