Крайно време е да отрежем злокачественото образование

Студентите имат право на глас при вземането на решения във висшето образование

Не, в заглавието няма грешка – имам предвид точно образОванието! Точно както при раковите заболявания, при операцията на пациента се вижда реалната ситуация и може да се заключи какви са шансовете. Положението в българското изглежда доста метастазно – особено пораженията във висшето. Има вероятност по „дипломи за висше образование на глава от населението” вече да сме достигнали „дупки по пътищата на глава от населението” – а това е най-страшната инфлация, защото знанието е една от новите световни валути.

Миналата седмица бях поканен като лектор на среща-дискусия със студенти и членове на Националното представителство на студентските съвети. Организаторите се бяха постарали да има време за дискусия и време за купон – поканили бяха известни групи, известни млади актьори. Студентите обаче съвсем резонно поискаха дискусията да продължи по-дълго от обявеното. От една страна, почувствах се изпълнен с оптимизъм – щом младите хора на България искат да бъдат активни граждани – има надежда! Това, което ми създаде тягостно чувство е, че вместо да се забавляват и да си гледат студентския живот, който губят безвъзвратно в кризата, те са дълбоко загрижени за ПОСЛЕ. За реализацията, която им липсва. За стойността и конветируемостта на дипломите им. Огорчени са от преподаватели, които зорко пазят статуквото и особено много внимават в университетите да не се появяват хора от практиката, които искат да научат студентите на полезни неща. В 74-милионна Турция с над 1% годишен прираст на населението действат 167 университета, а около 350 хиляди студенти на година ги завършват. Демографският потенциал подсказва на турското правителство да инвестира в образование. В точно десет пъти по-малка България има 51 университета и колежа – данни за завършилите и за прираста на населението няма да посочвам, но като цяло сме сред най-бързо намаляващите и едва ли сред най-учените. Извличането на поуките оставям на вас.

Много висши училища, удобно настанени зад академичната автономия вече са минали в сферата не просто на класическия пазар, а на класическото тържище – дават възможност студентът спокойно да „проспи“ обучението си, награждавайки го със заветната ДИПЛОМА! Ако си плаща таксите и се явява чат-пат на изпити, студентът в българско висше училище е ОБРЕЧЕН ДА ЗАВЪРШИ. А една не по-малка част просто стягат куфарите за чужбина с благословията и спестяванията на родители и роднини с идеята да не се връщат повече. Тези хора не се интересуват от политика. Те няма да станат избиратели. Освен, ако политиката към образованието не ги накара да размислят…

И няма как да е друго, и няма как да виня студентите, че не им е до купони – дори официалните данни на стъкмистиката сочат, че младежката безработица е над 20%. Да не говорим за реалната; да не говорим за нископлатената, нискомотивираща и нископерспективна работа, която вършат, за да имат изобщо някаква работа. Студентите искат да знаят – защо успяват в чужбина, а не в България. Студентите питат защо университетите гледат на тях като на ходещи вносни бележки за семестриални такси. Студентите се чудят как може таксите им да се увеличават, преподавателите да са зле платени, а качеството на образованието, за което плащат, да пада със скоростта на падащите политически рейтинги. Може би точно в политиката е отговорът на въпросите и чуденките – множество университети угаждат на казионните партии, като се опитат всячески да им изпратят хора без самочувствие, без изисквания, без перспектива. Е, този път съм почти убеден, че номерът няма да мине! Студентите според мен са решени този път да застанат със закони и правила в ръка и да потърсят своите права – дори и като потребители! Защото получават лоша услуга за парите си. Нужен е нов Закон за висшето образование, направен с участие на преподаватели и студенти. Трябва ни разбиване на академичния монопол, в който успешни български мениджъри, откриватели, юристи, журналисти и т.н. да излязат от офисите си и да преподават изкуството на войната – но не по Сун-Дзъ, а базирано на всекидневните битки с конкуренцията, с администрацията, с пазара. Трябва ни армия от „гост-професори“ и „гост-доценти“, които не знаят как да цитират и цитатничат, но могат да научат младите хора как да бъдат дръзки и успешни. За да имат време да купонясват сега…   

Много бързо забравиха…

Министрите в оставка или са си паднали заедно на главите, или започнаха стратегията на Голямата лъжа

Не е минал и месец откак правителството катапултира от властта, а ето – министрите тръгнаха често и напоително на предизборна обиколка в медиите. Ни лук яли, ни лук мирисали. Толкова бързо забравиха, че лукът и филиите с мас ги донесоха със социалния геноцид, който експериментираха върху българския народ. Правителственото турне „Наглите-2“ вече с пълна сила пълни телевизионни студиа, в които довчерашни укумуш-министри седят хрисими и с пълни шепи хвърлят пепел върху главите си, повтаряйки като мантра „доходи-социална политика; социална политика-доходи“… Защо, дами и господа министри, не се сетихте за доходите и социалната политика, докато не бяхте в оставка?! Нима сега изведнъж се сломи бюджетната ви жестокост и при вида на реалната гражданска непоносимост срещу партийния ви гьонсуратлък изведнъж се сетихте, че хората наистина мизерстват?

Също като с контролираните мнения във Фейсбуук преди няколко месеца, при която огромна армия от тролове копи-пействаше „мнения“ от пропагандната квартира на ГЕРБ барабар с инструкциите,  в момента върви мощна кампания, подчинена на гьобелсовата стратегия – „Една лъжа, повторена хиляда пъти се превръща в истина.“ Голямата лъжа на ГЕРБ е плоска и опашата – инструктажът е обилно и напоително всички довчерашни министри, разтоварени от всякаква полилитическа отговорност да хипнотизират избирателите и да ги накарат да забравят, че именно правителството на ГЕРБ обезсмисли държавата, а покрилият се напоследък Бойко Борисов само дето не си вдигна паметник приживе до някой от безсмислените си ураджийски градежи. Голямата лъжа трябва заедно със заграбеното от народа да го залее с обилна предизборна манипулация и да заглуши виковете на гладните бунтове.

Но в понеделник сутринта Цветан Цветанов не издържа и си го каза направо: „Правителството на ГЕРБ ще направи една позитивна, градивна кампания…“ С което издаде три важни предизборни зулума, които са внимателно планирани:

1.    Правителството на ГЕРБ е в оставка, но ще продължи вероятно с помощта на марионетен служебен премиер и правителство да използва за предизборна кампания държавни и европейски средства;

2.    Бойко Борисов ще стои в сянка, а накрая ще излезе като въшка на чело;

3.    Изборната администрация вече е готова да удари едно „административно“ рамо, ако облъчването не сработи.

Абсурда на ситуацията е, че няма как да се искат оставки, защото формално правителството е в оставка. Борисов и Цветанов до такава степен са свалили от себе си всякакъв морал, че продължават да гледата на държавата като на бащиния и директно възнамеряват да продължат партизанската война с държавни средства. Цинизмът им в действие не познава граници! Какво да се прави – тежкото наследство на БКП продължава да хвърля уродливата си сянка, в която симеоновски милиционери колят и бесят в многострадална България...

Пламен Горанов – човекът, който изгори илюзиите на политиците и монополите

Сутринта гледах няколко сутрешни блока. Навсякъде течаха спорове за поделяне на следизборната баница, а гневни интелектуалци размахваха Пламен Горанов като лозунг, с който да разгромят своите опоненти – други гневни интелектуалци. Но всички ние все още не знаехме, че той е починал снощи в 20,30 минути във Военноморската болница. И със смъртта си ни праща да помълчим и да поразмислим…

Един протест, който започна под мотото „Да запалим монополите“ успя да изгори и един човек, който не ревеше гръмко искания и не се заявяваше като политик; изгори един мъж в разцвета на силите му, който показа на нас, политиците, че думите и лозунгите са само извинението да не взимаме решения и да не носим отговорност. Дали сме разбрали поуката от това, което направи – предстои да видим през следващите два месеца, в които ще трябва да кажем какво ще свършим, за да не горят повече хора по площадите…

Толкова много символи са се натрупали в това трагично събитие, че няма как да ги приемем всичките като случайност. Името на този човек, сякаш нямаше как да е друго. И нямаше как да си отиде от този свят в друг ден, освен в деня на Националния ни празник, в който хората хем празнуваха, хем протестираха и някак се чувстваха по-уверени, че са застанали на едно национално знаме разстояние по-близо до една по-нормална и загрижена за гражданите си държава. 

Пламен Горанов възстана срещу варненския кмет – един от най-гротескните образи на българската политика, в която успешната кариера на един политик е в обратна пропорция на количеството морал, което съдържа в себе си и в действията си. Варненският алпинист изкачи върха на политико-олигархичния цинизъм и скочи от него. Докато той береше душа в болницата се случиха две много грозни неща. Първо, ГЕРБ набързо свали политическото доверие от Кирил Йораднов и замете следите от общите им далавери под килима на варненската община. Второ, самият Кирил Йорданов вчера още имаше куража да обяснява, че ще размишлява над оставката си и даже свика извънредно заседание на общинския съвет във Варна, за да разхвърля отговорността върху повече малки съвести…

Колкото и да си повтаряме, че след смъртта на Пламен Горанов България вече не е същата – пак ще си остане съмнението, че се опитваме да налучкаме някаква посока, в който да тръгнем заедно с обществото. А посоката вече е една-единствена – да погледнем на политиката като на тежка отговорност и ако искаме място в нея – да я носим без да питаме за своите права и какво ще получим в замяна. Политиката в България трябва да стане работа, която предлага гадни условия на труд, да е пълна със съдебни капани и да бъде строго еднопосочна за провалилите се политици – към политическото забвение. Такава трябва да я преправим на изборите, за да не привлича всички като по-добра алтернатива на усърдието, идеите и поемането на риск.

А варненските общинари на извънредното си заседание е добре да примат освен оставката на кмета и още едно решение – да кръсти площада, на който се намира „Пламен Горанов“ – така всички и винаги ще имаме едно наум, преди да докараме хората до изгарящо отчаяние…

Да опазим президента от агресията на министър-председателя в оставка Бойко Борисов

Наглото и агресивно поведение на бившият министър-председател Бойко Борисов при вчерашното връщане на проучвателния мандат на ГЕРБ за съставяне на ново правителство е заплаха за демокрацията и следването на конституционните норми в България. По време на 20 минутното си обръщение Бойко Борисов си позволи да използва махленски тон и унижи Президента на републиката с незаслужени квалификации и обвинения. Без да се съобразява с добрият тон и процедурите, вменени от Конституцията на РБ, г-н Борисов се опита настоятелно да инструктира президента как да си върши работата. Неколкократно бившият министър-председател постави под съмнение способността на президента да състави служебно правителство. Изкуствената загриженост на г-н Борисов по време на театралният му монолог, затвърди впечатлението, че според Борисов и ГЕРБ президентът Плевнелиев е просто протоколна фигура, а не гарант на демокрацията в нашата държава. Публичното проявеното пренебрежение и агресия на премиерът в оставка са недопустими и не трябва да останат без отговор от всички политически сили. Сега е моментът да проявим подкрепата си за Президента на Република България и всички заедно да го защитим от агресията на бившия вече министър-председател.

В този труден за страната период наблюдаваме нещо много рядко: видяхме как за броени дни президентът на републиката успя да се отърси от партийната зависимост и излезе от сянката на министър-председателя. Утвърждаването на личния му авторитет беше допълнително подсилено от факта, че той единствен от управляващите се осмели да слезе при протестиращите хора на улицата. Това достойно поведение очевидно плаши Бойко Борисов, който не желае да допусне че президентската институция ще стане независима от него. Израстването на президента Плевнелиев до силна и влиятелна фигура, която да гарантира мирното протичане на политическите процеси в страната явно е  в противоречие със замисъла на Бойко Борисов да се възползва от народното недоволство и да се върне на власт благодарение на насаждането на страх от промяна в населението.

Затова ви призоваваме – да застанем на страната на Президента и да го защитим от агресията и просташкото говорене на Бойко Борисов! Да покажем че сме единни в исканията си за правова и справедлива държава, в която властва законите, а не личният произвол на управляващите!

България „След утрешния ден“…

След лоша политика и паднал диктатор нещата винаги се объркват

Хвърляйки критичен поглед към блога си от последните месеци усетих, че е време следващият поглед да бъде към девиза на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ – „РЕСТАРТ ЗА БЪЛГАРИЯ“! Оказа се, че натрупаното недоволство и напрежение е превзело блога, който бях определил за място на нови идеи. Но при случилото се с държавата от август насам едва ли имаше начин да бъде много по-оптимистичен… Затова мисля още днес да го рестартирам и да опитам с малко по-ведри мисли за бъдещето.

Думата „рестарт“ стана девиз на целия граждански протестен порив. Горд съм, че я избрахме за наш девиз още през юни, когато повечето хора не смееха да си помислят, че ГЕРБ ще скочат от властта в движение. Много политически анализатори ги виждаха като първата партия, която ще повтори мандат. Но „…всяка глупост има си време…“, както гръмовно изпяха „Ахат“ през 1988 г. И година по-късно хората след голямата еуфория от съборената диктатура изпаднаха в свръхентусиазирано настроение да откриват нови модели за правене на политика – по възможност, без да се прибягва до политиците като нейни носители… Не ни се получи както мечтаехме и както видяхме, че стана в другите соцстрани. Но поне винаги можем да напомним, че в такива моменти всеки, който си прави сметка без гражданите – губи.

24 години по-късно сме се върнали на тази стартова позиция; и честно казано – аз считам, че поведението на гражданите е логично. И никой няма право да ги заклеймява, че са хаотични, нервни, размахващи декларации и пишещи конституция „на коляно“ между два протеста. Защото през последните 4 от тези 24 години те живяха със страха, че наистина машината на времето ни е върнала в мрака на авторитаризма. И сега трескаво търсят начини да поправят неща, за които всъщност нямат друга вина освен страха си и мълчанието си.

Политически отговорната позиция в момента е тези идеи да бъдат слушани, анализирани и по възможност – вложени в законодателството „след утрешния ден“. Твърдо се съмнявам, че българите ще чакат нови 24 години, за да установят, че волята им е била подменена. Въпросът за гражданската квота във властта вече не е ДАЛИ, а КОЛКО – и е добре партиите на Прехода да разберат, че са в кюпа на монополите – този на властта! И след като се оказва, че дори в най-големите си „победи“ управляват България с около 25% от вота на избирателите – тогава квотата на гражданите трябва да бъде приблизително същата или по-голяма. Партиите са разтоварени от членска маса и интерес към вътрешнопартийните „пиески“ и трябва да търсят връщане към обществото чрез по-активно взаимодействие с гражданските организации.

Преди да рестартираме обаче трябва да „сейвнем“ добрите граждански идеи, които получаваме – иначе рискуваме пак да пуснем в операционната система вирус, който да ни обяви за „лош материал“ и да пробва да ни изтрие… 

Духът на Левски събуди народа!

Няма случайни събития в историята! Няма случайност в това, че в навечерието на 140-тата годишнина от обесването на Васил Левски българският народ излезе да мете обора на властта. И вероятно няма да спре, докато не срещне и не издържи с достойнство онзи поглед на Апостола от снимката, който всички познаваме – с леко ироничната усмивка, сякаш гледа какво са понесли с раболепие гражданите и няма как да покаже колко го е срам от всички нас. Народът обаче тръгва към своята „българска пролет“ – напук на циничния политически шаманизъм, че на властта пак ще ѝ се размине. Има нещо символично във факта, че властта опакова Паметника Левски с огромен чаршаф, на който се мъдри въпросителен знак. Опита се да се скрие от погледа на Левски, който вижда всичко и всички. А въпросителният знак изведнъж стана съвсем на място – ДОКОГА ЩЕ ГИ ТЪРПИМ? Справедливият гняв и откритата му демонстрация е най-свежия букет, който можем да сложим пред Паметника – и чак тогава да погледнем Апостола в очите…

Сметките за тока са само капката, от която чашата преля. Не е случаен фактът, че Бойко Борисов панически отстрелва министри и началници на агенции – краят неминуемо настъпва… Изхвърля от спасителната лодка по-слабите плъхове – уволнението на Симеон Дянков е закъсняло и трябва да го разгледаме с логиката на Бойко Борисов. Дянков водеше едно от силните лобита срещу него – сега дойде удобният момент да бъде отстранен. Но както и друг път съм казвал – да не се заблуждаваме, че по-силната глава на ламята (Бойко) се е осъзнала и е решила да ни спасява от по-слабата (Дянков). 

Ние политиците не разбрахме правилно урока, който получихме – че народът винаги трябва да се следва в добро и лошо; и да му се помага, преди да е излязъл на улиците. Ние политиците отново се оказахме не на нивото на гражданското общество. Ние политиците днес имаме само едно правилно решение – да бъдем рамо до рамо с протестиращите, без да веем партийни знамена и да шепнем политически лозунги в ушите на хората.

Още от есента непрекъснато предупреждаваме, че случващото се днес се приближава с твърде голяма скорост. Преди няколко дни разбрах, че в повечето медии съм обявен за „персона нон грата“ – и се замислих, че като лош вестител трябва да съм доволен, че все още съм жив. В едно интервю от първите дни на Новата 2013 г. на въпрос „Какъв свой проблем трябва да реши правителството ни?“ отговорих, че основният му проблем ще бъде как да си отиде с мир. Не за да се обявявам за политически пророк напомням за това – а защото силно се чудя дали никой не виждаше, че чашата прелива.

Утре ще застанем пред Апостола и ще сведем глави – дано да е от почит, а не с гузна съвест. И най-после да му отговорим на последния въпрос, записан в Тефтерчето – „народе????“ Народът може да поеме съдбата на държавата, ако управниците не могат да я понесат като отговорност.

Токовият удар ще бъде с тежки политически последствия

Бойко Борисов за пореден път приложи пожарникарска стратегия в държавното управление

Веднъж пожарникар – винаги пожарникар! Премиерът никога не излиза да провери дали някой замисля умишлен палеж – той се намесва само, когато види, че има добре надигнали се пламъци и след това в геройска поза може да стъпи сред вече угасените останки и да обясни колко героично е действал. Но в случая с „изпържването“ на абонатите със сметките за ток, сметките на огнебореца Борисов едва ли ще излязат. Той допусна съществена грешка, която политологът доц. Румяна Коларова посочва като основен дефект на българската демокрация – действията ad hoc и ad hominem, т.е. според случая и според човека.

Първо, защото самият той наложи на държавата ранния старт на предизборната кампания, в която цялото правителство директно се превърна в предизборен щаб. Това веднага дава сигнал на обществото, че трябва да се готви за сериозно пропагандно замазване на зулуми, грешки и далавери от цял мандат. А на опозиционните партии – че политическата „цена“ на всяка грешка във властта се вдига неимоверно. И в случая с надутите сметки и непрозрачната дейност на ЕРП-тата пожарът вече е изгорил къщата, преди пожарникарите да са излезли от портала на пожарната. Тактическият ход с уволняването на Ангел Семерджиев не само че не отклони вниманието към пладнешкия обир с държавна благословия, а напротив – постави го в центъра на общественото внимание и всъщност фокусира принципното обществено недоволство в конкретно и ясно изразено – държавният чадър върху монополния произвол.

Второ, на думи всесилният Бойко Борисов, който промени купища социално ориентирани закони, договори и др. нормативни актове така, че да ликвидира социалният елемент в тях и да закопчае здраво хората към НАП и пълненето на бюджета от обедняващите българи. След което… познахте – оправда се с предишното правителство! Давам един пример, с който съм и административо, и емоционално свързан – отмяната на всички социални придобивки на военните, които извоювах докато бях министър – изчезнаха, изпариха се, сублимираха. А бяха направени, не от държавния бюджет, а с икономии в бюджета на МО! И нека да отбележим, че „бизнес“, като този практикуван от ЕРП-тата може да съществува само, ако съответните се отчитат редовно с партийни и лични куфарчета… И тук най-ясно личи чий интереси защитава Бойко Борисов – а те не са държавните и гражданските. Гнусното в случая е, че ще бъдем заляти с обилна и лепкаво-сладка предизборна кампания от ГЕРБ, а ще сме си я платили авансово И със сметките за тока…

Трето, оттук нататък полезен политически ход с ЕРП-тата няма! Либерализацията всъщност ще откаже тези паразитни структури да извършват каквато и да е дейност, защото на практика полза от тяхното посредничество няма, а мрежата, заради която дерат по няколко кожи от абонатите си е дори в по-лошо състояние, отколкото при поемането ѝ. Национализацията пък, за която пък БСП мечтае ще ни вкара в приключение с регулациите на Европейския съюз – ще ни друснат една солидна глоба, която ще платим… пак познахте – ние всички с данъците си!